Вие видяхте какво казва нашия Господ Исус Христос по време на молитвата. Той казва на няколко места в Матей 19:26, Марк 10:27, Лука 1:37 и Лука 18:27, във всички тези  четири пасажа се казва, че това, което не е възможно с хората, е възможно с Бога. Виждате четири пасажа казват едно и също – това, което не е възможно с хората, е възможно с Бога. Българският превод казва:

„Това, което не е възможно за хората, е възможно за Бога“,

но ето на английски звучи – това, което не е възможно с хората, е възможно с Бога. Защото всеки знае, че за Бога е възможно, а за нас не, но е важно да разберем, че и за нас е възможно, когато го правим с Бога. Когато правим нещо с Бога, то става възможно. Когато го правим без Бога, то не става възможно. Ето това е. Ето, един и същи човек – зависи дали прави нещото с Бога или без Бога. Невъзможното с човеците е възможно с Бога.

Няма нищо невъзможно с Бога, казва Лука 1:37.

Няма нищо, каквото и да си помислим, било то болест, било то финансово състояние, било то грях, било то робство, било то семеен проблем, бизнес проблем, каквото и да е – няма нищо, което да е невъзможно, когато Бог влезе в ситуацията. Затова ние трябва да се научим да ходим с Бога, да общуваме с Бога, да говорим с Бога, да действаме с Бога. А Марк 9:23, обаче, петият цитат, /вижте те са много хубави, можете да си ги записвате/, Марк 9:23 казва:

Ако можеше да повярваш, всичко е възможно, за този който вярва

Всичко е възможно за този, който вярва. Тук се казва почти същото, което се казва в предишните четири стиха, но се показва как ти можеш с Бога да вършиш нещата. Всичко е възможно с Бога, няма нищо невъзможно с Бога, обаче как правиш нещата с Бога – чрез вяра. Тук се обяснява как всичко е възможно за този, който вярва. В кого вярва – в Бога. Не вярваш в собствените си сили. Не вярваш в себе си, вярваш в Бога. Вярваш в Сина на Бога. Така че, всичко става възможно, когато вярваме. Вярата е нещо, за което много се говори, обаче дали разбираме наистина. Защото ако наистина притежаваме тази вяра, виждате какво казва Исус – няма невъзможни неща, всичко е възможно. Исус ни казва на няколко места това нещо. Ето погледнете Матей 17:20, Матей 21:22, Марк 11:22,23, Лука 17:5,6.

В общи линии Исус в тия пасажи какво говори? Той казва, че с вяра човек може да премести планини. Не уточнява какви планини са. Всеки има някаква планина пред себе си. На някой планината може да е болест, на друг може да е семеен проблем, на друг може да е финансов проблем, на друг може да е грях и какво ли не още. Обаче, Той казва: планините се местят с вяра.

Ако имаш вяра, колкото синапово зърно, ще речеш на тази планина вдигни се и се хвърли в морето

Ако имаш вяра и не се усъмниш, ще речеш на планината и тя ще се премести и нищо няма да ти бъде невъзможно.

Виждате ли от какво се нуждаем ние като християни? Християнинът какво е – вярващ. Християнинът е вярващ, християнинът не е философ. Знанието още не означава сила. Знанието още не означава вяра. Вярата идва от Бога. Вярата идва от Бога чрез Неговото слово Исус Христос. Той е начинателят, Той е усъвършителят на нашата вяра. Той започва вярата в нас и Той завършва и усъвършенства вярата в нас. Значи, вярата е действие на Бога посредством Исус Христос и посредством духа на Бога, защото се казва:

Като имаме същия дух на вяра

Дух на вяра. Така че вярата не е нещо, което ние се самонавиваме, самоубеждаваме, тя е дар от Бога.

Чрез вяра сте спасени, по благодат сте спасени, казва Ефесяни 2 глава, по благодат чрез вяра и то не от самите вас, но е дар от Бога

Ние, по милост, по благодат, незаслужено сме спасени. Незаслужено получаваме изцелението. Точно това е интересното. Ние много пъти смятаме, че хора, които не заслужават изцелението го получават. Защото те не разчитат на своята си правда, те разчитат на милостта на Бога. Когато ние започнем да разчитаме на своята си правда, тогава ни е трудно да го получим. По благодат се спасяваш, по благодат се изцеляваш чрез вяра, но вярата не е от теб, тя също е дар от Бога. Както благодатта е дар от Бога, така и вярата е дар от Бога. Получаваш всичко незаслужено, свободно, без да ти се иска нищо. Ние не отиваме да плащаме пари за изцелението. Не отиваме да плащаме пари за спасението. Цената един път завинаги е платена – кръвта на Божието Агне Исус Христос. И ние не можем да прибавим към тази цена. Така че, получаваме всичко като 100% дар от Бога – вярата, спасението, изцелението – всичко е дар от Бога.

Вярата не е самовнушение. Не да си внушавам, да си повтарям и да се навивам. Това не е вяра. Ти или я имаш, или я нямаш. В Римляни 10 глава, 9 и 10 стих се говори, че вярата трябва да се намира на две важни места. Едното място е сърцето. Не е просто доктрина. Вярата трябва да влезе в сърцето. Вярата означава Божието слово, което е успяло да влезе в сърцето ни. Ако Божие слово е успяло да влезе не само в ума ни, но е успяло да влезе в сърцето ни, до онази област, която не е свързана толкова с рационалното, не е свързана толкова със съзнанието, а е област, която е отдолу, надълбоко, в духа, в сърцето, вътре, ако може да влезе тази вяра, тогава стават чудесата. Така че вярата трябва да бъде първо в сърцето и след като вече е в сърцето, тогава вече трябва да дойде на устата ни и да го говорим. Но не само да го кажеш, но в сърцето. Тя първо се ражда в сърцето и после излиза на устата. Както казва Божието слово:

От преизпълването на сърцето, говори устата

Сърцето да се преизпълни с вярата, да се преизпълни сърцето със словото и тогава вече устата като говори, човек се спасява. Човек се освобождава, човек се изцелява, чудеса стават в живота ни, но трябва да стигне тази вяра до сърцето ни. И нека да направим една съпоставка с вярата, защото и на мен, както вярвам, че много братя и сестри са си задавали въпроси – защо едно нещо като го пише в Библията аз го нямам! Защо като го има това нещо в Библията, аз не мога да го получа? Ето, изповядвам го, а то не идва. На колко човека се е случвало и вие сте го виждали това нещо да изповядва, че болен от рак ще се изцели, а той не се изцели, а си замине. И хората по тоя начин биват ударени във вярата. Всички сме минали през това нещо. И въпросът е бил защо, защо, защо? Защо, Господи? Нали си Го казал, нали си Го обещал, защо не държиш на словото Си, едва ли не? Благодаря на Бога за Божиите служители, защото ние всички се учим. Всички научаваме, всички приемаме един от друг и Бог ни учи от тези неща.

Ето, сега ще ви кажа едно ново проумяване, което имам по този въпрос. Вие виждате в естествения свят, когато човек има нужда например от хляб, отива до магазина да си купи хляб и плаща пари. Когато имаш нужда от бутилка олио, отиваш на магазина и купуваш бутилка олио. Отиваш на магазина и колко струва това? Ами, това струва 10 лв. Ама аз имам само седем в джоба си. Не можеш да го купиш. Ама, аз имам пари, разбирате ли? Аз имам пари, да, обаче то не струва 7 лева, а струва 10 лева. Ето, в такава ситуация се оказваме понякога, когато искаме да получим нещо, за което трябва да се плати по-голяма цена в духа. Не става дума, цената е платена от Христос, няма какво да се заблуждаваме, но се иска съответната вяра, защото вярата се явява канала, по който протича Божията сила и чудесата идват. Ако канала го няма, няма да може да стане. Вярата е точката на контакт между нас и Бога. Всичко е възможно с Бога, ти си свързан с Него, както клонката е свързана с лозата. Вярата е като този компютър. Ние не можем да се чуем в момента, не можем да се видим, ако нямаме интернет връзка. Ако аз не съм он-лайн и ти не си он-лайн, ние не можем да се чуем и не можем да се видим. По същия начин е с Бога. Не можем да ползваме откровението на Бога, нито силата на Бога, ако нямаме жива връзка с Бога. Тази връзка се осъществява чрез истинска вяра. Говоря за истинска вяра, не въображаема, не измислена, не вяра, която е самовнушение, а вяра, която идва от Бога. Чрез тази вяра има докосване. По какво ще познаеш, че вярата е истинска? Аз ще се върна после на другото. Вяра и дела дава живот, нали? Тоест, живата вяра има какво – има резултат. Живата вяра има резултат. Тази вяра не, че я няма, обаче тази вяра, която не е оживяла, тя не дава съответните резултати.

Нека се върна към този случай. Отиваш в магазина и казваш – искам да купя това, даваш седем лева, казват струва десет лева, не можеш да го купиш. Обаче, поглеждаш хляба или каквото и да е друго нещо, струва пет лева. И казваш – ама, това струва пет лева, мога ли да го купя? Ами, разбира се, че можеш, имаш седем. Е, добре де, защо ми е възможно това да направя, другото не мога? Нали за Бога всичко е възможно? Ами, то това е проблемът, че за Бога всичко е възможно. Въпросът е дали е възможно с нас за Бога да го направим. Дали имаме достатъчно връзка с Него, контакт, за да може това, което може Бог да направи и ние да го направим. Доколкото е нашата вяра, доколкова можем ние. Ние можем да го видим. Това не са приказки. Вижда се, виж живота, виж делата, които вършиш и ще видиш къде ти е вярата. Всеки може да си изпита вярата каква е по резултатите, които вижда в живота си. Значи, видимите резултати разкриват скритата вяра. И ето, едно нещо е възможно, друго нещо не е, на този етап.

Какво означава обаче? Ако не мога да купя едно нещо, което струва десет лева със седем лева, какво трябва да направя? Трябва да се прибера вкъщи и ако имам още, да взема още пари, за да отида да го купя. Ако нямам, трябва да ги изработя. Как става това нещо? Не, че ние ги изработваме, те са дар от Бога. Всичко е дар от Бога, обаче какво казва Исус, когато те не можаха да изгонят един демон. Учениците не можаха да изгонят демон, а преди това учениците гонеха демони, не е да не са гонели. Обаче, срещнаха един по-тлъст демон, който не можеха да се справят с него и Го попитаха – ние защо не можахме? Исус им казва:

Поради вашето маловерие,

не неверие, а поради вашето маловерие. Малка вяра. Случаят е по-тежък и изисква повече вяра. Защото чрез вярата се освобождава силата на Бога. Ето, ние с кръщението на Святия Дух какво се получава? Святият Дух живее в утробите ни.

От утробата ни ще потекат реки от жива вода

Но, за да  могат тия реки да потекат, те трябва да се освободят чрез вяра. Не е въпросът само в това дали имаш силата си или не, въпросът е дали можеш да освободиш тая сила. А тя се освобождава именно чрез вяра в действие. Чрез вяра, която излиза през устата ти. Даже Оръл Робъртс казва, понеже идват някои хора – „Брат, аз имам вяра“ и той казва: „Това ти е проблемът, че имаш вяра. Трябва тази вяра не да я имаш, а да излезе. Тя трябва да излезе от тебе тая вяра, за да можеш да получиш чудото, не да я имаш просто.“ Хората казват аз я имам тая вяра, ама казва, тая вяра, която я имаш трябва да излезе, трябва да се прояви и тогава идва чудото. Виждате ли какво става? Всичко става в действие. Прибираш се и започваш да работиш и какво казва Исус – този род, роде невярващ, казва, и после казва този род. Кой е този род? Неверие.

Роде невярващ, до кога ще бъде с вас? Докога ще ви търпя? Този род не излиза освен чрез пост и молитва

Ето ви, Исус показва един път, чрез който да се изчистим от неверие, съмнение, колебание, страхове и други подобни и да започнем да се изпълваме с вяра. Разбира се, всички вие знаете, че

Вярата идва от слушане, а слушането от Божието слово

Но не просто четене, а преживяне на това слово. Това слово трябва бавно, настойчиво, постепенно да навлиза в твоята кръвоносна и храносмилателна система. Не просто да го лапаш и да хвърляш словото. А да влезе в тебе, да стане кръв в тебе това слово. Това е вяра. И тогава вече ти имаш кръвта, имаш силата да излезеш и да вършиш нещата. Така че вярата идва от слушане, но слушането идва от това размишление, преживяне на Божието слово. И не само това, преживянето на Божието слово, упражняването, тоест покоряването, покорството на словото, когато словото дойде в действие. Защото като приложиш вярата, тя оживява. Яков казва:

Вяра без дела е мъртва

Като обърнем уравнението – вяра с какво – с дела, е какво – жива. Тоест, вяра с действия. Какви дела са това? Действие, това значи активна вяра, не пасивна вяра. Вярата не представлява химикалка. Вярата е нещо, което е в движение. Вярата е нещо, което не можеш да го хванеш и да го пипнеш. Тя се проявява и тя оживява в действието. Затова ние като християни трябва да минем отвъд философията и трябва да влезем в действието. Погледнете, апостолите са били хора на вяра, мъже на вяра. Книгата не се казва Философията на апостолите, а се казва Делата, деянията на апостолите, защото те какво – действат. А за Исус какво се казва в Деяния на апостолите 1 глава, 1 стих:

Първата повест написах, о, Теофиле, за всичко, което Исус извърши и поучаваше от деня, в който /еди какво си/ до деня, в който се възнесе

Какво е написал? Първата повест, тоест „Евангелието от Лука“ е всичко, що Исус какво – извърши и после поучаваше. Той вършеше и учеше, вършеше и учеше. Ето тука, ни куца на нас работата – в действието. Трябва да активираме тази вяра. И колкото повече тази вяра я активираш и както каза Исус в 25 глава на Матей, Той каза:

Всичките получиха таланти, едни повече, другите по-малко

Обаче, този който взе пет таланта, веднага почна да търгува с тях и ги умножи. Ето, това е. Който получи вярата, взимаш вярата – един талант, два таланта, петте таланта, колкото ще да е, започваш веднага да търгуваш, веднага започваш да упражняваш вярата. Пускаш я в оборот. Ето, дори и бизнесмените могат да ти кажат, че и с малко пари можеш да направиш бизнес, ако въртиш бързо парите. Също с малко вяра, тя може да стане голяма вяра, ако започнеш бързо да я въртиш и започнеш да я упражняваш. Както някои служители изградиха огромни служения на база на какво – те си развиват вярата постоянно, упражняват вярата всеки ден, една, две, три служби с по много часове. Те упражняват тази вяра, те влизат в нея, помазанието тече, вярата тече и става нещо, те направо плуват във вяра тия хора. Ето, така стават нещата. Не става само със стоене и с мъдруване. Има нужда от активно действие. И в един момент ти вече започваш да изпускаш края на тая работа, не можеш да си дадеш сметка докъде вярваш и докъде не вярваш. Пък и не ти трябва, защото  просто виждаш ситуацията, казваш думата – нещата стават; виждаш ситуацията, правиш нещото – нещото става, ти продължаваш напред, не се озърташ назад. Отиваш възкресяваш мъртъв, изгонваш бесове,  изцеляваш болен, продължаваш нататък. Спасяват се грешници, не се спираш, отиваш действаш и вижте какво се получава – едно действие. И става деяния, деянията на апостолите. Започваме да пишем 29-та глава, както казват някои. Ето това е, което ние имаме нужда да направим. И така расте, расте, обаче, трябва да има практика. Вярата трябва да се практикува. Както казах, тя първо трябва да бъде в сърцето, после тя трябва да дойде на устата и трябва да дойде и върху делата. Тоест, да се подчиним на това слово и да започнем да го прилагаме на дело. Но искам да ви предупредя нещо – подчиняване на словото според това, до което сте достигнали. Примерно, нов християнин си, отиваш да се молиш мъртъв да възкръсне. И ако не успееш да го възкресиш мъртвия, това те удря върху вярата. Аз съм минал през това нещо, сега нямам време да ви обяснявам. Може би друг път ще ви обясня какъв удар съм получавал в тази област. Значи, както казва Павел в Римляни 12 глава:

всеки да пророкува съразмено с вярата си

Тоест, върши дела там, докъдето си достигнал. Там, докъдето нямаш вяра, недей да закачаш, остави го засега. Ти прави това, за което имаш вяра в момента, тя ще расте, ще расте и ще дойде времето да отидеш там. Представи си един щангист, такъв по-млад, вдига да речем някакви килограми и някакъв голям щангист – айде, да видим дали ще го вдигнеш! Ами, той няма да го вдигне, ще вземе да си счупи кръста! Значи, какво? Трябва да порасне. Има нужда от растеж, ще дойде време, ще вдигне и тази щанга. Ще дойде време ще побеждава. Обаче, сега не е дошло. Нека да вдига толкова, колкото му е силата в момента. Според вярата. А, какво ви казах, силата в нас на Святия Дух, тя е неограничена. Неограничена сила. Това, което ограничава силата е неверието. Или неверието е силна дума, защото ние всички сме вярващи. Имам предвид християните, ние всички сме вярващи. Това не е неверие. Това е по-скоро маловерие, съмнение, колебание, страхове.  Това са, които ограничават вярата при християните, обаче Исус каза:

Ако не се усъмниш в сърцето си, но повярваш в това, което вярваш, че става, ще ти се сбъдне

Но то не става със самовнушение. Ще му дойде времето и ще стане. На мен много ми хареса това, мисля, че Чарлс Фини го е казал това нещо. Той казва – проповядвай вяра, докато я имаш и после, понеже я имаш, ще я проповядваш.

Вижте, нашата цел не е вярата. На Господ му угажда вярата и ако искаме да видим Господ в действие, Святият Дух да се проявява и да действа, нужна е вяра. Защото това е каналът, това е допирната точка, в която Господ действа. Много е съществено това – служител, един служител, друг служител, един християнин, друг християнин, външно са същите, но разликата е тази – с човеците това е невъзможно, но не и с Бога, защото с Бога всичко е възможно.

Ето какво се получава – единият се опитва с човеците да оправи нещата и не стават; единият се опитва по човешки, християнин, но се опитва по човешки да оправи нещата, не става. Другият обаче, ги оправя нещата с Бога, действа с Бога и стават. Ето това е разликата. А външно са същите, даже могат да правят едно и също действие. Могат да говорят едни и същи думи и въпреки всичко в сърцето, единият да действа сам, независимо от Бога, разчитайки на хора, а другият да действа облегнал се на Господа и разчитайки на Господа и на Неговото слово. Така че понякога тия неща не се виждат. Виждаш делата, виждаш резултатите, обаче като видиш резултата казва – аха, този има дарба, а онзи няма дарба. Обаче, не казваш този има вяра, онзи няма вяра. Или този има вяра, или другият има по-малко вяра. Виждате ли има различни по големина планини. Хималаите например е по-голяма планина от Витоша или от Стара планина. Има различни по големина планини. Те изискват различна по големина вяра. Ето например, като се молим за болните  и някой казва – добре, де, защо този човек получи изцеление, пък другият не получи изцеление? Ами, зависи каква вяра има служителя. Има някои хора като дойдат за молитва, аз предварително знам и им го казвам, че ще бъдат изцелени. Просто само като го видя казвам. Знам, имам опит, виждал съм много хора от такава болест изцелени, или много хора от такова нещо освободени. Едното опитът, другото Господ ти открива. Имаш вяра, казваш го. Защо, не знам. Даже си мисля, че всички знаят, че ще бъде изцелен човек, обаче се оказва, че не всички знаят, че ще бъде изцелен. Обаче, има други като ги видя, не съм сигурен. Ето, казвам си го. Не съм сигурен, идва съмнение. Значи, нямам сигурност, нямам стабилност, не съм стигнал до това ниво. И какво да кажа? Трябва да кажа – Господи, искам да Те търся, искам да Те намеря. Искам да ме храниш със словото на вяра, докато моята вяра порасне, за да мога тези неща да ги правя. Някои казват – аз такива неща не мога да правя. Не мога да изцелявам болни, не мога да гоня демони, не мога това да правя, не мога друго. Не можеш сега, ама тръгни да го търсиш, защото Исус е обещал в Негово име да можем тия неща да ги правим. Тия знамения са за вярващите, не са за невярващите. Като си вярващ, те ти принадлежат. Просто трябва да започнеш да работиш в тази насока. Трябва да носим пълното евангелие, не частичното евангелие. Евангелието, което включва словото на Господа, но което включва и силата на Господа. Защото виждате Исус вършеше и поучаваше.

В Деяния 1:1 казва: вършеше и поучаваше, не само вършеше. Вършеше и поучаваше. Погледнете евангелието колко вършене има в него, не само поучение. Ама, ние днес, ако направим евангелието само поучение, а не ги вършим нещата, които казваме, Той какво ще ни каже:

Роде, невярващ и извратен

Аз смятам, че Той не обижда учениците си. Знам ли? Доста твърдо се изказа да ви кажа. Ако аз се изкажа така, ще рече някой, че нямам любов. А интересно Исус как го каза на собствените си ученици,

роде, невярващ и извратен, докога ще бъде с вас, докога ще ви търпя?

И Той със съвършена любов им го казва. И с каква любов казва на фарисеите:

Рожби, ехидни! Кой ще ви избави от идващия гняв?

Много странна е любовта на Господа! Ако ние вземем да говорим така, не знам как ще ни погледнат хората. Но ето, вяра в действие и на дело. Евангелието трябва да започнем да го упражняваме. Вижте, особено в тази ситуация, в която се намира света в момента, в тази ситуация, в която се намира България особено в момента. Ето, сега чух от един брат американец, който ми каза тези дни, че по CNN някаква стастистика са дали, че страната, от която най-много хора излизат в целия свят е България. Можете ли да си представите процентно! България е страната, от която най-много хора бягат! Значи, представете си на първо място в класацията. Той ми каза човекът, по CNN го е чул, статистика някаква. А представете си колко държави има по тази земя? Значи, ситуацията в България е много благоприятна за чудеса. Много благоприятна да упражним вяра в нея. Защото е очевидно, че с хората няма да можем да се оправим. С човеците, казва, е невъзможно, независимо как ще наречеш партията, как ще ги наречеш хората. С човеците промяната в България е невъзможна! Но не и с Господа, казва Исус, защото с Господа, с Бога всичко е възможно, дори и невъзможната ситуация в България е възможно да се промени. И ние имаме благоприятната възможност да го повярваме и да го реализираме. Вижте колко интересно!

Пророк Елисей, 7 глава на 4-то царе. Пророк Елисей се намира в Самария. Самария заобиколена от вражески войски, вътре глад, ядат магарешка глава и тор от гълъби. И то не само това ядат, ами и пари плащат за него. Представяш ли си за гълъбова тор да плащаш пари да ядеш! Каква мизерия! И жените, ето тази жена си сготвила детето и казала на другата – ето, сега дай твойто да го сготвим да го изядем! Значи, предствете си какъв глад, в какво положение е бил народа! И това не са приказки, защото Божието слово е истина. Ситуацията е била трагична и в една трагична ситуация, царят се обръща към Божия служител пророка и казва – сега, ако не му хвръкне главата на Елисей, пак си е добре! Както и на Йоан Кръстител главата. Стане ли нещо – главата на пророка лети! Стане ли нещо, Божиите служители са виновни. Така че царят вместо да погледне себе си, отива да гледа Елисей като виновник! И Елисей казва: вижте сега, утре по това време, ще има достатъчно храна и ще бъде евтина, пред портата ще се продава жито, ще се продава ечемик и казва стойностите. Казва ще има изобилие и ще бъде евтино и помощника на царя казва – е, Господ и прозорци да отвори на небето, не може да стане това! Виждате ли какво неверие! Управник. Ще го видиш с очите си, ама няма да можеш да ядеш от него, защото не го повярва! Ще го видиш, но няма да можеш да ядеш! И наистина това става и той го вижда с очите си, но хората го блъскат с врата и го смазват. И той не можа да яде от това нещо. Какво казва Божието слово?

Повярвай и ще видиш Божията слава

Било то в твоя дом, било то в бизнеса, било то в България, където и да е. Трябва да започнем да се учим да упражняваме вяра и като го говорим това нещо, то започва да се внедрява в нас. Като имате предвид, че вярата не е нещо, което можеш да пипнеш. Вярата е дух. Какво казва?

Като имаме същия дух на вяра

Даже, аз един път проповядвах върху това, беше в чужбина и една жена от петдесятна църква, която не вярва много в такива неща каза – е, къде го пише това, че вярата е дух. И трябваше да й го покажа. Аз не знам сега дали мога да ви покажа къде е точно. Това е във 2 Коринтяни 4:13, където се казва:

Като имаме същия дух на вяра, както се казва повярвах и затова говорих

Ние повярвахме и затова говорихме. Какво казва слово? Вярата какво е – дух. Нека го кажем заедно – вярата е дух. Вярата не е самовнушение. Вярата е дух, който идва от Бога. Кой е този дух? Ами, вероятно е Святият Дух. Макар че, ето, някой са видели ангел с име ВЯРА. Вяра, надежда и любов. Сега, ние нямаме толкова познание в тази област, няма смисъл да се задълбочаваме. Важното е да го разберем, че не е нещо, което да го пипнеш, а то е дух. И този дух идва чрез словото, чрез Божието слово.

Вярата идва чрез слушането, слушането чрез Божието слово

И кой идва от Божието Слово – Святият Дух. Тази вяра изпълва сърцето ти и от тази вяра стават чудеса. Така че, говорим, говорим и Господ работи, работи.

Смит Уидълсуърд го запитали – ти винаги ли си имал такава вяра? Той казал не. Е, добре, как ти порасна вярата така? И той им казва следното. Първо стебло, после стрък и после пълно зърно в стръка. И тогава идва сърпът и го жъне. Помните тази притча на Исус, като се посее семето на вярата, първо стръкче, после стебло, клас и пълно зърно в класа и тогава идва жътвата. Тоест, ти първо започваш със синаповото семе на вярата. И казваш: аз сега започнах. Ти си започнал, но тя трябва да порасте, дай време да порасте. Почвата е сърцето ти. Нека това семе на вярата да почне да расте. Поливай го това семе, нека да расте, стъбло расте нагоре. Ама, то е едно стъбло, никакъв плод няма на него! Чакай! Няма сега да изкореняваме! Недей да напъваш вярата. Вярата не е напъване. Вярата се лее. От утробата ни не се помпат, не се напъват, а текат, леят се реки от жива вода. Значи, вярата се лее. Какво става? Расте стъблото, започва класче да прави. Обаче, класчето е празно, ако ожънеш, пак няма да има плод. Трябва да изчакаш. Както казва Божието слово:

С вяра и търпение наследяват Божиите благословения, Божиите обещания

Как се наследяват? С вяра плюс търпение. А търпението е трудна част. Вяра, добре ще вярваме, ама.. Той казва – с вяра и търпение наследяват Божиите обещания. Значи, трябва да изчакаш да се напълни този клас със зърно. Като се напълни със зърно и узрее, житата като узреят, айде със сърпа! Алелуя, слава на Бога! Плодовете жънем, ама от момента, в който си посял до момента, в който жънеш има време. Както от момента, в който семето в утробата на жената докато роди минават девет месеца и през това време няма бебе, чак на деветия месец се ражда бебето. Ето, виждате какво се получава! Бебето е било вътре, обаче не се е виждало. Чудото е вътре! То е в яйцето. Примерно, едно яйце. Слагаш кокошките върху яйцата. Аз го помня на село, кокошките мисля, че до три седмици мътят, а пуйките мисля, че около четири. Едно време на село ги знаех тия работи. Да речем слагаш кокошките върху яйцата и те ги топлят. И топли, топли, през цялото време яйцата са белички и никаква промяна няма. Обаче, вътре има промяна. В един момент на третата седмица чуваш – чук, чук, чук. Бам една дупка. Какво се показва? Една жълта главичка и човчица се показва. Ама, чакай! Откъде дойде ти? Ами, аз тук постепенно раста тука и сега дойде времето да се проявя на този свят. И излиза – малко петле отвътре. Така става и с нашата вяра. Гледаш отвънка брей моля се, брей постя, брей изповядвам, не става нищо. Чакай! Моментът ще дойде да се счупи яйцето и да излезе резултата. Така че, ето това е. Нека да имаме търпение, но да търсим. Каква е тази вяра? Искам да ви кажа.

Вярата казахме, че идва от Бога посредством Неговото слово. Вярата идва от слушане, слушането от Божието слово. Но Неговото слово помнете, че е Исус също. Значи, от взаимоотношения с Исус идва вярата, идва словото. Ражда се, зачева се в сърцето. Той е начинателят на нашата вяра, Той е завършителят и усъвършителят на нашата вяра. Обаче, след това трябва да обърнем внимание нашата вяра накъде е насочена. Нашата вяра не е насочена нито към нас, нито към вярата. Нашата вяра е насочена към Него пак. Тя идва от Него и се отправя към Него. Ние вярваме в името на Божия Син. Ние вярваме в Него, в Неговото име. Ето, да ви го покажа този стих да го видите в Деяния на апостолите, 3 глава, 16-ти стих:

И Неговото име, кое име е това – Исус, чрез вяра в Неговото име

Виждате ли, Неговото име действа, но действа чрез вяра в Неговото име

Направи този човек силен, или здрав, /този, който беше куц/. Когото вие виждате и знаете. Да, вярата, която е чрез Него, му даде това съвършено здраве в присъствието на всички вас

Така че, Неговото име, или името на Исус действа обаче чрез вяра в Неговото име, Той действа. Вярата всъщност е каналът. Но вярата в кого е – в Неговото име. Защото името представлява Него. Вярата в Неговото име носи това съвършено здраве на този човек. Ето това е, просто. Вярата идва от Бога и се отправя към Бога. Идва от Исус и се отправя към Исус. Нашата вяра е в Неговото име. И когато използваме Неговото име, трябва да използваме името на Исус с вяра. Обърнете внимание една от заповедите на Бога в Изход 20 глава, 3-та заповед е –

не споменавай напразно името на Господа, твоя Бог

Когато използваме името на Исус, трябва да не го използваме напразно. Трябва да го използваме с вяра. Защото не числото на пътите, в които го използваме е важно, а вярата, която влагаме в това име. Трябва да бъдем подтикнати от Бога да го кажем това име. Трябва да има същественост и вяра в това име, когато го изговаряме и тогава това име ще има сила и власт. Защото много пъти произнасяме името по плът, да ви кажа, по човешки и не виждаме резултата, защото името на Исус работи чрез вяра в името на Исус и чрез силата на Святия Дух. Ако името бъде споменато, но няма съответната вяра в това име, няма да има и съответния резултат. Вижте тези синовете на Скева, в 19-та глава на Деяния на апостолите, те са били неновородени, но са използвали името на Исус, когото Павел проповядва, но вместо да изгонят демона, демона скочил върху тях и добре ги натоварил с тупаница. /19:11/. Когато човек използва името без вяра, може да влезе и в проблем. Затова влагайте вяра в това име като го използвайте. И не го използвайте напразно. Както някой казват – пред Бога ти казвам, брат, пред Бога ти казвам. Значи, пред Бога ти казва, все едно ти казва истината, ама не ти казва истината. Това е използване напразно името на Господа. По-добре не го използвай името, ако няма да кажеш истината. А пък Господ казва недей да лъжеш и недей да лъжесвидителстваш. Но това наистина е много добър вариант тези, които говорят неща да ги казват в името на Исус Христос, за да може това да бъде доказателство, че говорят истината. Но, ако пък някой в името на Исус Христос говори лъжа, то си е за него, нали. Ето, това е една много добра идея в името на Исус да се говори. Слава да бъде на Господа. Нека сега да се помолим за малко. Аз вярвам, че това нещо ни е от полза.

Благодарим Ти, святи Боже! И Те моля наистина, да ни изградиш във вяра, истинска вяра от Тебе. И истинска вяра в Твоя Син. Вложи в сърцата ни тази вяра, вложи я на езика ни и я вложи в делата ни. И аз те моля чудеса, знамения и велики дела да стават в името на Твоя свят Син Исус. Планини да се местят. Благословения да идват. Благодат и обещанията да се сбъдват, в името на Исус. Моля Те, да помогнеш на Твоя народ, Господи, да ни помогнеш Боже, да излезем от философията и да влезем в деянията на апостолите. В мощното име на Исус те моля и Ти отдавам слава и хвала.

И всички хора казват АМИН!