Във 2-ро Тимотей 3:1, казва Павел на Тимотей, че

В последните дни ще настанат усилни времена

        Последните дни са тия, в които ние живеем. Даже ние живеем в последните часове. Думата „усилни“ значи свирепи времена. Дори преди 50-100 години вижте колко спокойно е било като гледаш снимки. Сега е свирепо време, всичко се е озъбило. Навсякъде по света всичко се е озъбило, всички приличат на кучета, на пребити кучета, на вълци, на чакали, на хищници.

        Защо ще настанат усилни времена? Заради хората.

Защото човеците ще бъдат себелюбиви /т.е. себе си ще обичат/, сребролюбиви /парите ще обичат/, надменни, горделиви, хулители /какво види всичко хули/

        Интересно, че това навлиза и в църквата. Църквата едно време не беше така. Аз я знам още от комунистическия режим, още оттогава помня каква беше църквата. Хората бяха много смиренички, кротки, умолими, благички, такива бяха хората. Така, че хулители – хулят служения, хулят учения, хулят хора, хулят, какво ли не хулят вече.

Непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви даже, безсърдечни, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви /повече обичат удоволствието отколкото Бога/, имащи вид на благочестие, обаче са отречени от силата му

        Ето, един от показателите на църквата в последното време – няма сила и няма благочестие, т.е. няма характер и няма сила, и двете неща.

От такива се отвръщай, /т.е. бягай далеч от такива хора. Като ги видиш независимо как се наричат далеч/. Защото от тях са онези, които се вмъкват по домовете и подмамват обременени с грехове жени, водени от различни страсти,

        Виждате какво се получава в днешно време. Нивото на процента на разводите сред т.н.християни /кой е християнин е друг въпрос/, особено в страни като Америка е горе-долу същото каквото е и сред невярващите, което говори за това как света е влязъл в църквата. Подмамват обременени с грехове жени, жени влизат в грях, мъже влизат в грях, развеждат се семейства, а всъщност Господ първото което създаде е мъжа и жената, създаде семейството. Това беше първото, което създаде още втора глава на Битие, обаче дявола разбива семействата.

които винаги се учат и никога не могат да стигнат до познание на истината

        Може да ходят на църква, да слушат словото, да изучават конкордансите, да изучават стара и нова история, да изучават Стария Завет и Новия завет, и никога не могат да се научат на истината, защото истината не е история, истината е дух. Истината е словото на Бога. Истината не е история. Някои изучават Библията като история, като наука, но Библията трябва да бъде живот за нас, да бъде храна за нас.

И както Яний и Ямврий се възпротивиха на Мойсей, така и те се противят на истината,

        Яний и Ямврий, доколкото знам са онези магьосници по времето когато Мойсей се яви пред Фараона и хвърли жезъла и стана на змия, и онези магьосниците хвърлиха техните жезли да станат на змии, обаче змията на Мойсей изяде техните змии. Виждате, даже тука се показва, че действаха с някаква сила, обаче сила, която е против истината.

Противят се на истината, човеци с покварен ум, извратени във вярата

        Значи има извращение във вярата. Даже, тука има обяснение кои са тези Яний и Ямврий, и е даден пример в Изход 7:11 и 9:11. По-нататък казва:

  1. Те няма да успеят повече, защото безумието им ще стане известно на всички човеци, както стана и с безумието на тези двамата

        И сега Павел говори на Тимотей:

А ти си последвал моето учение

       Виждате ли какво се получава днес, един от проблемите в църквата какъв е. Един има едно учение, друг има друго учение, а трети има трето учение. Една Библия четем, но различни духове вървят отзад. Различни духове проповядват Библията. И ако искате да видите, че наистина е проблем това ще кажем – добре, една е Библията. Една е, обаче духовете са различни. Трябва мечът на духа, които е Божието слово, да бъде Божието слово и зад Божието слово да бъде духът, който е взел меча Божието слово. Тоест, духът и словото трябва да бъде. Защото може да е друг дух, който да хване някоя буква и да убие хората. И тук вижте какво се получава, казва: „Ти си последвал моето учение“. Защото днес има толкова различни учения и хората се карат, пишат книги един против друг, против това учение, против онова учение. Единият не е съгласен с другия, другия не е съгласен с него и като седнат християни, особено млади християни като четат тези книги и направо – това ли е истина, онова ли е истина, Боже Господи, какво да правя!? И се хващат за главата. Защото те се разочароват, отчайват се от това, че може да има такова противоречие. В учението, в църквата, няма никакъв ред, единство и от това се пораждат тези неща. Как е възможно, ако Святия Дух е зад тези учения да има битки, караници, клюки? Как е възможно това да стане? Не може да бъде. Значи различни духове употребяват Библията. Обаче тук казва – ти си последвал моето учение. Защо Тимотей е бил добър ученик? Защото той не е имал различни учители. Той е имал за учител Павел и му е била мирна главата. Хората днес като четат различни автори, като слушат различни проповедници, става една бъркотия в главите им и губят и вяра, губят и посока и не знаят какво да правят. Защо? Защото слушат различни. Ама, брат, нали всички са християни? На име всички са християни, даже казва Библията, че дори и самия сатана се явява като светъл ангел, колко повече неговите служители и те могат да се явят по този начин! На име няма проблем, обаче проблема е в същността на нещата. Дяволът иска да разбие църквата и вижте колко чудесно се получава с тези различни учения, различни книги да разбиват вярата на хората. Аз ще се върна към този пасаж.

А ти си последвал моето учение, поведение, целта, вярата ми, дълготърпението, любовта, твърдостта, гоненията, страданията, които ме сполетяха в Антиохия, Икония и Листра; какви гонения издържах и от всички тях Господ ме избави. Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени. А нечестивите, измамливи човеци ще отиват от лошо към по-лошо, като мамят и биват мамени.

        Ето сега това, което ми направи впечатление в България като бях. Видях се с един брат, който ми каза за друг, който говори, пише против служители най-различни неща. И той ми каза, аз го познавам от години, той започна да говори, без да говоря за това. Децата му казва са най-големите разбойници в квартала, а той ходи и се напива в кръчмата. И аз като го чух това си викам – „брей, какви хора“ и след това говори срещу служителите. Говори срещу служители и служения, а той си се напива в кръчмата, а децата му разбойници. След това каза за една друга личност, която още повече говори и пише, казва – говори за Христос, ама пуши като комин. И аз като ги чувам тия неща викам – ето го, хората които говорят против другите, обаче самите те са роби на греха. А това, че пуши е най-малкото. Аз вярвам, че има други по-сериозни неща, които са отдолу. Но вижте какво се получава и тук казва:

Нечестиви и измамливи човеци ще отиват от лошо към по-лошо като мамят и биват мамени, но казва Павел на Тимотей – А, ти постоянствай на това, на което си научен и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил

        Значи какво казва – постоянствай на това, което си бил научил. Вижте, Тимотей се е хванал и е следвал учението на Павел. Той е можел да последва учението на много учители, обаче когато следваш учението на различни учители влизаш в объркване. А тук какво казва – ти си последвал, постоянствай в това и по-нататък казва:

И от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър чрез спасение чрез вяра в Исуса Христа

        От детинство знае свещените Писания, Библията, нали така. Знаеш Библията, знаеш свещените Писания, които могат да те направят, /в Библията има мъдрост/ мъдър за спасение. Виждате, че за да може човек да се спаси, има нужда от писанията и писанията ни дават мъдрост. Не книгите, които ги пишат автори, този автор, оня автор. Искам да ви кажа нещо – аз също съм чел книги и понякога чета книги, но вече много рядко. Едно време много четях книги, но е много важно да имаш разпознаване какво да четеш и какво да не четеш, какво да слушаш и какво да не слушаш. Например аз, като работех в банката по време на обедната почивка отивах в CLС /християнската книжарница, беше недалеч от банката, в която работех/. И отивах в книжарницата в обедната почивка. Когато другите пушат и си говорят глупости, аз прекарвах в книжарницата и библиотеката, гледах какви нови книги има. Всяка, която си заслужаваше я купувах, а пък горе се качвах в библиотеката. Бях първия, то никой не ходеше да чете в тая библиотека. И аз ходех да чета книга през обедната почивка в библиотеката. И докато четях книги, понеже нямаше хора около мене се молех в същото време. Хората може да не са били наясно, че аз се моля, защото те не влизат по принцип. Много рядко някой се качваше горе и аз се молех там и четях книги. В библиотеката имаше книги, които ги нямаше в книжарницата и аз вместо да давам пари да ги купя, си ги четях в библиотеката. И си спомням много добре този случай. Аз много исках дарбите на Святия Дух и намерих книга за дарбите. И вече отварям книгата и ще чета. Започнах да чета и вътре авторът пише: „Не всички дарби на Святия Дух днес са за нас. Някои са били просто за времето на апостолите“. И като започнах да чета това нещо, а никой не ми е говорил нищо, като видях казах – не, не, това нещо не може да бъде. Това нещо не го приемам в името на Исус! И като я захвърлих тази книга и повече не съм я пипнал. Никога повече тази книга не съм я пипнал, захвърлих я. Нямаше кой да ми каже, нямаше кой да ме научи. Ами, ако я бях хванал тази книга, скъпи приятели, бях взел да я чета, знаете какво щеше да стане? Днес щях да ви уча, че не всичките дарби са за днес, а че са били за времето на апостолите и щях да ви хвана в заблуда. Обаче, това и християнин човек, който цитира Библията за всяко нещо, което казва, обаче невярно. Ами ето, съботяните като почнат да проповядват, цитират Библията и навсякъде ти доказват, че трябва да пазиш съботата като тях. Всеки един може да ти докаже всичко, но въпроса е не само да вземе Библията в ръцете, въпроса е дали Божия дух е с него. Защото с Библията можеш всичко да докажеш, но въпроса е дали Божия дух е съчетан с Божието слово. И аз тогава, никой не е имало да ми каже това нещо. Днес има хора им го казваш и те не могат да го чуят, а на мен никой не ми го е казал. Разбирате ли? Добре де, същия Святи Дух говори на всички не само на мене. Не само на отделни хора, но някой са глухи. Не че не говори Святия Дух. Има хора, които са глухи и не чуват. И вижте сега какво се получава тука. Казва – „от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса“. Ама кое – писанията. Аз затова казвам на хората – внимавайте и четете писанията, защото когато четеш Писанията, Святия Дух ще ти говори. Но ако четеш други книги не се знае кой ще ти говори, какви ще бъдат тия книги. Много опасно стана последно време, аз трябва да предупредя хората. Ето сега, примерно в България разбрах за едни хора. Всичко хубаво, освобождение получиха от Господа и в един момент хванали и прочели една книга и така са се отрекли. Това е от сатана, онова е от сатана, защото прочели една книга. Ами ти знаеш ли колко книги можеш да прочетеш? Не бива хората да се хващат в това, че прочели една книга. Четете Божието слово, трябва да се изучава Божието слово. Днес хората повече книги четат, отколкото Библията. И това е печално. И по-нататък казва:

Цялото писание е боговдъхновено

        Кое е боговдъхновено – Библията, защото Бог е вдъхнал тази книга да бъде написана и Бог ни говори чрез тази книга.

Цялото писание е боговдъхновено и е полезно

        Библията е полезна. Някои книги могат да се окажат вредни. Особено за нови хора във вярата. Хванат една книга прочетат и вече мислят, че всичко са разбрали от една книга. Някой написал нещо. Господ ни е дал Библията, това е Божието слово. Това е на което трябва да се набляга и да се изучава. И аз искам да ви покажа как трябва да изучаваме Библията сега. Защото много хора не знаят как да изучават Библията и не знаят как да влязат във връзка с Бога. Библията те прави как да се свържеш с Бога, Библията те прави да си в контакт с Бога. Много християни са християни, обаче нямат връзката с Бога, нито могат да чуят от Бога, нито могат сила да приемат от Бога. Не знаят как да приемат от Бога. Много съм слаб, много съм отпаднал, брате. Как няма да си отпаднал, как няма да си слаб? Като нямаш връзка с Бога, как ще бъдеш силен? Откъде да дойде тая сила? Нали трябва от Бога да дойде. Много съм отпаднал във вярата, много съм слаб. Много, защото нямаш откъде, нямаш връзка с извора. Трябва да пиеш от извора.

Цялото писание е боговдъхновено и е полезно. Първо е полезно за поучение,

         Тоест, откъде да се учим и какво да правим. Цялото писание е полезно за поучение. Кой ще ни е източника за знание? Трябва източника на знание да бъде Библията.

№ 2 за изобличение

        Когато четем Библията не само получаваме знание, но като сравним това знание със собствени си живот, тогава виждаме, че нещо правим, което не е правилно. Значи словото ни изобличава за грях. Примерно, гняв да кажем. Като кипна и ви направя на мат и маскарад както казва, обаче словото казва не се гневете, не съгрешавайте. Виждаш, че съгрешаваш – словото ми казва, че аз не трябва да се гневя. Ето ти, словото те изобличава за грях. Но словото също ни изобличава и за лъжливи учения. Ако имаме някои вярвания, които не са верни, Божието слово ще ни изобличи за тях, защото Божието слово ти показва истината. Хем от една страна греха, от друга лъжливи вярвания. Аз така съм научен, брат. Ти си научен, ама изследвай словото, недей да слушаш хората. Изследвай словото да видиш каква е истината. Така, че изобличение за грях и за заблуда. Искам да ви кажа, че заблудата не е малко нещо. Заблудата, това е духа на Антихриста. Истината прави хората свободни, заблудата ги връзва. Третото нещо, което казва, че Божието слово е боговдъхновено и полезно за поправление. Не само те изобличава за греховете и за заблудите, но ти показва и как да се поправиш. Божието слово ти показва и пътя как да се върнеш обратно. Исус казва:

Аз съм пътят.

         Показва ни пътя как да се върнем към истината. Сега, тези неща, които ги говоря не са някакви много приятни, забавни, но те са животоспасяващи. Те са важни и животоспасяващи, особено в това време, когато има толкова ветрове на заблуда. Божието слово ще ти покажа как да се поправиш. Обаче, нека ти покажа нещо много важно. Цялото писание е полезно за мен, аз да се поучавам, аз да се изобличавам в словото, аз да се поправя и аз да израствам в правдата. За кого – за мен. Искам да обърнете внимание на това. Писанието не ни е дадено за теб, теб да те изобличава, теб да те поправя, то е дадено за мен. Ако това можем да го разберем, ще ни спаси. Словото не е дадено за тебе, а за мене. Всеки трябва да го използва за себе си словото, не за другия, защото знаете ли какво се е получило днес. Точно това, което Исус казва:

Защо гледаш съчицата в братовото си око, а не гледаш гредата в собственото си око?

        Хората се разхождат с греди в очите, но в същото време не си вадят гредите, не си вадят заблудите, не си вадят греховете от очите, а гледат да извадят съчицата от окото на брат си и по този начин му вадят очите. Затова толкова болки, толкова рани, затова толкова наранени хора и толкова конфликти има. И аз в това нещо се обучавам и гледам. Просто съм се съсредоточил върху това независимо кой какво говори и прави, аз искам това слово мене да ме променя, мене да ме изобличава, аз да се поправям. Разбирате ли? Като разчитам, знаете ли на какво разчитам. Ето, последното нещо, което го пише наставление в правдата, което значи изграждане в правдата, растеж в правдата. Когато растеш в правдата, растеш в живота, растеш в силата, растеш в Господа. И когато израстваш в духа, знаете ли какво се получава? Получава се това, което се получаваше с Петър и това, което се получаваше с Исус. Исус като вървеше някъде, хората се опитваха да се докоснат до крайчеца на дрехата му и колкото се докоснеха бяха изцелени. Защо? Защото имаше нещо в Него. Петър като ходеше искаха поне сянката му да мине покрай тях. Защо – защото имаше нещо в Петър. И се казва в 5 глава на Деяния на апостолите, че всички се изцеляваха. Какво казва словото? Всички се изцеляваха. 28 глава на Деяния, Павел когато отиде в дома на Поплий и изцели баща му от дизентерия и треска и всички от острова, които имаха болести отиваха и се изцеляваха. Колко – всички. Виждате ли за какво става въпрос? Какво помазание е имало върху Павел, какво помазание е имало върху Петър! Какво помазание е имало върху Исус, нашия Господ! Всички около тях са се изцелявали. Обаче защо? Ще кажем Исус е Господ. Добре, защо тогава с Петър и Павел. Защото тия хора са се изграждали и са растели в правдата. Те са растели в Господа, те са растели в сила и затова се е получавало това нещо. Няма нужда да гледаме другите. Ние искаме да променяме света. Обаче, това което е същината е Господи, мен промени! Господи, мен ме изгради, защото най-бързия начин и най-ефективния начин да се промени света е като Бог мене ме променя. Когато Бог мене ме променя, тогава най-лесно ще се промени света, не като се опитвам да променя света. Като се опитвам да го променя, не мога да го променя, защото никой не иска да се променя насила. Затова нито изобличението, нито поправлението не става да го налагаме на хората. Просто забравете това. Поправлението и изобличението трябва да го насочим към нас самите, иначе другото, когато ние насочим изобличенията, насочим поправленията към другите, знаете ли в какво влизаме ние? Влизаме в обвинения, влизаме в осъждения и клюкарство. И затова в момента ситуацията е такава на обвинения. Един друг се обвиняват, един друг се осъждат, един друг се клюкарстват. Но Божието слово казва:

Кой си ти, че съдиш друг слуга?

        Кой съм аз да съдя друг слуга? Не се наемам да съдя никого. Даже някой ме подтикват, обаче аз не. Спомням си на времето беше дошъл в България 92 година Робъртс Лиардън в зала Универсиада и проповядваше там човека. Проповядва и след службата един мой приятел, който беше станал християнин казва – ти знаеш английски ела да го изобличим. Викам – за какво да го изобличаваме? Ето за това, за това, за това. Викам – слушай, ако искаш ходи го изобличавай. 92-ра година, къде съм бил аз тогава? Обаче, казах – кой съм аз да ходя да изобличавам Робъртс Лиардън? Какъв съм му аз, че да ходя да го изобличавам? Аз майка ли съм му, баща ли съм, духовен учител ли съм? Учител ли съм му? Аз съм никой. Може ли никой да изобличава някой. Аз нямам право. Ако той дойде при мене и ми каже – Брат, я ми кажи какво мислиш за това, което говоря? Посъветвай ме нещо или ако виждаш нещо нередно кажи ми. Тогава ще му кажа. Защо? Защото той ме пита. Знаете ли колко хора днес никой не ги пита за нищо, те се бъркат в чужди работи. Библията казва:

Никой да не се бърка в работата на другия. Всеки да си гледа собствената работа

        Ето, това ви казвам. Един сериозен проблем днес. Всеки трябва да си гледа собствената работа. Всеки баща трябва да си гледа собственото семейство, да не се бърка в семейството на другите. Всеки служител трябва да си гледа собственото служение и да не се бърка в служението на другите. Има едно поучение, което е много сериозно и аз мисля, че всеки един християнин трябва да го чуе на Дерек Принс, нарича се „Правото да съдим“. И с две думи искам да ви кажа това поучение, понеже то е на две касети, то е изключително важно. С две думи, ако трябва да ви кажа, къде имаме право да съдим, защото на едно място казва „не съдете“, пък на друго казва – „не можете ли най-елементарни неща да отсъдите“. Въпросът е имаме ли правото или нямаме правото и той го казва ясно. Там, където имаш отговорност, там имаш право. Отговорност и права вървят заедно. Нямаш право да съдиш там, където нямаш отговорност. Като си баща имаш отговорност за тези деца и имаш право да съдиш, защото имаш отговорност за тях. Но да отидеш, както беше казал някой, който разправя на някаква жена – аз съм мъж, ти трябва да ме слушаш мене! Чакай, бе, тя трябва да слуша своя си мъж, не да слуша тебе. Нейният мъж й е глава, не ти. Разбирате ли каква наглост е това? Чужд мъж ще каже на чужда жена, че тя трябва него да го слуша. Кой си ти? Библията казва, че мъжа е глава на жена си, а не глава на всички жени. Брат Краси, да не си мислиш, че си глава на всичките жени! Ама, вижте има такива извращения в учението. Също така един служител не може да си мисли, че всички са длъжни да го слушат. Тези, които са под неговото ръководство, под неговото обучение, те са длъжни да го слушат, но тези, които са на друго място, те не са длъжни да го слушат. Разбирате ли? Ако някой е духовен син или в позиция, трябва да слуша този, който е над него, обаче не всички трябва да му се качват на главата, нали? Така че Дерек Принс го казва – там, където имаш отговорност, имаш право да съдиш. Там, където нямаш отговорност, нямаш право да съдиш. А какво правят хората? Почват да говорят или да пишат срещу този, онзи, този прав, онзи крив. Кой си ти? От каква позиция идваш? Господ къде те е пратил тебе? Ако му погледнеш живота в кръчмата седнал да пие или пуши като комин, или нещо друго, в същото време седнал да съди целия свят. Така, че този ред би трябвало да го има. То трябва да се каже, а пък кой ще послуша то си е негова работа. И аз затова ви казвам, че основното насочване на Библията –

цялото писание е боговдъхновено.

        Това е единствената книга вдъхната от Бога, изговорена от Бога. Полезно е за да се научим, да се поучаваме, да се учим от това слово. И аз все повече почвам да наблягам на това хората да се учат от Библията, защото повечето хора нямат разпознаване. Има някои хора, известни хора, прочете една книга и веднага в една крайност отива. Прочете друга книга – айде, в друга крайност отива. Прочете трета книга в друга крайност отива и постоянно ги гониш в крайностите. Божието поучение не е крайност. Божието учение както казва Библията –

точни везни са от Господа.

        Ни наляво, ни надясно, няма крайности. Има баланс в учението на Бога. Исус казва – пътят е тесен, няма крайност. Не можеш да отидеш нито тук, нито там. Трябва да е балансирано учението, точно учението. Всички тия крайности, които ги има, когато вече се отиде в някоя крайност, вече се отива в плът. Крайност, значи плът. При Господа нещата са балансирани.

Цялото писание е боговдъхновено и полезно, за да се поучаваме

        И аз наблягам на Писанието, Божието слово. И хората, понеже им е трудно да учат Божието слово, затова искат да четат книги. Но голям риск има, защото когато четеш книги, авторът на книгата прилага неща от себе си. И накланя везните на една страна, другия накланя везните на друга страна. Както ви казах за оная книга – не били дарбите на Святия Дух за днес. Поне повечето от тях не били за днес. Чакай, бе, къде пише в Библията такова нещо? Къде го прочете? Исус да е казал, апостолите да са казали, че дарбите са само за първи век? Някъде да го пише това? Те си правят свободни съчинения. Искам да ви кажа нещо с Божието слово, за да го разберете. Пише:

Тия знамения ще придружават повярвалите – в Мое име бесове ще изгонват, на болни ръце ще полагат и те ще оздравяват

        Нали така пише? Това е нещо което Исус го е казал и Го е заковал и това е положението. Ако Той е имал предвид това нещо да се отмени, щеше да каже през първия век или еди кое си време, или някой от апостолите щеше да каже, но никъде това нещо не е казано. Не можеш ти да нарушиш декрет направен от всемогъщия Бог с твоето разсъждение. От къде ги вадиш тия изводи? Исторически изводи да разрушават Божието слово. Може ли такова нещо? И тия хора, които разрушават Божието слово казват, че пазят Божието слово и изучават денем и нощем Божието слово. Какво изучават в това слово, аз не мога да разбера. Не може да се правят свободни съчинения върху словото. Всяко нещо, казва Павел

от двама или трима свидетели всяка дума ще се потвърди

        Трябва да има свидетели от Библията за това, което става. Това е все едно да отидеш, ето, тези които работят адвокати, съдии и т.н. щото това много повече прилича на тази част. Вие можете ли да си представите, нека ви дам един пример. Защо Бог не спаси човечеството, а трябваше да изпрати Сина си? Защо, защо? Ще кажем – Той е всемогъщ Бог, няма нужда да праща Сина Си да ни спасява. Не може. Знаете ли защо? Защото Той е дал закон. Като е дал закон, Той не може да отмени закона. Законът си е закон. Когато царя даде закон, закона си е закон. Всеки, който съгреши, умира. Цялото човечеството трябва да умре, щото не е изпълнен закона. Тогава Бог промисля план. Изпраща Своя син под формата на човек, за да изпълни закона, под закона, разбирате ли и да умре несправедливо понасяйки нашето наказание, за да може Той, живял под закона /Исус е живял под закона, тука на земята/, за да може ние да живеем под благодат. Той изпълнява закона вместо нас, след това Той взима греховете вместо нас и на база на вяра в Него, ние вече можем да излезем от закона и да влезем в благодат. Виждате, че Бог изпълнява закона, за да ни избави от закона и да ни избави от смъртта. Самият Бог се подчинява на това, а днес ние, хора, кои сме ние да променяме словото на Бога.

Небето и земята ще преминат, Моите думи няма да преминат

         Ние си ги тълкуваме и променяме както си желаем. Но вижте, Бог прати Сина Си, за да се подчини на тоя закон, за да може да ни избави от смърт и да ни даде живот. Така че всичко върви много законно. И примерно отиваш в съда – и аз така и така. Така ли се говори? Не, въз основа на член еди кой си, алинея еди коя си, където пише така и така и въз основа на член еди кой си, алинея еди коя си, аз направих така и така и държа да бъда оправдан въз основа на тоя член и тази алинея. И другите – да, ама, в член еди кой си, алинея еди коя си, пише еди какво си. И тогава вече започва спор върху това и въз основа на съдебния кодекс, хората биват или осъдени, или оправдани, но има потвърждение. Изведнъж ние казваме – ами, тия неща са били за първата църква. Повече няма нужда от тях. Ама, кой си ти да мислиш това? Откъде го взимаш това нещо? Кой ти дава право ти да решаваш кое трябва да бъде и кое да не бъде? То е записано тука – небето и земята ще преминат, нито една точка, нито една йота няма да премине. Разбирате ли за какво става въпрос? Това е сериозно слово. Затова ви казвам, че трябва да се чете словото, а не мислите на хората. Ще ви кажа и нещо друго. Дори, когато четете книга или слушате проповед, вижте човека. Аз например не чета книги и не слушам човек, който няма сила и който няма характер. Ето, сега примерно ми рекламират от две места един служител, който говори големи неща, за изцеление за такива неща говори. Рекламираха ми го. Аз съм го гледал в интернет, обаче веднага го прецених и не го гледам. Първо, като слушам словото, аз чувствам духа на това. Второ, много говорене, много изцеление, много възкресение, нито едно не мога да видя. Само на думи, ама мене думите не ме интересуват само. Аз искам да видя на дело. Искам да видя наистина ли е така. Слушам служители, които говорят и след това мога да видя, това което говорят на практика. Не с думи, а на дело и в действителност могат да го направят. И защо? Това означава, че Господ се подписва при тях. Не само приказки, защото приказки всеки може да говори, обаче не всеки може да потвърди това слово със свръхестествената сила след това. Защото ти не можеш да го направиш, човек не може да го направи. Трябва намесата на Бога, за да стане това нещо. И днес жена ми даже много хубаво го каза това нещо, ми направи впечатление. Днешно време щом като се прояви Святия Дух и започва да действа, веднага казват това е от дявола. Направи нещо Святия Дух – това е от дявола. Изцеление – това е от дявола, освобождение – това е дявола, всичко от дявола. Защо? Защото дявола не иска да стават тия неща. И все що стане нещо, виждате какво става в света сега. Виждате окултизма, сатанизма и другите. Ние не можем да излезем с голи ръце, ние трябва да излезем със силата на Бога, приятели. Как ще излезем срещу всичкото това без сила? Не може. Без сила нито можеш да обичаш, нито можеш да помогнеш на другия. Църквата днес има нужда от силата на Бога и ние трябва да тръгнем. И аз затова ви казвам – четете чистото Божие слово, чистото духовно мляко, хранете се с него, за да бъдете силни. Колко много християни днес просто се оплакват и постоянно ми пишат колко са зле, колко са слаби, колко са вързани, колко са демонизирани и т.н. Приятели, искам да ви кажа и това нещо смятам, че е много важно да го отбележа. Исус ни предупреждава в Матей 12:43-45 стих. Той казва:

Нечистият дух като излезе от човек /виждате говори за освобождение/, той търси начин да се върне в човека

        Разбирате ли? Това е война. И понеже среща някаква съпротива все пак, той вика още седем още по-зли от него и ако успее да влезе в човека с тия седем още по-зли, положението на човека става още по- лошо от преди това. И казва – така ще бъде с това нечестиво поколение. Какво говори Исус? Казва – вие ако не станете праведни, ако не станете святи, не можете да се отървете от дявола. Живот на праведност и святост трябва. Нечестиво поколение не може да бъде свободно. Прочетете го този пасаж и ще видите. Аз ви го казвам с мои приказки, но трябва да го четете този пасаж. Има хора, които казват – много съм зле, брат, много съм вързан, помогни, помогни, помогни! Добре, правим служби, освобождаваме хората, обаче приятели, това не е достатъчно. Аз съм го казал много пъти. Освобождението не е достатъчно, то е началото. Освобождението беше началото за евреите, те излязоха от Египет. Това беше началото, но трябваше да минат в пустинята, трябваше да влязат в Обещаната земя да я завладеят. Всичко това предстои в бъдещето. Ти трябва да разпънеш платна, трябва да влезеш в Божиите обещания на сила, на благодат, на всичко. Но това не всичко. Някой казват – ей, свободен съм. Не, това е началото. Като излезе нечистия дух, какво трябва да направят хората. Трябва да тръгнат да се изграждат. Да се изграждат в словото, да се изграждат в духа, да се изграждат в молитва, да стават силни. Ще ви дам един пример, някой го беше казал. Муха на горещ котлон не може да стои. Ако си горещ котлон, запален с огъня на Святия Дух, не може дявол, демон да стои върху тебе. Няма да устои. Ключът е ходене в помазанието и присъствието на Господа, за да бъдете свободни. Ние хубаво освобождаваме хората, обаче хората трябва да разберат, че това е началото, а не края. Има много повече, което трябва да се направи. Ама тия пък, които не искат да се освобождават, са вече там да не говорим. Те пък и началото го нямат. Оня ден четох за случая с Павел, когато събира клони да пали огън и една змия ехидна се казва, една змия отровна се залепва за ръката му и го ухапва. И хората казват – край, този разбойник сега ще умре. Обаче, изведнъж се оказа, че не е разбойник и не умира. А той какво прави – тръсва змията в огъня и Святия Дух ми показа нещо. Какъв е ключът за справянето със змиите – огъня, огъня на Святия Дух. Тръсни я змията в огъня и змията ще се оправи добре. Там й е много добре в огъня на Святия Дух. Това ни е необходимо, така че ако човек не търси Бога – търсете Господа и Неговата сила, търсете лицето Му винаги. Трябва да се насочим в тази посока, защото със силата на Бога всичко е възможно и всичко е възможно за нас с Божията сила, с Божието присъствие, с Божието слово, с молитвата. Не е толкова сложно християнството. И Господ иска да направи църквата силна. Това ни е мисията, това ходя да проповядвам църквата да стане силна, християните да станат силни. Не да са постоянно оплакващи се, постоянно боледуващи в духа, отпаднал съм брат и т.н. Ако си в Господа, не можеш да отпаднеш. Господ е много силен, но дявола е успял да отдели християните от Господа. Повечето християни нямат връзка с Бога. Те ходят на църква, обаче нямат реална, жива връзка в молитва и вяра с Господа. Слаби са. Ето, примерно оплакват се някои, че местят се предмети по домовете им и такива работи. Това в християнски дом не би трябвало да се случва. Разбирам в дом на окултисти да се случва, да вървят масите, лампите да се движат, такива работи. Домове, в които да се движат демони да действат, но това да става в християнски дом не е нормално. Разбира се, може преди това да са се вършили такива работи, обаче като влезеш в този дом, трябва да промениш атмосферата. Ние носим Святия Дух със себе си. Тази атмосфера трябва да се промени. Защо се получава примерно, че се молим върху кърпички, отиват по болни и те се изцеляват. Защото това помазание е силно и болни се изцеляват. Така, че всяко нещо до което се докоснем трябва да стане помазано. Не да се плашим, а те да се плашат. Демоните и служителите на сатана, те да се плашат. Помните случая с Павел и с този магъосник. Магьосникът иска да обърне началника на острова от вярата, обаче Павел се вглежда в него и казва:

О, ти изпълнен с всякаква лукавщина, сине дяволски! Докога ще продължаваш да изопачаваш правите Божии пътища, ето сега ръката на Господа е върху тебе и ще ослепееш за известно време и няма да виждаш слънцето

        И магьосникът ослепя! Не може нищо да направи на Павел. Магьосникът нищо не можа да направи на Павел. Павел му направи на магьосника! Магьосникът ослепя и не можеше да вижда слънцето и началника на острова повярва. Може ли да си представите какво чудо!

Началникът на острова повярва, смаян от Господното учение

        Той видя практиката на учението. Ние искаме да стават нещата. Без сила не става. И трябва всеки един да израства в тази сила. За това ви казвам – поучение, изобличение, поправление и наставление или растеж в правдата. Когато ние се променяме, аз трябва да искам аз да се променям. Там, където на мене са ми слабите места, Господи Ти ме изцели, Ти ме направи по-свят, Ти ме направи по-праведен, Ти ме направи по-чист. Не да гледам тебе, какво ме интересува. Аз какво ще се занимавам с вас, аз трябва да се занимавам Господ мене да ме променя. И Господ мене като ме променя, приятели, аз казах ли ти го на тебе, казах ти това нещо и виж какво става с майка ти в момента! Знаеш ли защо става промяна с майка ти? Защото става промяна с нас. Затова става промяна с майка ти. Когато Господ започне тебе да те променя, тебе да те освобождава, тебе да те помазва, това започва да става с твоето семейство, с твоите роднини. Започва веригите да се късат в роднините ти, не просто да се молиш за роднините. Аз това нещо го казах в Русе – една сестра – брат, моля те моли се за сина ми, моли се! Аз се моля в момента за нея и аз тогава го казах това нещо. Слушайте, когато аз ви полагам ръка или друг служител, ние не полагаме ръка само на тебе. Полагаме ръка на тебе и на потомството ти, защото ако има върху тебе проклятие, то е върху тебе и потомството ти. Ако дойде върху тебе благословение, то идва върху тебе и потомството ти. Като дойде върху тебе нещо, то веднага, нещата започват да действат в потомството. Единствено спасението си е за тебе. Всеки трябва лично да призове Господа. Но въпреки това имаме обещание

Повярвай и ще се спасиш ти и дома ти

         Виждаш ли го? Дори и тука има обещание!   Ной се спаси кой – той и домът му! Нали така? Виждате, че влияе върху домът му. Така че, когато нещо стане с тебе, то се разпростира върху тебе и дома ти. Но какво правим ние? Ние се насочваме към дома – ти защо правиш това, ти не трябва това, докато аз трябва да се насоча върху себе си. Когато Бог ме променя мене, няма нужда да ги гледам тях. Променяйки мене, Той започва и тях да променя. И веригите започват да се накъсват. Ето, това е пътя. Казвам ви това е пътя, защото когато помазанието дойде върху тебе, то започва да слиза от главата, казва надолу по тялото. При Арон –от главата, по тялото /133 Псалм/. Ето, примерно семейството, от главата. Мъжът като се промени, по тялото слиза надолу – жената, децата. Като дойде върху жената, по тялото надолу, към децата се насочва. Може даже да удари и мъжа. Виждате ли го това нещо? Така че това нещо се получа. Аз към това съм се насочил и ви съветвам към това се насочете. Личните ви взаимоотношения с Бога, личното ви изграждане в Бога и недейте да берете грижата за другите толкова. Господ като ви променя вас, ще започне да променя и другите.

        Амин.