В Лондон, последния път преди Господната трапеза говорих по въпроса за седмократното поръсване на Христовата кръв и обещах да говоря пак, като обаче мислех да говоря пак следващия път. Сега чувствам подтик да започна да говоря по този въпрос за седмократното поръсване с кръвта, така че нека да вървим нататък от това, което говорих миналия път. В общи линии, това което говорих беше подготовка за това, което сега мисля да говоря, така че тези които чуват това поучение, не е лошо да отидете в you tube и да чуете 1 част, която се казва „Седмократното поръсване с кръвта на Исус“ 1 част. И сега това ще бъде № 2. Имайте предвид, че в Исая 5:13 се казва:

Затова людете ми /хората ми/ бяха заведени в робство, защото нямат знание

          И ние можем много да говорим по този въпрос, обаче това си е реалността за много хора поради липса на знание, липса на осъзнаване на Божиите истини. Вместо да вървим от победа в победа, от вяра във вяра, от сила в сила, много хора вървят в обратната посока. Нещо, което не би трябвало да се случва, защото завършеното дело на кръста на Исус Христос е толкова пълноценно, толкова съвършено, че просто е жалко ние да вървим назад, вместо да вървим напред.

          Ето, Исая 5:13 – „затова Моя народ“, тук на български – „ще бъде закаран в плен, защото няма знание“, а на английски – „затова моя народ бе закаран в робство, защото няма знание.“ Дали в минало време или в бъдеще време, важното е, че невежеството, незнанието води до робство. Затова в Йоан 8:33 стих, Исус ни каза:

Ако сме Негови ученици, ще познаем истината и истината ще ни направи свободни

          Обаче, първо като я познаваме. Истината докато не я познаваме, не ни прави свободни. И аз ви дадох за пример, че Христос проля кръвта си за целия свят, а голяма част от хората отиват в ада. Не защото кръвта не е съвършена, не защото Исус не направи всичко, което трябваше да се направи, не защото Неговото дело не е напълно завършено, а чисто и просто, за да може да се приложи в живота ни, ние сме тези които трябва да го направим. И както в поучението показах, вижте например тази чаша. Мими ми дава тази чаша и казва – „ето, чая е тука“. Но какво казва Библията – „ленивият го мързи да си вдигне залъка, лъжицата или вилицата и да ги сложи в устата си“. Защото не се казва, че Господ ще ни сложи нещата в устата, ще ни храни в устата, такова не е казано. Господ дава, а ние какво трябва да правим – да вземем. Значи има две части – даване и взимане. Бог дава, ние взимаме. Бог даде сина Си, ние трябва да вземем това, което направи и да го сложим в устата си. Побеждаваме дявола чрез кръвта, която Той даде, но словото, което ние даваме. То е словото, което ние изговаряме. Неговото дело и нашите думи са винаги заедно. Неговото дело и нашата вяра, която са нашите думи и нашите действия върху Неговото дело. Нашите думи върху Неговото дело. Тоест, трябва да има единство между нас и Бога. Бог работи в кооперация с човека. Винаги Бог използва човека. Човекът е инструмент, човека е храм, човека е скиния, носеща присъствието на Бога. Затова навсякъде всичко чрез вяра става. Какво е вярата? Вярата е дума, която излиза от устата ти. Вярата е дело, което извършваш. Вярата е нещо, което идва в резултат на това, което Той направи. Първо направи, вярата идва в резултат на това, което Той направи. Рефлекс, резултат от онова, което Той направи. Така че, побеждаваме дявола чрез кръвта на Агнето, която Той проля, обаче словото на нашето свидетелство, което ние свидетелстваме.

          Вижте, казва – словото на нашето свидетелство, не казва на Неговото свидетелство. Словото на Неговото свидетелство е в Библията, словото на нашето свидетелство е в устата ни. С други думи, ти трябва да вземеш словото на Неговото свидетелство и да стане словото на твоето свидетелство, твоите уста, за да може да има резултат. Ако изповядаш с устата си и повярваш със сърцето си, ще се спасиш. Ако повярваш със сърцето си и изповядаш с устата си, ще се спасиш. Няма философия в това, просто е действие. Както и Смит Уидълсуърд каза: Faith is an action – Вярата е действие. Действие, което е в устата ти, действието което е в ръката ти, действие което е на нозете ти, но просто е действие върху делото на Бога. На база на онова, което Той направи, ти действаш. Действие в светлината на Евангелието. Действие на основата на Божието слово, това е вяра. Вярата е действие в резултат на словото на Бога. И така, връщаме се на това.

          Като говори за седмократното проливане на кръвта или седмократното поръсване на кръвта. Това е много интересно, което го казах в момента. Седмократно проливане, седмократно поръсване. Днес ще говорим за това как седмократно е била пролята кръвта на Исус преди 2000 г. Обаче, нека погледнем в Стария Завет, аз ви споменах това. В Стария Завет, прокажения човек какво е правил свещеника с него? Свещеникът е взимал исоп, което е растение, взимал е дърво. Исопът е символ на вярата ни в действие, взимал е дърво, което е образ на кръста, знаете. Още тогава в евангелието го има, това е 14-та глава на Левит, можете да четете. Пасажът не е лесен. Взимал е две птици и един глинен съд. И всичко се е извършвало върху течаща вода. Много интересно. Всичко е символ. Глиненият съд е образ на нашето тяло, даже глинения съд е образ на Христовото тяло. Христос, който стана глинен съд, стана човек. Двете птици са образ на Христос, който бе разпънат на кръст. Едната птица бива заколена и кръвта й се изсипва в глинения съд. Това е образ на Христос, който бе разпънат на кръста и кръвта Му се проля, а глинения съд, както казахме е образ на тялото Му. Птицата обикновено е образ на душа, на дух в Библията. Небесните птици, примерно /11 глава на Матей са образ на дявола като дух/. Святият Дух пак под образ на птица, виждате идва и т.н. Виждате птицата обикновено с образ на дух или на душа. Така че, едната птица заклана и кръвта й изляна в този съд. Другата птица бива намазана с кръвта на първата птица и я пускат да лети, което е образ на какво? На възкресението. Вижте още там, Левит 14 глава, символ на смъртта. Даже, когато тая кръв влиза вътре в глинения съд, дори ако щете прилича на погребението и след това възкресението. След това, свещеникът взима от тази кръв, която е в този съд с исопа, който казахме, че е образ на нашата вяра, с която ние прилагаме кръвта. Едното беше проливане на кръвта, другото е прилагане на кръвта. Имаме две различни действия. Проливането на кръвта бе извършено в резултат на онова, което Бог Отец направи, както Авраам искаше да принесе сина си Исаак на жертвеника. Той е образ на Бог Отец, сина му Исаак, образ на Исус Христос, това още 22 глава на Битие. Виждате ли в Евангелието и там го има. И когато Авраам щеше да принесе сина си Исаак, в един момент ангел му каза – „недей“ и му показа един овен, който беше вплел рогата си в храст. Много интересни са тия храсти. Мойсей срещна Бога при храста; а пък спасението за Авраам и за Исаак беше отново в храста – овена. И тогава Авраам принесе овена на мястото на сина си, но Бог не принесе овен на мястото на сина Си. Овенът, който беше принесен, или агнето, което беше принесено беше самия Негов син. Жертвата, която беше дадена, беше дадена от небесния ни баща. Исус не бе убит, а Той бе предаден на смърт от небесния си баща и Той Себе си предаде на смърт. Даже Той каза – Аз имам власт да се предам на смърт, имам власт и да не се предам. Имам власт да се предам на смърт, имам власт да взема живота си обратно. Виждате евангелието отново, 22 глава на Битие, там където Авраам принася Сина Си Исаак в жертва, отново го има там в евангелието.

          Нека се върнем в 14 глава на Левит. Можете да ги прочетете тия глави да разсъждавате. Много е хубаво да се разсъждава, защото Стария Завет е сянка или преобраз на Новия Завет. И не е ли приятно да разсъждаваме върху Евангелието, което е сила за спасение на всеки, който вярва. Нашият небесен баща, Той предаде сина си Исус в жертва. Тоест, синът е пожертван от Отца. Проливането на кръвта е дело така да се каже на Отец. Хора го извършиха и хора, които не разбират, че вършат промисъла за спасение на човечеството, но всъщност жертвата е предадена от Отец. Обаче, прилагането на кръвта, трябва да стане от всеки един от нас. И това е поучението, върху което ние говорим сега. Прилагането на кръвта става от нас. Принасянето на жертвата от Бога, прилагането на кръвта от нас. И отново преобраза, ако видите 12 глава /четете тия неща. След като чуете поучението, четете тия материали/ на Изход, когато Бог повелява на Мойсей да празнува пасхата, т.е. заколването на агнето. В Коринтяни се казва, че нашата пасха е Исус Христос. Вие виждате в 12 глава на Евреите – агне, което се коли във всеки дом, което кореспондира с Божието агне Исус Христос в Новия Завет. Още в Йоан 1 глава, Йоан Кръстител свидетелства:

Ето, Божия Агнец, който носи греха на света

          Той е нашето пасхално агне. Като четете за пасхалното агне в 12 глава на Евреи, мислете като за Христос. Много хора влизат в беля, понеже гледат буквално Стария Завет, а не като сянка. Защото ние не трябва да колим курбани и агнета и да празнуваме пасха по този начин, защото

нашата пасха Христос се казва в Коринтяните, бе заклан за нас.

          И така, пасхалното агне трябваше да бъде заклано /12 глава на Изход/, обаче кръвта му трябваше да бъде сложена в легена. Отново кръвта се събира. И трябваше да вземат евреите отново /втори случай/ исоп, да натопят в кръвта и да намажат двата странични прага и горния праг на къщата, за да има защита в дома – дух, душа и тяло. Три страни има, защита за целия дом.

          И аз отново искам да подчертая, ако кръвта на едно обикновено пасхално агне е могло да опази семействата и целия израелев народ от погубителя, за да не погуби първородните, колко повече кръвта на Божието Агне Исус Христос днес под благодатта, не под закона, може да ви опази от погубителя. Мислете, разсъждавайте, ако трябва нощи разсъждавайте да видите за каква сила става въпрос. Не може да сравняваме кръвта на животно с кръвта на Божия Син. Разликата е колосална, колкото от земята до небето. Египтяните не бяха опазени, защото те не приложиха кръвта, но евреите бяха опазени, защото те приложиха. И погубителя, когато идваше, той наблюдаваше има ли кръв на праговете или не. Като види кръвта /о, тука има вече кръв!/ и отминаваше. Затова, скъпи приятели, чрез кръвта и чрез смъртта на Христос, ние сме опазени от смъртта и сме преминали към живота, казва Божието слово. Затова кръвта е толкова важна. Защото побеждаваме дявола как – чрез кръвта на Агнето. Побеждаваме смъртта как – чрез смъртта на Агнето. Чрез кръвта побеждаваме.

          Но ето, и там имаме тези две действия. Първо, заколването на агнето и после натопяването в кръвта и помазването на портите. Две различни неща. Може да е заклано агнето, но ако не се приложи кръвта няма да опази. И днес това е проблема. Много хора казват – ето, еди кой си християнин, защо така? Защо така се получи? Няма ли защита, нали е християнин? Вижте, ние трябва да бъдем християни, но в същото време трябва да знаем как тази кръв, която е била пролята да я приложим върху нашите прагове, нашите домове, върху нас самите – дух, душа и тяло, за да може тая кръв да ни опази, да ни закриля. Има закрила, има сила, има защита в кръвта на Исус. И това се нарича прилагането или поръсването. Христовата кръв беше седем пъти пролята, а пък свещеника като вземе кръвта /връщаме се отново в Левит 14 глава. Разкарвам ви в три различни пасажа: Левит 14, Изход 12 и Битие 22, и накрая ще идем в Евреи 11 глава/ на птичката, след като беше излята в този глинен съд и оттам свещеника взима кръвта и помазва прокажения – първо, дясното му ухо с кръв, после палеца на дясната ръка и палеца на десния крак с кръв, на три места. Какво означава това? Помазва с кръв ухото, което означава защита на нашето слушане. Тоест, Бог защитава слуха ни да не слушаме гласа на сатана, разбирате ли. Това е защитата от кръвта – да не слушаш гласа на сатана, да не ти се натрапва. Кръвта има сила да ни пази от гласа на сатана. Можеш да го чуеш, но не си длъжен да го слушаш. Както казва брат Кенет Хеген – „птиците могат да летят над главата ми, но аз няма да им позволя да си направят гнездо на главата ми“. Има разлика да мине мисъл през главата ти и това мисълта да бъде натрапчива и да стои в ума ти. Това са две различни неща. Да дойде изкушение е едно, но да живееш в изкушение е друго и победен от изкушенията. Едно е да мине изкушението и да го победиш, друго е да стои изкушението и да си победен. Защита на слуха, защита на делата, защита от дявола, делата ти да бъдат защитени от сатана. Ходенето ти да бъде защитено от сатана. Слушане, дела, ходене, защитено от сатана.

          И помнете, аз ви казах, че след това свещеника взема масло и помазва маслото не върху тялото. Има заповед в закона, която казва върху човешка плът да не се помазва мирото. А къде – върху кръвта. Маслото може да бъде помазано само върху кръвта. Къде – върху ухото, палеца на дясната ръка, на палеца на десния крак. Това са местата, където маслото може да дойде. С други думи, помазанието в живота ти зависи от прилагането на кръвта на Исус. Проповядването на Христовия кръст носи помазанието на Святия Дух. Разбирането, проумяването и прилагането на Христовата жертва в живота, носи възкресенската сила в нашия живот. Не просто да проповядваме колко добри трябва да бъдем. Разбира се, че трябва да бъдем добри, но не чрез моя сила, но чрез Духа на Господа, както казва Библията –

чрез Духа умъртвявайте телесните действия.

          Има голяма разлика между плътта и между духа. Кръвта е свързана с Духа, там където няма кръв, няма духа. Там, където е кръвта, ще е Духа. Затова идва време, когато няма да дават да се проповядва кръвта на Исус, ще кажат, че е социално неприемлива. Защото дявола иска да отнеме кръвната жертва на Христос. Отнеме ли кръвта, отнема силата, защото Левит 17:11 казва:

Силата на тялото е в кръвта

          Христовото тяло без кръвта на Исус няма сила. Трябва да проповядваме Христовата кръв, Христовия кръст трябва да се проповядва. Там е силата на Бога.

          Нека да дойда на това, след като кръвта е помазана на дясното ухо, десния палец на ръката и палеца на десния крак, отгоре също се казва, че се помазва маслото. Казахме, че маслото е образ на Святия Дух. Затова имаме нужда толкова да проумеем кръвта на Исус, да проумеем евангелието на Исус Христос, за да можем наистина да се движим в Духа и да се движим със силата на Бога. И аз ви казах, че ще дойде време, когато кръвта ще бъде забранена и ще се отбягва да се говори за кръвта на Исус, защото дявола не обича кръвта да бъде проповядвана. Много хора не разбират. Вие знаете в Битие 4 глава, когато се говори за Авел и Каин. Двамата принесоха жертви, обаче се казва, че Авел с вяра принесе жертва, а за Каин не се казва, че с вяра принесе жертва. Как идва вярата? Евреи 10:17 –

вярата идва от слушане, слушането от Божието слово.

          И се казва в евангелието, че Авел е бил пророк, той е чул Божия глас. Аз вярвам, че и Каин го е чул. И двамата са разбрали, че Бог иска кръвна жертва. Бог иска кръвна жертва, иска кръв, за да може да има омилостивление на душите, но понеже Каин се е занимавал със земеделие, не с животновъдство, той е решил, че може да принасе жертва плодове, а плодовете идват от земята, която е била проклета.

Проклета да бъде земята ти поради тебе

          Тоест, той принася в жертва проклето нещо. Единственото нещо на земята, което не е било проклето след грехопадението е било кръвта. И затова трябвало да се принесе точно кръв, смърт, защото

не яж от дървото, защото в деня, който ядеш ще какво – умреш

          и виждате смърт със смърт. Наказанието за греха е смърт. И то се неутрализира чрез смърт. Защото ние, които трябваше да умрем за нашите грехове, с тази кръстна смърт на проклятието, всъщност Христос умря с нашата смърт преди 2000 години, за да можем ние да живеем, защото Той вече умря. Като дойде врага, като дойде дявола и каже – ти така и така, вече някой умря за моите престъпления. Вече някой умря за моя грях. На човек е дадено веднъж да умре. Няма нужда да се умира два пъти за един и същи грях. Една смърт има. Христос умря със моята смърт, за да може аз да живея с Неговия живот. Виждате ли? Ние умряхме заедно с Него, за да можем да живеем с Него. Отиваме на Авел и на Каин. Авел принесе кръвта жертва, той принесе животно, което вярвам че е било агне, Каин принесе плодове. Авел принесе кръв, Каин делата на ръцете си. Плът и дух. Духът е с кръвта, плътта е делата на ръцете, плодовете резултатите от труда на човека.

С труд и пот ще изказваш прехраната си. Земята няма да ти дава силата си

          Това е проклятие. И какъв е резултата от това, когато човек върши дела за Бога по плът? Както Каин по плът принесе жертва на Бога. И днес го има това – принасяме жертви на Бога по плът, а не по дух. Резултатът е гняв, резултата е завист. Този, които принася жертви по плът, има в себе си гняв, омраза и завист. Той няма любов, няма вяра. И какво трябва да направи – започва да гони брат си. Това е причината, поради която днес християни са преследвани и гонени, и убивани. Нищо ново под слънцето. Каин гони да убие Авел. Онези, които се покланят по плът, гонят да убиват онези, които се покланят по дух. И ап.Павел в Римляни го казва – винаги роденото по плът гони роденото по дух. И днес по църквите, когато видите, че едно гони друго, да го знаете. Онова, което е родено по плът не може да търпи, то мрази, то негодува, то се гневи, то гони роденото по дух. Това е било и това ще е. По времето на Средновековието е било това – най-големите Божии служители са изгаряли на кладата, били са разпъвани на кръстове. И днес, това което сме свидетели да става в световен мащаб – Божии деца, които губят живота си, но те го печелят. Слава на Бога. На които им се отнема живота, заради това, че те изповядват Исус Христос като техен Господ и спасител. Защо е това – защото те вярват, че Той умря за нашите грехове и възкръсна за нашето оправдание. И това е трън в очите на ония, които се покланят по плът.

          Ето ви четири пасажа – Битие 4 глава – Каин и Авел, Битие 22 глава – Авраам и Исаак, Изход 12 глава – Мойсей и пасхата и Левит 14 глава– първосвещеника и прокажения. Всичките говорят за едно и също нещо по различен начин – за важността на Христовата кръв. Те са сянка на онова, което имаме днес. Нека продължа нататък.

          Стигнахме до това, че кръвта се прилага на ухото, на палеца, на палеца. Обаче, свещеника взима после от кръвта отново, той си слага в едната ръка в шепата, взима от тази кръв и поръсва пред Господа седем пъти се казва. Това поръсване седем пъти, вярвам че е преобраз на седмократното проливане на кръвта на Христос и седмократното прилагане на кръвта на Христос в нашия живот. Тоест, аз вярвам, че има поне седем различни сфери и действия на кръвта на Христос. Или друго яче казано, няма нужда дори да го ограничавам. Седем е числото на съвършенство, перфектност. Кръвта на Исус покрива перфектно и съвършено всяка една област от нашия живот. Тя действа съвършено, перфектно във всяка една област на живота ни, кръвта на Христос.

          Нека да разгледаме тези седем области, в които кръвта на Исус действа. И аз като гледам как е тръгнало поучението, има вероятност да трябва още един път да говоря върху седмократното поръсване с кръвта на Исус, понеже на бързам. Няма нужда да бързаме. Важното е това, което говорим да се утвърди здраво в духа ни. Нали така?

          Така че, свещеника поръсва седем пъти с кръвта пред Господа. И мисля, че също Левит 14 /прочетете го/, след това взима и поръсва също седем пъти и с маслото. Значи, имаме седмократно поръсване с маслото, имаме седмократно помазване. О, слава на Бога! Различни сфери, в които Святия Дух действа. Ще каже някои какви сфери може да има, в които Святия Дух действа? Ами, ето, Святия Дух идва първо и ни помазва за спасение. Как? Като ни новоражда. Кой ни новоражда? Святия Дух. Новородени чрез дух и вода се казва. Святият Дух идва да ни новороди чрез вяра в Христос. После, Святия Дух идва за да ни кръсти със Своето присъствие, да ни изпълни. Святия Дух идва да ни изцели, Святия Дух идва да ни освободи от хомота на сатана, защото

Където е Господния дух там е свобода. 2 Коринтяни 3:17,

          Както и Исая 10:27:

Хомотът се троши поради помазанието

          Святият Дух какво нови? Носи благословение вместо проклятие. Погледнете Галатяни 3:13.

Христос ни изкупи от проклятието на закона като стана проклет /проклятие/ за нас, защото е писано: проклет всеки, който виси на дърво, за да може благословението дадено на Авраам да дойде върху народите чрез вяра и да приемем Святия Дух

          Забележете, 13-ти стих говори за проклятието, което е изкупено и 14-и благословението, което идва на негово място. Когато говори за благословението на Авраам, то завършва със Святия Дух да го приемем. Виждате, че благословението е свързано със Святия Дух. Святият Дух носи благословението. Благословението, което е извоювано чрез кръвта на Исус. Святият Дух е Този, който го носи в живота ни, за да стане това благословение от духовна във физическа реалност в нашия живот. Святият Дух материализира както се казва небесна материалност се получава. Тоест, онова което в от небесни места е дадено от Бога, то идва в нашия живот и става реалност в живота ни посредством действието на Святия Дух. И ние можем да се насладим, ние можем да преживеем онова, което небето дава, да го преживеем още в този живот, посредством действието на Святия Дух. Така че, друго действие е благословението което имаме. Какво друго действие – живот. Той е животворящ дух. Живот и възкресение носи. Не искам да ги изброявам всичките. Може би трябва такова поучение да се направи- седем области, в които Святия Дух действа в живота ни. Ето, да ви кажа една област например семейството. Друга област, коя е – служението. Трета област – работа, бизнес, реализация. Така че, виждате има различни канали, по които духа на Бога работи. Затова се казва – „от утробата ви ще потекат реки“, не се казва река само. Различни видове реки текат. Река на спасението, река на освобождение, река на изцеление, река на благословение, река на пророкуване, ако щеш. Тече по друг начин реката на пророкуване и т.н. Различни видове реки, които текат от нашата утроба. Затова ние не трябва да ограничаваме Святия Дух, защото Неговата пълнота, Неговото многообразно, съвършено и пълно действие се ограничава от нашето недоверие. Недоверие, че Той може да го направи, че Той иска да го направи. Ние живеем във време, когато Той действа сега. Обърни се навсякъде, Той е около теб.

Къде мога да се скрия от Тебе? Къде мога да избягам от Твоето присъствие? Не си ли навсякъде около мене.

Псалм 139 говори за това, 5-ти, 7-ми стих говори:

Ти си пред мен, Ти си зад мен. Заобиколил си ме отвсякъде. Ръката Ти е върху мене. Къде мога да идва от Твоето присъствие? Къде мога да се скрия от Товоя дух?

          Невероятно нещо! Но всичко това става възможно в резултат на кръвта. Защо? Ето, въпрос – защо кръвта прокарва пътя за Духа? Ето, един интересен въпрос, върху който трябва да се разсъждава. Разсъждавайки върху този въпрос, можем да кажем следното нещо.   Основата пречка за действието на Святия Дух е грехът. Лекарството за греха е кръвта на Исус. Защото наказанието за греха е смърт, а кръвта на Исус е смъртта. Смъртта, на някой, който умря, понесе греховете ни, понесе вината ни и се казва в Библията, че Той отмахна греха. Как? Чрез собствената си кръв Той отмахна греха /в посланията го пише/, Той го отмахна от пътя чрез кръвта Си. След като грехът е отмахнат, стената между нас и Бога е отмахната също. След като стената между нас и Бога е отмахната, тогава няма пречка за това Святия Дух да дойде и действа в живота ни, защото преградата я няма. Тогава можем да прегърнем Святия Дух и да кажем: Добре дошъл! Аз съм твой, Ти си мой, ние сме едно. И в резултат на това Святия Дух започва да действа мощно в живота ни.

          Не е ли прекрасно, скъпи Боже, не е ли чудесно, да можем да разсъждаваме за това прекрасно евангелие и това благовестие, което си ни оставил, Господи. Да можем да разсъждаваме по това благовестие, да навлизаме в неговите дълбочини, да може това благовестие да се внедрява богато в нас и да се установяваме ние в благовестието и благовестието да бъде в нас. Защото чрез кръвта на Исуса именно идва тази благодат. Благодат върху благодат идва чрез Христос и Неговата кръв. Помнете, че не можем да разделим Христос от кръста. Христос без кръста, не е Христос с кръста. Днес има уклон Исусе, Исусе, но кръста настрана. Помнете, че Христос без кръста, не е истинския Христос. Истинският Христос, истинския Исус умря на кръста. Той не е Христос, който не е умрял на кръста. Той е Христос, който умря на кръста, но смъртта не можа да го задържи. Той е, който не само умря на кръста, но възкръсна от смъртта и победи смъртта заради нас. Ние в този Христос вярваме. Така, че смъртта върви преди възкресението, но смъртта и въкресението вървят заедно. Без смърт, няма възкресение. Има смърт, да, Той умря, ние умряхме чрез Него. Но чрез Него не само умряхме, но и възкръснахме за вечен живот. Имам добри новини за вас, братя и сестри, че ние сме преминали от смърт към живот чрез кръвта на Исуса. Не е защото сме толкова съвършени, а защото Той е съвършен. Не защото делата ни са били съвършени, а защото Неговото дело е съвършено, без никакъв недостатък. И когато Той умря на кръста, каза – свърши се! Думата означава свърши се, напълно и съвършено е завършено. Делото Му е съвършено и напълно завършено. Този, който казва, че Христос не е умрял за греховете ни на кръста, лъже и истината не е в него. И това казва Библията е духа на Антихриста. Не вярвайте това, защото ако Той не е умрял на кръста, Той не е възкръснал от смъртта. Ако Той не е умрял на кръста, ние сме си в греховете. Ако Той не възкръснал от смъртта, какво гаранция имаме, че ние ще бъдем възкресени? Но сега Христос е умрял за нашите грехове, така че ние сме мъртви към греховете си. Той е възкръснал от смъртта, така че и ние също сме възкресени от смъртта, с духа си новородени, живи, възкресени, възнесени и седнали с Христа Исуса на третото небе отдясно на Отца и очакваме възкресението на мъртвите, които има отношение към нашите тела. Ден, в който телата ни ще възкръснат от гробовете и както казва Йоан 5 глава /о, помазанието идва/, както казва Божието слово:

Идва ден, в който мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят ще живеят. Идва ден, в който казва онези, които са в гробовете, ще чуят гласа Му и ще излязат от гробовете – едни за вечен живот, а други за вечно осъждение

          Възкресение на праведните, възкресение на неправедните, но всичко това става чрез смъртта и възкресението на Христос. Ето защо, без Него нищо не може да стане!

Нищо без Него не стана, всичко чрез Него стана и без Него не е станало, нищо от това, което е станало. В Него бе живота и живота бе светлина на човеците. Светлината свети в тъмнината и тъмнината не я схвана

          Идва този велик ден, колко е прекрасно да го видим този ден, когато мъртвите ще възкръснат от смъртта!

Той ще дойде с повелителен вик и глас на архангел и ще каже – излезте /както каза на Лазар: Лазаре, излез вън!/

          И когато каже „излезте“, ще излязат от гробовете. И ние, казва Павел, които сме живи по това време ще се видоизменим. Дали ще бъдем живи по това време, или ще бъдем в гробовете с телата си, но

ние ще възкръснем от смъртта и ще се видоизменим, и ще Го посрещнем в облаците.

          Това е велико време! Това е време, когато ние ще се срещем с Нашия Господ и оттук нататък започва истинския живот. Това тука е прелюдия, увертюра към живота. Това дотук е жалката част. Както казва ап. Павел:

Ако ние уповавахме на Бога само за този живот, сме най-окаяни от всички хора

          Затова има окаяни хора, християни, защото уповават на Господа само за този живот и ударението е върху този живот. Когато поставиш ударението върху вечния живот, няма такова нещо.

          Ето, можете да видите тази жена, която гледах по една телевизия САТ7 се казва, арабска християнска телевизия, с превод на английски език. И вземаха интервю от един християнин, на който двамата му братя са били обезглавени при едно от последните кланета, което беше 21 копски /т.е. православни/ християни са били обезглавени в Египет. И му зададоха въпроси и той спомена и каза: Моята майка не е интелигентна, не е начетена жена, но аз й зададох въпроса – Майко, какво ще направиш, ако срещнеш на улицата убиеца или убийците на твоите двама сина? И тя казва – ще отида, ще ги прегърна, ще ги целуна, ще ги заведа вкъщи, ще ги нахраня и ще им благодаря за това, че ни помогнаха да влезем в Божието царство. И когато човек слуша това нещо от устата на тази простичка жена, която положително знае по-малко ,отколкото ние, но постъпва според евангелието много повече отколкото ние постъпваме, изведнъж започваш да виждаш, че тази жена живее на небето. Нейното упование не е в този живот, защото тя е загубила двама от тримата си сина. Не е тука на земята, не хленчи, не плаче, не реве, не се оплаква, а благодари на Бога и е готова да отиде да покаже любов и на враговете, на хората, които би трябвало най-много да мрази. И тези хора разбират, че много им е било простено и ние сме длъжни много да прощаваме. Изпълнение на Божието слово на практика.

          И един бивш мюсюлманин му задават въпроса във връзка с християнството и исляма и знаете ли какво каза този човек. Той каза: това, което ме плени в Христос и християнството са думите на Христос – обичайте враговете си! Никой никога не е казвал тези думи. Тези хора се впечатляват от любовта на Христос, че е възможно някой да обича враговете си, да умре за враговете си и учи другите да обичат враговете си. Той на кръста каза –

Отче, прости им, защото те не знаят какво вършат!

          Ето, това е християнството. Любовта побеждава смъртта. Любовта е по-силна от смъртта и Бог е любов. Ето затова, Христос побеждава, затова християнството побеждава и затова християнството ще победи, защото няма друга религия като християнството и няма друг Господ като Христос, който да дойде на земята да даде Собствения си живот, за да може ние да живеем чрез Него.

          И аз ви казвам, никой не може да ви вземе от ръката Му и никой не може да ни вземе от ръката на Отец. Христос в нас. Ние сме обезпечени. Ние сме спасени. На нас Той ни е дал вечен живот и никой не може да ни грабне от ръката Му.

 Нищо не може да ни отлъчи от Божията любов – нито смърт, нито ангели, нито власти, нито каквото и да било създание, нито каквото и да било същество или дело,

защото Неговата ръка е могъща, Неговата кръв е свята и силна, и Неговия дух е всемогъщ.

          И Той ни е обещал и подарил едно спасение, което никой никога не може да ни отнеме. Да, може да има скърби в този живот, може да има гонения, оплювания, лъжи.

Радвайте се и се веселете казва, защото голяма е наградата ви на небесата

          И нека да тичаме на това небесно поприще и да сложим нашето упование във вечния живот, защото тепърва предстои вечния живот. Този свят е тръгнал надолу, този свят е като мръсна дрипа, този свят се разпада, той се разлага във всяко едно отношение, но ние сме граждани на един бъдещ свят, на едно вечно царство, на един вечен цар, един вечен първосвещеник. Царство, което не се клати, царство което няма край и ние сме граждани на това царство. Имаме паспорти за това царство. Можем да нямаме паспорти за редица страни по света, може да ходим с български паспорти на земята и хората да ни гледат с презрение- пу, българи! Пу, български паспорти! Не искаме българи тука, защото този българин направи това тука, оня българин направи това. Да, презряна нация на земята, защото много са отишли да направят глупости и заради това днес българина навсякъде е порицан, обаче ние имаме ново гражданство. Ние имаме вечно гражданство, имаме паспорт. Не виза за шест месеца, за една година, за пет години, за десет години, а паспорт завинаги за небето ни е даден заради Исуса Христа. Ние сме граждани на небесното царство и част от Божието семейство. Така че, радвайте се братя и сестри и веселете се, за това което предстои. И какво и да стане, даже тези които си отиват, защото знам че всеки скърби. Хората скърбят, че някой е починал, скърбят за близки хора, скърбят че този починал, онзи починал, обаче трява да ви кажа – трябва да дойде време, в което Божиите хора даже да започнем да се радваме на това нещо. Защото човек, който е повярвал в Господа Исуса Христа, приел го е за спасител, в момента в който затвори очите си, той отива в небесното царство. Няма ограничение, няма дяволи вече, няма демони, няма болести, няма скръб, няма смърт, няма глад, няма жажда, няма обвинение, няма, защото дявола не може да иде там. Това царство е приготвено за Божиите деца. Един ден да ходим по тия улици, един ден да ходим в Неговото присъствие в името на Исус. Така че, този живот ние сме пътници. Това е коридор, ние сме на гарата на влака. Но оня живот е истинския, той е вечния живот и нека да поставим ударението там. Да се хванем както се казва за котвата, която е отвъд завесата. Да не мислим за земните, но да мислим за небесните места. И тогава, дори и да минеш през скръб тука, твоето сърце и твоите мисли са там и казваш – всяко нещо, което претърпя тук имам награда на небето. Важното е нищо да не ме отдели от Бога. Важното е никога да не оставя Бога. Важното е не просто Бог да е с мене, а аз да съм с Бога. Това е важната част. Не само Бог да е с мене, а и аз да съм с Него, защото Той казва:

Ако вие се приближавате към Мен, Аз ще се приближавам към вас

          Да не се отдалечаваме от Бога, а да се приближаваме. И нека всяка трудност, всеки проблем, всяко зло, каквото и да се случи да не ни отдалечава от Бога, но да бъде средство за нашето приближаване към Него. И колкото повече растем, колкото повече стареем, да стигнем до едно положението, в което да ходим толкова близо до Бога, че да бъдем като Енох. Уж е тука, а пък го няма, замина си. Представяте ли си това, което аз знам за ап.Йоан, даже не знам колко исторически верно е, но смятам, че е вярно исторически. Нека да ви го кажа.

          Ап.Йоан, последния жив апостол. Защо последния жив? Всички други са били разпънати на кръста, убити, пребити, всички апостоли. Изведнъж остава ап.Йоан и решават да го сварят в олио, врящо олио. Слагат да го варят във врящо олио, но той не завира. Старец, каква е тая сила! Като Седах, Мисах и Авденаго в огнената пещ. Слагат го във врящо олио, това не е вряща вода, а врящо олио, много по-зле. Не завира. Изваждат го отвътре, виждат че не могат да го убият и го пращат на заточение на остров Патмос и там Бог му дава Откровението на Йоан. Велико! Каква сила за един възрастен, стар човек! Физически не, той е бил слабичък, обаче духовна сила. Такава духовна сила, че врящото олио не може да му отнеме живота. Това е Христос. Това е християнството – победа над смъртта, победа над греха, победа над света. Това е истинското християнство.

          И аз и днес не можах да свърша, даже да започна за седмократното проливане, точно на кръвта на Исуса Христа. Но при следващото поучение, дали тука или в Лондон, ще го говоря това поучение точно за седмократното проливане на кръвта, за да можем ние това да вярваме, братя и сестри! Да можем да ги вярваме и прилагаме в живота си. Стига църквата е живяла в немощ! Дайте църквата да влезе в сила. Стига сме хленчили, стига сме се оплаквали, нека да вървим от сила в сила, да идем от вяра във вяра, от слава в слава, от благодат в повече благодат. Нека да вървим напред. Това е целта. Нашата вяра не е в хора. Трябва всеки един от нас да вярва в спасителя. Той е спасителя, не човек. Христос е посредника, Христос е спасителя. В Него вярвайте! Не вярвайте в хора, защото човек не може да ви помогне. Упованието в плът носи проклятие. Упованието в Господа носи благословение.

          Аз с това ще завърша, защото гледам, че повече от един час става поучение. Да не ви изморявам с поучение повече. Благодаря на Бога и ще продължим нататък със седмократното поръсване с кръвта на Христос с надеждата, че ще го завършим някой ден това поучение.

          Бог да ви благослови, в името на Исуса. Амин.