Ефесяни 5:18 Не се опивайте с вино, следствието на което е разврат,

но се изпълвайте с Духът. 

Виждате, че Духът е като новото вино. Като че човек, когато е воден от Духа, е пиян от Святия Дух, така да се каже. Той е воден не от разума си, но от Духа на Бога.

От друга страна, представлява като една платноходка, която е разпънала платната си и вятърът духа в платната и движи платноходката. Знаете, че има хора, които гребат в лодката  и разчитат на мускулите си, за да я задвижат. Обаче в този случай лодката се задвижва не е с мускули и със сила, а се задвижва от вятъра. Едното е образ на плътта, другото е образ на Духа.

Римляни 8:14 Водените от Святия Дух те са Божии синове. 

Например пророците са пророкували не от себе си, не по своя воля, а са били задвижвани от Святия Дух. Аз вярвам, че това е същото нещо – движен, задвижван от вятъра на Святия Дух, задвижван от силата на Бога.

Знаете, че помазанието на Святия Дух е оприличено на масло. Маслото  е това, което задвижва ако щете автомобилите, самолетите, защото бензинът е вид масло. Бензинът, дизелът е един вид масло. Маслото гори и по този начин дава сила, за да се задвижват нещата. Също така автомобилът трябва от време на време да сменява маслото си, и сменяйки маслото си се движи нормално. Но ако маслото остарее, то загубва вече своята еластичност, загубва своята способност да смазва и тогава има опасност да се повиши температурата на двигателя и в резултат на това двигателя да блокира и изобщо да има изкривяване и да не може да се движи нормално.

Ние сме като един автомобил в това отношение. Ако не си сменяме маслото, ако не се изпълваме редовно със Святия Дух, то започваме да функционираме като един двигател със старо масло или без масло – получават се блокажи, получава се прегаряне. Хората говорят за прегаряне в служение, прегаряне във вярата или в живота. Така се получава прегаряне – когато човек с плътски усилия се опитва да извърши Божието дело. Ние имаме нужда маслото на Святия Дух да смаже нашите части и да можем плавно да се движим и да не повишаваме температурата и да не блокираме в духовно отношение.

Също много  е интересно, че автомобилите се движат върху въздух. Гумите са пълни с въздух и по този начин се движат бързо. Но представете си едно кола, на която гумите са паднали и се движи по джанти, тя скоро ще спре, не може дълго да върши. Както се казва, джантите ще се подпалят.

И ние така като християни някой път караме по джанти, но не трябва така да бъде, трябва да бъдем управлявани, водени от Святия Дух, трябва да бъдем смазвани от маслото на Святия Дух. Трябва да се облегнем на Него, на въздушната възглавница на Святия Дух.

Подобен е случая в реката, да влезем в реката. Когато влезеш в реката, знаете в Езекиил 47:1-15; там се дава как една река извира от храма и минава под вратата на храма, и започва като едно малко поточе, но постепенно става все по-голяма и все по-мощна река, докато накрая става реки, не само една река. Но интересното в тази ситуация е, че пророкът минава четири пъти през реката и показва четири нива на реката, или аз бих казал четири нива на помазание, в което ние можем да навлезем.

Първият път когато минава реката беше до глезените, хиляда лакти. Когато влезеш там е като едно малко детенце  и казва: „Аз съм в океана”, но то просто си играе. Мнозина така си играят в духовните неща, мислят че са навлезли в Духа, но джапат по джапанки, до глезените само. И когато си до глезените можеш да тичаш, можеш да управляваш  и нямаш проблем, ти си силен. Не може да те замъкне морето, не може да те замъкне водата и ти разчиташ на собствените си сили.

Обаче вторият път когато минава пророкът и влиза в реката, хиляда лакти по-надолу, реката вече е стигнала до колената му. Нивото се е повишило. Един път влязъл във водата до колене, той не може да тича така свободно, както е тичал, когато водата е била до глезените, и водата почва да го тегли и управлява лека по лека и става все по-трудно да управлява себе си. Но въпреки всичко може да се задържи на своите си крака и да разчита на своите си сили.

Третият път след хиляда лакти, когато влиза водата е вече стигнала до кръста му. И този път вече течението все по-силно го дърпа и той все по-трудно управлява себе си и все повече е управляван от външен фактор, който е реката, а при нас – Святия Дух. Но въпреки всичко стои на своите си крака.

 Има хора, които се страхуват да се отпуснат върху водата да плуват и предпочитат да стоят твърдо на краката си, защото не знаят дали няма да потънат. Няма да потънете, ако се облегнете върху водата. Най-добрият начин човек да бъде воден от реката, е да се отпусне върху нея. Не става с напрягане. Има хора, които искат да приемат кръщение със Святия Дух, но така се напрягат, като че ли те ще извършат кръщението със Святия Дух. Стиснали зъби  и викащи и мислят, че те ще успеят някакси да го направят. Има хора също, като се молят за изцеление и така се напрягат, така се насилват, като че ли те ще изработят вярата и те ще изработят изцелението. Но това не е вярно. Трябва човек да се отпусне и да се довери на Божията сила. Дори и сега докато говоря, ако ти се отпуснеш и се довериш на Божията сила, може да получиш изцеление в този момент или по-късно. Но просто трябва да може човек да се отпусне във водата.

Та казахме, първият път водата беше до глезените, втория – до колената, третия – до кръста. При тези три случая човек е стъпил здраво на краката си. Разбира се при третия случай все по-слабо се държи на краката си, защото водата може да го катурне или да го завлече.

И идваме до четвъртото ниво, в което водата вече е дълбока, по-дълбока от човека, че вече е вода за плуване. Там вече не можеш да стъпиш на дъното. Там вече трябва да се облегнеш върху водата. Ако не се облегнеш върху водата, потъваш. Невъзможно е вече на стъпиш на краката си.

Има случаи в нашия живот, че водата е толкова дълбока, че единствения шанс да оживееш е да разчиташ на Духа на Бога, да се облегнеш на Него и да Му се довериш, че Той ще те държи отгоре върху водата и няма да се удавиш. Но който твърдо иска да стои на своите нозе може да изгуби контрола, и да изгуби дори и живота си.

За нас обаче е чудесно, че можем да се научим да бъдем водени  и управлявани от Божия Дух, да се облегнем на Неговото присъствие. Ето, това четвърто ниво е най-превъзходното. Това е, което се говори в писанията:

Йоан 3:8 Вятърът си духа където си ще и ти чуваш шума му,

 но не знаеш от къде идва и накъде отива. 

Така е и с хората, които са родени от Духа, така е с тези, които са водени от Духа. Ти не знаеш от къде идва и къде отива. И затова много пъти програмите с Господа много не вървят в крак. Защото служението го гледаме като фирма, като бизнес – по програма, една година, две години и т.н. А какво ще стане ако програмата се окаже по-различна? Но както апостол Павел казва:

1 Коринтяни 13:9 Отчасти знаем и отчасти пророкуваме. 

Нашето знание и пророкуване е ограничено,

1 Коринтяни 13:12 И виждаме смътно като в огледало.

Виждаме смътно, като гледаме във водата. Не виждаме много, смътно гледаме нещата, но трябва да се доверим на Господа. Нека отворим в:

Числа 9:15 И в деня, когато се постави скинията, облакът покри скинията, шатъра за плочите на свидетелството; и от вечер до заран над скинията имаше като огнено явление. 

Скинията в Стария Завет, това е било палатка, която е имала три части –двор, светилище и Светая Светих и това е било мястото за богослужение, мястото, където Бог се явявал. Защо е палатка? – защото евреите са се движели в пустинята и ако построят храм на едно място, те няма да могат да го преместят. Те са се движели в палатки  и същевременно самият им храм е бил под формата на палатка. Както и ние, минавайки през пустинята на този свят сме пътници, и ние сме в палатки, защото нямаме постоянно жилище на тази земя. Дори  имайки жилища, това не  е нещо постоянно, това е временно.

Знаете, че Стария Завет е сянка на Новия Завет. Тази скиния в Новия завет можем да я преобразим на църквата, а също можем да я преобразим и на човешкото тяло. Защото Петър казва за своето тяло:

Бог ми откри, че скоро трябва да напусна тази телесна скиния. 

Така че имаме библейско основание да кажем, че скинията е образ на човешкото тяло. В този смисъл можем да видим църквата как се движи през пустинята, можем да видим аз и ти как се движим през пустинята на този свят. И се казва:

Числа 9:15 Облакът покри скинията, шатъра за плочите на свидетелството; 

Облакът, славата, присъствието на Господа ни покрива нас,

…и от вечер до заран имаше огнено явление. 

Ето, денем, ръководството на Бога беше под формата на облак, нощем беше под формата на огън. Присъствието на Бога беше 24 часа с тях. Огънят се вижда през нощта, ако беше облак нямаше да се види. Огънят дава светлина, дава топлина, защото нощем в пустинята е студено. Когато ти минаваш през най-голямата тъмнина, Божието присъствие най-много свети в живота ти. Бог ти дава светлина, Бог ти дава топлина точно в най-тъмните моменти от живота ти и Той ти показва пътят, посоката – светлина на пътя и топлина в този студ в пустинята.

Но през деня, когато слънцето пече и не може да се види огнения стълб, тогава присъствието на Господа идва под формата на облачен стълб. Облакът те пази от горещите, палещи лъчи на слънцето. И не само това, но може  и да завали – да ти даде свежест, да ти даде растеж, да ти даде вода.

Така че присъствието на Господа носи винаги това, от което ти се нуждаеш.

Числа 9:16 Така ставаше винаги; 

Винаги, кажи винаги Господ е с мен.

…облакът я покриваше, и нощем имаше огнено явление. 

Така че присъствието на Бога се проявява по различен начин, според нуждата. Слава на Бога за това.

Числа 9:17  И когато се дигаше облакът от шатъра, тогава, след това, израилтяните тръгваха; и гдето заставаше облакът, там израилтяните разполагаха стан. 

Много е прекрасно да говорим за това нещо. Благодаря Ти, Господи. Забележете нещо: Какъв е бил живота на израилтяните тогава, и какъв трябва да бъде живота ни днес.

Числа 9:23 Според Господно повеление разполагаха стан, и според Господно повеление тръгваха; те пазеха  заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Мойсей 

Виждаме, че следването на огнения стълб и облака беше заповед от Бога. Ако имаме 10 заповеди, това е 11-та, ако имаме 10 000 заповеди, както пише в Библията, това е една от тези 10 000 заповеди –

ДА СЛЕДВАМЕ ПРИСЪСТВИЕТО НА ГОСПОДА!!!

И вижте какво става – израилтяните са разпънали палатките в пустинята, обаче в един момент облакът тръгва. Той е бил върху скинията и в един момент той тръгва нанякъде. След като тръгва облакът, евреите трябва да си съберат палатките и да следват облака. Това е тяхната задача, да следват водителството на Бога. Когато тръгне, те да тръгнат, когато спре, и те да спрат, където облакът спре. Така че те имат общо взето две задачи. Едната е да стоят, другата е да тръгват, и то според водителството на огъня или на облака.

Числа 9:18-23 

18. По Господно повеление тръгваха израилтяните, и по Господно повеление разполагаха стан; до тогава, до когато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана.

19. И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израилтяните пазеха Господното заръчване и не тръгваха;

20. а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господно повеление оставаха разположени в стана, и по Господно  повеление тръгваха.

21. И понякога облакът стоеше само от вечер до заран; но пак на заранта, когато сe дигаше облакът , тогава и те тръгваха; когато се дигаше облакът, било то денем или нощем, тогава и те тръгваха.

22. Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дена, или един месец, или една година, то и  израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха, а когато той се дигаше, те тръгваха.

23. Според Господното повеление разполагаха стан, и според Господното повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Мойсея. 

Вижте това: за тези 40-сет години те трябвало да пътуват. Но през цялото това време не е било на равни периоди (както човеците повечето случаи си планират нещата), но те чакат. В един случай пристигат вечерта на едно място, преспиват и на сутринта тръгват отново; в друг случай прекарват 24 часа; два дни; един месец, една година или повече. Във всеки случай е различно и Господ е искал да ги научи, че:

Матей 4:4 Не с хляб ще живее човек, но с всяко Божие слово… 

Бог е искал да ги научи да се смиряват и да следват Неговото ръководство.

Както за реката – трябва да следваме потокът на реката, както с платноходката, която трябва да вдигне платната си и трябва да бъде водена, управлявана и тласкана от вятъра. Както автомобила не взема силата от себе си, но взема силата от горивото – бензин или от дизел или каквото и да е, и с тази сила се движи, не със собствена сила.

Така е и с нашият Господ Исус – Той беше така и ни учи и ние да бъдем така. Както в притчата в Матей 25-та глава за десетте девици – пет разумни и пет неразумни. Това, по което те се различаваха беше маслото, помазанието. Виждате, че разумните имаха масло в светилниците си. И без масло не може да се свети. Ето един урок: никой християнин не може да върши добри дела без помазанието на Святия Дух.

Римляни 5:5 Защото любовта на Бога е излята в сърцата ни чрез дадения ни Святи Дух. 

Ако имаш масло, можеш да действаш, ако нямаш масло, действаш по човешки. Някои хора така се напрягат, така се изнервят, че вместо да вършат добро, вършат лошо. Защото се самонасилват, но по плът.

Галатяни 5:16 Ние трябва да умъртвяваме чрез Духа телесните си действия. 

Забележете, че телесните действия се умъртвяват чрез Божия Дух, а не чрез човешките усилия. Без силата на Святия Дух не можеш да победиш греха, без силата на Святия Дух не можеш да победиш дявола, без силата на Святия Дух не можеш да водиш нормален християнски живот. Затова Господ ни новоражда и после казва:

Деяния на апостолите 1:8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святия Дух, и тогава ще бъдете свидетели за Мене… 

Защото как можеш да бъдеш свидетел за Господа без силата на Святия Дух? То не е никакво свидетелство, то е свидетелстване за Господа, а не е свидетелство. Не можеш да бъдеш свидетелство за хората, ако нямаш силата на Святия Дух. Защото без силата на Святия Дух са само думи, блокираш, не може свободно да се движи Святия Дух. Никога Господ не ни е давал дори право да проповядваме евангелието без помазанието на Святия Дух. Напротив Господ казва в:

Лука 24:49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града Ерусалим, докато се облечете със сила от горе. 

Знаете ли колко хора тръгват без силата на Бога? И накъде тръгват, какво ще правят? Вижте до къде са стигнали нещата от ходене по плът. Божието служение не може да се движи с човешки сили. Божието служение може да се движи само с Божията сила.

И така, трябва да бъдем наистина хора като вятърът, трябва да се научим да чуваме звука, да чуваме гласа на Господа и така да бъдем управлявани и водени от Святия Дух. И между другото в Галатяните 5-та глава се казва нещо много интересно:

 Ако сте управлявани от Божия Дух не сте под закон. 

Т.е. ако не ходиш по Духа, ти си под закон. Това означава, че има хора, и служения също, които говорят, и вместо да дават живот, дават обратното на живота, защото не са управлявани от Духа. Без Духа носят смърт. Ние имаме служението на Божия Дух, Който носи живот, а не смърт.

2 Коринтяни 3:6бБуквата убива, а Духът дава живот. 

Можеш да вземеш Библията и да я използваш, и тя става чук, който може да разбие главите на хората. Нямаш ли Духа, не носиш ли живот, нямаш нищо. Искам да ви кажа, че днес ние искаме да агитираме хората да станат като нас. Но това не е правилно, защото ние трябва да търсим взаимоотношенията си с Господа, да търсим да пием от Него. Както казва словото,

Да пием масло от скалата, да пием мед. 

Тогава пиейки мед и масло от скалата, ние имаме тази сила, ние имаме това свидетелство и имаме това масло да горим и да светим. Защото лампата свети заради маслото. Дори сега като гледам крушките, които светят, че не се напрягат да светят, а те светят, защото са влезли във връзка с контакта, включили сме копчето  и те приемат енергия от там. Заради копчето става изгасване и светване.

Ако ние не сме свързани с Господа, този живот, който идва от Него не може да протича чрез нас и не може да дава живот на другите. Ние сами по себе си нямаме живот в себе си, нашият живот идва от Него. И затова Той казва:

Йоан 7:38 Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му. 

Тя не е наша, тя е Негова  и идва от Святия Дух. Някои хора казват: „Нямам нужда да говоря на езици, нямам нужда от …..” То не е дали имаме нужда – ще си живеем естествен живот, ще говорим за Исус, „Исус те обича”; „Исус …….”, и хората ще кажат: „Амин!” и толкова. Няма печат от Бога, няма свръхестествено явление, няма да се подпише Господ. Защо? Защото Господ действа на земята чрез Своя Дух, иска да се движи църквата. Обаче до голяма степен църквите се движат от програми, планирани неща, нещата са точни, перфектни, съвършени, но когато се действа по плът няма съвършенство.

Например обърнете внимание, аз не виждам в Библията да има някакво систематично поучение в нея. Вземете едно послание на Павел и ще ви се завърти главата, докато го прочетете. Минава от една тема на друга, и на трета и не се притеснява да пише както го води Господ. Прочетете един от пророците да видите как тече мисълта и как вървят нещата. Няма нищо сухо, точно и подкастрено. Какво казва Господ:

Когато правиш олтара, не го прави с квадратни камъни. Човешко сечиво, човешки инструмент да не се вдига върху олтара. 

Трябва да бъдат такива, каквито са, трябва да бъдат естествени, не еднакви. Всичките трябва да бъдат различни така, както Бог ги е направил.

И ние, хора, трябва да дойдем при Господа такива, каквито сме. Не да станем  квадратни като аптекарски шишета, всичките като бизнесмени или като комсомолски председатели – християни. Не така. Всеки трябва да си е такъв, какъвто си е. Защото Господ не  е партиен председател, нито има нужда от такива неща. Господ иска да бъдем като едни неодялани камъни, такива, каквито ни е направил – естествени и нормални. И когато ние сме естествени  и нормални Той ще действа свръхестествено чрез нас.

Учението също не иска да бъде излъскано, всичко да бъде точно. Няма такова точно неща вътре в Библията. В Библията има много противоречия, които, ако не ти каже Духът от къде да минеш, не знаеш как да стане. Защото едното ти сочи едната крайна точка, другото ти сочи другата крайна точка и само Духът ти посочва пътят, по който ти трябва да минеш. И това е направено, за да можем да бъдем управлявани от Святия Дух.

Погледнете в Деяния на апостолите има ли нещо по модел. Колко пъти ми се иска да бъде ясно написано:„Защо Бог не го е написал как да бъде?”  Но знаете ли защо? Защото ако ние знаем всичко, ще издадем такива закони, че ще изморим хората с законите. А Господ иска да бъдем водени от Духа, и не от закони, и не от букви, не да убиваме хората с теологии и с доктрини. Няма нужда да представяме едно учение като един скелет от преди 2000г. и църквата като скелет от преди 2000г.

 Бог има нови неща за църквата днес, Бог има нови неща и Той ще ги направи чрез хора, които са готови да чуят от Бога. Които са готови да чуят от Бога са тези, които мислят, че не знаят, тези, които са бедни духом, и нямат, и жадуват. Те са тези, които ще чуят от Господа и ще го последват. Защото днес няма нужда от работа, Той свърши работата преди 2000г. Той каза „Свърши се!” Работата е свършена.

 Днес Господ има нужда от послушание на Неговите хора, от това хората Му да чуят и да последват това, което Той ще направи. Но докато хората си следват програмите, петилетните си планове, просто нещата не могат да вървят. Въпреки, че Господ е Този, Който планира, но Той си планира и Той си прави нещата по свое усмотрение.

Например да видим в книгата Деяния на апостолите каква програма Господ сложи там, как програмира нещата и тройно ги построи. Просто не можеш да си представиш от къде тръгват и къде отиват тези апостоли, как се движат из Европа, и в Азия, с видения; Павел влиза на едно място, Господ казва: „Не тука…” Павел влиза на друго място, Господ му забрани да влиза. Накрая получи видение от един македонец:”Ела в Македония и ни помогни!”

И ние ще кажем: „Е, Павле, какъв човек си, ти влизаш на едно място и не знаеш ли Божията воля, ти влизаш на друго място, отново не знаеш какво е Божията воля и накрая отиваш там в Македония. Я си стой в Азия, не си евангелизирал още Азия.”

Някои хора казват: „Ще излезем извън България, когато евангелизираме България”. Че ние никога може да не я евангелизираме, ако така се правят нещата. Това означава никога да не излезем. Азия не беше евангелизирана, пък Господ го прати в Македония. Не може Господ да Го поставиш в сандък, не може да строиш Божието дело с одялани камъни, квадратни. Господ казва: Такива, каквито са.

Също и в книгата Данаил много интересно се говори за един камък, който пада отгоре и който удря в краката образа, който вижда цар Нувоходоносор, и този образ пада, но камъкът става една голяма планина и този камък е образ на Исус Христос и Неговото царство. И се казва:

Данаил 2:45 Камък, който се отсече не с ръка… 

Вижте Исус какъв пример е за нас. Аз се чудя, приятели, как може да имаме такъв пример в лицето на Исус, никаква сухота, такова водителство от Святия Дух, такава мъдрост Божествена, такова движение три години и половина – невероятно нещо. И изведнъж Неговите последователи – като  партийни секретари. Аз не мога да си представя от къде се взема това? Какво общо има Христос с партията?  Ние трябва наистина да се научим да бъдем управлявани от Господа. Погледнете апостолите: апостолите са били хора на Духа, няма нищо сухо, учението е в движение. Даже книгата се казва Деяния на апостолите. Не се казва теологиите на апостолите, доктрините на апостолите, мъдростите на апостолите. Те са се движели, и в движение са писали и са поучавали, всичко това е имало практичен аспект и е помагало на хората и църквите, църквите са били силни. Защото дяволът не е можел да предвиди какво ще стане. На дявола и на ум не може да предвиди какво на Господ ще му дойде на ум. И защото тези хора са били управлявани от Господа, затова винаги е имало изненада в света, винаги е бил изненадан и дявола. И се казва: „Тия, които обърнаха света, дойдоха и при нас тука.” Видели са се в чудо, защото тези хора са били неуловими в Духа.

Даже и апостол Йоан са го хванали и са го сложили в горящо масло  и пак не можал да изгори. И видели са се в чудо и са го пратили на остров Патмос, и той там получава Откровението на Йоан. Как ще го сложиш този човек в рамки, къде ще го сложиш. И на последната си проповед, хората са се събрали и апостол Йоан само маха с ръка, вече възрастен, последния жив апостол и само казва: „Любете се дечица, любете се.” И това му е поучението, страхотна работа. Слава на Господа.

Искам да ви кажа, приятели. Това, което говоря действа прочистващо. Има някои хора, които трябва да вземат повече масло да пият. Вземи изпий олио в по-големи количества и виж какво ще стане със стомаха ти. Имаш нужда от малко повече помазание да мине през тебе, през твоите вътрешности и да изхвърли всичко, което се е задръстило в тебе. Да се прочистиш вътрешно, маслото ще те прочисти вътрешно от всичко излишно, от онова, което е застояло с времето – застояли доктрини.

Господ каза на Израел: „Когато сте в пустинята ще се храните с манна, Аз ще ви я давам от небето.”  Обаче: 

Матей 4:4 Не само с хляб ще живее човек,но с всяко слово, което излиза от Божиите уста. 

Това означава словото, което излиза днес:

Матей 6:11 Дай ни днес ежедневния хляб. 

Днес, сега, какво говори, какво дава Господ. Това е, което носи живот и носи храна. Господ каза на израилтяните: „Не искам до утре да си запазвате храната. Защото утре тази храна ще стане червеи.” Някои хора са си запазили храна, и не си пазят от единия ден до другия, но си пазят с години, и тази храна червясва и става като глисти в тях; тези червеи унищожават. Това, което е дадено от Бога, то е било дадено за тогава, то  е било дадено за вчера. Днес ни трябва слово, днес ни трябва това, което Бог ще даде. Защото това, което Бог ще даде носи живот днес, а утре ще даде за утре. Затова ние трябва да имаме тази простота да изхвърлим всичките тези букви, религия, закони,    които са ни обвързали.

Има хора, приятели, с които аз не мога да говоря, трудно ми е да говоря с някои хора. Защото те не говорят с мене, а те изповядват. Аз не го виждам това в Библията. Четете един Давид в Псалмите – да виждате да прави такова нещо. Давид се оплаква пред Господа, искрен е, разголва си сърцето пред Господа, казва си всичко, не се притеснява да си каже всичко. Някои хора ги е страх да признаят греховете си или болестите си, няма да си каже истината. „Брат, помоли се за мене, ама аз съм здрав, нищо ми няма, ама само помоли се за мене.” За какво да се моля за здрав човек? Ако си болен, кажи че си болен, ако не си болен няма за какво да се молим. Как ще прославиш Господа за това, че нещо е станало.

Хванали са някакво учение и го прилагат по плът. Има нещо вярно в това, когато го е говорил Божия човек, той го е преживял, за неговия момент и на теб сега не ти върши работа. В определен момент ти е вършило работа, но не сега, защото е застояло. Имаш нужда от свежо слово, от ново слово, да си обновиш ума  и да започнеш да се движиш по-честно и по-искрено със себе си и с Господа. Трябва човек да стане честен и пред себе си дори. Дори можеш да си кажеш: „Аз наистина ли вярвам в това нещо, защото словото казва, че тези, които вярват, и изповядат; те ще видят чудесата. Можеш да изповядаш много, но ако не го вярваш със сърцето си, няма да видиш чудеса. Затова по-важната част е вярата, ти като вярваш по-лесно е да изповядаш, по-лесно ще го кажеш, като вярваш, по-лесно ще се задействаш. Важно е да е вътре в сърцето ти.

Римляни 9:10 …със сърце вярва човек… 

Така че, нека да си изчистим сърцата, да си изчистим умовете и да станем едни по-леки за общуване. Има хора, с които не можеш да общуваш. Както ви казах, когато строяхме църквата във Факултета, и ние се чудехме какво да правим, няма хора, няма кой да строи и пр. Минава един брат от там и му казваме: „Брат, ела да ни помогнеш малко.” А той казва: „А, ако е рекъл Господ, ще дойда да ви помогна.” И аз му казах: „Дай по-бързо да разберем дали е рекъл или не е рекъл Господ, та да видим дали ще дойдеш или няма да дойдеш.” Ако бил рекъл Господ. И искам да ви кажа, че мнозина използват Божието име напразно. Има заповед:

Изход 20:7 Да не произнасяш напразно името на Господа, твоя Бог. 

„Пред Господа, брат, пред Господа ти казвам.” Това пак не е добре. Защо не станем едни по-нормални хора в нашето общение. И хората от света ще повярват много повече, ако видят едни нормални хора. Има наистина едни хора, които не са за слава на Бога, а са за срам. И наистина трябва да се вземе бележка в тази посока. Защото ние по този начин няма да спечелим хората, хората ни виждат, хората ни виждат какво правим, хората ни наблюдават, и ако видят нещо съществено няма нужда дори да ги викаш, те сами ще дойдат, ако наистина правим нещо както трябва.

И нека наистина да търсим лицето на Господа, взаимоотношенията си с него и да ходим като Енох, като Авраам… Погледнете един Авраам, какъв човек, какво сърце, каква душа, как се е движел с Бога, спокойно, няма нищо квадратно в него. Вижте, Божиите хора, те не са като роботи, те не са като компютри, те не са като аптекарски шишета. Всеки си е индивидуален. Господ казва:

Битие 3:14аАз съм Оня, Който съм. 

Той си е Той. И аз трябва да бъда този, който съм. Много пъти ми се иска да съм като някой друг; иска ми се да съм по-подреден, ценя хората с административни способностите, но ей на, аз съм си аз. И трябва най-сетне да кажа: „Аз съм този, който съм”. И ти трябва да кажеш: „Аз съм този, който съм”. И наистина като приемеш, че ти си този, който си, Господ ще използва този, който си, за да прослави Този, Който е. Защото Той използва несъвършени глинени съдове, за да изяви чрез тях Своето съкровище и Своята слава. Но ако ти си фалшив и не си оригинал, а си копие на някой велик служител или на някой си друг, ти просто не си ти и не можеш да бъдеш използван пълноценно, защото ти си, който си, а не някой друг. Ти си носиш своето ДНК.

 А някой ще каже: „Добре, брат. А не трябва ли плътта ни да умре?” Но това са две различни неща. Този, който си в Христа, е нещо, което е истинско. Ти си имаш характер, даден от Господа, ти си имаш особеност и ти си имаш дарби, ти си имаш съответен чар, даден от Господа и това нещо трябва да се запази. Ти не можеш да бъдеш обезличен. Никой от героите на Библията не е безлична личност – един Йосиф, Данаил, един Мойсей, Соломон, Исус, апостолите, всеки един си е много характерен. Някои даже са си странни, обаче са си те. Погледнете Илия, Елисей – те са пък друг тип. Но всеки си е той  и си служи според както Бог го води.

„Ти защо не си като еди кой си?”

Например случая, когато учениците не могат да изгонят демон от едно момче. Идва Исус и им казва:

О, роде невярващ и извратен, докога ще ви търпя? 

И малко по-късно Йоан вижда един човек, че гони демони в името на Исус и му забранява, защото не следва тях. Иска всичко да бъде „като нас”. Ако не са другите като нас, значи не са от Бога. Ако не си сложат забрадка като нас, не са от Бога. Ако не си мият краката като нас, не са от Бога. Ако не си носят табелка „апостол”, не са от Бога. Ако не викат „Алелуя” като нас, не са от Бога. Ако не си дигат ръцете нагоре, не са от Бога. Трябва да бъдат като нас; защо? Кой го казва това нещо? Къде в Библията пише как ще служим на Бога? Защото:

Бог не гледа на лице, а гледа на сърце.

Затова Бог избра Давид, едно малко овчарче, защото видя нещо в неговото сърце. Не беше религиозен да излезе срещу лъв, срещу мечка и срещу Голиат. А другите религиозници не смеят да излязат. Знаят да приказват, а не смеят да излязат. А Господ търси войни, Господ помазва хора, които са войни, защото помазанието идва за воюване – ето ви една тайна. Господ дава помазанието Си, за да вършим работа. Защото народа тъне в нечестивия, както се казва. И само:

Помазанието разрушава хомота. 

Но има нужда от военни хора. Защото силата идва, за да воюваш.

Ще приемете сила… 

За какво? За да воювате. Ако не трябва да воюваме, не ни трябва сила.

„Брат, само си вдигни ръцете и ще стане.” Ще стане, ама друг път. Никаква хватка не върши работа. Защото Духът води по различен начин, нуждите са различни. Вижте Исус, за всеки един случай моли различно, действа различно, защото ние не знаем какво е положението. Ние само догатваме, Господ ни открива отчасти. И ако ние се научим да чуваме от Него, ако се научим да следваме, дори и да не разбираме, ние ще можем да вършим работата. Но се движим до голяма степен като слепци в тъмното. Имаме светлината на Неговото слово по пътя си, но виждаме като в огледало, или като във водата. Някак си все още не е ясно, защото сме в тази плът и ни спъва в разбирането на Господа и на Божиите истини.

И трябва да имаме сърце на търсещ, сърце на незнаещ, който търси и жадува да разбере. „Къде си, къде си Господи, искам да Те намеря.” Как ще твърдим, че намираме Господа, като не можем да намерим Неговата сила.

 ЗАЩОТО ГОСПОД И СИЛАТА СА ЕДНО. НЕ МОЖЕШ ДА ИМАШ ГОСПОДА БЕЗ СИЛАТА И СИЛАТА БЕЗ ГОСПОДА. АКО НЯМА СИЛА, КЪДЕ Е ГОСПОД?

„Къде са положили моя Господ? 

Това го казва и Кетрин Кулман едно време:

„Къде са положили моя Господ?”

 Като видя, че хората в църквата се молят и викат и крещят, а няма сила, като трабанта, се наскърби. Днес много служения приличат на трабант и запорожец. Много шум, много пушек, малко резултат. А истинското служение прилича на мерцедес – малко шум, малко пушек, много резултат. Всички трябва да си вземем поука от това. Не в шума, не в пушека, а в резултата. Когато действа Господ, има ефект. Не ме интересува хората дали ще падат, дали ще стават или летят, но ме интересува хората ще се спасят ли, хората ще се кръстят ли със Святия Дух, ще получат ли изцеление, ще получат ли освобождение, какво ще стане с тези хора, това ме интересува, това е важното. Не ме интересува дали ще плачат, дали ще се смеят, дали ще вали злато и скъпоценни камъни отгоре. И каквото ще да става, искам да видя резултата, защото Господ се интересува от душите на хората. Душите да се спасяват, душите да се освобождават, да се изцеляват вътрешно, да има промяна, да има радост. Искам щастливи, радостни християни да видя. Не смачкани, а така да се каже плуващи или летящи. Да летим, като птиците. Давид на едно място казва: „Дано да бях като гълъб (или като птица), да мога да отлетя.” И аз гледам птиците и се възхищавам, как се облягат на въздуха и летят. Само на сън съм го постигал това нещо. Но ми харесва много.

Но нека да продължим нататък. Не чувствате ли някакво неудобство, някакво разчупване, нещо се разчупва, нека да се строши в името на Исус. Всяко нещо, което не е от Бога, да се строши. Всяка лъскава доктрина, която е човешко учение, изучена папагалски, да падне в името на Исус. Но ако  е от Бога никой не може да го спре и никой не може да го разруши. Нашата работа е не да защитаваме Бога. Искам това да го видите – нашата работа не е да защитаваме Бога. Той нас защитава. Кой, аз ли ще защитавам Бога? Все едно малкото ти детенце или внуче да излезе и да те защитава някъде. То има нужда от защита. Ние сме тези, които имаме нужда от защита. Работата ни не е да защитаваме Бога, работата ни е да представим Бога такъв, какъвто е. Той сам ще се защити, Той няма нужда от нашата помощ. Той достатъчно знае, за да се подпише.

Помните ли внука на Навуходоносор, който взе вещите – златни, сребърни от Божия храм и какво направи? Направи едно пищно пиршество на всичките си големци и взе да се подиграва с Бога на Израел и пие от съдовете на Божия храм заедно със своите си големци и хвали боговете си, които са идоли. И какво става в един момент? Изведнъж пред него на стената се появява една ръка, която пише на стената, три думи. Той е голям цяр с големи идоли, а една ръчичка написа три думи. И знаете ли какво стана с него? Колената му започнаха да се удрят едно в друго. Кой ще защитава Господа? На стената има само три думи, един ангел написа три думи, което означава: „Свърши се с тебе!” Тези три думи бяха: М,не, М,не, Т,кел, упарсин (на еврейски). И ето го значението, което даде Данаил чрез Бога на написаното на стената:

– М,не – „Бог е преброил дните на Твоето царство и го е свършил.”

– Т,кел – „Претеглен си на везните и си бил намерен недостатъчен.”

– П,рес – „Раздели се царството ти и се даде на мидяните и персите.”

И през същата нощ пристига мидянинът Дарий и го уби и взе царството му.

Има ли нужда да защитаваме Господ – аз ще тръгна да защитавам Господ, ти ще тръгнеш да защитаваш Господ, та цяла наука сме измислили как да защитим Господа и Неговото учение. Кои сме ние? Дръжте взаимоотношенията с Господа, няма смисъл да спорим с хората. Движи се в силата на Святия Дух, Господ сам ще ги докаже нещата.

 Вижте като един пророк като Илия, Елисей, няма нужда да доказва нищо. Те просто вървят с Господа. И трима царе идват да се допитват до него, и Елисей казва на единия: „Ако не беше Йосафат, нямаше да те погледна.” Пред трима царе стои пророка и се държи по такъв начин. Ако ние застанем пред президента или пред министър-председателя, как ще се държим? Елисей не зависеше от тримата царе, те зависеха от него. Какво казва царят: „Татко мой, Татко мой, колесница Израилева и конница негова.” Знае, че войската е Елисей. Затова сирийският цар нападна и искаше да хване и плени Елисей.

Това е човек, воден от Духа, никаква сухота, никакви квадрати, никаква партия. И днес искам да ви кажа, че сме си направили вече устав – кой кой е, кой точно на кой да се покорява и какво да прави. Пак го направихме партийно, как го въртим, все към партията отиваме. Защо не вземем да следваме Господния Дух, защо не викаме към Господа, да се молим, да постим, наистина да намерим силата, да намерим ядрото на нещата. Защото, приятели, силата я няма в църквата, много рядко се намира. И вижте, един арабин ни засрамва, в мюсюлманска страна, в Египет, (който може да влезе в интернет да види, аз дори съм поместил някои материали, да види в ТВ 7). Казва се отец Макарий Йонан, и това е православен свещеник, и с такава сила служи и такива изцеления  и освобождения стават на неговите служби. Аз видях как едно нямо момиче проговори на негова служба – изгони духа и момичето проговори. Той проповядва, разбира се, на арабски, не на български. В Египет 50% от населението са мюсюлмани и той проповядва Христос и мюсюлмани се обръщат към Господа.

В Африка има служител, който се движи също с много голяма сила. И много хора говорят против него, но не могат да направят това, което той прави. Някой беше казал: „Много са критиците по времето на Смит Уилгързърд, които са говорели против него, обаче днес знаем Смит Уилгързърд, а критиците не ги знаем. Защото той е направил нещо, а те не са направили нищо. Тези всъщност, които критикуват са тези, които не правят. Така че има служители тук-там, които се движат в силата на Бог. Но искам да ви кажа, особено на по-младите:

Псалм 105:4 Търсете Господа и Неговата сила,

търсете лицето Му винаги. 

Някои казват: ”Искам да разбера какво е моето служение?” И се занимават постоянно с това – дали е апостол, дали е пророк или какъв е, обикновено по-надолу не се отива. На такива казвам: „Помъчи се да разбереш първо кой е Господ. Преди да разбереш кой си ти, разбери кой е Господ. Защото ако разбереш кой е Господ, ще разбереш много по-лесно кой си ти и какво е твоето служение.” И другото което е – тръгни да служиш на Господ с това, което имаш в ръцете си. Господ каза на Мойсей: „Какво имаш в ръката си?” И той каза: „Жезъл”. И Господ каза: „Простри го този жезъл и действай.” Това, което имаш в ръката си използвай го и Господ ще ти покаже какво е твоето служение. Няма нужда да го декларираме, няма нужда да сложим: „моето служение е това и това”, а то може да се окаже, че не е твоето служение. На практика ще се окаже и Господ ще движи нещата, и Господ може да ги променя, както Той желае. Трябва да бъдем гъвкави, управлявани и водени от Святия Дух, нека сетивата на Святия Дух в нас да се изострят – духовно зрение, духовен слух, духовно обоняние, духовен вкус, духовно осезание. Всичко е да можеш да влезеш в Неговото царство,  и да чуваш Неговия глас, и да разбираш Неговата воля. Ето, имаме нужда от откровение, откровението е много по-важно от избистрената теология. Защото теологията без Духа и без откровението, става буква.

2 Коринтяни 3:6бДухът дава живот, а буквата убива. 

И ако се научиш да следваш Духа, Господ ще те доведе и ще ти открие, и ще те научи на всяко едно нещо, което имаш нужда да разбереш, имаш нужда да знаеш. И аз ви казвам, не се опитвайте да променяте и тормозите хората, моля ви. Оставете хората да дишат и да избират свободно.

А ти търси Господа, влюби се в Него, общувай с Него, ходи с Него, наслаждавай се на Господа. Погледнете го един Енох, какво толкова направи в живота си – ходи с Господа 300 години. „Що не  евангелизирал, защо не е направил това  и това?” При толкова много евангелизиране в момента, колко са резултатите?

ТОЙ ХОДИ С ГОСПОДА И НЕ СЕ НАМЕРИ, ЗАЩОТО ГОСПОД ГО ВЗЕ.

Авраам ходи с Господа. Тези Божии хора ходеха с Господа. Апостолите, те се движат с Бога, те се движат в Неговото присъствие. Колко е прекрасно Неговото присъствие около тебе! Вие виждате, че светците се рисуват по иконите с ореол и това е едно присъствие, което е ходело с тези хора. И когато някой влезе при тях, той чувства различна атмосфера, в тях има едно излъчване, едно излъчване на светлина и сила. Не случайно са ги рисували с ореол. Защото тези хора наистина са светлина и тази светлина се е излъчвала от тях. Помните ли, думите им са били помазани, думи тежки, думи мощни, думи силни, думи, с които с една дума те са заповядвали на нечистите духове и те са излизали. Не са били много, много да настояват – с една дума или с малко думи поради помазанието, което са носели.

Много от нещата ще станат много по-лесно, ако ние ходим в помазанието на Господа. Ако сложим масло в двигателя, изведнъж ще се учудим колко лесно  и хубаво ще върви колата – едно прясно, хубаво масло. Затова се казва:

„Господ ще помаже с прясно миро.”

Псалм 92:10 Моят рог Ти ще въздигнеш като рог на дивия вол;

Рог, е образ на власт – властта ми, силата ми ще въздигнеш като властта или силата на дивия вол. Да ви кажа, да срещнете див вол, е нещо страшно. Такава казва Господ ще даде – като силата на дивия вол. И после казва:

Аз ще бъда помазан с прясно миро.

Прясно миро, не застояло. Защото и мирото като стои, започва да мирише. И маслото като застои може да граняса и да не върши вече работа. Има нужда от прясно миро, прясно масло, за да може частите на автомобила да се движат леко, без съпротивление. Когато има масло нещата стават без съпротивление, много по-лесно.

ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ МЪКИТЕ ПРОИЗЛИЗАТ ОТ ХОДЕНЕ ПО ПЛЪТ. 

Псалм 92:10 Моят рог Ти ще въздигнеш като рог на дивия вол;

Аз ще бъда помазан с прясно миро.

И после, вижте резултатът.

Псалм 92:11 Окото ми ще види повалянето на ония, които ме причакват. 

Т.е. аз ще видя враговете ми повалени. Заради какво? Заради помазанието. Защото дивият вол не се шегува, кой враг ще му излезе насреща? Лъвовете не смеят да му излязат насреща.

Псалм 92:11 Окото ми ще види повалянето на ония, които ме причакват. 

Те са наоколо (тези, които ме прикачват) и ти ще видиш тяхното поваляне.

Ушите ми ще чуят за възмездието на злодейците, които се дигат против мене. 

Ушите ми ще чуят, защо? Защото окото ти вижда тези, които са около тебе, а ушите ти чуват за някои, които са на далече, обаче ти не можеш да ги видиш. Виждате как расте помазанието, и влиянието, и враговете ти ще бъдат разпръснати, повалени, и ти понякога без да разбереш, защото ангелските войнства действат на разстояние. Това помазание се разпръсва. Казват за Джон Уесли, че като е влизал в дадена провинция, в цялата провинция се  е чувствало присъствието на Святия Дух и хората започват да се покайват преди той да отиде да проповядва. Той е носел такъв облак от присъствие Господно със себе си – огън се е движел с него, облак се е движел с него. Така се е движел, че като е влязъл в даден район хората почват да се покайват.

За Смит Уилгързърд се казва, че като влизал в купето на влака и просто си седи и нищо не казва. Изведнъж един човек става  и казва: „Господине, защо ме изобличавате за грях?” И той казва: „Аз не те изобличава, но Господ те изобличава и иска да се покаеш веднага.”

И той се покайва. Така че такива хора носят Господното присъствие. Не сухи думи, лишени от сила, а думи сочни, пълни със сила.

ОКОТО МИ ЩЕ ВИДИ, УШИТЕ МИ ЩЕ ЧУЯТ.

Псалм 92:12 Праведният ще цъфти като палма,

ще расте като кедър в Ливан. 

Вижте колко е превъзходно – праведният ще цъфти. Хора, Господ иска да цъфтим. Враговете ще се повалят поради помазанието, което лъха от нас, и те няма да могат да достигнат до нас. Казва се в:

Псалм 23:5 Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, помазал си с миро главата ми, чашата ми се прелива. 

Неприятелите са тука, но те не могат нищо да направят, благословението е в живота ми. 

Псалм 92:12 Праведният ще цъфти като палма, ще расте… 

Ето го растежа, помазанието ти дава всякакъв растеж, духовен и всякакъв друг растеж. Най-вече духовния, защото духовния има ли го, другото ще дойде. 

Псалм 92:13 Насадените в дома Господен

ще цъфтят в дворовете на нашия Бог. 

Дома Господен какво е – присъствието на Господа. И между другото дома Господен означава и църквата, ама църквата без присъствието на Господа църква ли е? Църквата трябва да е с присъствието на Господа, за да бъде църква, иначе е събрание. Исус обещава какво? 

Матей 18:20 Там, където са събрани двама или трима в Мое име,

 там съм и Аз посред тях. 

Това не означава където са събрани двама или трима Той ще е с тях. Ако са събрани с някакви други идеи, то може да е клуб. Обаче, когато се събират двама или трима В ИМЕТО НА ИСУС, ТОЙ Е СРЕД ТЯХ, и можеш да усетиш присъствието на това място.

Така че, домът на Господа е присъствието на Господа. Ако църквата влезе в това присъствие, слава на Бога. Но ако някоя църква не влиза в това присъствие, не знам какво правиш там.

Псалм 92:14 Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост, 

Слава на Господа, ще дават плод и в дълбока старост. Защо? Защото маслото дава плода. Ти си само клонка на лозата, а лозата дава плода. Значи и в дълбока старост ще можем да служим на Бога  и да даваме резултати, няма пенсиониране.

…ще бъдат сочни и зелени.

Сочни, а не сухи. Както казваше един служител, като минат един хора покрай тебе, сянката им те смразява. Сянката на Петър беше сочна и изцеляваше. А нечии сенки носят смърт, не ти се ще такъв човек да е покрай тебе, става студено или ще те убоде. Обаче:

…ще бъдат сочни и зелени;

Псалм 92:15 За да възвестят, че е праведен Господ, Моята канара,

у Когото няма неправда.

Значи, с това помазание върху себе си, с този цъфтеж, с този растеж, с това присъствие, в което ходиш, с тази плодоностност, с тази сочност и зеленина ти възвестяваш, и възвестяването ти ще бъде резултатно, защото не ти възвестяваш (говоиш), а Духът на Отца, Който говори чрез тебе.

Алелуя! Благословен да бъде Господният Дух, благословен да бъде Святия Дух, благословен да бъде Духът на Всемогъщия Бог, Благословен да бъде обещанието на Отца, благословен да бъде дарът на Отца, благословен да бъден Духът на благодатта, благословен да бъде този Дух, Който идва чрез кръвта на Исуса, Този, Който идва в името на Исус, Духът на Бога, Който ни дава дарбите, Духът на Бог, чрез Който ние говорим на езици, благословен да бъде Святия Дух в името на Исуса Христа.

Духни Духо върху мъртвите кости; духни Духо в името на Исус, задвижи се в името на Исус; ела от четирите краища и се задвижи в църквата в името на Исус; прослави името на Исус и съживи църквата; нека сухите кости да възкръснат, нека сухите кости да се облекат в жили, в мускули, в нерви, да се облекат с кожа отгоре. Духни върху тези хора, за да може църквата Ти да възкръсне  и да се изпълни със силата на Святия Ти Дух.

Защото днес нямаме нужда от доктрини и теологии, колкото имаме нужда от живота Ти, Господи, колкото имаме нужда от движението Ти, Господи. Имаме нужда от Духът Ти, Господи. Слава и хваление, слава и поклонение да бъде на Всемогъщият Бог в името на Исуса Христа. Слава на Тебе, Господи. Моля Те, наистина да ни дадеш да влезем през първо, второ, трето, четвърто ниво на помазание, и да влезем в реката на живота, да влезем и да плуваме, Господи, и реката да ни движи. Дай ни да вдигнем нашите платна и да ни движиш чрез вятъра на Святия Дух. Нека да бъдем Господи като орела:

Исаия 40:31 Ония, които чакат Господа, ще подновят силата си,

ще се издигат с крила като орли,

Да се издигаме като орлите Господи, и Твоят вятър на Святия Дух да ни носи. Смажи ни Господи, смажи двигателите ни, да имаме масло в нас, напомпай гумите ни, Господи, за да можем да се движим с помазанието на Святия Дух, нека Твоят огън да действа. Имаме нужда от огнения стълб, имаме нужда от облака, имаме нужда от дъжда, имаме нужда от Тебе, Господи. Нямаме нужда от църква, която да има всякакви доктрини, всякакви табелки, но имаме нужда от църква, в която да има едно нещо, и ТОВА ДА БЪДЕ ГОСПОД ВСЕМОГЪЩИЯТ. Другото не е важно, Ти си важен, Ти Си Единствения, Който си важен, Ти Си най-важния, ТИ СИ ТОЗИ, КОЙТО СИ. И ние искаме Тебе да имаме, ние искаме Твоето присъствие да имаме, ние искаме Твоят огън да имаме, Твоят облак да бъде с нас. Духни върху нас Господи, в името на Твоят Син Исус Христос, духни Господи върху църквата си в България и съживи я. Дай Господи да опънем нашите платна и задвижи ни, нека всеки да се движи от Тебе, не от програми, не от планове, не от доктрини и от стратегии, но да се движим от Духът Ти. Да изхвърлим всичките боклуци и да пием от маслото, да ни прочистиш червата, Господи от всичките боклуци, които сме натрупали с годините и наистина да имаме Тебе, да се приближим до Тебе, да ходим с Тебе. В името на Исус Христос Те искаме Господи.

Слава на Бога във висините. Нека Твоят огън Господи да падне върху всеки един, който слуша или чете това послание – огънят на Святия Дух. Колко е прекрасно, колко Си Велик, колко Си Прекрасен, колко Си Чудесен! Аз Ти благодаря Господи, че има един ключ – Исус от Назарет.

Деяния на апостолите 10:38 Бог Го помаза със Святия Дух и със сила, Който обикаляше да върши благодеяния, и да изцелява всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него. 

Защото Бог беше с Него, помаза Го със Святия Дух и със сила. Има ли помазание, има сила; Помажи ни със Святия Дух и със сила. Бъди с нас Господи в името на Исус. Наистина да прославим името на Исус.

И всички нечисти духове ще треперят, защото:

Яков 2:19бБесовете вярват и треперят. 

Не може върху огънят да се задържат мухите, защото ще изгорят.

Сега може някой да получи кръщение в Святия Дух. Извикай към Господа сега, ако нямаш кръщение в Святия Дух, и ще го получиш. Започни да говориш на езици.

Слава Алелуя! АМИН!