Това момче ми зададе въпрос как съм достигнал до тук с Господа. Какви са моите мечти и цели в живота ми? Кога съм Го познал? Кога почнах да Му служа, защото и той искал да влезне в служение един ден.

            Аз мисля да споделя накратко някои неща. Искам да ви кажа, че пътят ни в Господа не е лесен.

            През 1983 г., края на 1983г., аз работех като художник в един завод. Трябваше да пиша „слава на БКП” и други подобни неща, да правя плакати. Бях завършил художествената гимназия обаче не знаех да пиша букви, знаех да рисувам, но не и да пиша букви. Там ме караха да пиша такива плакати и аз не знаех какво да направя. Имах един учител, който ме учеше по рисуване и ме подготвяше за художествената академия, казваше се Чико. Тези, които са от по-старато време, знаят Чико много добре – съпругът на Лучия. Той ми беше учител по рисуване и аз ходих на курс при него. И там на курса ми правеше впечатление, че постоянно влизаха в неговата къща някакви хора, жени със забрадки. Беше много интересно, но аз не се замислях много върху това.

            Един ден, както си работех в завода, ми казаха: „Ти трябва да се научиш да пишеш букви”. И аз реших, че трябва да отида при Чико да го питам. Отидох, той работеше в кино Славейков и му казах: „Идвам да те питам как пишеш буквите на плакатите”. И той ми каза: „Аз също не мога да пиша букви“. В един момент усетих, че отиването ми там е било излишно, обаче предишния ден един мой приятел, който в последствие почина, каза: „Те ще видят като дойде вечния съд”. Аз го запомних това. Понеже стана същото, когато говорихме за управниците и казах: „Те ще видят като дойде страшния съд”. Тогава Чико каза: „Ама ти откъде знаеш за това нещо?” Отговорих – „Ами, знам“. Тогава Чико попита едно момче, което беше зад гърба ми: „Филипе, да му кажем ли на Пламен?” И настана тишина. Никакъв глас не се чу. Аз по това разбрах, че той е казал „НЕ”. Тогава не знаех нищо, обърнах се към Чико и казах: „Чико, вие мене за какво ме имате? Няма ли да ми кажете истината?” И тогава Чико започна да ми разказва.

            Той ми разказваше за Исус Христос, за Библията, за Божието царство, за ангели. Когато той ми разказваше тези неща, един нов свят се отвори пред очите ми. Никога не бях очаквал, че има такива неща. Такива неща да ми говори един човек, който беше авторитет пред мене. Моят учител по рисуване да ми говори за това, че има Бог и че Библията е една книга, която е Божие слово. Ние в училище какво бяхме учили? Учихме, че Библията е някаква стара книга, малко все едно книга с приказки. Учихме, че не Бог е създал човека, а човекът е създал Бога и други подобни неща – чавдарчета, пионерчета, комсомолчета. В един момент Чико ми говори за Божие царство, за ангели, за Божия син, за Божието слово, че е истина. Нов свят се откри пред мене, аз бях буквално шокиран. Това е краят на 1983г. Излязох, отидох до телефона и започнах да се обаждам на приятели и приятелки и казвам: „Знаеш ли, оказа се, че има Бог. Бог е жив.” И от другата страна, за мое голямо учудване, хората просто решиха, че аз съм се побъркал. Това беше също шокиращо за мене. Аз очаквах, че всички ще се зарадват, че има Бог. Бях неподготвен.

            Имах в света една силна по светски компания, нощен живот и т.н. става въпрос не за сега, а за 1983г. Минали са вече 20 години от тогава. Моите приятели ме канеха и ходихме насам-натам и аз реших, че трябва да ги евангелизирам и започнах да говоря за Господа. Започнах да чета Библията на моите приятели, но странното, което се получи е, че вместо те да повярват в Бога, те ме връщаха в света. Това нещо продължи, приятели, близо 9 години, 9 години на борба.

            Най-трудното нещо е да вървиш между два пътя. С единия крак в света, с другия в Бога. Искам да кажа на по-младите – трудно е,

Лошите другари покварят добрите нрави.

            И Господ казва:

„Който обича себе си, своите другари, братя и сестри повече от Мене, не е достоен за Мене”.

            Не можем да бъдем по този начин ученици на Бога. Аз съм го разбрал, защото съм го опитал години наред – падане, ставане, падане, ставане, падане, ставане, многократно. Загубих ценни години, в които можех да служа на Бога. Загубих прекрасни години, за които много съжалявам. За сметка на това вярвам в Словото което казва, че

Господ ще възстанови годините, които изяде скакалеца, червея и други такива.

            Аз очаквам възстановяване на тези години от Господа.

            Искам да кажа на всеки един, който е в тази ситуация, че съм минал оттам и знам, че най-добрият начин е да отрежеш, да прекъснеш , което аз разбрах години по-късно.

            След това през 1987г., когато бях преживял едно голямо страдание, тогава се запознах с моята настояща съпруга Мими. Тя беше на 17 г. а аз на 25 г., запознахме се на Созопол на морето. Аз бях тогава в света, светски човек и наистина се държах лошо с Мими. Много жени биха се окуражили като чуят какъв съм бил и колко Господ ме е променил. Не го казвам, за да се надувам, а да видите как Господ променя нещата. Една приятелка на Мими беше казала: „След като Пламен се е променил толкова, значи наистина има Бог.” Няма да ви казвам подробности. Само знайте, че съм бил такъв човек.

            През 1988г., аз реших отново да се върна при Господа, но си казах: „Как така ще се върна при Господа, а имам приятелка?” Знаех, че не  е редно да се живее по този начин. Обадих се на Мими по телефона и й казах: ”Мими, аз смятам да се обърна към Бога и да тръгна на църква, само че като тръгна на църква не трябва да имам приятелка. Така че трябва да се разделим”. Тя каза „добре”. С това приключихме телефонния разговор и аз реших, че въпроса съм го решил. Мина известно време и телефонът звънна отново и Мими се обади и каза: „Това е много хубаво, че искаш да се обърнеш към Бога, да тръгнеш на църква, обаче не мога ли и аз да идвам на църква с тебе?” Аз реших, че съм решил въпроса обаче се оказа, че Мими иска да дойде на църква и аз знаех, че ние трябва да водим хора на църква. Затова казах „Да” и ние с нея започнахме да ходим на църква. Отидохме на горницата на Христо Ботев и там Мими разказва, че когато влязла усетила като че ли цялото помещение изпълнено с ангели. Тя беше удивена от това, което видя, тя светна. По това време жените ходеха със забрадки и тя набързо сложи една забрадка и влезна. Тя наистина дойде на църква заради мене. Обаче след това Бог промени сърцето й и тя остана заради Господа, а не заради мене. Ще кажеш – Как го знаеш това нещо? Отново отидох с моите приятели и оставих Бога и оставих църквата, защото аз бях такъв човек – като не съм с Бога – не ходя и на църква. Не исках да лицемернича вътре и да се правя на светия, а пък да си ходя в света. Или, или – това беше. Отидох в света и Мими се моли за мене години наред, за да може Господ да ме обърне към вярата. Тя се молеше и ходеше на всяка една църква, в която можеше да отиде и казваше: ”Молете се за моя Пламен”. Всички хора й казваха на Мими да ме остави. Хора от църквата й казваха да ме остави. Само една сестра има, за която Мими се сеща, тя е в Америка в момента – Валентина, не каза нищо. Всички останали й казаха да ме остави, но тя продължаваше да се моли за мене и да вярва. Тя се моли за мен и вижда какъв живот живея, пушене, пиене, нощен живот, знаете за какво става въпрос.

            Един ден минава през пазара „Георги Кирков“ и за първи път получава едно видение за мене, в което тя ме вижда като християнин обърнал се към Бога и не само това, а и като служител. Когато ме вижда по този начин, това заражда вярата в нея.

            Много пъти казваме, че вярваме, но представите, които носим, са тежки. Ти може да казваш, че вярваш за мъжа си, но да го виждаш в лоша светлина. Можеш ли да си го представиш променен? Можеш ли поне за момент да легнеш и да си помечтаеш какъв би бил твоят съпруг, ако е обърнат към Господа? Какъв би бил твоят съпруг, ако наистина е повярвал в Господа? Помечтай за това нещо и Господ може да ти даде тези мечти. Така че тя тогава ме видя по този начин. Известно време след това го видя наяве.

            През 1989г. приехме водно кръщение заедно, а през 1990г. заминах за Германия и дори не й се обадих. С мои приятели отидохме в Германия, в Берлин и страдах много там. След това отидох в Западна Германия, точно тогава се обединяваха и Мими реши да дойде при мене. Господ й даде един стих –

„Призови Ме в ден на напаст и Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш”

            Няколко човека българи са тръгнали нататък да пътуват за Германия и тя сама, на 20 години, тръгва с влака през Румъния. Имала е малко пари със себе си и един стих в джоба и намерила някакви хора и им дала парите да й ги пазят поради някаква ситуация с румънците. Стига в Германия с една покана от една сестра, която е емигрант в Германия. Стига там и я пускат с тази покана, тя отива, без да знае език, знае името на едно селце в района на Мюнхен и по какъв начин е намерила това село, историята е много дълга. Обаче Бог правеше чудо след чудо. Като разбрах, че Мими  е дошла в Германия, беше още един шок за мен. Срещнахме се с нея и започнахме да общуваме отново. Аз бях човек пълен с отчаяние. Бях свикнал нощно време да ходя на купони, да пия алкохол и да съм около хора, защото след 18:00 часа падаше една чернилка, едно отчаяние и аз не можех да издържам. Нямаше значение дали учех за изпити, дали трябваше да се явявам, нямаше значение. Аз трябваше да отида някъде да пия и да бъда с компания. Как се лекува това? С покаяние.

            Спомням си градчето, в което с Мими се срещахме, защото бяхме на две различни места, там се разхождахме и тя ме заведе в един зоопарк. Обаче аз с бутилката в ръката, с цигарата, вървя отчаян и плача. Прибрах се там, където Мими живееше, и някой ми беше изпратил адреса на Бени Хин. Аз не знам дали е бил верен адреса, обаче седнах и пишех писмо на Бени. Писах му: „Бени, моля ти се помоли се за мене. Търсих Божието царство и не можах да го намеря”.  Представете си какво писмо отчаяно съм му написал 1990г.

            И един месец след това Господ ме докосна. Един месец след това нещо стана. Една година бях в Германия и не можах да си намеря работа, другите намираха, а аз работа не можех да си намеря. Бог се противи на горделивите, няма значение кой човек е. Може да се нарича Бени Хин, може да е голям служител, Бог не гледа на лице. Ако ти се противиш на Бога и Той ще ти се противи.

            Тогава видях, че нищо не върви. Имах една Библийка, която Бог ми подари преди години на английски език. Аз взех тази Библийка и излязох до близката рекичка да се разхождам. Така или иначе няма работа, няма нищо. Седнах там и казах: „Боже, толкова съм грешен пред Тебе. Не знам дали можеш да ми простиш това, което съм направил”, защото аз мислех, че може да съм похулил Святия Дух. Предполагам, че има някои от вас, които си мислят това нещо. Казах: „Боже, можеш ли да ми простиш това, което някога съм направил? Ако ми простиш, аз ще се обърна към Тебе. Прости ми моля Те. Покажи ми дали можеш да ми простиш”.

            Имаше само един начин, по който аз знаех Бог да говори. Само на това ме бяха научили – отваряш си Библията, слагаш пръст на едно място и каквото пише там, това е, което Господ казва. Това е много примитивен начин и може да се злоупотребява с него, но вярвам , че в този момент Господ се е съобразил с мене, че аз много съм бил невеж и неразбиращ волята на Бога. Господ ми проговори, когато прочетох стиха. Този стих излезе от Библията, този стих стана жив за мене. Бог ми проговори на сърцето от този стих и аз оттогава никога не съм се усъмнил, че Бог ми е простил греховете. Даже аз не знаех, че има хора, които се съмняват за това нещо. За мене беше толкова нормално, никой не ми го е казал. Този стих беше Иоан 10:10:

Крадецът идва да открадне, да убие , да унищожи. 

            В един момент ми светна, че аз съм си мислел, че съм бил хитрец, мислил съм, че съм излъгал някого, а в същото време аз съм излъганият. Крадецът е откраднал, той е разрушил живота ми, той ме е убил и аз в същото време си мисля, че държа нещата в ръцете си. Такова откровение дойде върху мене, аз видях как съм излъган от дявола. Обаче следващото, което видях, е нещото, което не можах да издържа. Господ ми говореше така: „Не е важно, че крадецът е дошъл в живота ти, крадецът дойде в живота ти, излъга те, унищожи те, уби те, обаче по-важното е, че Аз дойдох. По-важното е, че Аз идвам. И Аз като идвам, Аз ще ти простя. По-важното е, че

Аз дойдох да ти дам живот и да ти го дам изобилно.

            И аз като го прочетох това, започнах да плача, защото си казах, че съм толкова грешен, а Господ не само, че не ме упреква за това, което е станало, а ми казва, че  е по-важното, че е дошъл, за да ми даде живот. И това, което стана, ме разби отвътре. Плаках, плаках, молих се на Бога. Тогава казах: ”Господи, моля те, след всичкото това аз решавам да Те следвам. Аз те моля Ти да ми дадеш работа”. И го приех с вяра.

            Върнах се там, където живеех, с едни момчета живеех. Момчетата казаха: „Айде утре да търсим работа”. Аз им казах: ”Този път няма да ходя да търся работа. Този път Господ ще ми търси работа.” Всичките момчета си ококориха очите като чуха това. И те казаха: „Ако ти не си търсиш работа, остави ти Господ да ти намери.”         Сутринта те стават и тръгват на работа. Аз обаче си купих бутилка вино, купих си брашно, направих си питка, сам в Германия. Взех си бутилката, взех си питката, излязох си на полето и си направих Господня вечеря с Господа. Прибирам се от Господната вечеря и момчетата стоят в стаята и ми казват: ”Един човек те търси за работа”. Аз си помислих, че майтап си правят с мене. Обаче извадиха визитната картичка и казват – „Ето”. Погледнах визитната картичка и си спомних, че преди един месец бях ходил там да търся работа и този човек ме вика на работа. Тогава им казах: „Видяхте ли, че моят Бог ми потърси и ми намери работа”. Обаче едното момче каза: ”Имал е интерес, потърсил те е”. Обаче Бог наистина ми даде работата. Когато пътищата ни се изправят, Господ дава благословение.

            Ходих на работа известно време и след това с Мими тръгнахме за Италия. Отидохме в Италия и там работехме много тежка работа  седем дена в седмицата в дома на един адвокат – миене, чистене, лъскане. Един ден на Мими й стана нещо на кръста и аз започнах да се моля Господ да ни покаже какво трябва да правим. Нещо не ми се връзваше там да стоим.

            Един ден отново отворих Библията и си сложих пръста там и беше случая с Илия – 3 Царе 17. Господ каза на Илия: ”Обърни се и отиди на изток при извора и Аз ще те храня там”. Аз се зачудих какво означава това. На изток от Италия какво е? Това е посоката, в която е България. Какво значи извора? Ами това е мястото, където съм се родил. И казах на Мими, че се прибираме. И наистина се вдигнахме и се прибрахме февруари 1992г.

            След като се прибрахме имаше и други трудности, не е лесно, както казва Мими – „един Божий служител е цяло чудо”. Един християнин е цяло чудо, през толкова перипетии и трудности минаваме.

            В един момент аз реших, че искам да си имам гарга. Просто исках да си имам гарга вкъщи като птица и защото са много интелигентни животни. Мими ми каза, че има познати, които могат да ми помогнат в това отношение. Тя ме запозна с едно семейство, мъжът се занимава с такива неща. Аз отидох да му говоря за гарга. В крайна сметка се оказа, че се запознах с християни. Поканиха ме в тяхната група и нещата вървяха много добре. Много хубава група беше и започнах да ходя при тях и се чувствах много добре до едно време обаче.

            Мина около година и момчето, което водеше, започна да налага контрол върху хората в групата. Не беше лош човек, обаче имаше някои неща, които сега като се обърна назад ги виждам. Той беше един от най-добрите музиканти в Европа. Неговият учител, който го е учил по музика, е бил магьосник и по някакъв начин е извършвал чародейства с него. По някакъв начин това момче беше натоварено. Учудващото при това момче беше, че беше воден от Божия дух, но имаше моменти, когато беше воден от друг дух. Един служител воден от два различни духа, мене това ме шокираше. В един случай благодат, а в друг случай – пълно отчаяние по време на служение. Минахме през такава преса, че на мене ми беше минавало през ума да се хвърля през балкона. Моята съпруга, когато го видеше него, две седмици след това трепереше. Такъв контрол сме преживяли. Някои хора може да са в такава ситуация, това не е Божията воля, това не е смирение, контролът и манипулацията. Не ви говоря против човека, а за духа, който функционира. В цялата тази ситуация, аз не можех с никого да споделя. Дори не можех да споделя със своята съпруга, защото тя беше под контрола на водача и тя щеше да му каже. Този дух на контрол събаря авторитета на съпруга, за да може да контролира. Това е начина, по който действа Сатана, събаря авторитета на служителя и авторитета на съпруга, за да може той да бъде глава. Аз взех едно тефтерче и започнах да си водя бележки, сам да се моля и да говоря на Господа. Нямах с кого да споделя. През долината на мрачната сянка съм минавал, аз не ви казвам подробности да не ви настръхнат косите. Минал съм през тези неща. Един ден получих много силно желание да прочета книга на Мартин Лутер. И си казах да отида в Божия църква, там има книжарница и може да има книга на Мартин Лутер там. Отидохме на църква с Мими и след службата отидохме на книжарницата и там нямаше книга на Мартин Лутер, но имаше книга за Мартин Лутер – биографията му. Аз си я купих.

            Често пъти, когато се намираш на някое място на контрол или секта, там се забранява чуждо влияние, например книги, касети и да се срещаш с други хора – това е опасно. Аз взех тази книга и започнах да я чета. Аз четях Библията, но тълкуванията на нашия водач идваха в ума ми, аз нямах свободата за тълкувания. Не ми говореше Святия Дух. Това, което съм чувал от него идваше и винаги обвинения – ти това не си направил, онова не си направил. Все обвинения, аз не смеех да отворя Библията. Чувствах се толкова грешен. Изведнъж отварям тази книга и Бог ми говори чрез нея. Аз се усетих в позицията на Мартин Лутер, а тази група я усетих в позицията на католическата църква. Смешно, обаче това беше факт. Бог започна да ми говори и аз реших, че трябва да взема решение. Необходима е реформа.

            Бог ми показа, че ако обичам жена си, няма да я оставя да трепери постоянно. Аз взех решение и казах „край” и се отделихме. В този случай това беше едно добро отделяне.

            Ако видиш, че една лодка се насочва към водопад, че тази лодка се насочва към смъртта, недей да стоиш в нея. Ако видиш, че „Титаник” потъва, какво правиш там? Господ промисли спасение. Той ни избави по този начин. Аз получих един добър урок.

            За съжаление, обаче минах през още една подобна група, даже втората група сега е по-зле от първата, защото са влезли в окултизъм. Тогава не беше така. Отидохме, започнахме да се събираме, обаче започнаха някои неща да се случват и аз усещам, че нещата не са наред също. Трябва човек да се научи да следва Святия Дух. Да се научиш да слушаш Божия глас, защото ако не се научиш да слушаш Божия глас си на опасно място. Много хора в тази група и в момента са на опасно място. Някои хора буквално днес не са живи. Не, че някой ги е убил, а предполагам, че самото влияние на фалшивата доктрина на отчаяние, на депресии ги прекара някои хора и някои хора си загубиха живота.

            За нас е важно да се научим да следваме Святия Дух, за да не си губим живота, приятели. На сигурно място си под облака, а на опасно място си, когато излезеш от там.

            През 1994г. аз вече бях пастор на домашна църква и при нас идваха хора и от други домашни църкви, което започна да ми създава проблеми. Аз им казвах да си ходят при техните домашни църкви, но хората започнаха да ми споделят някои неща и ме поставиха в едно трудно положение, защото аз трябваше да взема някаква позиция, а виждах, че водачите не бяха, както трябва. По това време водачът на църквата започна да говори за важността на формата и започна да въвежда олтар, към който трябваше да се обръщаме по време на молитва. Някои изменения, които започнаха да ме смущават. Интересното беше, че точно по това време Господ изпрати книгата „Добро утро, Святи Душе”, с която Святият Дух ме докосна. Бог ме избави с това докосване, защото аз видях превъзходството на Неговото докосване пред просто една мъртва религия. Но аз не смеех да говоря. Имаше едно момче, което в момента ходи в „Прелом”, на него му бях говорил Божието слово и той се обърна към Господа и идваше, но аз нищо не му казах за проблемите. Един ден той дойде при мене и ми каза, че има проблем. Каза ми, че по време на службата като се е говорило за важността на формата е усетил лошо присъствие, а всички останали са казали, че е имало голяма благодат и е объркан. Погледнах го и му казах, че правилно е разпознал. Това не  е Божието присъствие. Ние се съпротивихме на това нещо, казах им, че такива плътски бастуни не са необходими. Отхвърлиха ни, изговориха клетви върху нас, но

Няма проклятие или чародейство против Якова, казва Библията.

            Даже тези, които изговориха това, някои разрушения се случиха около тях, защото това са опасни практики. Господ ни избави от това място. Тогава започнахме да ходим в Божия църква и постепенно Бог отвори вратата в квартал „Факултета” да започнем работа с ромите и да започнем и църквата. Така че нещата тръгват от малко към по-голямо, към по-голямо, нещата растат.

            Когато тръгнахме да служим в квартал „Факултета”, аз бях жаден №1 – да проповядвам Божието слово и №2 – да видя Божията сила в действие. Исках да видя това, което четем в Библията и сега го искам. Това са моите мечти, това са моите желания, това ми е призванието – да донеса Божията сила до църквата. Трябва да го направим това нещо. Трябва да виждаме освобождения, изцеления, възкресения. Трябва да виждаме променени животи. И Господ започна.

            1998г., февруари месец, за първи път видяхме свръхестествена проява на служба. Освобождения от демони, започнаха изцеления, разчупване на проклятия, неща на всяка една служба, в продължение на 10 години. За съжаление, нямаше камери тогава, защото някои неща, ако можехме да ги снимаме, ще се удивите какви неща са ставали. Слава на Бог за това нещо.

            Тука мисля да спра това свидетелство.

            Скъпи приятели, пътят не беше никак лесен. Много хора загиват по пътя, други падат, други се провалят. Трябва да се държим за Господа, каквото и да стане, и трябва да се научиш да разпознаваш Божия глас. На много хора проблемите им идват от това, че не разпознават гласа на Бога или не се покоряват на гласа на Бога.

Второзаконие 28    Ако слушаш внимателно гласа на твоя Бог и вършиш това, което ти заповяда, тогава благословенията ще дойдат и ще почиват върху тебе. Но ако не слушаш гласа на Господа и не изпълняваш това, което ти заповядва, тогава проклятията идват. 

            За това голяма част от хората имат опресия, депресия и други такива неща затова, че не избират да следват Господа. Ако ти имаш този проблем, не се чувствай виновен. Нека да няма чувство на вина, но трябва да разберете хора, че  решението ви не е в човек. Аз не съм поставен тук да ви избавя и да ви дам живот.

            Аз съм поставен като инструмент. Каква е работата на Божия служител? Да те насочи към източника на живота. Това е моята работа – да те заведа при Исус, който ще ти реши проблемите. Аз не съм твоето решение. Той е твоето решение. Аз съм тука да ти покажа, че Той е твоето решение, ти да насочиш вниманието си и да знаеш как да достигнеш до Него.

            Бог да ви благослови в името на Господа Исуса Христа. Надявам се това, което споделих да ви е от полза.

            Бог с вас.