Много важен предмет, който не можем току-така с две думи да го минем. Защото много хора питат: „Как да разбера Божията воля, как да разбера Божия глас?”

Те са едно и също – Божият глас, Божията воля, Божието Слово. Божието Слово = Божия глас = Божията воля. Те са едно и също. Божията воля е в Божието Слово и Божия глас е Божията воля.

Можем първо да кажем като започнем с Божията воля. Кой може да разбере Божия глас и да разбере Божията воля?

Първо е важно да разберем, че единствено онези, които са новородени християни, могат да разберат волята на Бога. Не всеки човек. Не всеки човек може да разпознае Божия глас, само онези, които са новородени християни. Защото в Йоан 10:10, Исус казва:

Моите овце познават Моя глас 

Които са Моите овце? Това са ония, които са новородените християни. Които не са Неговите овце, не познават Неговия глас. Винаги овцата познава гласа на своя пастир. Първото което е, „Моите овце познават моя глас.”

Трябва да знаем, че ако човек не е от овцете на Господа, не може да познава Божия глас. Ако някой е окултист, магьосник, светски човек, чародей и други подобни, гледачки, врачки, баячки, тези хора  не могат да познаят Божия глас. Те не могат, защото не са от овцете на Господа. Те са от козите на другия. Само овцете на Господа, познават гласа на Господа. Ние много ясно можем да го видим това, когато се съберат няколко стада с овце с няколко овчаря, когато тръгнат овчарите на различни страни, овцете въпреки, че са смесени като чуят подсвиркването и гласа на своя овчар,  разпознават го и тръгват с него. Няма грешка. Така, че овцете на Господа, на нашия пастир, познават гласа на нашия пастир и това можем да го поставим като едно начало. За да може човек да разпознава гласа на своя пастир, трябва да бъде новороден християнин. Това го имаме в Йоан 10 глава.

Моите овце слушат Моя глас и ме следват 

Как овцете следват своя пастир? Овцете следват своя пастир, като слушат неговия глас. Овцете нямат добро зрение, те се ориентират по слуха. И чрез слуха си те разпознават гласа си на своя пастир.

Но искам да обърнете внимание, че не става въпрос за думите, а става въпрос за гласа. Значи, едни и същи думи могат да бъдат казани от различни пастири. Обаче, овцата не познава само словото, тя познава най-вече гласа, а гласът е свързан с духа.

Например, Словото може да бъде записано на книга, обаче, за да стане глас, трябва да има дъх. Трябва да има някой, който да го изговори и трябва да има въздух, който да излезе. Този, който изговаря е Бог-Отец, Словото е Исус Христос, а дъхът, с който излиза е Святия Дух. Така че, за да имаме Божия глас, трябва да имаме участието на Бог-Отец, Бог-Син и Бог Святи Дух. Затова много хора не могат да чуят и разпознаят гласа на Господа, защото те четат Библията, обаче я четат без участието на Святия Дух. Без участието на Святия Дух от Библията остава буква и закон и това носи смърт, а не живот.

Буквата убива, а Духът дава живот 

Това е казано, Буквата убива, а Духът дава живот.

Помните ли, в пустинята, дори Исус Христос беше изкушаван от Сатана чрез думи от Библията. Сатана му цитира 91 Псалм, изкривява го малко, обаче, цитира Библията. Т.е., пропуска нещо от него. Той казва: „Хвърли се оттука долу, защото ще заповяда на ангелите за Тебе да те пазят и на ръце да Те вдигат да не удариш о камък ногата си“. Но не казва:

Да те пазят във всичките ти пътища

Пропуска го това. Но по-същественото тука е, че духът, който изговаря това слово, не е духът на пастиря. И Исус разпознава, че това не е Божия глас и Той веднага реагира и чрез Божия Дух изговаря друго слово, което го конфронтира и с което го отхвърля. Така че, трябва да имаме предвид, че за да имаме Божия глас, имаме нужда от Божието Слово плюс Божия Дух.

Думата за слово е логос, логос е вечното слово. Логос означава ум, съвет и цел. Логос означава Божия ум. Значи, Божият ум е в логос. Логос, което означава цялото Писание, тука имаме Божия ум. Това е Божията цел и Божия съвет, това е логоса. Имаме го в Йоан 1 глава:

В началото бе Словото и Словото бе у Бога 

В началото бе логос и логоса беше у Бога. После 14-ти стих:

И Словото /логоса/ стана плът и пребиваваше между нас и ние видяхме Неговата слава,

става въпрос за Исус. Значи, тука имаме логос написан, а в Исус  имаме логоса в телесна форма. Разбирате ли? Той е Словото.

Обаче, имаме и друга дума на гръцки език, която между другото видях,  че в новогръцката Библия я няма. Това е думата рема или рима. Даже на български нали казваме рима, използваме я за друго. Но да речем рема, да я произнесем, защото не сме гърци.

Думата рема, това означава конкретна изговорена дума, която излиза сега от устата. Дума, която сега е произнесена. Това е думата рема. В Библията има две думи, едната е логос, другата е рема. Логос е вечното слово, записано в Библията, а рема е Словото, което Бог сега изговаря. Защо? Нека да ви го показа, отново в Йоан 10 глава, много е хубава за слушане на Божия глас, който иска може да си я чете. Там Исус казва:

Моите овце слушат Моя глас и Ме следват

Нека да отворя директно, не искам да го пропускам този момент, както е записано точно. Значи, 3-ти стих:

На него, на овчаря, вратаря отваря, овцете слушат гласа Му /те слушат Неговия глас/, вика своите овце по име 

Ето това е ремата, отнася се лично към теб. Логоса е отнесен към целия свят, но ремата е слово, което пастиря говори сега към теб. Сега, персонално. Това слово изговорено един път към целия свят, за всички времена. Докато словото рема, е изговорено от пастиря сега по специфичен въпрос, адресирано към теб слово. Това е специфично слово. Затова Исус казва в Матей 4:4, Той отговаря на Сатана, който го предизвиква като му казва:

Ако си Божий Син, кажи на камъните да станат хлябове 

И сега, днеска, Господ ми даде едно откровение, между другото, което просто трябва да го споделя. То няма връзка с това, но трябва да го споделя. Сатана го изкушава Исус с какво? Ако си Божий Син? Той иска да го накара да не вярва, че е Божий Син.

Вие знаете ли, че няколко стиха по-нагоре, някъде 3-та глава, когато Исус е кръщаван в река Йордан, излиза от р.Йордан, Святия Дух слиза като гълъб върху Него и се чува глас от небето, който казва:

Ти Си Моя възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение 

Той получава глас от Отец, в присъствието на Святия Дух, под помазанието на Святия Дух този глас идва. Получава именно тази рема, за която говорим. Ето това е ремата, която получава от небето. Той получава това слово и Словото какво е – ти си Моя възлюбен Син. Малко след това Сатана му казва: „Наистина ли си Божий Син? Ако си Божий Син, докажи го, като направиш камъните на хлябове”.

И Бог ми показа – всяка религия, която внася съмнение в това, че Исус Христос е Божия Син, от кого идва, ми кажете? – от дявола. Аз трябва ли да го доказвам? То ясно е написано – самият Бог, свидетелства от небето, в присъствието на Святия Дух, свидетелства на Исус, че Той е Божия Син. Даже казва – „Моят възлюбен Син Си Ти”. И след малко идва Сатана и казва точно обратното, на 180 градуса: „Ако си Божий Син, докажи го”. Исус абсолютно не се занимава да му доказва, че е Божия Син, защото Сатана му задава два въпроса. № 1 – „Божий Син ли си?” И № 2 „Можеш ли да направиш камъните на хлябове?”

Исус на първия въпрос нищо не отговаря, а на втория въпрос му отговаря със Слово, което отново е рема. И вижте Словото какво е:

Не само с хляб ще живее човек, /естествена храна за тялото/, но с всяко слово, /думата е рема/, която излиза /настояще време/ от Божията уста 

Забележете, че казва, човек ще живее с онова слово, което в настоящето излиза от Божията уста. Това е небесната манна.

Какво означава манната? Вие знаете, Бог заповяда за манната, да я събират всеки ден, за този ден, нали така беше? Ако я оставят за следващия ден, манната става на червеи. Това означава, че онова слово, което Господ ти дава днеска е храна за тялото и за душата, и за духа. Онова слово, което е от вчера, ако само на него стоиш, то днеска може да не ти носи живот изобщо, а да се е превърнало в червеи, дето се вика да се е превърнало в смърт. Затова Господ държи всеки ден ние да получаваме свежо откровение, свежо слово, свежа рема от Святия Дух, защото именно това е, което носи живот и това съживява вярата. Помните стиха, който е в Римляни 10:17:

Вярата идва от слушане /интересно, не пише от четене, това сега в момента го разбирам/,

а слушането идва от Словото на Бога 

Това какво означава? Слушането е във времето, забележете. Ти слушаш кога? Сега. Слушането не е абстрактно нещо. Какво правиш? Слушаш. Вярата не идва от чуване, защото човек чул нещо, недочул, минало, не идва от това, а идва от слушане, което е в настоящето. Това слово, което Господ говори днес, сега към тебе. Вярата идва от слушането на Божието Слово, или от Божията рема. Затова има хора, които четат Библията, обаче не могат да придобият вяра, защото не съединяват Библията със Святия Дух.

ІІ Тимотей 3:17 казва:

Цялото писание е боговдъхновено 

Това какво означава? Че когато Бог е дал писанието да се напише, Той го е вдъхнал в хора божий, които този дъх, който са получили, това послание, което са получили, са го написали на хартия, за да можем ние днес да го имаме. При създаването на Библията, тя е била вдъхната. Никакво пророчество от писанието, не е дошло по човешка воля, но Божийте хора са го записали, движени от Святия Дух. Те са били задвижвани, те са били вдъхновени от Святия Дух, така че цялото писание е вдъхновено и задвижено от Святия Дух. Обаче, когато това писание е записано, то  е записано чрез Святия Дух и когато ние трябва да го четем, ние отново трябва да го четем чрез Святия Дух. Защото Онзи, който е направил така че Библията да е записана, същия този знае какво има предвид. И Той може да ти разтълкува писанието. Затова има учени, интелигентни хора, които четат Библията и казват: „Това е закодирана книга, аз не я разбирам”, защото те имат ум, обаче ума е интелект, интелекта е в душата, а ние сме духовници. Ние сме духовни хора, не сме психиатри, не сме психолози, не сме философи, ние сме духовници. Всички тези се движат в областта на душата – интелекта, емоциите и т.н., докато духовния човек се движи в областта на Духа. А в областта на Духа можеш да влезеш само чрез Святия Дух и там можеш да разбереш истината. Затова, това което казва Словото:

Вярата идва от слушане 

Трябва човек да се научи да слуша, ама не става въпрос да слушаш с ушите си само, става въпрос със сърцето си, с духа си да го слушаш това слово. Например, говориш на някой: „Ама, слушаш ли ме какво ти говоря?” „Да, бе, чувам те, мога да ти кажа какво каза.” Ама, мен не ме интересува дали ми казваш фактите, мен ме интересува дали хващаш духа на това, което казвам. Защото вътре в тия думи, тия думи представляват  като тази чаша, един съд, в който има духовно съдържание. Исус казва:

Йоан 6:63

Думите, които ви говоря сега Дух са и живот са 

Значи, те са изпълнени с духовно съдържание и когато ти приемеш тия думи, ти трябва да можеш да приемеш, да пиеш това духовно съдържание, което идва към тебе. Вие сега като го слушате това го разбирате, аз чувствам, че го разбирате това. Въпреки, че сестрата не разбира български много, но пак разбира, нали?

Дотук изяснихме въпроса, само че не напреднахме много с материала. Аз така ако го проповядвам този въпрос, това означава, че един месец трябва да работя върху него. Още първата точка не съм минал.

Ние казахме, че трябва да сме в Христос, т.е. трябва да сме новородени, за да можем да слушаме гласа на Бога, нали така?

№ 2, В Римляни 12:2 се казва:

Да предадем телата си, 

Нека обърнем внимание на този стих. Какви са условията, за да можем да чуем Божия глас, или да слушаме Божия глас?

Римляни 12:2, започваме от 1-ви стих. Йоан 10 от 3-5 стих, после има и други стихове, 27 и 14-ти стихове.

Римляни 12:2 Моля ви, братя, поради Божиите милости, да представите телата си в жертва жива, свята, богоугодна в Бога, като ваше духовно служение 

Сега, искам да ви покажа, че трябва да представим телата си като жертва жива, не като жертва мъртва. Защото има нали такива учения, които други неща говорят. Господ ни иска живи, за да вържим работа, нали? Това е много важно. Господ иска да представим телата си в живота жертва, да предадем членовете си, телата си, частите си в жертва на Господа. Т.е. да се жертваме, за да може Той  да работи чрез нас, да се предадем на олтара.

Както някой беше казал: „Проблема с живата жертва е, че лесно се измъква от олтара”. Но трябва да я вържем. Това е едно важно условие, за да можеш да слушаш Божия глас. Защо? Защото докато ти искаш да бъде твоята воля, няма да можеш да разбереш Божията воля. Ето едно условие. Докато ти искаш твоята воля, няма да разбереш Божията воля. Има хора, които искат да им кажеш, много трудни за съветване са такива хора. Обаждат се, провеждаш дискусия с тях и съветничество, обаче те искат да чуят това, което те искат да чуят. Те не искат да чуят Божия глас. Искат да им потвърдиш, че това, което вече те са решили е Божията воля. Но когато искаш да чуеш Божия глас и да разбереш Божията воля, трябва да отидеш при Бога, без предварително решение каква трябва да е Божията воля. А трябва да предадеш тялото си като жертва жива, богоугодна на Бога. Да предадеш себе си в жертва, да се поставиш на олтара и да кажеш: „Не моята воля, но Твоята воля да бъде”, както Исус го направи, Той е нашия пример. Значи, едно е да кажеш, че ще си сложиш тялото на жертвеника, друго е да го сложиш, това се две различни неща.

2. И недейте се съобразява с този свят 

Значи, ако искаме да разберем Божията воля, не трябва да се съобразяваме с този свят или с този век. Защото, ако се съобразяваме с хората около нас, ние се съобразяваме със света, а не с Бога.

Но, преобразявайте се чрез обновяването на ума си 

Значи, какво трябва да правиш – да обновяваш ума си чрез Божието слово.

Знаете ли на колко хора умовете са блокирани от техните собствени идеи  и крепости в умовете им? И когато искат да разберат Божията воля, просто не са способни, защото не са си хранили ума с Божието Слово, не са го обновявали с Божието Слово и просто са неспособни да разберат гласа на Бога. Нужно е Божието слово да обновява нашия ум и тогава с обновен ум, ти преобразяваш себе си в живота. Първо минава през ума ти и тогава отива на ръцете ти. Трябва да дойде през ушите ти, да влезе в ума ти и тогава ще дойде на ръцете ти и на краката ти. И ще стане част от тебе. После, тука казва:

За да познаете от опит каква е Божията воля 

Божията воля се познават от опит, теория няма. Практика. Не можеш да познаеш Божията воля априори, на теория. Трябва да се опита. Затова има един много хубав стих, искам да ви го прочета, няма да го пропусна този стих, защото е превъзходен. Има някои такива съкровища. В Евреи 5 глава от 11 стих до края.

Говорим за слушане на Божия глас, аз разбирам, че малко го разширявам, обаче, трябва просто да го разберем това. Говори тук Павел върху Мелхиседек, който е образ на Исус Христос, първосвещеника, и в 11 стих казва така:

Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото бавно схващате

Или казано на друго място

сте станали тъпи на слушане 

Това е характерно за някои Божии хора и виждате Павел не се свени да им каже директно за какво става въпрос. Казва, че има някои неща, които те просто не могат да ги схванат. Не могат да разберат нюансите. За мен е удивително, например, как може с години и години хора да слушат Словото, да ходят на църква и някои съвсем елементарни начала на Божиите словеса да не ги знаят, които касаят буквално живота им? Ние трябва да можем да проумяваме тия неща, да можем да влизаме,

да не бъдем глупави, а да проумяваме Божията воля,

казва на друго място. И тука, казва че “има неща, мъчни за поясняване, защото много бавно схващате”.

12. Понеже до това време вие трябваше да станете и учители, пък все още имате нужда да ви учи някой отново на най-елементарните начала на Божиите словеса 

Казва, след толкова време учене ,трябваше да сте научили нещата и трябва да учите други, а пък аз трябва да ви повтарям същите работи, същата попара да ви давам, същите неща да ви храня, пак с мляко да ви храня, вместо да захапете пържолата вече.

И стигнахте дотам да имате нужда от мляко, а не от твърда храна 

Тука за храна като се говори, се говори за Словото на Бога. Нали знаете?

Като новородени младенци да пожелавате чистото духовно мляко 

За Словото говори. Хлябът…

Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Слово 

Виждате, Словото е духовния хляб. А тука се говори за твърда храна като слово. Значи, имаме слово-мляко, което е за плътски християни, трябва да им даваш мляко. На духовните християни, можеш да им дадеш твърда храна. Значи има храна и за едните и за другите. Нормално е за едно бебе да му даваш мляко, обаче не е нормално вече да е станало едно голямо бебе, като мене представи си, и да се държи като бебе: „Дай ми млякото, нали?” Всички ще кажат: „Я, погледни, брада имаш вече, очила си сложил, уж много знаеш, а пък искаш мляко! Тука нещо по-твърдо да ти дадем, не се излагай, не се прави на бебе!” Така че, трябва твърда храна. И сега,

13. Защото всеки, който се храни с мляко е неопитен 

Забележете, думата неопитен, не незнаещ, а няма опит, няма практика в Словото на правдата, понеже е младенец, или е бебе. Значи, трябва да имаме практика, трябва да имаме опит в това Слово.

Това означава, че Словото като го слушаме, трябва да го прилагаме на практика. Само това Слово, което прилагаш на практика, то дава живот. Защото казва Яков

Вярата, ако няма практика /дела/, е мъртва 

Има хора, които са с много големи глави от много знание, обаче много хилави ръчички и краченца, защото не прилагат на практика, това което са научили. Вунденкини, духовни вундеркини, всичко знаят, обаче ръчичките им не могат да пипнат нищо и не могат да разберат каква е Божията воля, защото тука работи хард диска яко, изчислява, правят изчисления кога Христос ще дойде, кога това ще стане, кога онова и из един път вземе, че не стане. Ами защо? Защото ти не познаваш от опит Божията воля.

Дяволът не се страхува от големи глави, дяволът се страхува от помазанието на Святия Дух, което действа чрез определен човек.

Едно нещо, интересно, което разбрах тези дни. Някои ще каже: „Е, брат, ти чак сега ли разбраш тия работи, аз от кога ги знам?” Ама за мене това са нови работи, да ви кажа и аз си ги харесвам.

Едно нещо, което много интересно разбрах тези дни е следното. Знаете ли, Бог владее небесата, обаче, Той даде земята на човешките чада, за да я управляват. Каза на Адам да я обработва и да я пази. Две неща. Да я обработва, работа; да я пази, това е военната част, трябва да е войн, да я пази. От кого? От змията, от Сатана.

Това каза Господ, обаче кой е господаря на земята? Човека. Значи Бог е поставил господар човека на земята и Той иска човека да е господар на земята. Даде власт над риби, над животни, над всичко. Обаче, дойде Сатана, изхитри жената, изхитри мъжа и айде. Какво направи? Взе властта в собствените си ръце, ама Бог не му я даде. Значи, Той взе властта незаконно от човека в своите си ръце. Обаче, човека просто изглупя, даде властта на Сатана.

Сатана взема властта и почва да владее, незаконно обаче, защото не е по Божията воля това, а противно на Божията воля. Сега вижте, колко интересно. Обаче, Сатана, понеже владее незаконно, той не може да направи нищо на земята сам. Искам да ви покажа нещо. Той винаги трябва да го направи чрез човек и затова той използва хората като инструменти за реализиране на неговата воля на земята. Всяко зло на земята се върши от хора, а то всъщност Сатана върши чрез хората. Той прокарва своята воля чрез хората и се казва:

Князът на въздушната власт, който владее над този свят 

Слушах наскоро едно нещо, някой каза: „над земята”, не „над земята”, над света. Той владее над светската система, над ония, които са невярващи. Той владее. Обаче, чрез хора действа.

В същото време, обаче, Бог е такъв щедър, джентълмен да го кажем, че Той въпреки, че е Господар на всичко и е Бог всемогъщ и е създал  всичко, Той също не прави нищо на земята, без първо да информира своите пророци и без второ, да действа чрез своите хора. Той реализира също волята си чрез хората на земята. Значи, Той идва първо в един човек, Авраам, променя го, след това чрез него прави една нация Израел, след това една нация която се нарича църква, така да се каже, божия народ, чрез които Той реализира своята воля на земята. Да дойде царството, значи царството Му идва и волята му се изпълнява посредством Неговия народ, Неговите хора.

Така че, какво прави Бог? Той си избира хора, прави обиталище вътре в техния дух и после посредством тия хора, Той започва да действа. Сега, например, както един Негов човек, в момента говори. Като говори той в момента, неговата уста, представлява инструмент на Святия Дух и чрез устата Святия Дух и Божието слово излиза и формира вашия живот и живота на тези хора, които гледат. Те приемат това нещо, някои биват променени, защото позволяват да бъдат променени и Господ прави обиталище в тях и започва чрез тях също да влияе или да облъчва наоколо. Така че, постепенно се заквасва тестото на този свят и Господ превзема света посредством това. Така че, виждате че Господ използва хора и дявола използва хора и всичко, което се прави тука се прави чрез хората. Хората са като тази чаша, да речем. Аз водата не мога да я пия, ако не е в чаша, защото водата не може така във въздуха да я поема, трябва да стои в нещо. Така и Божията работа и Божието дело, не може да бъде безформено, то става чрез служители. Затова, скъпи приятели, толкова важно нещо са Божиите служители. Значи, Божиите служители, когато наистина са божии служители, са истински, а не са фалшификат, не са служители на врага, които се преправят на Божии служители, когато са истински Божии служители, те са изключително ценни и затова трябва много да се внимава с тях. И Господ дава, поставя специална защита на Божиите служители. Както казва на Авраам,

Проклет, който те проклина и благословен, който те благославя 

Това го казва за Авраам, Божия слуга. Обаче, Господ по този начин защитава Своите си хора и защитава Своите си служители.

Ето и вчера гледах по youtube, свидетелства на хора, които са били сатанисти, сега са християни, които разказват как са кълняли, специално се събират, за да кълнат Божии служители, за да се развалят семейства, да се провалят служения и т.н. Това им е работата на тях. Те са пълни с омраза, кълнат най-вече Божиите служители. И Бог поставя защита като казва: “Който кълне тебе, ще бъде проклет”, защото това ще се отбие в кръвта на Исуса, жертвата на Исус ни предпазва и отива обратно върху тях. Разбирате ли? Като бумеранг става това нещо. Така че, Бог защитава своите служители, защото Той чрез тях установява своята воля на земята.

И нищо не може да се сравни с Божието Слово. Всичко друго е временно. Сега, хората вършат много хубави неща на земята – измислят машини, измислят какви ли не нововъведения правят, но всичко това е временно. В един момент, Господ казва “ще премахна небето, земята, като мръсна дрипа ще си отидат и ще има вечно царство”. Но това, което говорим, това вечно Слово, то никога няма да премине, то дава вечни резултати, затова служението на Божието слово е най-важното служение от всички други. Затова Бог има такова уважение, Той самия има уважение към Божиите слуги. Какво казва:

Колко прекрасни са нозете на тези, които носят благовестието на мира 

Колко прекрасни са нозете! Нозете говорят за движение. Колко прекрасно е, че те могат да се движат и да вършат Божията работа! И затова ние сме тръгнали да се движим не на нозе, но използваме примерно самолети, коли и т.н., защото колко е прекрасно да се движиш и да разнасяш благовестието на Божието Слово, за да могат хората да се променят. Нека се върнем обратно към Римляни 12 гл. Казва:

Преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит 

О, аз не си завърших в Евреите, прощавайте, нека си завърша, защото най-красивата част от словото тук не съм завършил.

Евреи 5-та глава, стигнахме до тука

И стигнахте дотам да имате нужда от мляко, не от твърда храна, защото всеки, който се храни с мляко е неопитен, няма опит в словото на правдата, защото е бебе, а твърдата храна е за пълнолетните  

Тези, които са пораснали, вече са пълнолетни. Не се блъскат и тласкат от една крайност в друга крайност. Не, не такива. Пълнолетен е стабилен, защото ако се блъскаш много от една крайност в друга, не си стабилен човек. Това го казва Яков в 1 глава, казва:

Такива хора са като морските вълни, блъскани и тласкани от ветровете наляво-надясно, това са нестабилни хора, да не очакват, че ще получат нещо от Господа 

Това не е вяра. Вярата е стабилност, постоянни и стабилни. Тука какво казва?

Твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение 

Чрез упражнение, забелязвате ли? Този културист, който отишъл при един Божий човек и казал: “Ти как така стана силен духовно?”, а той казал: “А, ти как стана силен физически?” Ами, вика “с много упражения”. Ами, ти знаеш как стават нещата.

Чрез упражнения са обучили чувствата си /не телата си/

Чувствата си, говори за духовни чувства. Защото освен сетива на тялото, ние имаме и духовни сетива, това са духовните дарби. Те са нашите духовни сетива. Имаме духовни сетива, с които трябва да можем да разпознаваме гласа на Бога и водителството на Бога. И той казва, че това нещо, това обучение става чрез опит. Еми, един шамар ще получиш, втори шамар ще получиш, и ще се научиш.

Както казва един проповедник, “Дори едно старо магаре, като отиде в една шахта, иска да си пийне водица и като си пийне вода и го тресне една тухла в главата, един път, втори път, трети път, магарето стига до извода и си казва: “Шахта, вода, тухла, болка”. И вече магарето знае, че шахтата не е добро нещо за пиене на вода. И ние по същия начин,  като си ударим главата няколко пъти в стената, започваме да проумяваме Божията воля.

Да бъдем като пълнолетни, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото 

Забележете, разпознаване или различаване. Добро и зло. Трябва да можеш в живота си да разпознаваш Божията воля. Да или не. От Бога, или не. Трябва да можеш на практика да го разпознаеш.

Знаете ли колко пъти ми се е случвало, в момента аз правя нещо и чувствам, че нещо не трябва да го правя, не трябва да е това нещо в момента. Обаче, текат нещата така, айде да не обидиш тоя и в един момент се окажеш в небрано лозе и страдаш. Защото не си послушал Божия глас, затова страдаш. Така че, какво казва тука – трябва да можеш да разпознаваш доброто и злото на практика.

Аз как примерно при мен се получва да ви споделя. Разбира се, ние ще продължим нататък да говорим по този въпрос.

Когато нещо не е Божията воля, аз знаете ли как се чувствам? Чувствам една несигурност, нещо се чувствам несигурен, нестабилен, притиснат да направя нещо, бърза се нещо, трябва да се направи, притеснявам се, “абе, дай ще го направим да се маха от главата ми”. Разбирате ли? Не, не, не. Това не е Божията воля. Не така.

Колосяни 3:15 Оставете Божия мир да царува в сърцата ви  

Божият мир трябва да бъде оставен да управлява, да царува и да решава в нашите сърца.  Ето това е ръководството от Святия Дух.

Ако правиш нещо и нямаш мира на Бога, просто не го прави. Вярвам, че това нещо е от Бога. И колкото пъти съм направил това нещо, толкова пъти грешка съм направил, съжалявам много. И това е причината да говоря по този въпрос, защото искам този въпрос да го изясним и да се пазим да не правим такива грешки. Защото като направиш такава грешка, после носиш последствия.

Тук довършвам в Римляни 12 глава, където казва:

От опит да познаеш каква е Божията воля, кое е добро, благоугодно на Него и съвършено 

Благоугодно и съвършено. Забележете, съвършено. Тука говори за съвършена Божия воля, но в същото време има Божия воля, която не можем да я наречем свършена, а можем да я наречем допустима Божия воля. Сега има спорове, има ли такава воля, няма ли.

Сега ще ви кажа каква е. Например, можем да вземем случая със Валаам и Валак, Числа 22, 23 глава. Валак, който е един езически цар, извиква Валаам и казва: “Ела тука да ми прокълнеш Божия народ Израел, за да мога да ги победя”. Виждате как работят служителите на врага – с клетви. Първо кълне, после воюва. “Ела да ми прокълнеш”. Обаче Валаам казва: “Нека да се допитам до Бога”. Пита Бога, Той казва “не”. Обаче, Валак казва: “Как може сега “не” Аз ще те направя богат, ще ти дам това, ще ти дам онова”. Той казва: “Добре, чакай пак да се допитам до Бога” и Бог му казва: “Добре, иди”.

Сега ,погледнете Бог си сменя мнението все едно. Обаче, аз си представям примерно като баща да речем сина ми дойде и ме попита: “Мога ли да направя това?” и аз казвам: “не”. Той дойде и настоява, аз в един момент мога да му кажа: “Хубаво, отиди”, обаче, това не е моята съвършена воля. Това е моята допусната воля, защото ти искаш своето си, а не искаш моето. Разбирате ли, какво значи допустима воля?

Тази случка е много добра да се види разликата между съвършена и допустимата Божия воля. И тука се говори за съвършена Божия воля. Първо, казахме трябва да сме в Христос, да сме новородени, за да слушаме Неговия глас. Само Неговите овце могат да слушат гласа Му.  № 2, трябва да разберем, че Божията воля се разбира духовно. Тя е нещо духовно, не е нещо обикновено и има съвършена и допустима Божия воля. На нас тази, която ни върши работа е съвършената Божия воля, защото в съвършената Божия воля се намират благословенията.

Изход 15:26 Ако прилежно слушаш гласа на Господа, своя Бог и вършиш онова, което му е угодно, слушаш заповедите Му и пазиш всичките му повеления, не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните, защото Аз съм Господ, който те изцелявам 

В този, 26-ти стих виждаме нещо интересно,

Ако прилежно слушаш гласа на Господа и изпълняваш това, което Той ти казва, той казва няма да ти нанеса болестите, а ще те изцеля, защото Аз съм Господ, който те изцелявам 

Т.е., изцелението е свързано със слушане на Божия глас.

Вярата идва от слушане, слушането от Божието Слово 

И изцелението идва от слушането. Слушането има в себе си не само възприемане, но и подчинение на Бога, покорност на Бога. „Ако слушаш и изпълняваш”.  Това е много интересно, че Господ казва:

Ако слушаш гласа Му внимателно и изпълняваш това, което Той казва,

 Той ще те благослови

Също искам да обърнем внимание на Второзаконие 28 глава. Много ми е трудно да спазвам реда, карам ги по съвсем друг начин, ама ако Господ ме води така, така ще го караме.

Второзаконие 28:1 Ако слушаш добре гласа на Господа, твоя  Бог и внимаваш да изпълняваш всичките Негови заповеди, които днес ти заповядвам, тогава Господ твоя Бог ще те въздигне на всичките народи на света

2. Всички тези благословения ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе, ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог 

Забележете, първо говорехме за изцеление, сега тука говори за благословение. Ние казваме: „О, Господи, благослови ме, благослови ме!” А, Господ какво казва: „Ако ти слушаш внимателно гласа ми и правиш това, което ти казвам, тогава ще дойдат благословенията в живота ти и ще почиват в живота ти”. Няма да си отидат, дойдат и си заминат, но ще стоят.

Колко погрешно ни е понякога разбирането, като си мислим, че ще получим благословение, ако просто се помолим, а не искаме да се покорим на Божията воля. Той казва: “Ако слушаш, ще дойдат”.

А вижте 15-ти стих какво казва:

Но ако не слушаш гласа на  Господа, твоя Бог и не внимаваш да изпълняваш всичките му заповеди и повеления, които днес ти заповядвам, то всички тия проклятия ще дойдат върху тебе и ще почиват върху тебе 

И това става въпрос за Божия народ.

Основната причина за благословение или за проклятие стои в слушането на Божия глас. Така че, който слуша Божия глас, върху него идва благословение, който не ще да Му слуша гласа, идва проклятие в живота му. Виждате ли го това нещо? Затова ние имаме наистина, така казано полза да бъдем послушни на Бога в това, което Той ни говори чрез Неговия Дух. Амин.

Нека видим третата точка. Това беше просто едно отклонение.

Първо казахме, че трябва да сме в Христос, после Божията воля е съвършена или допустима. Третото нещо, Ефесяни 5:17, търсене на Божията воля. Нека да обърнем там.

15. И тъй, внимавайте добре как живеете, не като неразумни, а като мъдри, като използвате /изкупвате/ благовремието, защото дните са лоши или лукави. Затова не бъдете безразсъдни, а проумявайте каква е Господната воля

Не бъдете безразсъдни и глупави, а проумявайте каква е Божията воля. И 18-и го знаете:

И не се опивайте с вино /значи определено волята Му не е да се опивате с вино/, следствието на което е разврат, а се изпълвайте с Духа 

И по-нататъка казва как – с псалми, химни, духовни песни, благодарещи, подчиняващи се един на друг, но виждате какво е. Трябва просто ние да търсим Божията воля, трябва да я проумяваме. Божията воля трябва да бъде търсена. Открий ми волята си, Господи!

Едно важно нещо, което можем да забележим, нека обърнем на Исая 28:16,  казва така. Много е приятно това да се изучава, защото е много важно.

Така казва Господ Йеова, ето полагам в Сион камък за основа, камък отбран, скъпоценен, крайъгълен за твърда основа, който вярва в Него, няма да се посрами 

Какво ни показва Господ? Исая 28:16. Всъщност Господ е поставил камък, или скала, на която на уповаваме и този камък и скала е Господ Исус Христос. Той е нашата стабилност, в която трябва да уповаваме, дори и в момента да не проумяваме Божията воля, да уповаваме на Него и да чакаме и от Него ние ще получим откровението от което се нуждаем. Само че трябва да бъдем търпеливи. Защото при Него няма мърдане, Той просто е стабилна основа за нашия живот.

И Числа 22:12 стих, нека да видим:

Бог рече на Валаан, да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени

Това което преди малко казах, това беше съвършената воля на Бога. След това отиваме на 20-ти стих:

И Бог дойде при Валаан през нощта и му рече: Ако са дошли людете да те повикат, стани и иди с тях, но да правиш само онова, което ти кажа 

Това вече беше допустимата воля на Бога и ние виждаме, че по пътя с магаренцето Валаам отиваше и ангел Господен с един меч искаше да го съсече, защото Господ му се разгневи, че пита втори път и тръгна подир парите, а не тръгна да върши Божията воля, нали виждате това нещо? И накрая с това нещо, няма да минем как говори Господ, с това няма да се занимаваме, защото нямаме време, а вярвам, че това ще бъде най-интересното. Но друг път. На най-интересното място ще спрем и ще питате допълнително за това. Ще се молите Бог да ви открие. О, Господи, дай ми да видя как говориш!

Пс.23 Господ е Пастир мой, няма да остана в нужда 

Значи, когато Господ е нашия пастир, няма да останем в никаква нужда. Това трябва да се знае. Ако човек дълго време стои  в нужда, това означава, че явно не е намерил пастира си и не го следва както трябва. Това трябва да се разбере. Човек може да има някаква временна нужда, но ако постоянно е в нужда, това означава, че не е намерил правилния пастир. Защото

Господ е Пастир мой, няма да остана в нужда, на зелени пасбища ме успокоява 

Виждате Господ по какъв начин говори. Как говори Господ? Като те успокоява. Не може човек, който е нервен, да слуша Божия глас, защото Бог не крещи, Бог говори тихичко. Тих и нежен гласец. Значи, как говори?

на зелени пасбища ме успокоява

Първо те успокоява, и тогава ти говори

При тихи води ме завежда 

Тихичко. В тишина, да чуваш тихия глас. Ако около тебе всичко вика и реве, тихия глас къде ще го чуеш. Не става. Трябва да отидеш на тихо място, за да го чуеш.

При тихи води ме завежда, освежава /възстановява/ душата ми, води ме през прави пътеки, заради името Си 

Това е достатъчно, да видим, че Господ говори в тишина и спокойствие. Така че, човек като иска да чуе гласа на Господа, не може да прави пет неща едновременно, трябва да остави другото, да остане в тишината и да слуша внимателно гласа на Неговия Господ.

Започваме първо с условията за слушане на Божия глас. Основно условие, за да можем да слушаме Божия глас се намира в Йоан 10 глава, където се казва:

Моите овце слушат Моя глас, 

Което означава, че само овцете на Христос, великия овчар и пастир, могат да слушат Неговия глас. Ако не сме Негови овце, не можем да слушаме Неговия глас. Това автоматично означава, че тези които не са родени от Бога, не са новородени, не могат да слушат гласа на Бога. Всичките тези естрасенси, врачки, баячки, гледачки и други подобни, гледане на кафе, карти, на ръка, тези неща нямат нищо общо с чуване на Божия глас, а по-скоро чуват гласа на някой друг.

Така че, за да може човек да чуе Божия глас, трябва да е Божие дете. Божиите деца могат да чуват гласа на Баща си. Това е първото условие за слушането на Божия глас.

Има хора, които се заблуждават много като ходят да слушат, някои казват: „Виж, виж, каква дарба има тази. Погледни, виж каква дарба, виж колко много познава”. Много познава, обаче, не е от Бога.

Ако погледнете в Деяния на апостолите 16 гл., 16 стих, което няма да чета в момента. Има един случай с една жена, или мома, която е вървяла след Павел и другите, когато са отивали на молитвеното място край реката и е повтаряла всеки ден: „Тези са Божии слуги, които ви проповядват път за спасение!” Вярно ли е, че са Божии слуги? Вярно е. Вярно ли е, че проповядват път за спасение, вярно е. Защо тогава Павел в един момент, досаден в духа си, се обръща и казва: „Излез от нея!” и нечистия дух излиза от нея.

В Библията се казва, че тази жена е имала предсказвателен дух, а на гръцки този дух се нарича дух на питон. Така че, дух на питон е на гръцки, или старогръцки, а в българската Библия е написано дух на питон.

Това, което трябва да обърнем внимание в тази връзка, на испански език, също се нарича дух на питон. В някои преводи, Spаnish Reina Valera, най-хубавия певод, който аз го харесвам, също се нарича дух на питон. На испански също имат някои хубави преводи на Библията, просто удивително.

Исая 53 глава на български не е написано така точно, казва се за Исус, че

Той понесе нашата скръб и с нашата печал се натовари,

а там се казва:

Той понесе нашите болести и с болките ни се натовари 

Исус го цитира в Матей 8:17, като казва:

Той взе на Себе си нашите немощи и болестите ни понесе

По същия начин той цитира Исая 53:4. Така че на испански има сравнително доста хубав превод.

И така, видяхме, че трябва да сме новородени, така че ако някой не е новороден, не е покаян християнин, недейте да вярвате на нещата, които говори, като тази мома с предсказвателния дух. Не се вплитайте в делата на Сатана. Служителите на Сатана разполагат с известно откровение по някои въпроси, но източника е замърсен. Заедно с откровението, което ще получите, ще получите достатъчно отрова, за да ви отрови и убие. Освен това, Сатана когато дава нещо, той го дава с лихва. Той е лихвар, той дава с такава лихва, че после през носа ще ти излезе.

Така че, пазете се. Аз знам, че има хора, които минават през големи трудности. Има хора, които са толкова забатачили нещата, толкова са притиснати, че търсят излаз, но не търсете там, където не трябва. Господ иска да търсим Него, да търсим Неговото Слово и да търсим Неговата воля и да не ходим при дявола. Така че условието е, новороден християнин. Амин.

Второ, това което говорихме във връзка с Римляни 12:1,2, за да можем да слушаме гласа на Господа, първо

трябва да представим телата си като жертва, жива, богоугодна като наше духовно служение 

Какво означава това? Заставаш и казваш: “Господи, не моята воля, а Твоята”. Човек, който не иска, иска своята воля и просто иска Божията воля да дойде като потвърждение, такъв човек няма да разбере Божията воля. Защото просто не иска да я разбере. Едно важно условие за разбиране на Божията воля е да кажеш: “Господи, оставям моята воля, искам да разбера Твоята”. Т.е., ти трябва да умреш за собствената си воля, да умреш за себе си, за да разбереш Божията воля. Знаете Кетрин Кулман, това което казва: “Аз знам деня, аз знам часа и аз знам мястото, на което Кетрин Кулман умря. И от тоя ден нататък, казва, не аз живея вече, Той живее в мен”. Същото, което Павел го казва в Галатяни 2-ра глава накрая:

Не аз живея, а Христос живее в мене 

Така че, това е едно решение да кажеш: “Не моята воля, Господи, а Твоята воля да бъде” и това е изразено добре в Римляни 12:1, 2-ри стих се говори за съвършената Божия воля.

Споменахме миналия път, че Божията воля може да бъде съвършена, а може да бъде и допустима.

Човек ще запита: “Как може Божията воля да бъде допустима, а да не е съвършена? Нима е възможно да има такова нещо?” Ами, явно е възможно и можем тука да го докажем това нещо със случая в книгата Числа 22-ра глава, случая с Валаам и Валак.

22-ра глава, 12-ти стих, имаме случая в който при Валаам  идват пратеници от Валак, защото Валак, който е цар и се страхува за своята държава, своето царство се обръща към пророка Валаам и му казва: “Много те моля, да прокълнеш този народ Израел, защото искам да ги победя. Моля те да ги прокълнеш и аз ще те направя богат”.

И тогава Валаам отива и се помолва на Господа и казва: “Господи, да направя ли това, което иска, да отида ли с пратениците и да прокълна народа Израел?” Господ казва: “Недей да ходиш”. И в този 12-ти стих, ние виждаме, съвършената Божия воля, която е – „недей да ходиш”. Обаче, когато се връщат пратениците при Валак и казват, Валак ги изпраща отново. Даже изпраща още по-знатни, още по-богати пратеници и казва: “Защо така правиш ти? Аз те каня, ще те направя богат, а ти не искаш да дойдеш и да направиш това ,което аз искам. Ела да ми прокълнеш този народ, моля ти се”.

Тогава Валаам вместо да каже: “Казах ти вече, Божията воля, съвършената Божия воля е „не”. Точка по въпроса” и въпроса щеше да се реши, но Валаам се съблазни от парите, от богатството и славата, които му се предложиха и каза: “Нека да се допитам още един път до Господа”. И се допита до Господа и Господ му каза: “Иди, но ще говориш това, което Аз ти казвам”. Т.е. “Иди там, ама внимавай да не ги прокълнеш, защото те са благословен народ”.

Сега, тука е много интересно това, че някой ще каже: “Добре де, как може, Господ така ли си сменя волята, така ли си сменя желанията – единия път казва “недей да ходиш”, другия път казва: “иди”?

Истината е, че Бог не си е сменил съвършената воля, но когато човек настоява на своето си, въпреки че знае Божията воля каква е, когато човек настоява на своето си, най-накрая Бог може да го остави да направи това, което иска да направи, обаче ще си носи последствията. Така че, Господ втория път му казва: “Иди”, но това не беше Неговата воля. И когато тръгна Валаам с магаренцето /мнозина от вас знаете този случай/, един ангел с меча си и със сабята си, застава пред него и иска да го убие. Магарето вижда ангела, обаче пророка не вижда ангела. Вижте, че дори пророците понякога може да са по-слепи от животните. Животните могат да видят и учудващото е не само, че животното вижда ангел, което е много учудващо наистина, но на всичкото отгоре животното започва да говори с човешки глас на Валаам и Валаам не се усеща за какво става на въпрос, че магарето му говори. Той започва да бие магарето, а магарето му казва: “Защо ме биеш?  Какво съм ти направил? Нима аз не съм твоя магарица? И казва: “Някога да съм правила такова нещо преди?” И той казва: “Ще те бия, даже до смърт”. Той е ядосан, защото тя го спира.

Много интересно, вижте, как сребролюбието заслепява човека. Пророкът не вижда поради сребролюбие. И аз искам да ви кажа, че сребролюбието е в състояние да заслепи хората да не могат да видят явни неща. Магарето вижда ангела, пророка, който на друго място се казва “човека с отворените очи”, пророка, “човека с отворените очи”, не може да види ангела. Това поради сребролюбието, което е заслепило очите му. Затова в Библията се казва, че:

Сребролюбието е корен на всякакви злини 

И ние трябва да бъдем внимателни с доктрини, които пропагандират покрай просперитета и сребролюбие.

Аз вярвам, че Бог иска Неговия народ да просперира, това е част от плана на Бога, обаче има разлика между Божия просперитет и сребролюбието. Много е тънка границата и трябва да се намери. Когато се проповядва просперитет, трябва да се проповядва също така за сребролюбие, за да може да се държи разликата да не би хората да влязат покрай просперитета в сребролюбието. Защото целта не е просперитет, а целта е да угодим на Бога. И какво представлява истинския просперитет?

Той представлява да имаш всичко достатъчно от Бога, за да можеш да изпълниш Божията воля в своя живот. Ето това е. Исус живееше в просперитет. Защо? Защото на Него никога нищо не Му е липсвало. Това, което Му е било необходимо, Бог го е снабдявал. Било като е умножавал храната, като е вадил от рибата парички, било то като /Лука 8:3/, е имало жени и богати хора, които са се движили с него и са инвестирали в Неговото служение. Винаги е имало снабдяване в служението Му, за да може Той да извърши Божията воля.

И това е истинския просперитет – да няма нещо, което да те ограничи да извършиш Божията воля. Ето това е истинското. Обаче, когато човек иска да се обогатява, тогава може да изпадне именно в това сребролюбие, което прави хората да си загубват живота. Това беше малко отклонение от нещата.

Продължаваме нататък. Виждаме, че в Римляни 12:2 се говори, че

трябва да предадем телата си си в жертва жива, угодна на Бога

Трябва да предадем телата си  в жертва, което означава че на тялото му се иска да върши грях, ти трябва да не му позволиш да върши грях, а да бъде посветено на Бога. И да го вържеш здраво за олтара, защото живата жертва може лесно да се изплъзне от олтара и да започне да си върши своето. Това че някога си си предал тялото на олтара, не означава, че в момента продължава тялото да е на олтара. Това означава, че всеки ден трябва да предаваме тялото на олтара, всеки ден тялото трябва да е там, ако  искаме ние да можем да слушаме гласа на Бога.

И тука трябва да отбележа това, че има разлика между слушането и чуването на Божия глас, защото ние можем да чуваме думи, обаче, дали слушаме гласа на Господа? Исус казва в Йоан 10 глава:

Моите овце слушат Моя глас и ме следват 

„Слушат гласа ми и ме следват”. Овцете се ориентират по гласа на своя овчар. И така, ако се съберат пет-десет овчаря на едно място със стадата си на някоя огромна поляна, може да си кажеш „по какъв начин можем да разпознаем коя овца на кого е?” Но овчарите не се безпокоят, защото те познават овцете. И когато си тръгнат всички овчари в различни посоки и само свирнат и кажат: “Айде, идвайте”, и овцете като чуят гласа на овчаря си, отиват точно при своя овчар и грешка няма. Те се ориентират по гласа на овчаря. И Господ казва:

Моите овце познават Моя глас

И искам да ви кажа, че след като Исус е казал, че Неговите овце познават Неговия глас, че ти ако си негова овца, ще познаваш гласа Му. Не трябва да се страхуваш, че не познаваш гласа Му, а напротив -ще Го познаваш, ако искаш да познаваш гласа на твоя пастир.

И така, както казахме също това го свързахме с Евреи 5 глава, от 14-ти стих, където Павел говори отпреди това, че всъщност 

има неща, които са трудни за поясняване, понеже вие сте станали тъпи в слушане и не можете да разбирате това, което говоря 

И вместо да ви дам твърда храна се налага да ви давам мляко и сте станали като бебетата, вместо досега да сте пораснали и от бебета да сте станали дори учители и другите да учите.

И казахме всъщност, че да си бебе е нормално, когато си бебе. Но когато когато човек порасне и продължава  да се държи като бебе, тогава вече не е нормално. Големи бебета не е нормално да бъдат. И големите е нормално вече да ядат твърда храна, а не да се хранят само с мляко. Така че, има си растеж и ние трябва да растем. И казва, че тези които са бебета

са неопитни в Словото на правдата

Това означава, че едно агънце, то не може да разпознава както трябва гласа на своя овчар, но то следва майка си изкъсо.

Ето това е, което се получава с новите християни. Когато някой е повярвал, и ти си му съдействал да се обърне към Господа, в началото този човек може да не разпознава гласа на своя овчар, затова трябва да отиваш и да наглеждаш този човек, да му помагаш с Божието Слово, да му помагаш с молитва, да му помагаш със съвети, докато този човек стъпи здраво на краката си и се научи да пасе сам тревичка и се научи да разпознава сам гласа на своя пастир. По-нататъка в Евреи 5:14 Павел казва, че тези които са зрели

чрез упраженение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.

Виждате, че нещата не стават на теория, не стават априори. В Божието царство всичко става на практика, чрез упражнение или чрез опит.

От опит да познаеш Божията воля, 

се казва. От опит се познава Божия глас. Чрез опит, чрез упражнение. Сега, когато човек се опитва, той прави грешки. Господ не е казал, че няма да правим грешки.

Праведният седем пъти да падне,

пак ще стане

Виждате едно малко бебенце, малко детенце, което се учи да ходи, то не става из един път да тръгне, то става, пада; става, пада; става, пада и все по-малко пада и все повече стои право.

По същия начин сме и ние, Чрез падане вървим напред, чрез падане се учим. Важното е да ставаме. Аз не познавам малки деца, които като паднат един път да кажат: “Аз повече никога няма да мога да стана. Край с мене, паднах и край”. Детето пада, пищи, всички гледат, но след малко забравя, че е плакало, тръгва и забравя, все едно, че нищо не е било. Ето, така трябва да бъдем. Някои от вас просто като паднат, така дълбоко преживяват падането, че с години, и години, и години се повтаря и се повтаря, и се повтаря. Какво казва Павел:

Аз правя едно нещо – забравям задното и се простирам към предното, към прицелната точка 

Трябва да бъдем като малките деца, за да влезем в Божието Царство. Трябва да забравяме старите неща. Те не ги помнят, не ги мислят, те се простират напред, живеят търсят новото, вървят напред. И така и ние трябва да бъдем като малките деца. И какво се казва:

От опит познавам Божията воля 

И се казва:

Чрез упражнение са обучили чувствата си 

Какво обучава чувствата ни? Сега като говоря за чувства става въпрос за духовни чувства. Духовните чувства, това са духовните дарби. Те са като сетивата на духа. Нашите духовни сетива. Ние имаме пет сетива в естественото – зрение, слух, обоняние, усет, вкус и т.н. Обаче, в духовно отношение също имаме сетива, защото се казва:

Господ да просвети очите на сърцето ви

Отворил си уши в мен,

Казва се на друго място, че ние сме аромат. Значи има духовен аромат, който се носи и т.н. Виждате, че има духовни сетива и тези духовни сетива трябва да се упражняват, на практика да се разбира каква е Божията воля, не става на теория. И тогава да можеш да разпознаваш между доброто и злото.

Например, ще ви кажа – много е важно човек да има разпознаване. Има една дарба се нарича “разпознаване на духовете”. Знаете тази дарба разпознаване на духовете, според І Коринтяни 12 глава.

Разпознаване на духовете се има предвид какви духове? Обикновено се смята за нечисти духове, обаче какви видове духове има на този свят? Има нечисти духове, които са подвластни на Сатана, има други духове, подвластни на Бога, те се наричат ангели; има също човешки дух, човека също има дух. Това означава, че можеш да разпознаваш три вида духове – можеш да разпознаваш човешки дух, може да разпознаваш Божия дух или ангели и можеш да разпознаваш и духовете, които са под авторитета на Сатана, тези нечисти духове. Няма да говоря за падналите ангели, ще ги сложим заедно с нечистите духове.Но трябва да можеш да разпознаваш.

Например, в Словото, ние имаме показано разпознаване на тия различни духове.

Например, ако погледнете ситуацията, за която стана въпрос в Деяния на апостолите 16:16, Павел какво направи? Павел върви напред, хората са с него и една мома отзад, постоянно дудне: “Тия са Божии люде, божий слуги, те ви проповядват път за спасение”. И първоначално го казва това нещо и хубаво, слава на Бога за това нещо. Обаче, тя продължава, не спира. Защо не спира?

Има някои хора, говорят, говорят и все едно и също повтарят и в началото си казваш: “Добре, добре”, а после си казваш: “Ама, защо толкова го повтаря това нещо? Нещо има.”  Разбирате ли?

И тази жена продължава да го повтаря, а Павел има някакво усещане в себе си, той не каза: “Слава на Бога, ти си пророчица, сестро, ела тука да пророкуваш в църквата”, защото той няма убеждение в себе си. Чувства, че този глас не е Божия глас; абе, прилича досущ, ама нещо му липсва. Разбирате ли?

Павел нищо не казва няколко дена подред, защото не е сигурен. Трябва да ви кажа, че в много църкви, ще я сложат на пиедестал тая сестра, пророчицата на църквата. А то, предсказвателен дух работи и трябва да сме много внимателни, защото стават бели. Обаче, по едно време, на Павел му става досадно в духа и той започва да усеща. Защото Господния дух като говори, няма досада в тебе. Това е гласа на твоя пастор и като говори, няма досада. Значи, на него му става тежко, става му досадно и той започва да усеща, че това не е наред. Когато Господ говори, какво става? Казва се,

Вярването идва от слушане и слушането от Божието Слово 

Когато се проповядва Божието Слово, какво идва в тебе? Вяра. Обаче, когато проповядва друг дух, какво ще дойде в тебе? Няма да дойде вяра. Ето тя говори верни неща, обаче, в сърцето на Павел не се надига вяра, не се надига потвърджение, няма радост в него, а тежест и досада и той започва да разпознава, че нещо не е наред в този дух, който говори оттам. Сега, в днешно време има много хора, които пророкуват, различни пророци.

Трябва приятели, да ви кажа, нещо много важно. № 1 за слушане на Божия глас – в Библията не се казва, че онези, които се водят от пророци, са Божии синове, а се казва:

Ония, които са водени от Духа на Бога, са Божий синове 

Т.е., ние трябва да бъдем водени от Духа, а не от пророци. Пророците не са дадени за ръководство,  те са дадени за потвърждение.

От устата на двама или трима свидетели всяка дума ще се потвърди,

Казва ІІ Коринтяни 13:2. И забележете, двама или трима. Не да ти дойде един пророк и да ти каже: “Аз съм от Господа изпратен, ще ме слушаш мене. Ако не ме слушаш загиваш”. Защото в това има манипулация.

Не като дойде някой независим от друго място, който не знае да потвърди същото и от трето място да дойде някой независим и да потвърди същото, тогава ще ти повярвам и като го имам в себе си. Понеже Бог като има да ти каже нещо, Той няма да ти го казва чрез другите само. Той чрез другите ще ти го потвърди, но ще ти го говори лично на тебе.

Представете си сега, аз имам нещо да кажа на моята съпруга, и ти го казвам на тебе “Ти го кажи на нея”. “Ти го кажи, обаче аз няма да го кажа”. Какво ще си помисли Мария за мене? Ще каже – “Добре, защо не дойдеш да ми го кажеш, защо на всичките хора, трябва да го казваш това нещо?”

По същия начин и Господ. Той ще ти го каже лично, обаче ще отиде и ще даде и на хора да ти го потвърдят това нещо, обаче ти го имаш в себе си. Ако ти го нямаш в себе си, трябва да внимаваш, защото това може да е нещо, което да те подвежда.

Има хора, които са подведени, казвал съм го и друг път. Някои са се женили по откровението на друг. “Господ ми каза, че трябва да се ожениш за мен” и човекът, за да угоди на Господа се жени. Обаче няма убеждение, няма желание и после Господ виновен – “Защо, Господи ми даде тая жена, аз не я исках?” „Ами, че аз никога не съм ти я давал”. “Ами, как, нали дойде еди кой си да пророкува!” Това че е дошъл да пророкува, Аз какво съм казал:

І Коринтяни 14 Пророчествата трябва да се изпитват, да се отсъждат, един да пророкува, другите да разсъждават и да отсъждат

Пророчествата не са нещо – “о, да не би да, няма да кажем нищо, няма да го изпитваме, да не би да нараним Господа”.

Напротив, Господ иска да сме разумни, да проумяваме Божията воля. Защо трябва да бъдем толкова глупави да вярваме на всеки? Защото има хора, които идват с различни интереси и ти казват различни неща, защото това му е според интереса и ти тръгваш по неговите неща.  Ти трябва да се научиш да разбираш гласа на Бога и да следваш гласа на Бога, защото после Господ няма да е виновен.

Тука виждате се казва – „да разпознаваме или да различаваме доброто от злото”. Вижте, то не е толкова трудно. Като дойде нещо към тебе, ти трябва да различиш. Да или не, да или не. От Бога ли е или не от Бога. Ако не е от Бога, “ама тия са Божий слуги, проповядват път за спасение”. Не ме интересува какво ми говориш. Аз няма от тебе, ще отида Павел да слушам. Нея ще отида да слушам, след това тя ще ми стане пастирка сигурно, или ще ми стане пророчица да ми каже каква е Божията воля.

И Павел се обърна и каза:

В името на Исус Христос ти заповядам – излез от нея и той излезе от нея и тя не можеше повече да го прави 

Павел разпозна нечистия дух и може да кажете – “Е, ама и ние можем да го направим”. Трябва да ви кажа, че в момента има толкова такива като нея, които се разхождат насам-натам и не могат да ги разпознаят, че просто хич не е за подценяване този въпрос.

Второ, разпознаване на Божия дух. Можем да видим в Деяния на апостолите 10 глава, Петър отива да проповядва в дома на Корнилий. Еврейският обичай изобщо старозаветния обичай говори, че само евреите могат да бъдат спасени, езичниците не. И в един момент, Господ дава видение на Петър, идва Корнилий, закарва го в дома си, /Корнилий, който е езичник/ и Петър докато проповядва Словото, Божия дух слиза върху тези, които са там, те се изпълват със Святия Дух и започват да говорят на непознати езици. И Петър спира проповядването и казва: “Чакай, какво да правя сега аз? Господ ги кръсти тия хора със Святия дух, аз кой съм да спирам това нещо? Я вика да ги кръщавате във вода тука”. И ги кръстиха във вода. Нещо, за което го подгониха после евреите и казват: “Ти си ходил при езичници, не само си ходил, ама си ги кръщавал във вода”. И той казва: “Чакайте бе, братя, чакайте да ви обясня. Това е от Бога, Господ ми го показа”.

Но какво казва Петър? Петър, въпреки че не можем да си го представим до каква степен в ума на евреина не може да се допусне, че езичник може да бъде спасен, да бъде кръстен със Святия Дух, да приеме водно кръщение и други такива. Петър обаче успява да разпознае Святия Дух, който слиза върху тези езичници. Това е разпознаване на духовете отново. Ще кажем “лесно е”, ама не е лесно трябва да ви кажа. Така като четеш много е лесно, ама на практика да го разпознаеш дали наистина  е Святия Дух или не е, не е толкова лесно.

И след това имаме друг случай. Можете да видите в 8-ма глава на Деяния друг случай, Симон магьосника. Много интересно, проповядва Филип, знамения, чудеса стават, хората се покайват, приемат Исус Христос, кръщава ги във вода Филип и те са новородени. Обаче, още не са приели Святия Дух. И какво се получава?  Чуват апостолите от Ерусалим и идват от Ерусалим, те не са дошли с автомобили, те са дошли пеша или с някоя каруца. Идват там, където са били в Самария, където е било водното кръщение и какво става е интересно? Имало на това място един магьосник Симеон, който се е наричал “великата Божия сила”. Всички са казвали – “Това е великата Божия сила”.

И отново, служител на Сатана, мислят че е Божий служител и в същото време Божиите служители ги мислят за служители на Сатана. Вижте каква бъркотия прави дявола!

На Исус му казват, че гони демони чрез Велзевул, а пък тоя магьосник го смятат за Божий служител. И Филип не го разбира това нещо и го кръщава във вода. Обаче, идва Петър, тежката артилерия, апостола и Йоан, пророкът. Тежката артилерия пристигат и полагат ръце на хората и хората приемат Святия Дух и магьосника като вижда как приемат Святия Дух, как говорят на езици, каква сила слиза върху тях, казва на Петър: “Ето ти парички да мога и аз да купя това нещо”. И тогава Петър го поглежда и казва: “Парите ти с тебе да погинат, защото си си помислил, че с пари можеш да купиш Божия дар. Виждам, че си вързан в горчива жлъчка” и т.н. И Петър разпознава какъв човек е той. Разпознава, тук не става въпрос за нечист дух, тука става дума за духа на човека. Има различни хора, различни типове хора. И за нас е много важно да разпознаваме човека срещу себе си. Защото е важно, всеки човек е врата. Помните в 10-та глава на Йоан Исус казва:

Аз съм вратата /Той е вратата, кое? Тялото му е вратата/

Обаче, всеки човек също е врата. Един човек за тебе може да бъде врата към твоето бъдеще, а друг човек може да бъде врата към твоя провал. И знаете, че децата особено като се свържат с неправилния човек могат да си провалят живота.

Аз съм виждал хора, които са се събрали с неправилна жена, мъж който се е събрал с неправилна жена, провали си живота. Защото тя не е врата, която да го заведе  където трябва, а е врата, която да го заведе, където не трябва. Също момичета, които са се хванали с неправилния мъж. Той не е врата,която да те заведе където трябва, а е врата, която да те заведе, където не трябва.

И затова е много важно да разпознаеш духа на човека. Не като се влюбиш и да изгубиш представа кой е той. Просто “обичам го” и край. Сега го обичаш, ама после какво ще правиш? Затова има нужда от разпознаване. Да разпознаваш кой е човека, какъв е духа на човека, който е срещу тебе.

И казахме според Ефесяни 5:17, че ние трябва да търсим Божията воля.

Не бъдете несмислени,

 а проумявайте каква е Божията воля.

Така, че ние трябва да търсим Божията воля, за да я разберем каква е.

Който търси, той намира

Божията воля е като съкровището. Съкровището не се намира така лесно, трябва да го търсиш, за да го намериш. И след това казахме, че трябва да не бързаме.

Който бърза с нозете си, обърква пътеката си, 

казва Притчи. Това е много важно за слушане Божия глас.

Исая 40:31, много важен стих:

Ония, които чакат Господа ще подновят силата си 

Кои са тия, които ще подновят силата си? Нова сила, ново помазание, ново откровение, защото обикновено силата на Бога идва чрез Словото на Бога. Кои са тия, които ще получат? Ония, които чакат Господа, те ще получат новото откровение. Така че, трябва да не се бърза. Няма за къде да бързаме.

Затова съм казал особено при женитбите, трябва да има годеж, не да бързат. Трябва след като свърши годежа, който е изпитателен срок, да отидат в общината да се оженят и след това в църквата да бъде всичко по Божия начин, да изпълним както трябва нещата.

Това в Евреи 5:14 е много хубаво и казахме също Псалм 23, където се казва:

Господ е Пастир мой, няма да остана в нужда 

С други думи, ако Господ е твой пастир, дори да си в нужда, няма да останеш в нея. Ако човек постоянно остава в нужда, то тогава трябва да се замисли кой пастир следва. Защото нашия пастир ни води при зелени пасбища, не на сухи пасбища.

На зелени пасбища ме успокоява, при тихи води ме завежда, освежава душата ми 

Значи, на зелени пасбища, където има храна, и какво? „На зелени пасбища ме успокоява”. Т.е., ако искаме да слушаме Божия глас и да го следваме, трябва да отидем на спокойно място. Трябва да има спокойствие, затова е нужно човек да остане насаме с Господа, както Исус сутрин рано, или вечер късно се е осамотявал. Осамотена молитва, за да може да чуе гласа. Молитвата не е само ние да Му кажем на Бога. Аз това нещо го разбирам просто. Не е молитвата просто аз да си кажа молитвата. Молитвата е взаимоотношение, при което ти говориш на Него, ама Той също говори на тебе. Затова трябва да си на тихо място, защото според случая с Илия знаем “тих и нежен гласец” е гласа на Господа. Гласът на Господа не е да реве като Голиат. Гласът на Господа е тих и нежен и за да го чуеш, трябва да е тихо около тебе.

На зелени пасбища ме успокоява, при тихи води ме завежда 

Спокойствие и тишина.

Аз си спомням един път като отидох при майка ми, нямаше я и си викам: “Сега тука ще се моля” и се затварям и почвам да се моля. Първият ден ви казвам на молитвата, аз не можах да чуя гласа на Бога, защото беше в мене като разбушувано море от всичките проблеми, всичките неща в църквата, в живота ни, като буря всичко се движи, като разбунтувано море. Аз не можех да се успокоя. На другата сутрин се събуждам и тишина и тогава гласа на Господа идва, когато се успокоиш.

Много хора не могат да чуят гласа на Господа, защото Господ не се надвиква, а Господ говори тихо, за да го чуеш ти трябва да застанеш на тихо място. Да спреш телевизора, да спреш музиката може би, ако трябва, може и да има музика, да се отстраниш от хора, за да можеш да чуеш гласа на Бога. Ще кажеш “Е, да, ама не мога”, обаче, искам да ви кажа, че една дума от Господа е в състояние да ти промени живота, целия живот.  Така, че си заслужава. Слава на Бога.  

Нека да ви кажа някои неща, които са важни.

Как говори Господ? Тука вече става интересно. Алелуя.

№ 1, ако искаш Господ да ти говори, трябва да поискаш.

Искайте и ще ви се даде 

Господи, говори ми! Това е първото, който иска, той получава. Ако искаш Господ да ти говори, трябва да поискаш от Него. Това е първото нещо – молитвата.

Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори 

Това е стиха, който можем да вземем.

№ 2, което е много интересно между другото, това е, че Господ говори чрез обстоятелствата.

Например, ако вземем случая с Гедеон. Явява му се ангел и му казва: „Изпращам те да освобождаваш народа на Израел”. Обаче, Гедеон казва: „Аз не съм сигурен в това нещо, аз съм слаб човек, аз съм най-малкия, не съм сигурен. Това цял народ да освободя, това не мога да го направя. Господи, ако наистина искаш да ме пратиш да направя такова нещо, искам да ви потвърдиш първо. Аз не тръгвам”.

И вижте, колко разумно постъпва Гедеон. „Искам да ми го потвърдиш. Ето сега, казва Гедеон, „искам да сложа едно руно на полето и утре сутринта искам руното да е сухо, тревата да е мокра”. Отива сутринта и намира руното сухо, а тревата мокра. А знаете много добре, че когато е роса, ще падне върху всичко, нали? Но това е знамение. Обаче, той продължава, казва: „Аз пак не съм сигурен, ще извиняваш, Господи, но искам този път руното да е мокро, тревата на да е суха”. И на другата сутрин точно така става и той разбира, че не е случайно това нещо, а е потвърждение от Господа.

Имаме един друг случай също, който можем да видим в Битие 44 глава,20 стих. Нека да отворим там. Разбира се, има и други случаи в Библията, но ние не можем да разглеждаме всички случаи.

Аз ще ви кажа един друг случай. Помните случая с Авраам, който изпрати слугата си да намери съпруга, невяста за сина си Исак и каза на слугата си: „Иди, Господ ще изпрати ангела си пред тебе да ти приготви пътя” и слугата отиде там и каза: „Господи, аз ще застана пред тая чешма, онази мома, която дойде и аз й кажа: „Дай ми да пия” и тя каже: „Ще ти дам на тебе да пиеш и ще напоя също и камилите ти и го направи тя да бъде”.

Това като знак, защото както съм слушал проповед по този въпрос, това да напои всичките камили на слугата на Авраам не е било малко, защото това е било огромно количество вода. Една камила, знаете че камилата има търбуси вътре, много вода може да изпие, защото тя после я складира и я използва дълго време, така че да напои всичките камили, това е огромно количество вода. И тогава идва Ребека, която точно по същия начин постъпва и той наблюдава и тя го изпълнява това и той казва: „Благодаря ти, Господи, че ти даде успех на моето пътуване”. Т.е., той сложи своето руно.

Виждате, че когато Господ прави нещо, аз искам да го кажа това, за да го знаете. Когато Бог те води нанякъде, Той ще отваря вратите пред тебе. Исус е този, който отваря и никой не затваря. Той има ключовете на Давид.

Когато отиваме на някое място, /аз лично съм го правил това нещо/, ходихме в Малага, където вратата беше затворена за нас, където никой не ни викаше, абсолютно никой не ни викаше. Е, като отидохме там вече имаше хора, които ни искаха, нали, но въпроса е, че ние отидохме и вратата беше затворена. До такава степен пресата беше голяма, аз си изкълчих крака тогава и големи страдания бяха и т.н. И в един момент боли не боли, казвам: „Вдигаме си багажа и бягаме”. Три месеца издържахме там и избягахме. И след като избягахме,  тогава Бог отвори небето.

Има места, където Господ просто не те иска да бъдеш. Някои хора казват: „Бог ме е пратил на това място, аз ще стоя тука и ще блъскам докато..” Да, ама, ако няма отворена врата, по-добре си иди. Някои отива да проповядва някъде, не го искат, не го искат, той казва: „Не, Бог ме е пратил, Бог ме е пратил”. Обаче, какво казва Господ: „Ако не те приемат на едно място, иди на друго”. Ако те гонят на едно място, бягай в другия град.

Т.е., няма смисъл да отидеш на едно място и да си загубиш живота, усилията, за нещо което не работи, за почва, която не е отворена за тебе. Просто трябва да разбереш, че когато Бог те води някъде, Той ще ти отваря вратите. Дори да имаш трудности, ще има пробиви и ще има победи. То няма да мине без трудности, обаче, Господ ти дава попътен вятър. Господ, дето се вика, го храни това нещо. Когато Господ иска да даде нещо, Той го храни това нещо. Но като няма хранене, какво става?

Така че, има хора, които казват: „Бог ме е пратил, Бог ме е пратил” и се мъчат и си дават живота и стоят на място, където не дават никакъв плод. Ако Бог те праща някъде, Той ще ти даде плод, Той ще ти даде резултати. Не само това. Когато Бог те праща, то няма нужда да го помпаш, то само тече. Благодатта не зависи от твоите дела толкова, благодатта е нещо, което става естествено, става леко, Бог ти дава благодат и нещата стават. Има хора, които примерно с работата постъпват така, със служението постъпват така, с мястото, на което се намират постъпват.

Трябва да намериш облака, там където небето е отворено над тебе, там където вали Господния дъжд, там където е огъня и той те топли, където е топлината на Господа. Трябва да намериш място, където е светлината, защото когато си в Божието присъствие, когато слушаш Божия глас, ти имаш радост в себе си, ти имаш мир в себе си, ти имаш откровение, ти имаш видение. Но когато си излязъл от присъствието и водителството на Бога, тогава губиш тия неща и стоиш като в пустиня, като изтравниче в пустиня, не знаеш какво става, не знаеш накъде да ходиш, объркан си, видение няма и само блъскане и блъскане.

Както направи Самсон, извадиха му очите, вързаха го и работеше като магаре. Ето това се получава с човек, който избегне и не слуша Божия глас, а тръгва в погрешната посока. Ослепява, няма видение, бива вързан, няма свобода, на тясно място, притеснен, вързан и в същото време, блъска като магаре едно и също, едно и също. Но когато влезеш в Божиите неща, нещата се раздвижват.

Така че, видяхме че обстоятелствата са нещо, което може да бъде като показател.

Помните ли го Павел? Павел отива проповядва, казва дай ще влезем във Витания, Господния дух „не”, не го пуска; дай ще влезем в Азия, не му позволява. Ляга си да спи Павел, видение – Македония – „ела, да ни помогнеш”.

Искам да ви покажа нещо. Също за служителите е много важно. Не се блъскай там, където не те искат. В Азия не го искат, във Витания не го искат, македонеца вика: „ела да ни помогнеш, ела да ни помогнеш”. Отиди там, където те искат. Където те искат, там отиваш да им помогнеш. Защото там, където те искат има жажда, има копнеж, хората дърпат, хората искат. И така,  виждате че обстоятелствата са един от показателите.

После, казахме че дарбите на Святия Дух, най-вече пророчествата може да са потвърждение, те не са самото водителство. Не трябва да се водим точно по пророците, но те са потвърждение.

Даже се казва във ІІ Коринтяни 13:2

От устата на двама или трима свидетели всяка дума ще се потвърди 

Така че, има нужда от потвърждение. После, можем да видим в Числа 12:6, /няма да отварям там/, директен глас от небето. Господ може да говори. Господ говори на Исус, Господ може да ни говори с глас.

Сега това нещо, ако се получи, то се получава много рядко. Ако се получи, само трябва да го разпознаеш дали е от Бога. Така, че Господ може и с директен глас да ти говори.

Има друго нещо и нека това да го минем, защото е много важно.

Бог говори чрез Библията. Най-основният начин, по който Бог говори е чрез Библията. Не можеш да кажеш „Бог ми говори, Бог ми каза, че тая жена не е за мене, щото не ме обича, а пък виж оная сестра колко много ме обича и ме харесва и аз я харесвам, нали. Значи явно сме сбъркали”. Не можеш да го кажеш това, защото Божието слово ясно е казано: всеки мъж да има една жена и всяка жена да има един мъж. Женят се, завет и толкова, не можем да ги сменяме нещата.

Така че, другото което е, Господ ми каза да отида да обера банката и да си дам десятъка в църквата. Ясно е, че Божието Слово казва: „Не кради”, не може да има такова нещо. „Ама, брат, аз знам че не е така, ама този път специално не е така”. Няма такъв специален случай. Значи, в Божието Слово са ни дадени рамките, които не трябва да прекрачваме.

Или някоя сестра, много иска да се ожени и ето на, той е невярващ, обаче „Господ ми каза, че той ще повярва”. Казано е в Словото, вярващ трябва да бъде. Сега, тя може да го направи, обаче не трябва да се заблуждава. Ако тя си го е избрала това нещо, това е нейн избор. Обаче, какво се получава? Идват страдания и няма благословение от Господа. Ти можеш, имаш право да избереш съпруг, обаче ограничението е да е вярващ. А можеш да попиташ и да кажеш: „Господи, покажи ми коя да е моята съпруга!” Както има такива случаи, питат „Ето сега, Господи, покажи ми коя да е моята съпруга!” И Господ по някакъв начин показва, но пак казвам, трябва да бъде вярваща, защото ако не е вярваща, това означава, че има измама в работата.

Никога Господ не говори извън Неговото Слово. Неговото Слово е основа на живота ни и то е ограничението. Всичко трябва да бъде вкарано в Словото. Това не трябва да го пропускаме, защото има някои хора, които получават странни откровения и трябва да се внима на тия откровения и не трябва да не приемат.

Има един много важен показател, който можете да го видите в Колосяни 3:15, се казва:

И оставете мира на Господа да управлява в сърцата ви /нека царува в сърцата/ 

Аз вярвам, че е „нека царува в сърцата ви

Христовия мир, на който бяхте и призвани в едно тяло и бъдете благодарни 

Трябва да оставим мира на Господа да царува в сърцата ни. Колкото пъти съм взел решение и не съм имал мир в себе си, толкова пъти грешка съм направил. Забелязал съм, че когато едно нещо не трябва да го правя, се чувствам несигурен, не ми ще да обиждам хората, чувстваш, че ще обидиш човека, обаче чувствам се несигурен, просто все едно правя някаква стъпка, не знам какво ще стане, нямам сигурност, нямам мир в себе си. Не го прави. Това е гласа на Господа: „Недей да го правиш”.

Когато правиш нещо, което Господ ти казва да направиш ти имаш вътре в себе си мир. Ти имаш вътре спокойствие и сигурност. Иначе си неспокоен и несигурен, не го прави. Дори и да нямаш някакъв конкретен стих в момента, който е в главата ти, или да нямаш някакво доказателство в Библията.

Примерно, с някой човек ти предлага нещо, изглежда много добро, може да е някакъв договор. Ето, предлагам ти да купиш това, или да купиш онова, или нещо сделка с недвижими имоти или каквото и да е, някакво решение да вземеш.Ако нямаш мир в себе си, не го прави, изчакай. Казахме,

Които чакат Господа ще подновят силата си 

Другото, което е много важно, искам да ви кажа че манипулацията, духа на манипулация бута и ръчка. Искам да го видите това нещо. Господ никога не бута и ръчка, Господ води.

Господ е пастир мой, няма да остана в нужда, на зелени пасбища ме успокоява, при тихи води ме води 

Какво те прави? Води ме. Той те води и ти Го следваш. А знаете ли какво прави гласа на Сатана? Той не води, а ръчка и бута. Ако нещо те ръчка и те бута да правиш нещо, не е от Бога. Бог никога не ръчка и не бута, Господ само води. Пастирът води, а не бута.

И днес има много такива гласове, които ръчкат и бутат и едва ли не ще изпуснеш, край сега решаваш, ако не решиш, всичко губиш, край. Не, не се поддавай на това нещо. Трябва да имаш мира на Господа, ако го нямаш, да си гледат работата, както се казва. Това, което трябва да правиш, е ти трябва да следваш гласа на Господа, гласа на твоя пастир. Той те „води при зелени пасбища те успокоява и при тихи води те завежда”. Когато Той те води, има спокойствие и тишина в тебе,

Освежава душата ти /възстановява душата ти/ 

Има свежест в тебе. Няма тия притеснения и безпокойства. Колко хора са притеснени от това, че не са следвали гласа на своя пастир. Така че не забравяйте гласа на Господа е голям критерий.

Сега нека да ви покажа нещо, този стих е много хубав, Осия 12:10, няма да го подмина. Погледнете го. Вижте какво казва пророка тука и Господ говори чрез пророка. Говори още и чрез пророците 

И умножи виденията и чрез пророците си служих с притчи 

Обаче, интересно този превод е по-различен. По-рано имаше друг превод, който казваше:

Говорих чрез пророците, умножих видение 

Вижте думата „видение”.

И си служих с притчи

Обаче, думата която се използваше по ми харесваше в миналия превод, не беше думата „притчи”, а беше „образи”. Мисля, че образи беше думата.

Какво искам да ви кажа? Че когато Бог говори, Той може да ти даде видение, може да ти даде и образи. И тези образи могат да бъдат в ума ти. Например, това е начина по който работи дарбата слово на знание.  Служиш нали и както така си стоиш в един момент, виждаш някак си пред тебе застава като образ, може да не е натрапчив, но виждаш като образ, виждаш просто част от човешко тяло, която Господ ти паказва, че в момента изцелява. Разбираш ли, ти го виждаш като умствен образ? Стоиш и в един момент просто Господ ти дава някаква картина, която има отношение към настоящето състояние и ти ако не обърнеш внимание, може да си отмине.

Както и друг път съм казвал случая с онази щанга. Имахме служение и просто както аз си стоях така изведнъж виждам една щанга пред мене и викам: „Няма нужда да го казвам сега това нещо, пастора да говори за щанги, нали”. Обаче, айде да пробваме, нали Господ ми го е дал. И викам: „Тука, ако има проблем със щанга се оправете”. И две момчета от двете страни се разплакаха, прегърнаха се, целунаха се и накрая се оказа, че единия взел щангата на другия и не му я връща. И Господ ми дава да видя щанга по време на служба, която няма нищо общо със ситуацията. И понеже ние не ги знаем нещата, но Господ е в състояние да ги дава. Така че Господ може да даде картина в ума ти, в сърцето ти, по някакъв начин да усетиш нещо, което в момента е актуално, което Бог иска да каже.

Виждате, че Той говори чрез пророците, с видение, с притчи, или с картини. Виждаме, начините по които Бог говори, според този материал тука.

Виждаме, че Господ говори в резултат на молитва и говори и чрез обстоятелства, говори ни чрез пророчества и сънища, и видения, разбира се. Защото казва:

Ще изливам от Духа си на всяка твар, синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения, старците ви ще сънуват сънища 

Интересно, „старците ще сънуват сънища”. Защо? Защото старците трябва да по-дълго да спят, да си почиват. Така че, те в сън ще получават, а пък младежките са будни и затова те трябва да работят и ще виждат видения по сред бял ден. Хубаво тълкувания, нали?

Господ може да говори с глас, Господ може да говори с образи, картини и сравнения. Думата сравнения е много хубава. Да, точно това беше думата – „сравнения”. Защото знаете, че притчите са сравнения и Господ говори чрез сравнения.

И накрая казахме, Господ говори чрез Божия мир и чрез Библията, което е най-важното и най-често Бог говори чрез Библията.

Сега искам едно предупреждение да направим, някои братя или сестри, които ги мързи да четат Библията, по тази причина го дават само на откровения. Значи откровения и виденията и пророчествата не могат да заменят Божието Слово. Божието Слово е № 1. Всяко пророчество трябва да се съобразява със Словото, а не Словото да се съобразява с пророчеството. Така че, онова което поучаваме, трябва да се сверява с Божието Слово, ако то не отговаря на Словото на Бога, не се приема. Защото Словото на Бога е по-важно от всяко едно пророчество, което получи човек. Така че за нас това е много важно да го разберем.

Благодарим ти, Господи в името на Исус. И аз смятам с това днеска да приключим.

Амин!