Пречки за молитвата
Господ иска не само да Го слушаме с едното ухо, не само с другото ухо, но иска да го слушаме и с вътрешното си ухо и затова в Библията се казва:
„Отворил си уши Ти в мен”.
Молитва:
„Затова се моля Господ да отвори уши в нас, за да можем да слушаме Божието Слово, тъй като днес имаме много важно Слово.”
Ние ще се молим накрая за нуждите, но искам да ви кажа, че най-важно е Словото, защото се казва в Словото в
Псалм 107:20 „Изпраща Словото Си и ги изцелява и ги
освобождава от ямите, в които лежат.”
Т.е. изцелението и освобождението е в резултат на Словото, което идва към нас. Словото носи и освобождение, и изцеление, за което ние благодарим на Бога и трябва да го вярваме това, затова трябва да приемаме словото.
Много пъти хората казват:
”Искам да се помолиш за това, искам да се помолиш за онова…”
Но аз предпочитам първо да проповядваме Словото, преди да се молим за каквото и да е било. Защото много хора са били научени на погрешни неща, за съжаление. Не трябва да упрекваме никого, аз никого не упреквам, но просто ви казвам, че много хора са научени на погрешни работи – вместо да вярват, са научени да не вярват, и са невярващи вярващи. На думи вярващи, на дело невярващи.
И поради тези неща, които са възприели, дори молитвата в известен смисъл се обезсмисля. Защото тя има вид на отчаяние, не вид на вяра. Молитва, която едва ли не отчаяно вика към Бога, към Неговото жестокосърдечие, та ако може да се смили малко. Като че ли ние ще Го навием Господ да стане по-добър. А истината е, че Господ много повече желае това, което ние желаем – изцеление, освобождение и каквото и да било друго за нас и за семействата ни.
А другото отношение, което говори за Бога е, че едва ли ние ще го навием Господа да стане малко по-добър. Да ни отговори на молитвата е отношение, което Го наскърбява и Го обижда. Така, и затова аз ви казвам, че е необходимо.
И днес ще говорим за молитвата с Божията помощ. Миналият път говорихме за молитвата в Духа, но днеска искам да покажа неща в това поучение: Какви пречки може и има за молитвата, за да не достигне до Господа.
И както знаем много добре, проблемът не е в Господа, в Него проблеми няма. Проблемът е у нас. Проблемът дори не ни е дявола, защото той е победен враг, проблемът е в нас. Защото ако ние приемем поражението си, и подарим победата на дявола, това е наш проблем.
И вие знаете добре, че Адам точно това направи. На него му беше предадена властта на земята, но той я предаде, заедно със своята съпруга я предаде на сатана, като се подчини на сатана и повярва на него, вместо да повярва на Бога.
Но слава на Бога, Който изпрати Своя Син, Който да възстанови всичко, което Адам изгуби, и не само това, но да ни даде много повече, не само да възстанови. Той даде много повече. Така че, това което Адам изгуби е много по-малко от това, което Исус ни донесе. Обаче ти можеш да имаш голямо изобилие, но ако не вземаш нищо от него, все едно нищо нямаш. Резервоарите са тука. Казва се, че:
В Исуса Христа има невероятни съкровища на премъдростта и знанието.
Съкровищата са в Него, но зависи какво ние ще вземем и колко ние ще вземем от това, което Той ни е дал, от това, което Той ни е подарил.
Така, почваме с „Пречки за молитвата ни”.
1.Непризнат грях.
Какви пречки може да има нашата молитва?
Много хора застават на молитва с отношението, че едва ли не Господ няма да ги чуе, и както казах, проблемът не е с Господа, проблемът е наш. Какви пречки може да срещне нашата молитва? Истина е, че може да има пречки. Но тези пречки не са от страната на Бога, но са от нашата страна. Т.е. проблемът е от нашата страна, не Той трябва да промени нещо, но ние трябва нещо да променим. И започваме с първото нещо и то се нарича непризнат грях, непризната вина. На наш език това е неизповядан грях. Но аз предпочитам думата непризнат. Защото човек трябва да признае пред Бога. Изповедта е признаване, изповедта не носи информация на Бога, тъй като Той знае от преди това.
І Йоан 1:9 Ако изповядваме греховете си, или ако ги признаваме,
Ако изповядваме греховете си – към кого пише апостол Йоан? Това е послание към църквата. Т.е. това не е слово, което касае невярващите толкова, колкото нас вярващите. И ако забелязвате не каза: ако изповядаме един път, а казва ако изповядваме, което означава постоянно. Т.е. изповядването в молитвата трябва да бъде практика. Когато застанеш на молитвата, ти изповядваш греха. Всяко нещо, което си казал, или си направил, или си помислел и Господ ти го припомня, просто го изповядвай.
І Йоан 1:9 Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.
Искам да обърнете внимание на това. Грях, който не е изповядан пред Бога, нямаме библейското основание да смятаме, че той е простен. Когато сме повярвали в Господа сме имали генерално покаяние, и това генерално покаяние, което сме имали ни е очистило от греховете. Но в своя християнски живот, ние просто трябва да знаем, че трябва да продължаваме да изповядваме греховете си, както Исус казва:
Който се е изкъпал няма нужда да се къпе отново,
а трябва да си измива нозете.
Т.е. ходейки по този свят ние се прашим. Ние по някакъв начин се омърсяваме. Затова трябва да имаме практиката да си изповядваме греха. Това е първото нещо. Искам да ви кажа, че изповед на греховете не означава:
„Боже, ако нещо съм Ти съгрешил, прости ми.”
Има такава религиозна практика, която отиват братя един до друг и казват:
„Брате, ако нещо съм ти съгрешил, прости ми.”
Тази религиозна практика, доколкото ми е известно е безплодна. Защото човек ако е направил нещо не бива да казва:
„Ако съм съгрешил.”
А трябва да каже:
„Аз съгреших.” и изповед на грях. Същото и е пред Бога:
„Боже, ако нещо съм Ти съгрешил, прости.”
Не върви. Може по изключение да свърши работа. Това не е начинът по който Бог действа. Какъвто грях си направил, кажи му Го. Както се нарича греха, така Му Го кажи. Ако е лъжа, кажи го лъжа, не преувеличение. Ако е блудство, кажи го блудство. Ако е кражба, кажи го кражба. Ако и обидил някой, кажи че си го обидил. Не можем да излъжем Господа. Това е една от пречките, много сериозна пречка. Липса на изповед на греховете.
Някои хора никога не са си изповядали някои грехове. И не искат да ги признаят нито пред себе си, нита пред Бога, нито пред хората. Аз знам хора, които вървят с грях с десетилетия, които никога не са си го признали и не са го признали пред другите. Ето ви една пречка за молитва.
Защото в Божиите очи този грях докато не се изповяда, кръвта на Исус не може да го измие. Докато не излезе на видело, кръвта не може да го измие. И по този начин има християни, които ходят с грехове. Искам да ви кажа, че да имаш скрит грях, е да имаш все едно скрита рана, която гноясва. И от там могат да се появят болести, както душевни, така и физически. За да бъдеш здрав, трябва да излезе наяве и спирта на Святия Дух да го измие. Така, това е първото нещо. Значи казахме, първото нещо е неизповядан грях или непризнат грях.
2.Липса на покаяние.
Вторият проблем, който изниква е липсата на покаяние. Или какво означава покаяние?
ПОКАЯНИЕТО ОЗНАЧАВА РЕШЕНИЕТО ЗА ПРОМЯНА.
Покаянието е повече от сълзи. Сълзите са включени и казва словото:
Разкъсайте сърцата си, а не дрехите си.
Т.е. това включва вътрешно разкъсване, това включва вътрешно съжаление. Покаянието включва съжаление:
„Съжалявам, съжалявам, Боже, че го направих това нещо. Съжалявам, прости ми.”
Обаче не се стига до тука. Юда също съжали, че предаде Исус. Обаче той не се покая, а само съжали. Така че, покаянието включва повече от сълзи и повече от съжаление. И тука сега ще го видим какво включва. Включва решение. Да решиш да оставиш греха, да решиш да се покаеш.
Притчи 28:13 Който крие престъпленията си няма да успее.
Това е първата пречка за която говорихме. Криене на престъпленията. Трябва да ги открием пред Господа, да ги признаем.
А който ги изповядва…
Т.е. всяко нещо, което не е наред в живота ти трябва да го изповядаш пред Господа. Иначе то не се прощава. Обаче тука допълва:
…и ги оставя…
И ето го покаянието. Покаянието не е просто изповядване. Някои църкви просто изповядват. Но покаянието е повече от изповядване на греха. Оставянето на греха, това е същината на покаянието.
А който ги изповядва и ги остави ще намери милост.
Значи липсата на покаяние или липсата на решение може да се яви за това да получим милост или за това да се чуе нашата молитва. Хора, които никога не вземат решение да остават греха си, може това нещо да се яви пречка на техните молитви.
Първата пречка казахме е неизповядан грях, втората е неоставен грях.
Както казах за първия грях, какъв е лекът? Изповядай го, признай си го.
„Ама не съм аз виновен, той беше виновен, аз го направих, защото той го направи.”
Така не се получава прошка. Трябва да признаеш пред Бога и да Му кажеш какво си направил, точно както си го направил.
Второ – покаянието, не трябва да бъде само дума, а трябва да бъде дело. Исус каза:
Принасяйте плодове, достойни за покаяние.
Повече от половината проблеми на християните произтичат от липса на истинско покаяние. Защото искат някакси да минат без да се покаят, да заобиколят греха си. В Евр. 6:1,2 апостол Павел говори за 6 основни поучения на християнството. И първото, най-основно учение се нарича покаяние от мъртви дела. Т.е. ти ако не ходиш в живот на покаяние, не можеш да вървиш нататък. Затова приятели, ние не можем да пренебрегнем покаянието, и без покаяние не можем да очакваме да чуваме гласа на Господа. Не можем да очакваме също без покаяние Той да слуша нашият глас.
И аз отворих на Псалм 66:18, но в същото време ми се напомни един друг стих, който смятам, че можем да го минем преди Псалм 66:18 защото ми се струва, че е повече във връзка с това, което говорим в момента. В Притчи 1:24 Господ казва: Тука говори мъдростта, но мъдростта е Исус Христос. Знаете, че в І Кор. се казва, че Христос е нашата мъдрост. И вижте какво казва Той:
Притчи 1:24 Понеже Аз виках, а вие отказахте да слушате,
Т.е. отказахте да слушате, отказахте да се покаете,
Понеже Аз виках, а вие отказахте да слушате, Простирах ръката Си и никой не внимаваше. Отхвърлихте всеки Мой съвет и не приехте изобличението Ми,
Няма да чета нататък, искам да мина на 28 стих:
28. Тогава те ще Ме призоват, но Аз няма да отговоря.
Ревностно ще Ме търсят, но няма да Ме намерят.
Ето ви един проблем. Нежеланието човек да слуша Господа, поражда нежелание Господ да слуша човека. Туй трябва да го повторя.
АКО НЕ ЖЕЛАЕМ ДА СЛУШАМЕ ГОСПОДА, ТОЙ НЕ ЖЕЛАЕ ДА СЛУША НАС.
Това е, което казва този стих в Притчи 1 глава. Така че, какво основание имаме, ако не искаме да слушаме гласа на Господа да мислим, че Господ ще иска нас да ни чуе. Какво означава това?
ДА ОТВОРИМ УШИТЕ СИ И ДА СЛУШАМЕ ВНИМАТЕЛНО.
Вижте Второзаконие 28 глава:
Ако слушаш внимателно гласа на Господа, твоя Бог…
(Ако слушаш слушайки гласа на Господа твоя Бог) И внимаваш да вършиш всичките Негови постановления, то тогава (казва Господ) тези благословения ще дойдат върху тебе и ще почиват върху теб.
Как? Като слушаш гласа на Господа твоя Бог. Виждате,
ЕДИН ОТ КЛЮЧОВЕТЕ КЪМ ЧУТАТА МОЛИТВА Е ПОСЛУШАНИЕТО. ДА БЪДЕМ ПОСЛЕШНИ НА БОЖИЯ ГЛАС, КОГАТО ГО ЧУЕМ.
3.Несправедливост.
Минавам към третата точка, бих я нарекъл несправедливост. Искам да ви кажа, приятели, ние сме вярващи хора, но толкова съм срещал несправедливост сред вярващи. Може да си го доказваш със словото всякак, обаче несправедливостта си е несправедливост. Всеки човек може да докаже всичко, почти, което пожелае от Библията, ако я познава добре, разбира се. Но несправедливостта Господ никога няма да я хареса, защото Господ е справедлив Бог. Слава на Бога за това.
Псалм 66:18 Ако в сърцето си бях гледал неблагоприятно на неправда,
Господ не би послушал.
Ако в сърцето си гледам неблагоприятно на неправда, имам несправедливост в сърцето си, отсъждам несправедливо, осъждам несправедливо с хора, постъпвам лошо с хора, които са постъпили добре с мене. То започва от сърцето. Господ няма да послуша, защото Той е справедлив Бог. Тогава трябва да внимаваме какво имаме в сърцата си. Да не държим неправда и несправедливост в нашите сърца.
4. Прошка.
За това сте слушали много, но аз само ще го мина леко. Това се намира в Марк 11 глава. Въпреки, че много хора го знаят, не се прави наистина достатъчно.
Марк 11:25,26
25.И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви,Който е на небесата, вашите прегрешения.
26.Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата,ще ви прости съгрешенията.
С други думи, Бог ни е простил греховете. Обаче, Бог ни е простил греховете, но аз не искам да прощавам. Бог предишните грехове ги е простил, но тези грехове, които сега идват, какво ще правим с тях.
Хора, искам да ви кажа, че ние съгрешаваме в живота си, дали го признаваме или не. И имаме нужда от кръвта на Исус да ни умие от греха. Кръвта на Исус не е пролята само за миналите грехове, когато сме били в света. Тя е пролята и за настоящите грехове, които се случват в живота ни, които сме извършили в живота си като християни. Защото кой може да каже, че не е извършил никакъв грях. Кръвта на Исус е пролята и за времето, когато сме християни. Става въпрос за неволни грехове, става въпрос за грях, извършен от слабост, не за съзнателните грехове. Кръвта на Исуса е пролята и за греховете, които сме извършили и като християни. Слава на Бога, че тази кръв покрива целия ни живот до пришествието на Христос. Има сила в тази кръв.
Обаче, за да може кръвта да умие греховете ни, трябва ние да имаме отношение на простителност. Защото ако ние се научим да прощаваме на нашите длъжници, тогава Бог ще прощава нашите дългове. Ако не искаме да прощаваме, не можем да очакваме прощение. Греховете застават като една преграда между нас и Бога, тогава какво можеш да очакваш?
Ето, искам да ви прочета един стих:
Исаия 59:1 Ето, ръката на Господа не се е скъсила, та да не може да спасява,нито ухото Му оглушало, та да не може да чува.
С други думи проблема отново не е в Господа.
Исаия 59:2.Но вашите беззакония са ви отлъчили от Бога,
Т.е. са застанали като преграда между вас и Бога.
И вашите грехове са скрили лицето Му, та да не иска да чуе.
Ако грехът не се отмахне, той стои като пречка между нас и Бога, защото Бог мрази греха и не може да ни гледа през греха. Трябва кръвта на Исуса да ни измие. И както казах тука, нежеланието да простиш на другия, това, което ти е направил, може да се окаже пречка на молитвата.
Приятели, ако осъзнаем колко повече Бог на нас трябва да ни прощава, заради греховете ни, отколкото ние на другите. Тогава с готовност ще прощаваме. На мен Бог ми разкри това в един труден момент и трябва да ви кажа, че с радост, с радост се затичах… Защото това, което аз трябва да прощавам е нищо сравнение с това, което Той ни прощава. Благодаря на Него.
5. Молитвата ни се гради на кръвният завет с Бога чрез жертвата на Господа Исуса Христа, чрез пролятата Му кръв.
Сега искам да мина на нещо много важно. Това се намира Евреите 10:19,20.
Каква е основата на нашата молитва? Ние трябва да знаем, че основата на нашата молитва не се намира в нашите дела дори. Тези неща са необходими неща, но не са достатъчни. Ние можем да изпълним всички условия перфектно, но ако не положим правилната основа, няма да имаме правилни взаимоотношения с Господа.
Защото нашите взаимоотношения с Господа се градят на така наречения завет с Бога, който представлява договор. Бог основава своите взаимоотношения с човека на база на завет или на договор. Това е важно да се разбере. И завета е кръв. През цялата човешка история от Адам до ден днешен се е основавал на взаимоотношението с човека на база на кръвен завет. Дори Адам, когато съгреши, Бог заколи животно, което вероятно е било агне, и облича Адам и Ева с кожата на това агне. Което означава, че Той ги облича с кръвта, защото кръвта е по кожата. Следователно Бог е принесъл първата жертва, за да може да приеме човека. И Бог е принесъл и последната жертва – Своя Единороден Син, за да може да приеме човека. Отношенията ни с Бога са винаги били основавани на кръвен завет, и са били основавани на жертва.
Нашата жертва, Божието Агне, пасхалното Агне Исус Христос не бива да се пренебрегва, защото въз основа на Него имаме всичко, което имаме. И най-доброто наше дело, и най-добрата наша правда е като мръсна дрипа в очите на Бога. И сега искам да прочета:
Евреи 10:19. И тъй братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,
В присъствието, в небесата, чрез кръвта влизаме в общение с Бога.
Евреи 10:20.през новия и живия път, който е открил за нас през завесата, сиреч плътта Си…
Тука се споменава пътя, Той казва:
Аз съм пътят, истината и живота.
Той е пътят към Отец, Той е пътят по време на молитва. Той казва:
Никой не идва при Отец, освен чрез Мене.
Т.е не можем да пренебрегнем това.
Деяния на апостолите 4:12 Няма друго име под небето,
чрез което трябва да се спасим,
чрез което да отидем при Бога, няма друга жертва, няма друга дела по-велика от това. Най-великото дело беше свършено преди 2000 години – това е Божието дело. Останалото можем да говорим за човешки дела, но това е Божие дело.
И тука се казва, че Той е нашия път, Неговото тяло е завесата ако щете, през тази завеса – Неговото тяло минаваме. Този път е Неговото тяло и неговата кръв.
НЕГОВОТО ТЯЛО И НЕГОВАТА КРЪВ Е ЗА НАС ЖИВОТ.
Затова Той казва: „Пийте кръвта Ми и яжте плътта ми.”
Не казва: „Пийте символ на кръвта Ми, и яжте символ на плътта Ми.” А казва:
„Който пие от кръвта Ми и яде от плътта Ми има живот в себе си.”
Който не пие от кръвта Ми и не яде от плътта Ми, няма живот в себе си.
Има сила в това. Господната трапеза е изключително важна. Тя е свързана с жертвата на кръста, тя е свързана със Завета, чашата на Завета. И е много важно, да я приемаме с вяра, и е много важно да приемаме от кръвта, и е много важно да приемаме от тялото на Исус Христос. Той Го е направил това, за да можем да си спомняме. Не можем вече да колим агнета всеки път. Но ние можем да вземаме Господна трапеза за възпоменание на Агнето, Което е било един път завинаги заклано за нашите грехове. Защото Той един път Той умря за греха и няма нужда да умира повече за него. И след това ще дойде вече като Великият Съдия. Слава на Господа.
Искам още един стих в подкрепа да взема:
Ефесяни 2:13 А сега в Христа Исуса вие,
които някога сте били далеч, сте поставени близу чрез кръвта на Христа.
Които някога сте били далеч. Ние езичниците сме били далеч от Бога без никакъв шанс. Можеш да викаш към Бога, можеш да се тръшкаш, можеш да плачеш, можеш да правиш каквото си искаш. Не можеш да дойдеш при Бога ако не беше Неговият Син, Който да умре за нас, да понесе грехът ни и чрез Неговата кръв да влезем.
Нашето спасение е на 100% зависимо от делото на кръста. Ние трябва много да сме благодарни на Него, че вместо ние да умрем, Той умря за нас и той пое всичкото това нещо върху себе си, за да можем ние да имаме живот вечен.
Ефесяни 2:13 А сега в Христа Исуса вие,
които някога сте били далеч, сте поставени близу чрез кръвта на Христа.
Ние се приближаваме чрез молитвата на Христа Исуса. Основата е кръста. Безкръвното евангелие, социално, хуманистично няма живот, няма сила и не е одобрено от Бога това. Защото Бог уважава кръвта на Сина Си. Бог е направил така, че Неговият Син да дойде с основна цел да умре и да пролее кръвта Си за нас. Как можем това да го пренебрегнем? Ако сложим очите си на друго нещо, то Христос напразно е дошъл и напразно е умрял.
КРЪВТА НА ИСУС ХРИСТОС Е ОСНОВАТА НА МОЛИТВАТА.
Дори друго да не запомните, че:
КРЪВТА НА ИСУС ХРИСТОС Е ОСНОВАТА НА МОЛИТВАТА.
Без кръвта не можем да стигнем до Бога.
6.Молитвата ни към Бога трябва да бъде в името на Исус Христос.
Нека да отбележим и Неговото име.
В Йоан 14:13 Исус споменава ролята на Неговото име. Защото Неговото име всъщност задейства целия процес.
Йоан 14:13 И каквото и да поискате в Мое име ще го сторя,
за да се прослави Отец в нас.
Каквото и да поискате в мое име.
МОЛИТВАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ В ИМЕТО НА ИСУС. ИМА СИЛА В ТОВА ИМЕ, ИМА ВЛАСТ В ТОВА ИМЕ.
Никое друго име не може да свърши работа. И най-големият Божи човек, в негово име не можеш да призовеш Господа и да ти свърши работа. И майката на Исус не може да ни помогне. Тя е била свята Божия жена, обаче в нейно име нищо не може да стане. Даже в името на най-големия светия. Даже в името на Мойсей и Илия, в името на Павел не може нищо да стане. Само името на Исус е името, което е дадено, чрез което трябва да се спасим. И няма друг посредник между човека и Бога освен човека ИСУС Христос.
7. Парадност.
Нека да видим Матей 5:6. Едно от нещата, които пречат на молитвата е парадността. Човек да се прави на духовен пред другите. Исус ни казва:
Ако ти получиш славата си от хора, ако ти получиш отговора на молитвата си от хора, няма да получиш отговора на молитвата си от Бога.
Ако ти получиш славата си от хора, няма да получиш от Бога. В Матей 6 глава Исус говори за делата на правдата и преминава към молитвата.
Матей 6:5-6 Когато се молите не бъдете като лицемерите, защото те обичат да се молят, стоящи по синагогите, и по ъглите, за да ги виждат хората. Истина ви казвам, че те са получили вече своята награда.
Това са хора, които искат да бъдат виждани от хората колко са духовни, колко са одобрени, колко Господ ги обича и че те са повече от другите. Колко пъти съм чувал някой да казва: „Бог ми отговори но молитвата, защото аз много вяра имам.” Господ отговаря на молитвите, защото има много милост и благодат. Който мисли, че има голяма вяра и затова Господ му е отговорил, такъв човек се е възгордял. Трябва да поддържаме отношение на смирение, защото
Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.
8. Гордост.
Много голяма гордост има и аз ще оставя този момент и ще се прехвърля към гордостта, защото явно това е нещото, което иска Бог сега да спомена. В Лука 18 глава Исус казва една притча именно за въпроса за гордостта.
Лука 18:9 И на някои, които се уповаваха на себе си, че са праведни и презираха другите, каза и тази притча.
Значи има хора, които уповават на своите си дела и мислят, че са праведни поради своите си дела и презират другите. Значи гордостта идва с презрение на другите.
10. Двама души влязоха в храма да се помолят, Единият фарисей, другият бирник.
11.Фарисеят, като се изправи молеше в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, несправедни, прелюбодейци и особено не като този бирник.
12.Постя дваж в седмицата…,
Добре ли е да постиш два пъти в седмицата. Да, аз мисля, че трябва да се пости два дена в седмицата. Но не е това тука.
давам десятък от всичко, което придобия.
Трябва ли да даваме десятък? Трябва да дава всеки един десятък. Това не означава, че не трябва да се дава десятък. Но когато даването на десятък води до гордост и поста води до гордост става лошо. Не десятъка трябва да се махне, не поста трябва да се махне, а гордостта трябва да се махне.
13. А бирникът като стоеше издалеч, не искаше дори очите си да повдигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към Мене грешника.
Човекът осъзна греха си. Болка има в гърдите си. Моли се с покаяние и с изповед.
14.Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, А който смирява себе си, ще се възвиси.
Ако ние смиряваме себе си, ще се възвисим. Ако ние възвишаваме себе си, ще трябва да бъдем принизени. Така че, нека ние да изберем. В Матей 6:5 този лицемер се моли пред хората, за да може хората да го видят, за да може хората да го похвалят, т.е. с погрешен мотив. Мотивът не е да се прослави Господ, мотивът не е „Господи, чуй ме.”, мотивът е да покаже колко велика молитва има, колко велико хваление, как мога да пея хубаво. Хвалението не е пеене, хвалението е друго нещо поклонение. Хвалението не е пеене, пеенето си е пеене.
А Исус каза:
Матей 6:6 А ти когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве.
Т.е. в тайно, в скришно. Няма нужда да оповестяваш какви велики големи молитви имаш. „О, Господ как ме чува, какво помазание, какво присъствие по време на молитвата.” По-скоро нека да бъде между тебе и Бога. Ако е нещо назидателно да научиш някого, да. Но хора, казвам ви, гордостта е един много голям проблем сред нас. Господ казва,
Да не мислим високо за себе си и никой да не се мисли за повече от другите. Но нека всеки да мисли смирено и да мисли другия за по-горен от себе си.
Това нещо можеш ли да го видиш. А така трябва да бъде. Защото има хора които смятат, като има двама човека на които да говорят, вече стават апостоли. Трима човека стават пророци и т. н. Пък да евангелизатори и пастири това са отживели неща. Просто апостоли и пророци. Но така не се става. Вижте какво казва Исус.
Пазете се от лъжливите пророци, които идват в овчи дрехи,
но отвътре са вълци грабители.
После какво казва:
По плодовете им ще ги познаете.
По какво се познава едно служение? По плода. По какво се познава едно круша, че е круша. Не по табелата, а по вкуса. Опитай една круша и ще разбереш, че е круша. Опитай ябълка и ще разбереш, че е ябълка. Ама ако е трън, той може да си сложи табела, че е грозде, но това няма да го направи грозде. Затова нека да сме заинтересовани, какъв плод Святия Дух ще произведе чрез нас, а не какво име ще си сложим. Защото именото ни няма да променят нещата. Само едно име променя нещата и това е името Исус. Слава на Бога.
„….ако съм съгрешил” не означава покаяние.
9. Празнословие.
Но ето тука още едно нещо.
7. А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците, защото те мислят, че ще бъдат послушани поради многото си говорене.
Още един проблем приятели. Да уповаваме но много думи в молитвата. Много думи като се казват в молитвата, значи Господ много ще те чуе. Това се нарича празнословие. В молитвата, както казва и Джон Банян, сърцето има по-голяма стойност, отколкото думите. По-добре сърце без думи, отколкото думи без сърце. Т.е.
В МОЛИТВАТА БОГ ГЛЕДА НА СЪРЦЕТО, А НЕ ТОЛКОВА НА ДУМИТЕ.
Затова нека да стоим в присъствието на Господа, нека да очакваме от Него и нека да очакваме Той да ни помазва и думите ни да бъдат пестеливи. Няма нужда от много повторения на една и съща дума. Няма нужда от много излишни обяснения. Бог разбира. Бог разбира от малко. Нека да бъдем пестеливи, защото както казва:
Еклесиаст 5 глава. Той е на небето горе, ние сме на земята долу.
Затова да бъдем внимателни по време на молитва. Така че празнословието не е нещо, което впечатлява Господа – многото думи. Напротив. Казва в Еклисиас 5 глава:
Да си готов повече да слушаш, отколкото да говориш.
Т.е. времето на молитвата е време на общение. Това не означава само ние да говорим. Това означава, че трябва да дадем възможност и на Бога да говори. Ние не Му даваме да говори, каква гаранция ще имаме, че Той пък ще ни слуша нас. Затова молитвата трябва да бъде двупосочно взаимоотношение. Това не е да си кажеш молитвата наизуст. Не говоря например за молитва за освобождение, за отричане, това са други неща. Говоря за молитва взаимоотношение в момента. Има различни видове молитва. Но най-важната молитва е молитвата на взаимоотношение с Господа. И за това говорим какво може да се срещне като пречка на нашите молитви.
10. Жени покорявайте се на мъжете си, мъже любете жените си.
Нека да видим още едно нещо и то е в:
І Петрово 3:7 Също и вие мъже, живейте благоразумно с жените си, като по-слаб пол и отдавайте почит на тях като сънаследници на дадения чрез благодат живот, за да не става препятствие на молитвите ви.
Значи тука което Петър казва всъщност, че мъжете нямат основание да се гордеят срещу жените си и да казват:
„Аз съм глава, ти си опашка, аз съм командирът, ти трябва да ме слушаш.”
Защото и мъжете и жените получават в наследство вечния живот. Мъжът няма да получи повече живот от жената. Ние получаваме живот в наследство като Божии деца. Искам да ви кажа, че новото създание няма мъжки и женска пол, то е еднополово като ангелите. Затова в Библията се пише в Новия завет, че сме синове на Бога. Защо не се пише за дъщери? Защото в новото създание всичко е синове. Отвън гледаш жена, но вътре е син, т.е. новото създание, духовния човек той е мъжки пол. Ангелите са мъжки пол. Но там няма мъже и жени да се женят в другия свят. Получаваме и едните и другите наследство. И ние трябва да уважаваме Божието дете.
Вижте, ние като Божии деца трябва да се уважаваме. Първо, защото Бог ни е създал. Всяко едно човешко същество трябва да го уважаваш, защото Бог го е създал. То е творение на Бога.
Още повече новородените християни още повече трябва да ги уважаваме, поне два пъти. Защо? Защото не само са сътворени от ръцете на Бог, но са родени от Духа на Бога и Неговото слово. И те вече не само са творение на Бога, но стават и деца на Бога, защото са родени от Бога.
Едно е да си сътворен, като статуя, да духне върху тебе Господ и да те направи жива душа, а друго е да те роди.
А ние сме родени чрез Сина Му, защото сме във Сина Му. Сина Му е роден и ние сме родени чрез Него. Поради тази причина ние сме Божии деца:
И който докосва Божието дете докосва зеницата на Божието око.
С други думи трябва да внимаваме как се отнасяме един с друг. Трябва да внимаваме, защото по този начин, карайки се, хапейки се и други такива неща, ние наскърбяваме нашия Баща. Защото ако аз се карам с тебе, аз може да се чувствам прав, и ти може да се чувстваш прав. И аз наистина може да съм прав или пък ти да си прав.
Но в очите на нашия небесен Баща ние сме две деца, които се бият за глупости. И в Неговите очи, Той ни съжалява, че страдаме от това нещо. Не можем да спим, имаме проблеми от това. Той ни съжалява и затова казва:
Обичайте се един друг,
Защото, когато се обичате на Мен ми е добре, като гледам, че се обичате и всичко е наред. Аз си спомням моята баба, много добра жена беше. Тя почина като вярваща. Слава на Господа. И тя каза:
„Много искам моите дъщери да се обичат и уважават.”
И аз като я слушах си казах:
„Точно така нашият небесен Татко иска да се обичаме и да се уважаваме. Толкова ли е трудно това нещо?”
Защо трябва да сме толкова горделиви, защо трябва да си мислим, че сме големите служители. Да си пророкуваме неща, които понякога докарват лошо в живота на човека.
„Ти не ме слушаш мене, затова аз ти пророкувам в името на Господа, че ще ти се случи еди какво си.”
Това е клетва. Остави човека. Нека да се научим един друг да се обичаме. Бог не ни е пратил да бъдем критикари, а да се обичаме.
Да обичаш Господа, твоя Бог….И да възлюбиш ближния си.
са първите две заповеди и като че ли най-трудните. И тука казва какво в този стих. Мъжете са по-силни. И ако мъжът по някакъв начин упражнява сила и власт над жена си и я наказва по някакъв начин, защото тя няма сила да се защити, той не прави добро. И как ще погледне Господ на това нещо. Не ще да слуша молитвата. Казва:
„Ще тормозиш жена си, така ли? И после ще дойдеш и ще ми кажеш: Слава на Бога? Не става така. Дръж се, както подобава. Тя е също Мое дете и я уважавай поне за това, че е Мое дете. Имай почит, казва, благоразумно живей!”
Отдавайте почит и уважение…
Колко е хубаво да се научим да се уважаваме и почитаме. Защото заедно наследяваме Божият дар – вечния живот. Защото ако не се уважаваме едни други, Господ се наскърбява и не ще да слуша молитвата. Но това не се отнася само за мъжа към жената. Мъжът е по-силен, затова го казва. Но жената също може да тормози мъжът си. Има сестри, които също тормозят мъжете си. Искам сестри да ви кажа нещо. Има някои сестри, които поради тяхното насилване на мъжете да станат християни, те ги отвращават от вярата.
Имайте вяра в Господа, имайте вяра в Неговия Дух, че Неговият Дух ще обърне мъжете ви, а не вие. Всичките ви деца ще бъдат научени от Господа, казва словото. И вижте какво казва тука в началото, това е отклонение, но трябва да ви го кажа, жени. Като видят, че вие живеете в боязън и чистота. Ето вижте колко е ясно словото. Жените обичат да проповядват на мъжете си, но мъжете ви няма да ви слушат. Защото:
Подобно и вие жени покорявайте се на мъжете си, така че даже ако някои не ес покоряват на словото, да се добият без словото чрез поведението на жените си.
Никой пророк не е признат в собствения си дом.
Има изключения, но са редки. Молете се по-добре: „Боже, Ти изпрати човек да му говори на моя мъж!” А вие се молете и се дръжте подобаващо с мъжете си. Не като учителки. Защото в Библията се казва:
Жена не давам нито да владее, нито да поучава мъжа си.
А повечето, защото по-бързо възприемат нещата, бързо реагират, и започват да атакуват мъжете си и мъжете си мислят, че това е вярата. И да кажа в повечето случаи, едно 90% това е положението.
Вашето украшение да не е външно, плетене на косата, кичене с злато
или обличане със скъпи дрехи.
Искам да ви кажа и това нещо. Аз обичам свободата. Искам хората да са свободни. Вярвам, че Бог е Бог на свободата. Обаче Той е Бог и на дисциплината. Няма нужда някой да ни дисциплинира.
От едната крайност на религията се обърнаха църквите на някои места в другата крайност, просто жените да ходят по такъв начин, както ходят жените на улицата. На улицата, разбирате за какво говоря, нали? Не ми се чак споменава. Значи, не бива това нещо да се случва в църквата. Вярваща жена да се облича по такъв начин с тесни дрехи, къси и т. н.
Аз не съм против да си сложи грим, нито съм против да си направи косата, но трябва да има едно наум. С каква цел го прави.
Една жена приятели, може да е облечена много скромно и прилично за Божия слава, така, че всички да видят Божията слава в нея и да бъде много красива. И да бъде по-красива от всичките разголени жени по улицата и по другите места.
Ние не трябва да станем като този свят. Ние не сме от този свят и не трябва да заприличваме на този свят.
И евангелието ни не трябва да бъде светско евангелие. Нашето евангелие е Божие евангелие. И ние не трябва да отнемаме нито кръвта, нито святостта от евангелието,защото те принадлежат на евангелието.
Затова и към жените, понеже така се случи, но Господ иска това нещо да го спомена. Казва:
…скрития в сърцето живот.
Нека да кажа на другите: Не им се карайте, не ги озаптявайте младите, ако се облекат еди как си. Оставете ги Бог да ги учи. Защото пък другото става закон. Като искат да ходят така, оставете ги да ходят така. Обаче аз ви казвам, ако има млади хора да слушат:
скрития в сърцето живот е скъпоценен пред Бога. Нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога.
Не жена крещяща и викаща, а жена тиха и кротка. Тиха и кротка. Ето, това е скъпоценно пред Господа. Да, сега е модерно много да се вика, много да се говори, дори да застане някоя жена да проповядва, да вика, колкото и глас държи. Но искам да ви кажа:
Крясъкът не е помазание. Ако крясъкът е помазание, то трабанта е най-помазаната кола. Но аз предпочитам мерцедеса. Не го харесвам мерцедеса, просто по принцип ви казвам: Вървенето на мерцедеса е тихо, тихо но мощно, помазано. А трабанта дига шум, а нищо не прави.
Затова искам да ви кажа, че жената красотата й не е да бъде мъж. Красотата не е да бъде секс бомба.
НА ЖЕНАТА КРАСОТАТА Е КРОТЪК И СМИРЕН ДУХ И ДА ОБЪРНЕ ВНИМАНИЕ НА НЕБЕСАТА.
Това е много повече. Разбира се, има жени призовани в различни области. Слава на Господа за това. Не трябва да ги ограничаваме, но нека да сложим баланса в това нещо.
Бог да ви благослови. Много се задържах тука, но може би това е от Господа. Не трябва да злоупотребяваме със слабите хора. Не трябва да злоупотребяваме.
11.Светски, плътски желания.
Нека да мина още едно нещо тука в Яков 4:3, някои се досещат за какво става дума.
Яков 4:3 Искате и не получавате, защото зле искате,
за да го разпилявате (наслаждавате) в сластите си.
Ето ви още една молитва, която не получава. Например:
„Господ иска за мене най-доброто.”
Разбира се, че го иска. Но не само за тебе, и за другите си деца го иска.
„Господ мене много ме обича.”
Да но и другите ги обича. Не може „Аз”, „ Аз”, „Аз”. Трябва да е „Той”, „Той”, „Той”.
Нашите очи трябва да са насочени към Него. И трябва да гледаме с Неговите очи. Защото има някои:
„Господ иска за мене най-доброто.”
Той иска и за другите деца. Искаш да вземеш за себе си най-доброто, а за другите да няма, така ли? Той иска най-доброто, но не иска да живееш в плътта.
Приятелството със света е вражда против Бога.
„Явно като съм се оженил, съм направил грешка. Сега Господ ми дава правилната жена, тя повече ме обича от моята жена.”
Да, ама това не е Божията воля.
„По принцип е така, но в моя случай не е така.”
Да, ама във всички случаи е така. Ако ти искаш да иждивяваш в сластите си, ако ти искаш неща, които не са по Божията воля, а искаш да живееш със света, живееш в плътта, не очаквай отговор от Бога. Дявола може да ти отговори, да. Може да ти предложи и целия свят, както на Исус го предложи, но не е от Бога това нещо. Не всяко благословение на пръв поглед е благословение от Бога. Има и изкушения. Исус в пустинята можеше да каже:
„Леле, какво благословение дойде, целият свят ми се предложи.”
Целият свят, ама кой ти го предложи целия свят. Дявола. Защо? За да изгубиш всичко.
Защото ако ще да спечелиш целия свят, а изгубиш душата си (казва),
каква полза, каза Исус.
И точно това му предлагаше дявола – предлага му целия свят, за да изгуби душата си. Не всяко материално облагодетелствуване и не всяко на пръв поглед благословение наистина е благословение, идващо от Бога. А може да е изкушение.
Затова хора, ние трябва да се научим да умъртвяваме плътта си, и да кажем НЕ на света, а не да се хващаме за всичките си неща, които искаме да ни се угоди, да ни е удобно, да ни е приятно. Не е така.
Може да иска Господ от някои неща да се лишиш, от някои желания да се лишиш. За какво е въведен поста. За да се лишиш от неща. Господ иска да отрежеш някои работи. Да, може да ти е приятно на тялото, но на Господа не Му е приятно. На кого ще угодиш? На себе си, на плътта си, или ще разпънеш плътта си и ще угодиш на Бога.
Така че, молитвата трябва да мине и през собствения ни кръст. Не може да си угаждаме на всичките плътски желания и да мислим, че Бог е длъжен да ни угоди на плътските ни желания. Не е така, не е правилно. И тука Той казва:
Яков 4:3 Искате и не получавате, защото зле искате,за да го разпилявате (наслаждавате) в сластите си.
Яков 4:4.Прелюбодейци! не знаете ли, не знаете ли, че приятелството със света е враг на Бога.
Ето, това е една от причините за не отговорена молитва. Светски, плътски желания.
А има и такова желание:
„Господи, направи ме мене директор, защото аз съм способен, а те не са способни. Тях ги отмахни, те не вършат работа.”
Така ли се говори пред Господа. Ако ти си този, който трябва да бъде, нека Бог да прецени. Ако наистина имаш тези способности, остави поне другите да го преценят, остави поне другите да го кажат. Но не ти със своите ръце да дърпаш, да късаш, да теглиш към себе си и да мислиш, че това е от Бога. Напротив. Казва словото:
„ако трябва онеправдан остани.”
Това е по-угодно пред Бога.
Господ на смирените ще даде благодат,
а на горделивите ще се възпротиви.
12. Съмнение, неверие, колебание.
Тука искам да погледнем на още нещо:
Яков 1:6-8
Но нека да иска с вяра без да се съмнява ни най-малко, защото който се съмнява прилича на морските вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.
Искам тука да обясня нещо. Какво според този стих означава да вярваш? Погледнете морските вълни: на една страна се блъскат, на друга страна се блъскат и постоянно сменят посоката си. Нямат постоянство в морските вълни. Те променят непрекъснато дирекцията си. Това са хора, които днес се молят за едно, утре се молят за друго. Днес искат едно, утре искат друго. Какво казва Господ?: „Бъдете постоянни!”
Такъв човек е непостоянен във всичките си пътища.
Как ще получи отговор на молитвата си? Т.е. Господ казва:
ВЯРАТА В ОСНОВАТА СИ Е ПОСТОЯНСТВО.
Вярващият човек има една посока и я поддържа постоянно, върви, съпротивления идват противопоставят му се, добре върви, зле върви, той си държи посоката. Защото понякога вятърът ще е попътен, но след това ще застане срещу тебе. По някое време планина ще застане срещу тебе. Ти трябва да местиш планини, трябва да се пребориш с ветровете, които са против тебе. Но вървиш в тази посока.
Господ като види, че ти си постоянен, че ти си настойчив, и не се предаваш, той ще отговори на молитвата ти.
Но не очаквай отговор на молитвата, ако всеки ден си сменяш мнението, един път едно искаш, друг път друго искаш. Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, защото той обърква себе си, обърква и Господа така да го кажем по този начин. Как ще знае Господ на коя молитва да ти отговори, като те си противоречат една на друга.
Надявам се, че ме разбирате за това нещо. Не става въпрос за фанатизъм тука, става въпрос за здрав разум във вярата, да държиш една правилна посока. Ако Бог те е призовал към нещо, ходи към него.
Не като кон да препускаш, но кротко и спокойно, върви като мравката и събирай всеки ден. Като вола работи, труди се в тази посока и Бог ще те благославя, Бог ще отваря вратите и ще се върши работата. Слава на Господа.
Така че съмнението, неверието, колебанието са пречки за чуването на молитвата от Бога. Вяра иска Господ. Вяра, настойчивост, постоянство. Ето, вижте в Лука 8:15 Исус казва за вдовицата, която винаги е идвала при съдията и едно и също му повтаряла и не си е сменила мнението. Той не иска да й отговаря, но накрая казал:
„Да не ме измори с безкрайното си дохождане, ще й отдам правото й.”
Тази жена е решила и твърдо държи посоката, докато не получи отговора на молитвата. Много хора се предават твърде рано и казват:
„Не е била Божията воля.”
Не е вярно, че не е била Божията воля, просто много бързо се предаваш, иска се съпротива и търпение.
ЗАЩОТО С ВЯРА И ТЪРПЕНИЕ ЩЕ НАСЛЕДЯВАТ БОЖИИТЕ БЛАГОСЛОВЕНИЯ.
А какво означава думата съмнение? Съмнение значи: мнение и друго мнение, т.е. едното мнение насам, другото мнение натам. И ти вървиш като морските върни, а насам, а натам, а насам, а натам, а насам, а натам. Това не е вяра. Ти можеш да го наричаш вяра. Много хора казват: Днес вярвам в това, на другият ден вярват в друго. Вярата не е, че човек приказва че много вярва, но то се вижда, че вярва. Вярата не е да кажеш, че вярваш. Вярата е дух и вярата е сила на живот. Хората го виждат това нещо. И Бог го вижда и дава отговор на молитвите.
Така че мнение и съмнение, колебание – между две мнения казва. Илия казва:
Докога ще се колебаете между две мнения. Ако Бог е Бог
и Ваал, трябва да прецените кой кой е.
Значи, това е между две мнения. Вярата е единство на личността. Вярата е вътрешно да си единен. Защото вярата разделена против себе си не може да устои. Но човек трябва да е единен вътрешно – една посока, една цел. Както Исус казва:
Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, но едно е нужно и Мария избра добрата част, която никога няма да й се отнеме.
Колко неща? Едно. Това е вярата, да си едно. Алелуя. И с това нещо смятам да завърша. Знаете в:
Римляни 8:26 Така също и Духът ни помага в нашата немощ:
Понеже не знаем да се молим както трябва.
Святият Дух ни помага в молитвата да се молим в Духа. В Духа означава да се молиш в единство с Духа и да се възползваш от Неговото ръководство и помощ. Това е молитва в Духа. Той Духа е с голяма буква Духа. Молитва в Святия Дух. Молитвата в Святия Дух е молитва под помазанието на Святия Дух. Молитва под ръководството на Святия Дух. Това е молитва в Духа.
Другата молитва е в плътта. Тази молитва в плътта не получава отговор. Значи, молитвата трябва да бъде водена от Святия Дух. Това искам да ви го покажа, защото не всяка молитва е молитва в Духа. Има молитва, която е в плътта. Трябва да се възползваме от помощта и ръководството на Святия Дух. Искам да ви покажа един друг стих в Ефес. 2:18, който е също важен в тази връзка да го видим: молитвата в Духа.
Ефесяни 2:18 защото чрез Него и едните и другите
имаме своя достъп при Отца в един дух.
Значи, ние казваме, че имаме достъп до Отца в името на Исус или чрез Исус. Ние имаме достъп до Отца чрез Исус Христос обаче чрез Духа.
Не трябва да забравяме, че не можеш да изключиш Духа от картината и да смяташ, че имаш достъп при Отца. Във всяко нещо, Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух действат в единство. Не могат хора да пренебрегват Духа на Бога и да си мислят, че всичко е наред. Това може да предизвика не чуване на молитвата. Защото молитвата в плътта, както показахме и в Яков 4 глава, че тези, които иждивяват в сластите си, по плът се молят и не получават отговор на молитвата си.
Молитвата трябва да бъде в Святия Дух чрез името на Исус Христос към Бог Отец. Бог Отец е нашата цел в молитвата, Исус Христос е нашия път към Него, а Святия Дух е нашия помощник по пътя. Ние имаме нужда да имаме помощник по пътя. Този път е тесен и ако нямаш помощник, може да излезеш от коловоза. Много лесно можеш да излезеш от коловоза, защото този път е свръхестествен.
Така че, отиваш в молитва при Отца, идваш по пътя, който е Исус Христос, обаче чрез помощта на Святия Дух, който е нашия помощник. Така, исках това да го спомена и с това ще завърша. И това е молитва във Святия Дух, но не говоря молитвата с Духа. Молитвата с Духа е предмет на друго поучение. Молитвата в Святия Дух е това, за което говоря. А молитвата с Духа е молитвата с човешкия дух, не със Святия Дух. Погледнете І Кор. 14 глава ще видите:
Ще се моля с духа си, не в Святия Дух.
Ако се моля с духа си, духа ми се моли, не Святия Дух се моли.
Духът ми се моли, а умът ми не дава плод.
Така че, нека направим разлика на молитва в Святия Дух и молитва с човешкия дух, която е молитва на езици. И с това нещо приключваме богослужението. Бог да ви благослови. Амин.
