Отворете си Библиите на Матей 17-та глава. Ще започнем от 14 до 21 стих. Слушайте сега внимателно.

Матей 17:14-16 Когато дойдоха при народа, приближи се до Нeго един човек, който коленичи пред Него и каза – Господи, смили се за сина ми, защото е епилептик и зле страда, понеже пада в огъня и често във водата. И доведох го при Твоите ученици, но те не можаха да го изцелят

        Искам да обърна внимание, тука говори за изцеление. Човекът  говори за изцеление, за болест, страдение и изцеление по отношение на неговия син. Сега отговорът на Исус:

Роде, невярващ и извратен! Докога ще бъда с вас, докога ще ви търпя. Доведете го тука при Мене

        Искам да обърна внимание на думата „роде“. Исус казва – о, роде, невярващ и извратен! Обърнете внимание на думата „род“, защото по-късно ще ни потрябва тази дума. Исус казва – роде, невярващ и извратен, до кога ще бъда с вас, докога ще ви търпя?! Род невярващ и извратен.

Исус смъмра беса

        Да се върнем обратно. Бащата казва – синът ми има епилепсия, това е болест, и казва Твоите ученици не можаха да го изцелят. Епилепсия, болест, страдание и учениците Ти не можаха да го изцелят. Говори определено за болест, но когато Исус се обръща към изцелението на това момче, какво казва – Той не се обърна просто към болест, не се помоли на Отец за болест, направо се казва – Той смъмри беса, смъмри нечестия дух, или смъмри злия дух. Вижте начина, по който Исус се обръща към болестите обикновено. Обръща се към беса и го смъмри. И той – кой той? Не тя, не то, болестта, нечистият дух излезе от момчето. Вижте, всичко това е в словото – отношението на Исус към болестите, духът излезе от момчето.

Исус смъмра беса и той излезе от него и момчето оздравя в същия час.

        Виждате ли как излезе болестта? Той не просто изцели болестта, Той изгони демона. Изцеление чрез освобождение. Тоест, причината за болестта на това момче и тази епилепсия, не беше просто болест физиологическа, психическа или друга, това беше нечист дух, който причиняваше припадъци на това дете и какво се получи. Момчето в резултат на освобождение оздравя веднага.

Матей 17:19. Тогава учениците дойдоха при Исус насаме

        Защото ги е срам от хората. Те доволно се засрамиха, че не можаха да свършат работата, а Исус свърши работата.

Дойдоха при Исус насаме и казаха – защо ние не можахме да го изгоним?

        Каква е причината ние да не можем да изгоним този дух, казват те. Защото, искам да обърнете внимание в Матей 10:1, Исус извика Своите ученици и им даде власт над нечистите духове. Нечистите с пълен член, означава всички нечисти духове и да изцеляват всяка болест и немощ сред народа.

Тоест, Той им даде власт над всички нечисти духове и да изцеляват. Първо освобождението, после изцеление, много лесно става. Защото като се премахне причината за болестта, после изцелението често пъти, както и в този случай, идва автоматично. Така че Той им даде валст над всеки нечист дух и над всяка болест още в 10-та глава. Тука вече се намираме в 17 глава, Той  не е отнел властта Си. Тоест, Исус не е отнел властта Си, да кажеш нямат власт. Не е верно, те имат власт над нечистите духове, включително над този епилептичен дух им е дал вече властта. Над тази болест власт имат, защото 10-та глава, първи стих погледнете – Той, Исус им даде властта. В пети стих им заповяда какво да правят, в осми стих им каза да изцеляват, да гонят демони, да възкресяват мъртви дори, защото им даде властта. И учениците тръгнаха да правят това, но ето, сблъскват се с един дух, с който не могат да се оправят. И задават въпрос на Исус защо ние не можем да се оправим с този дух и Исус казва тука в 20-ти стих:

Поради вашето маловерие

        Вижте, думата не е неверие, думата е маловерие, тоест малка вяра. Малка вяра няма предвид като количество малка, а като качество малка вяра. Със слабо качество вяра, защото после казва, че ако имаш вяра, колкото синапово зърно, което наистина е малко, не е въпросът в големината като количество, въпросът е в качеството на вярата. Тука казва поради вашето маловерие, защото не е вярно, че те нямат вяра. Ако те нямаха вяра, нямаше да следват Исус, ако те нямаха вяра, нямаше да тръгнат да гонят демони. Не е верно, че те нямаха вяра, но вярата им беше малко. Качеството на вярата им беше слабо, за да могат да изгонят този дух. Ето в това е проблемът. Проблемът не е, че те не са имали власт, властта е била налице още в Матей 10-та глава. В Матей 17 глава властта продължва да е в тях, но проблемът не е във властта, проблемът е във вярата.

И ние днес, поколение християни, сме седнали в небесни места с Христа Исуса и всяко началство и власт под нозете на Исус, включително под нашите нозе и по отношение на власт проблем нямаме. Проблемът е не във властта, проблемът е във вярата. И много хора задават въпроса – добре де, защо като го пише, не става? И един вид обвиняват Бога и Неговото слово. Не е проблемът в Бога, не е проблемът в Неговото слово. Помнете, че никога в Бога проблемът не може да бъде, нито е  бил, нито може да бъде, нито е. Проблемът не е в Неговото слово, което трае до века.

Небето и земята ще преминат, Моето слово няма да премине.

        Проблемът не е в словото, проблемът не е в Бога. Проблемът е в нас и по-специално в нашата вяра. Защото въпреки че ни е дадена властта, даже на Петдесятница ни е дадена силата:

Ще приемете сила, като дойде върху вас Святия Дух

        Не само власт /еxosia –  гръцката дума/, но и сила /dynamis/, което означава динамитна сила, взривна сила. И власт и сила ни даде, въпреки всичко и властта, и силата оперират посредством вяра. Вярата е ключов момент. Чрез вяра всичко става в Божието царство. Затова е толкова важно как да имаме вяра, как да освободим вярата. И тука Исус им казва – поради вашето маловерие. И после продължава, 20-ти стих:

Защото истина ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зърно /виждате синаповото зърно е толкова мъничко/, ще речете на тази планина, премести се от тука там и ще се премести

        Тоест, премести се от тука в бездната и ще се премести.

И нищо няма да ви бъде невъзможно

        Какви думи! Това се думи на Исус. Нищо, значи нищо. Това означава, че всичко ще ни бъде възможно, ако имаме вяра. Виждате ли, че силата и властта се освобождават чрез вяра. Исус показва пътя, по който това момче можеше да бъде освободено и пътя, по който Той освободи това момче – чрез вяра.

21-ви стих из един път казва:

А този род, не излиза освен с молитва и пост

Този род не излиза освен с молитва и пост. И аз винаги съм си мислил, кой е този род. Ами, този род е на епилепсията тука, не излиза без пост и молитва. И ние започваме да постим и да се молим за хората, които са вързани от демони, за да бъдат освободени. Това е обикновеният начин, по който действаме и аз вярвам, че това работи. Но нека ви покажа нещо, което вярвам, че Бог ми откри. Миналата седмица, тъкмо като свърши службата, това слово дойде и толкова съжалявам, че не дойде преди това да ви го кажа. Цяла седмица мина оттогава, но реших да ви го говоря сега, въпреки че друго слово ми беше на сърцето, но реших това слово да ви говоря, защото вярвам, че е много важно. Този род не излиза, освен чрез пост и молитва. Виждате ли, винаги, обърнете внимание – винаги словото обяснява словото. Словото Божие обяснява Словото Божие. Святият Дух използва словото, за да изясни словото. Думата тука е род, този род. Аз ви казах в началото обърнете внимание на думата „род“.

Нека да обърнем внимание къде думата род се използва в този пасаж. В 17-ти стих, когато те не можаха да изгонят демоните и човекът се оплаква от учениците на Исус, както и днес мнозина се оплакват от нас, че не можем да вършим работа, както трябва. Много приказваме, но нещо не успяваме да свършим, както трябва работата. Този човек се оплака от учениците на Исус, че не може да изцелява болния човек, а би следвало след като са ученици на Исус, който изцеляваше всеки човек, трябва учениците да могат да вършат делата на учителя си. Исус какво каза – о, роде,/ето я думата/. Какъв род – невярващ и извратен. Докога ще бъда с вас, докога ще ви търпя? И после, какво казва в 21-ви стих- този род не излиза. Кой е този род, който не излиза? Аз вярвам, че тук Исус говори за род невярващ. Вижте – неверие води до извращание. Светът в момента влиза в един етап, Содомски на все повече и повече извращения. Каква е причината за извращението – неверие. Неверието е основният грях на човека. Неверието води до всякакви видове извращения, включително в църквите и в света. Видиш ли, че има някакво извращение, да знаеш, че липсва вяра. Защото липсата на вяра води до извращение. Роде, невярващ и след това резултат – извратен. И тук вярвам, че Исус говори за родът на неверието. Говори за самото неверие. Не нечистият дух в детето толкова, колкото духът на неверие, който е бил в сърцето на учениците на Христос. Роде, невярващ! Духът на неверие, това е проблемът. Защото вижте колко интересно! На Христос не е проблемът с демоните, не е с дявола, проблемът е с нас и с нашето неверие. Защото, първо, Той даде власт на учениците да изгонват демоните и да изцеляват болните, второ, Той тука им казва – ако имате вяра само колкото синапово зърно, ще можете да премествате планини. Тоест, казва, тоя демон няма да ви е проблем, ако имате вяра. Из един път казва – но този род не излиза освен чрез пост и молитва. Кой е този род? Казва, че всичко ще им бъде възможно чрез вяра и из един път казва – тоя обаче няма да може да стане. Не, не, не може да бъде това. Той говори следното нещо – неверието, за да излезе от сърцето на човека е нужно пост и молитва. Щото, ако неверието излезе от сърцата ни, всичко ще ни бъде възможно.

И аз тук искам да ви обърна внимание на нещо, което вярвам, че е страхотно нещо, страхотно откровение. Благодаря Ти, Боже, за тези неща! Значи, Бог Отец изпраща към нас от небесата Своето слово и Своя дух. Неговото слово, когато дойде на земята и стана плът, се нарече Исус. Неговото слово написано на книга се нарича Библията, но Бог изпрати Своето слово и Той изпраща Своето слово към нас, изпраща също и Своя дух към нас. И всичко е създал чрез Своето слово и Своя дух, и вие можете да видите това в Псалм 33:6, че Бог създаде всичко чрез словото и духа. Защото изпраща словото и духа към нас. Когато Божието слово дойде към нас, нашият отговор на Божието слово се нарича вяра. Римляни 10:17:

Вярата идва от слушане и слушането от Божието слово

Значи, Божието слово като дойде към нас, правилният отговор на Божието слово се нарича вяра. Когато Святият Дух дойде към нас, правилният отговор на присъствието на Святия Дух е молитвата, ние влизаме в молитва. Захария 12:10 – дава ни дух на благодат и моление Господ. Така че от Божия страна се  изпраща словото и духа, нашият отговор е вяра и молитва.

Сега слушайте внимателно – вярата и поста са насочени повече да изграждат нас, да ни променят отвътре, да ни очистват, да ни изграждат във вярата, а не толкова да променят света около нас. Искам да го разберете това добре. Исус не каза, че когато имаш планина срещу себе трябва да почнеш да се молиш. Той каза – когато имаш планина срещу себе си, ти трябва да говориш на планината, трябва да заповядаш на планината с вяра. Тоест, отговорът на външните обстоятелства е вяра. Вярата е тази, която мести планините, а молитвата и поста са тези, които местят планините вътре в нас. Ние обикновено какво правим – когато има проблем, обикновено започваме да се молим за проблема и Бог е казал – като поискаш нещо, ще ти се даде. Но това, което е правилното да се направи, е да се молим Бог да променя сърцата ни, да влага вяра в сърцата ни, да изповядваме греховете си, да се очистваме, да се усъвършенстваме, да се изпълваме с Неговата вяра, та да може като дойде планината да я преместим.

Има два начина, по които да подхождаме в живота си. Нека да вземем ежедневния живот. В ежедневния живот има два подхода, които да изберем. Например, можеш да работиш и да наблягаш на работата с цел да печелиш пари. Това е единият подход, работиш, за да спечелиш пари. И наистина можеш да спечелиш, работейки всеки ден упорито по осем часа, по 10 часа, можеш да спечелиш пари, за да имаш храна на трапезата си. Можеш да спечелиш пари, можеш да успееш, но има друг подход към нещата. Не да работиш върху работата, обърнете внимание, а да работиш върху себе си. Като започнеш да изграждаш себе си, било то с образование, било то във вярата, било то с някакви специални умения, така че да повишиш качеството си, знания, умения, които са вътре в тебе. И когато започнеш да вършиш една работа, тогава ти можеш да я вършиш по-качествено, по-бързо. Тогава, когато ти си усъвършенстван в това нещо, тогава хората не те търсят, защото много работиш, а защото принасяш по-големи резултати в работата. Тоест, заплащането, което човек получава в живота си, не го получава за времето, което работи, а за качеството на продукта, който дава или за качеството, което той представлява. Има хора, които за един час работа получават по 1000 долара, по 5000 долара, по 10 000 долара, стига се до 500 000 долара за час. Значи, за един час работа. Кой е този, който ще плати такива пари за такава работа? Този, който като получи този труд, ще спечели милиони от него, за един час работа. Виждате ли тук не става въпрос за количество време, става въпрос за качество. Нека сега да го прехвърлим в духовната област.

Ако ти се молиш само за проблеми, за решаването на един проблем може да ти трябват дни, седмици, месеци, даже понякога години да се молиш за една планина, за да може тя да се премести според нивото на твоята вяра. Но ако търсиш присъствието на Бога и Неговото слово да те променя отвътре, да те изпълва с Неговата вяра, с Неговото помазание, с Неговите дарби, ти влизаш в близко общение с Него и твоята стойност в Господа, така да се каже, расте, помазанието расте, вярата расте, силата расте. Тогава това, което за една година иначе би го свършил, можеш да го свършиш за един час. Някой дори може да го свърши за още по-кратко време. Защото тука вече не става въпрос за продължителността на молитвата или продължителността на заповедта в името на Исус, тука става въпрос за качеството на вярата, с която работиш. Не случайно Смит Уидълсуърд казва – аз предпочитам да се моля една минута с вяра, отколкото цяла нощ без вяра. В този смисъл толкова много хора са обезкуражени от това, че са се молили за някого и са постили в продължение на дни, на седмици, на месеци и най-накрая този човек си е отишъл и като че ли на молитвата отговор не се е получил или резултат от молитвата няма. И хората остават разочаровани, защото молитвата и поста основно са предназначени ние да бъдем променени. В молитвата и поста Бог променя теб. Това е време, в което ти да търсиш общение с Бога, ти да търсиш присъствието на Бога. Разбирате ли? Това е времето, защото ти като влизаш в Неговото присъствие, Той те променя тебе, Той те изпълва с вяра и вече един път изпълнен с тази вяра, ти заставаш срещу планината и я преместваш. Но ти я преместваш с вяра тази планина. Той каза –

ако ти речеш на тази  планина – вдигни се и се хвърли в морето и не се усъмниш в сърцето си, но повярваш, че онова, което казваш става, ще ти бъде

Виждате ли какво разместване се е получило? Молитвата е начин да пребъдваш в Бога, да влизаш в общение с Бога, така че Бог да те изгражда, да те стабилизира, да те прави мощен, да те прави силен, да те прави вярващ, да те прави помазан и вече ти с това помазание, с тази вяра излизаш срещу планината и казваш на планината какво трябва да направи и тя го прави. Планината не се премества благодарение на това, че ти се молиш дълго време, планината се премества благодарение на това, че ти си изградил вярата си в присъствието на Господа. И тогава заставаш срещу планината и планината ще се премести. Надявам се това нещо да е ясно, което го казвам, защото вярвам, че има много сериозен ключ в това. Когато ние сме променени, когато нашата вяра е изградена, когато нашата вяра се освободи, тогава ние можем да променим света около нас, защото

всичко е възможно, обаче за този, който вярва, се казва в Библията.

И ако видите в Марк 11 глава от 22-24 стих, за каква вяра става въпрос.

№ 1 – вяра в Бога. Вярата трябва да бъде в кого – в Бога, в Неговото слово, защото словото беше Бог.

И № 2 – вяра в думите, които изговаряш, защото като кажеш на планината да се премести, трябва да вярваш, че след като си казал, тя ще се премести и тя ще се премести.

Това се двете неща, които трябва да вярваш, за да може да се премести планината. Първо, вярата в Бога, в Неговото слово и после, вярата в думите, които излизат от устата ти, че не са отишли на вятъра просто. Когато ти си променен отвътре, тогава работата, която извършваш в Духа, е по-ефективна, по-качествена. Тогава ти се справяш по-бързо и тогава ти се справяш по-добре с проблемите.

Ще ви дам пример – защо един служител го търсят повече от друг служител – въпрос. Нали всички са служители? Нали всички са помазани от Бога? Нали всички проповядваме същото слово, защо тогава един повече, друг по-малко? Защо Павел е бил използван повече, отколкото някои други служители, или дори някои други апостоли? Защо? Има инструменти, които са по-използвани, по-качествени, както казва в Тимотей 2 глава, 22 стих, че

Бог е направил два вида съдове за почетна и непочетна употреба, че едните, които са за почетна употреба са тези, които са очистили себе си, затова са съдове за почетна употреба

Очистили себе си от тия заблуди, очистили са се от грехове, очистили са се от определени неща и са станали съдове за почетна употреба – златни и сребърни, а не други, които са дървени и глинени. Виждате разликата. Всеки предпочита златото и среброто пред глината и дървото. Глината и дървото са образ на плътта, дървото е образ на човек, а глината е образ пак на плът. Значи, пак има служители, които са плътски, има служители, които са изфинени, усъвършенствани от огъня. Рудата се е очистила чрез огъня на Святия Дух и те са злато и са сребро. И единият е ценен, и другият, ама единият е още по-ценен. Както и притчата казва, че има четири вида почви и дори четвъртата почва, която дава плод, пак има разлика – едната дава 30 пъти, другата 60 пъти, другата 100 пъти. От кои искаш да бъдеш ти? Не е въпроса само да се молим за болните, не е въпроса само да гоним демоните, не е въпроса само да се молим за проблемите, за снабдяване, за това, за онова. Много по-качествена и мощна молитва бихме имали като служители и Божии хора,  ако се научим да престояваме в присъствието на Бога, да се изпълваме с Неговия дух, с Неговото слово. Знаете ли колко е трудно това да накарам хората да направят? Защото повечето хора идват при Бога, когато дойде проблемът. Брат, край, загиваме, помагай! Най-добрите мерки, братя и сестри са превантивните мерки. В духовно отношение също така – най-добрите мерки, които можеш да вземеш, са превантивните. Защо не вземем превантивни мерки с Божието слово и с молитвата, с присъствието на Бога, така че преди да дойдат атаките, преди да дойдат излишните проблеми от страна на Сатана, говоря излишните. Има някои, които не можем да избегнем, гонения например. Но има някои, които можем да избегнем. Тези излишни проблеми можеш да избегнеш, ходейки в присъствието и помазанието на Святия Дух.

Нека да продължа нататък. Значи молитвата и поста променят мен. Нека вземем например поста, за какво е поста? Основното нещо в поста е смирението. Не толкова да постиш за нещо, а да постиш, за да смириш душата си пред Бога. Постът е време, в което ти жалееш пред Бога, покайваш се. Погледнете Ниневия – те постеха и се покайваха пред Бога, нали. И затова Бог се смили на тях. Те промениха себе си, те не промениха Бога. Тоест, техният пост не промени Бога, те се промениха себе си чрез този пост, покаяха се във вретище и пепел и затова Бог промени политиката си към тях, да го кажем по този начин. Значи, другото което е търсене лицето на Бога по време на този пост и молитва.  Търсене  кого – Бога. Не просто да търсиш – Господи, дай ми нуждата. Разбирате ли? Един от проблемите, поради които много неща не стават, е защото ние не искаме тате. „О, Тате, обичам те! Искам те, Ти си № 1 в живота ми. Аз Тебе обичам, аз те обичам повече от всичките играчки, които можеш да ми подариш“. Когато го кажеш това на тате, Той е готов всичките играчки да ти подари и най-голямата. Но ако ти дойдеш при тате и кажеш – тате, дай ми играчките. Не ме е грижа толкова за тебе, аз се интересувам от играчките. Знам, че ти можеш да ми дадеш играчки. Тази позиция не е правилна, не е добра и няма да даде необходимите резултати. Защото това не е истинското християнство. Така че молитвата и поста променят мен, вярата променя обстоятелствата или вярата мести планините.

Връщам се обратно – работи повече върху себе си, отколкото върху работата си и служението си – съвет. Работи повече върху себе си, върху собствените си способности, качества, знания, взаимоотношения с Бога, отколкото върху работата си и върху служението си. Защото ние можем да се претоварваме със служение, можем да се претоварваме с работа цял живот, но ако повишиш качеството, което си, или стойността, която ти представляваш или принасяш, тогава с по-малко труд, по-малко усилия, ще постигаш по-високи резултати. Исус какво каза? Представи си имаш една планина срещу себе си. Можеш да хванеш багери, да активираш целия град с багери, с камиони да изнасяте планината. Да се копае, да се прави, да се премести тая планина. Може и да успеете, за половин година да се пренесе планината Витоша примерно в София, можем да я пренесем с много, много труд. Исус каза – на теб ти трябва малко семенце вяра, но да бъде чисто. Не примесено със съмнения, колебания и неверие и тогава като речеш на планината, тя ще се премести много по-лесно и няма да имаш нужда от багери и от камиони, нито ще имаш нужда от бомби, за да взривяваш планината. Виждате ли колко по-ефективно се работи по този начин! Така че, работи повече върху себе си, отколкото върху работата си. Донеси стойност или даже по-добре – бъди стойност! Независимо дали в духовно отношение, както говорим в момента, става въпрос за вярата, която се пречиства през огън. Тя е като злато – пречиства се през огън. Едно е да отидеш и да намериш златна руда, друго е да отидеш и да намериш 24 карата злато. Те са две различни неща. Всеки предпочита кюлче 24-каратово злато пред златна мина да ходи някъде, където трябва много да се работи и т.н. Така че бъди стойност! В работата ти също. Много хора искат да работят, само търсят работа, търсят работа. Вижте, трябва да повишите стойността, която носите. Тогава не вие ще търсите работа, а работата ще ви търси, вас ще ви търсят. Искам да обърнете внимание на това нещо. Защо? Защото светът е пълен с работа. Светът е пълен със служение. Ето, защо примерно за мен хората си мислят – една църква основахме във Факултета, в махалата. Служих 9 години там, тръгнах си. Ей, как можеш така да си тръгнеш сега, какво служение, как ще служиш? Ами, как ще служа? Служението не ми е църквата, служението ми е в утробата. От утробата текат реките жива вода. Аз не съм зависим от църква, аз съм зависим от Духа на Бога. След това в Австрия, църква. Тръгнахме си от Австрия. Ей, такава хубава, богата страна, как можеш да я напуснеш? И отиваш сега в Испания, където е криза. Ама, на мене изворът не ми е от Испания, не е от Австрия, не е от България, изворът ми е – от утробата потичат реки от жива вода, така казва словото. От утробата, Йоан 7 глава. Навсякъде е пълно с нужди. Светът крещи, светът се нуждае. Той се нуждае от хора, които да решат проблемите /problem solvers/ и ако ти имаш нужното помазание, мъдрост и способности от Бога да разрешаваш пролемите, които хората имат, ще бъдеш търсен. Всеки ще те търси. Защо? Защото ти си този, който можеш да им решиш проблема и те ще те търсят. Но ако не можеш да решаваш проблемите, тогава ти ще ходиш да търсиш, обаче просто не им трябва това нещо. Като не им трябва на хората, няма да те търсят. Ето, това е. Затова ви казвам – трябва човек да работи повече върху себе си, отколкото върху другите неща. А какво се получава днес в съвременния християнски свят – повечето хора гледат да променят другия. Искат да променят света. Искам да разберете едно нещо. Светът около нас, не знам на колко е години, някои казват 6 хиляди години, някои казват много повече. Сега, аз няма да говоря по тези въпроси, но ние сме се родили в този свят и ние сме гости тука. Тази земя, този свят не съм го направил аз, нито съм първият, нито последният тука. Христос е първият и последният. Така че аз идвам като гостенин. Идвам тука при готови закони, готови държави, всичкото е готово, направено. Какво трябва да направя? Аз трябва просто да се подчиня на законите, които Бог е сложил. Ако аз с мъдрост се подчиня на законите, тогава ще успея, но ако аз се бунтувам срещу Божиите закони, няма да успея. Не мога да ритам срещу остен. Повечето хора са насочени към това да променят законите, които са поставени. Не можеш да ги промениш. По-добре ти се промени. Не можеш да промениш примерно да кажеш – тая година няма да позволя да има лято. Няма до позволя пък есен да има, нито пък зима. Искам да има само пролет. Не можеш да го направиш. Колкото и да искаш. Сезоните се сменят. Това, което можеш да направиш, е да използваш възможностите, които Бог ти дава в опредления сезон. В пролетния сезон трябва да използваш възможността да сееш, защото това е време за сеене. Използвай възможността. И ако сееш пролетта, наесен ще пожънеш. Защо? Защото който сее, той жъне. Лятно време ти трябва да обработваш, да плевиш, да пръскаш, за да можеш есента да жънеш. Ще кажеш тя сама ще се ожъне. Не може, ти трябва да я ожънеш. Зимно време какво – какво ще правим през зимата? Зимно време трябва да подготвиш инструментите за пролетта. Подчинявай се на законите, поставени от Бога. Прави като тези платноходките и уиндсърфовете. Подчинявай се и действай според вятъра на Светия Дух. Не можеш да се бориш с вятъра. Или днес духа вятър от запад – не, не искам да духа от запад, ще духа от изток, не може. Но това, което можеш да направиш, е да използваш вятъра, който духа от запад днес. Можеш да го използваш да се върши работа. Направи си една вятърна мелница например. Използвай силата на вятъра, за да можеш да мелиш брашното, или да вършиш работа. Това, което можеш да направиш, е да промениш себе си. Не да променяш хората около себе си. Не да променяш обстоятелствата около себе си, колкото да променяш себе си. И когато вече ти си променен, тогава Бог може да те използва да променяш и обстоятелствата, които са около тебе. Вярвам, че в това има наистина много хляб. Така че носи стойност и бъди стойност.

Какво обаче става? Когато човек не е стойностен и не носи стойност, тука не говоря пред Бога – пред Бога всички сме стойностни като Божии деца. Първо, като Божие творение и после като Божии деца. Тук говоря за стойност в църквата, стойност в обществото, защото не е въпросът само да си Божие дете и да си хайлазин, дето се вика, нищо да не правиш или понеже нищо не правиш, както пише в Библията – се бъркат в чужди работи. Говори там за жени, които да вземат да се женят да имат семейства, да не стоят така с празни ръце и да се бъркат в чужди работи. Така че човек, когато не прави нищо, няма способности, никой не търси това, което прави, в един момент започва да вреди на другите. Започва да се бърка в чужди работи, да критикува, да клюкарства и да нанася поразии. Затова съветвам всеки да се хване в работа. Сега в момента примерно в България няма работа, брат, няма работа. Ами, като няма работа, ако можеш изкарай някой курс, намери, учи се. Използвай поне времето да се учиш, да повишиш твоята квалификация. Библейски да се обучиш, ама наистина да се обучиш, да влезеш в присъствието на Бога, да повишиш нивото на помазанието, на вярата, знанието върху словото, силата на Бога върху себе си. Да научиш някоя нова професия, ако трябва, някой нов език, за да може като мине тази криза, така или иначе ще мине. Така или иначе нощта ще мине, няма такъв случай нощта да не мине. Минават тези 10, 12 часа и нощта си заминава, минават няколко месеца, зимата си заминава, не може да не си замине. Но ти използвай зимния период, използвай нощта, за да се подготвиш като дойде утрото да станеш и да вършиш работа. Защото като дойде утрото, дойдат възможностите, отмине кризата и в един момент ти се окажеш пак толкова неспособен в това общество, пак толкова неспособен в духовно отношение, няма да можеш да свършиш голяма работа. Да не кажа, че има хора, които баш във време на криза, най-добре се оправят. Защото кризата е време, в което още повече нужди има. И ако ти имаш дарби и способности да снабдиш тези нужди – о, няма криза.

Молете Бог да ви променя и да променя вярата ти, така че чрез вяра вие да можете да променяте света около себе си, да изцелявате, да спасявате и да освобождавате този съкрушен свят около себе си.

http://www.ustream.tv/recorded/32615003

        Сега продължавам нататък. Вярвам, че това нещо ви е полезно. Говорим как да изграждаме вярата си. Този пасаж, за който говорих Матей 17 глава, от 17-21 стих, казахме, че родът, който трябва да излезе, е неверието, защото два пъти се появява тази дума в същия пасаж. И се обяснява – О, роде, невярващ и извратен, казва Исус. Роде, какво – невярващ, говори за дух на неверие. И по-нататък казва:

Тоя род не излиза освен чрез пост и молитва

        Кой род – неверието. Но някой ще каже става въпрос за демона. Предишният стих казва:

Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще кажете на планината и тя ще се премести и нищо няма да ви бъде невъзможно

        Това включва и духа на епилепсията. Защо тогава Исус казва – този род не може да излезе освен чрез пост и молитва, защото този род не е отвън болно момче, а е вътре – дух на неверие. Чрез пост и молитва, Господ променя нас, чрез вяра – ние променяме. И по-нататък, нека да ви дам едно подкрепление. Това е в Лука 4 глава, 1,2 и 14 стих:

Лука 14:1-2. Исус, пълен със Святия Дух като се върна от Йордан, бе воден от Духа из пустинята 40 дена, където беше изкушаван от дявола. И не яде нищо през тези дни /ето го поста/ и като се изминаха те /40 дни пост/, Той огладня. И вече идва дявола да го изкушава

Лука 4:14. А Исус се върна в Галилея със силата на Духа и слух се разнесе за Него из цялата околност

        Във втори стих се казва, че Исус пости тези 40 дни, а в 14-ти стих се казва, че Исус излезе със силата на Духа. Какво стана? През тези 40 дена на пост, Господ Го изграждаше в силата на Духа. Господ освобождаваше силата на Духа. Така че през тия 40 дена поста не беше, за да се промени света, поста беше, за да може вътре в Самия Него да се извършат определени процеси, за да може Той да излезе вече от пустинята със силата на Духа.

Искам да обърнете внимание, че преди кръщението в Святия Дух и поста /4 глава на Лука/, Исус не беше в силата на Духа. Никъде преди това не пише Исус да е проповядвал някакво слово, поучавал някакво слово, изцелил болен човек, изгонил демон или възкресил мъртъв. Всичко това се случва, след като той прие кръщението в Святия Дух и след като мина през този пост. Кръщението в Святия Дух е силата, която го изпълни, но поста и молитвата, която Той принесе в пустинята, бяха тези, които освободиха това помазание чрез Него. Защото това е нещо, което извършва вътрешна промяна, вътрешна трансформация. Из един път след 40-дневен пост, Исус излиза със сила невероятна, така че слух се разнася навсякъде. Святият Дух и чрез поста донесе огромната сила. Виждате за какво е постил Исус тук? Така че аз ви съветвам, нека когато се молите, не толкова молитвата да бъде работа, да се молим за тоя проблем, за тоя проблем, нека да ги има тези неща. Слава на Бога, искайте и ще ви се даде, но нека основното искане, сърцевината да е търсене присъствието на Бог, сърцето на Бог, търсене Бог мен да променя. Не, Господи, промени братята и сестрите, промени държавата, промени. Обаче, когато Господ теб те промени, когато ти си променен, когато ти представляваш стойност в Духа, когато самият ти си, както Той беше – словото стана плът, ходейки без толкова ти да се мъчиш да променяш около себе си нещата, те автоматично се променят. Както Петър, който ходеше през пазара, без специално да се моли за хората, неговата сянка, минавайки върху болните на носилките, носеше изцеление. Самото присъствие на Бога около него, носеше изцеление, без той самият да се напъва нещо да прави. Просто той беше или той е. Да бъдеш е нещо повече, отколкото да правиш. Да бъдеш, както Петър ходейки носи със себе си изцелителната сила на Бога. Както Исус, само се докосваха хората и се изцеляваха, без дори Той да се моли. Както Павел, който без нещо да прави, просто взимаха дрехи от неговото тяло, просто дрехи от тялото на Павел, представете си. Взимат дрехите, взимат кърпите и носят по болните, болестите се изцеляват и нечистите духове излизат с крясък. Не ги гони, не им заповядва, просто едни дрехи. Защо? Защото той е, помазанието е върху него, силата е върху него, нещо има върху него и той представлява нещо в духовния свят. Помните, когато синовете на Скева искаха да изгонят нечистия дух, какво каза нечистия дух:

Исуса признавам, /няма как да го не го признава/, Павел го знам, ама вие кои сте?

        Вие кои сте? Какво представлявате вие в духа?

И тогава той скочи върху тях /7 човека/, преби ги от бой, разкъса им дрехите, голи и наранени си тръгнаха.

        Защо? Не защото не използваха името на Исус, а защото те не представляваха нещо в духовния свят. Много пъти ние заставаме, използваме името на Исус. В името на Исус има сила, има власт. Добре тогава, защо някои неща не стават? Защото не е въпросът само какво представлява името на Исус, въпросът е какво ти представляваш. Кой си ти, както каза нечистият дух? Вие кои сте? Вие, новородени ли сте, първо? Вие, изпълнени ли сте със Святия Дух? Вие, носите ли вяра в себе си? Вие, ходите ли в святост? Вие, изградени ли сте в словото? Кои сте вие, казва. Разбирате ли? Затова ви казвам на този въпрос да отговорим – кои сме ние? Кои сме ние? Не само според Божието слово кои сме ние, а кои сме ние в реалност. Дали наистина, защото ако ходиш и живееш в грях и след това отиваш да вършиш тая работа, не се учудвай, че демоните не те уважават и че не искат да излязат. Защо? Защото те виждат в духа, ти пред тях си като на рентген. Виждат духовното ти състояние, виждат в какво състояние си. И викат – този ли на мен ще ми каже? Аз го знам какво прави вкъщи. Кои сте вие е въпросът. Така че това изграждане е необходимо.

Следващото нещо, което искам да кажа. Божието слово носи вяра.

Вярата идва от слушане, слушането от Божието слово. Римляни 10:17

        Божието слово носи вяра. Трябва да приемате чистото, неподправено мляко на Божието слово. Не просто да слушате само проповедници. Трябва да се научиш да слушаш чистото Божие слово, защото ние проповедниците, когато говорим, покрай словото, което даваме, идва и вкуса и миризмата от нас. Ние сме като едни чешмички, през които тече водата, обаче ако е ръждива чешмата – мм, тази вода ръждива. Ако е вътре мръсна чешмата, дори чиста вода да тече, пак се замърсява. Значи при тебе може да дойде, замърсено по  някакъв начин, изкривено по някакъв начин словото. Един ще отиде към просперитета, ще го докара до крайност, друг пък ще направи съвсем обратното на просперитета. Единият, пък ще стане и ще каже – няма изцеление, това са отминали работи; другият, пък ще доведе до крайност изцелението. Единият ще каже няма освобождение, другият ще каже освобождението го има и всяко нещо е освобождение и няма нищо друго освен освобождението. И един ще каже – ние сме в Новия Завет, Старият Завет не важи; другият ще каже – Старият Завет така, така и ще те вкара в старозаветни неща. Единият ще каже – трябва да пазиш съботата, другият ще каже – еди какво си. Единият ще каже това, другият ще каже Бог Исус не е Господ. Изобщо какво ли няма да може да има, ако ти не се хванеш наистина да се храниш с чистото Божие слово. Защото вярата идва от слушане, а слушането от Божието слово. Освен това, друго нещо, което е много важно. Трябва да помните, че

Исус е начинателят и усъвършителят на нашата вяра

        На английски се казва, че Той е авторът на нашата вяра и завършителят на нашата вяра – Алфа и Омега. Тоест, вярата е започната от Исус /помнете, че Исус е словото/. Словото започва вярата, словото завършва вярата. Исус започва вярата, Исус завършва вярата. Това е Евреи 12 глава, 2-ри стих:

Като гледаме на Исус, начинателя и усъвършителя на нашата вяра

/автора и завършителя на нашата вяра/

        Исус, от Него идва вярата, помнете, от словото идва вярата. Ако слушате някой да ви проповядва от Библията, а вместо вяра идват съмнения към вас, да знаете, че това не е словото на Бога. И дяволът може да проповядва от Библията и можете да го видите в Матей 4 глава и в Лука 4 глава, той цитира Псалм 91 на Исус в пустинята. Дяволът може да използва Божието слово по-добре от нас, обаче няма да дойде вяра, но ще дойдат съмнения, колебания. Защото той каза, защото е писано и каква беше целта? Целта беше да разколебае Исус върху Божието слово и да го накара да извърши самоубийство, да се хвърли и да се самоубие, за да докаже, че Бог е с него. И тук можете да видите, че самоубийството идва от дявола, не е просто нещо случайно. След това, нека да мина по-нататък. Това е много интересно – 1 Коринтяни 14:3:

Който говори на непознат език, назидава /изгражда/ себе си

        Зидария, нали знаете? Назидава или изгражда себе си. Какво назидаваш и изграждаш – вярата. Това е основното, което изграждаш и назидаваш. Това е основното в духа, което изграждаш и назидаваш. Тоест, когато говориш на непознати езици, или както Библията казва – молитва с, обърнете внимание на думата молитва с духа, не в духа, а молитва с духа с малка буква. Това е 1 Коринтяни 14:4, говори се за молитва с човешкия дух, това е молитва на езици. Способността е дадена от Святия Дух, но говори човешкият дух. Когато се моля с духа си, умът ми не дава плод. Как се моля – с духа си, с човешкия дух се моля. Трябва да не ги бъркаме нещата. Молитва в духа е друго нещо, след малко ще говорим. Говоренето на езици назидава или изгражда мене и моята вяра. Искаш да се изграждаш в духа, искаш да се  изграждаш вярата – моли се на езици. Ето го – 1 Коринтяни 14:4. Освен слушането на словото, молитвата на езици те изгражда.

След това отиваме на другата молитва – молитва в духа, която разбира се я има в Римляни 8:6, но аз тука ще цитирам друг стих – Юда 1:20. Това не е Юда Искариотски:

Но вие, възлюбени, назидавайки себе си във вашата пресвята вяра, молейки се в Святия Дух

        Значи, какво казва? Изграждайки или назидавайки себе си във вашата пресвята вяра, молейки се в Святия Дух. Молитвата в духа е нещо различно от молитвата с духа, защото тук става въпрос за молитва в Святия Дух, а не молитва с човешкия дух. Молитва в Святия Дух означава молитва, която не е в плътта, а молитва, която е в духа. Какво означава това? Това означава молитва, която е в сътрудничество със Святия Дух, молитва водена и ръководена от Святия Дух. Не молитва в плътта, водена и ръководена от собствения ни ум, а молитва, която е ръководена от духа на Бога, който живее в нас. Как става това? Става, молитвата може да бъде водена от духа на Бога. Резултатите от молитва водена от Бога са далеч, далеч по-добри от резултатите на молитвата, водена от собствения ум. Аз не казвам, че тая молитва няма резултати, но по-съвършеното, по-великото, по-богоугодното е, когато ти станеш един инструмент, използван в молитва от Святия Дух. Той да те води и да ти каже кога, какво и как да се молиш. Така се изгражда вярата, когато си в духа. Молитва в Духа. Аз затова ви казах – пребъдвайте в присъствието на Бога, бъдете ръководени от Святия Дух и вашата вяра започва да се изгражда. Вие сами можете да го видите. Когато сте в състояние на помазание на присъствие на Святия Дух, молитвата, хваление се издигаш. Защо? Защото вярата ти расте в духа. Бидейки в духа, вярата расте. Защо? Защото Святият Дух е дух на вяра.

Имайки същия дух на вяра, казва Библията.

Кой е този дух на вяра – това е Святият Дух и ако обърнете внимание в Галатяни 5:20-22 стих говори за плода на духа, който има 9 характеристики посочени там. Едната от характеристиките се нарича вярност, но на английски език и други езици (и в православния превод), думата е вяра. Аз вярвам, че означава и двете – и вяра, и вярност, защото вярата е вярност и вярността е вяра. Ти не можеш да бъдеш верен на някого, ако не му вярваш. И не можеш да вярваш на някого, ако не си му верен. Казваш – аз вярвам на Бога, ама не си Му верен. Не може да бъде, те са свързани нещата. Така че вярата е плод на духа. Значи Святият Дух дава като плод вяра. Когато ти ходиш в Неговото присъствие и под Неговото ръководство, резултата, който идва, е вяра в живота ти, резултата, който идва, е любов, резултата е радост, резултата е мир, резултата е правда. Не може, примерно, някой да каже – аз ходя в присъствието на Бога, обаче ходя в омраза, ходя в непростителност, ходя в клюкарство, ходя в критикарство. Това е лъжа. Не може да бъде това, разбирате ли го. Защото духът на Бога дава плод и този плод е характер. Характерът на човека не се променя от човешките напъни, а се променя от присъствието на Святия Дух. Затова Исус казва –

пребъдвайте в Мене и Аз във вас. Както пръчката не може от само себе си да даде плод /ето го плода на духа/, така и вие не можете да дадете плод, ако не пребъдвате в Мене. (Йоан 15 глава, 4 и 5 стих)

        Плодът не се дава чрез напъване. Пръчката не се напъва да дава плод. Пръчката дава плод естествено, макар че е свръхестествено. Ние даваме естествено. От наша страна е естествено, нормално, но от Негова страна е свръхестествено и не е нормално. Свръхестествено, то идва от Него. Ти си просто пръчката, която държи плода. Ние имаме две опорни точки – едната точка на лозата, която е източникът на живота и другата точка е плодът, който ние вече даваме на света. Светът опитва плода и като опита плода казва – аха, това е сладко грозде! По това съдя, че лозата и корена й са хубави. А, като опита – уу, кисело и горчиво! Значи нещо в тази лоза или този корен не е наред. Опитваш се да хванеш, ще се ободеш на някой трън. Струваше ми се, че лозата няма тръни, ама може би греша. Опитваш се пак, пак се обождаш. Докато един ден разбереш, че не е лоза това, не е пръчка на лоза, просто е един трън. Обаче, трънът има табелка, на която пише – новороден християнин. Но тази табелка е фалшива. Затова Исус казва:

Пазете се от хората, защото ще ви предадат на съдилища, ще ви предадат на затвори и даже ще дойде време, когато тези, които ви убиват, ще мислят, че вършат Божията воля

        Затова казва пазете се от хората, пазете се от тръните. По плодовете се познават. Ето го. Но как принасяш добрия плод, не като се напъваш, а като пребъдваш в духа. Точно тази молитва, която казва – като се молим в Святия Дух се изграждаме в нашата пресвята вяра. Плодът, който идва от присъствието на Святия Дух, от ръководството на Святия Дух, е вяра. Резултатът, който идва от Божието слово, е вяра, резултатът който идва от говоренето на езици, е вяра. Слава да бъде на Бога.

Сега нека да мина по-нататък. Шеста точка искам да погледна – действието върху словото активизира вярата ни и я усъвършенства. Действието ни върху Божието слово, активизира нашата вяра, освобождава вярата и усъвършенства вярата. Това можете да го видите в Яков 2:22. Какво казва:

Виждаш ли как вярата работи чрез делата и чрез делата вярата се усъвършенства

        Вярата работи чрез действието и чрез действието вярата се усъвършенства. Ето, искаш съвършена вяра – изпълнявай Божието слово на дело. Сега, нека да обърна внимание на този момент. Каква е разликата между дела по плът и дела на вяра? Защото от една страна Павел казва, че ние сме спасени по благодат чрез вяра, а не чрез дела, от друга страна Яков казва, че вяра без дела е мъртва. И ние си задаваме въпроса – добре де, аз като ще вярвам, ще трябва ли да върша това или не трябва? Защо Павел казва, че не трябва да върша, а пък Яков казва, че трябва да върша?  И винаги в словото имаш двете страни. Има два стиха, които привидно си противоречат, за да можеш да намериш тесния път. Нито наляво, нито надясно, трябва да намериш тесния път. Както Исус каза:

Тесен е пътят, който води към вечен живот

        А тези два стиха ограничават истината и ти показват тясната портичка и тесния път, по който ти трябва да ходиш, за да можеш наистина да имаш благословението, успеха, благодата, спасението. Ето, това е тесният път. Така че тука виждате между Павел и Яков това привидно противоречие, но сега ще ви кажа един прост критерий, по който може да се прецени.

№1, Библията нарича в Евреи 6:1,2 делата, които са извършени без вяра, ги нарича мъртви дела. Мъртви дела са дела, извършени без вяра в Бога и Неговото слово. Това е първото нещо. Всяко дело, което го вършиш без вяра в Христос и в Неговото слово, то е мъртво дело или то е грях, няма живот в него. После, отиваме от другата страна, всяка вяра, която няма дела, е мъртва вяра. Имаме мъртви дела, имаме мъртва вяра. Коя е мъртва вяра? Мъртва вяра е тази, която е без дела. Тоест, делата без вяра са мъртви и вяра без дела е мъртва. Виждаме, че вярата и делата трябва да бъдат заедно. Не може само дела, не може само вяра. Само дела са мъртви, само вяра е мъртва. Вяра и дела – жива вяра, живи дела. Следващият въпрос обаче, кое е първо – вярата или делата? Отговорът според Римляни, Павел казва –

по благодат сте спасени, чрез вяра. Без дела, за да не се похвали никой.

Какво става? Ти приемаш даром, по благодат вярата, даром по благодат спасението, нищо не си направил. Но един път получил тази вяра по благодат, тя автоматично след това предизвиква действие и ти трябва да се подчиниш на това действие. Тази вяра те подтиква към действие. Тоест, първото е вярата, резултатът са делата. Не първото делата, после вярата. Вярата е първоизточникът, защото Библията казва в Йоан 1 глава – в началото бе словото. Винаги в началото на всяко нещо, което Бог прави, е словото, а словото носи със себе си вяра. Когато ти приемеш Божието слово, ти приемаш с него вяра и в резултат на тази вяра, тогава ти трябва да се активираш в действие. Ако останеш бездействен, тогава вярата умира. Но ако получил вярата, ти освободиш вярата в действие, тогава има резултат. Вижте го в Деяние на апостолите. Павел проповядва словото, там стои един куц човек от рождението си и този човек слуша словото на Павел. И Павел се вглежда в човека и вижда, че в резултат на словото има вяра в този човек да бъде изцелен. Тогава Павел се провиква със силен глас – стани на нозете си. Човекът стана на нозете си и започна да тича. Изцелен от силата на Бога, но той не му заповяда да стане, преди да види, че има вяра в него. Той видя, че има вяра и тогава му заповяда да стане. Тоест, вярата е първоизточникът, словото, вярата е първоизточникът на действието на вяра. Но за да може този човек да бъде изцелен, не беше достатъчно да има вяра. Вярата беше налице вече, словото беше дошло и много хора остават дотук. Седят, слушат словото, изпълват се с вяра, обаче не я освобождавате, тука е проблемът. Но когато вярата изпълни сърцето ти, ти трябва да приложиш кореспондиращо действие на вярата. И когато задействаш вярата, освободиш вярата, тогава идва чудото в живота ти. Независимо какво чудо, дали е чудо на спасение, дали е на освобождение, дали е на изцеление, дали е на снабдяване, дали е семейно чудо, в бизнеса, на взаимоотношенията. Каквото ще да е, в каквато ще да е област, Господ върши чудеса във всяка една област, но ти трябва да знаеш как да активираш тази вяра посредством действие и посредством устата си. Ето го отново Римляни 19 глава, 9 и 10 стих, много популярни стихове. Какво се казва там?

Със сърце вярва човек и се оправдава, но с уста прави изповед и се спасява

        Виждате ли първо идва вярата в сърцето, която носи оправдание, но все още няма спасение. Спасението идва, когато човек с устата си изповяда – Исусе, от днес нататък, Ти си моят Господ! Спасението идва от този момент. Защото ти провъзгласяваш Исус за Твой Господ, ти го изповядваш като свой Господ и спасител. И Неговата ръка се протяга и Той поради вярата в Неговото слово, поради вярата в това, което Той наистина е, Той те спасява. Защото Той наистина е Господ, но ако ти не вярваш, че Той е Господ и ти не изповядаш, че Той е Господ, Той за тебе няма да се прояви като Господ да те спаси, не защото не е Господ, а защото ти не го признаваш за Господ. А за да го признаваш, трябва да е в сърцето ти. Вярата е първо на сърцето, после на устата и трябва с устата си да го признаеш, така че небето, земята, ангели, власти, дявол, църква, свят, всички да разберат, че ти вярваш, че Исус е Господ. Така че няма законното право повече да каже – той не е спасен. Дяволът няма право, защото ти си се подписал с езика си, че Исус е Твоят Господ. В духовния свят думите имат огромна стойност. Те са като камък, който ти хвърляш в Космоса. Ти го хвърляш този камък – „Исус е Господ“ и този камък лети завинаги. Той лети завинаги в тая посока, той никога не пада. Ти си я казал тази дума и тази дума е валидна завинаги. Ако ти обаче не се отречеш от нея, ако се отречеш – камъкът пада. Но когато ти си го казал, ти си го декларирал в духа, то стои. Има хора, които правят обратна декларация. Някой декларират примерно, че искат да умрат. И този камък лети, лети, лети, докато в един момент, човек вземе да падне. Или пада от рак, или от нещо друго, но не знае, че камъкът, който е хвърлил, го е хвърлил самият той със собствената си уста. И казва – ама, аз повярвах в Бога. Ти си повярвал в Бога, но тази дума, която си казал, не си я отменил. Направен си по Божий образ и подобие и в духовния свят всеки зачита твоите думи. Дори и преди да си спасен, твоите думи са имали сила и са имали стойност. И небето, и земята са ги зачитали, до момента, в който кажеш – Господи, аз се покайвам за това, което казах. Аз се отричам от това, което казах. Аз няма да умра, ще живея и ще разказвам делата на Господа. И бам – всичко се разрушава, плановете на дявола се разрушават, клопките се разрушават, болестите се разрушават и ти получаваш освобождението. Но колкото по-рано го направите, приятели, толкова по-добре. Защото някои хора се сещат да го направят на болното легло, когато са вече прекалено болни. Някои казват – за Бога всичко е възможно. Разбира се, че за Бога всичко е възможно, но е от една тънка зависимост от твоята вяра. Не казвам винаги. Понякога Бог върши неща независимо от нашата вяра, но като правило, Бог си е Бог, Той може да прави всичко според словото Си. Но принципното положение е, че това, което Той върши, върши по канала на нашата вяра, това което имаш в сърцето си. Например, идете при всеки доктор и ще ви каже – ако уловим болестта по-отрано, по-лесно я изцеляваме, като е по-късно – по-трудно я изцеляваме. Същото и при нас, колкото по-рано се съвземеш, толкова по-добре, по-лесно става. Защото, ако болестта се е засилила в по-тежък етап, вече там се иска по-тежко помазание, защото помазанието руши хомота на Сатана. Иска се по-тежка вяра. Не, че не е възможно, всичко е възможно, но за този, който вярва в Бога. Ама въпросът е колко вярва в Бога, защото тези знамения ще придружават вярващите; В Мое име бесове ще изгонват. Ама колко вярващи бесове изгонват и колко вярващи като полагат ръце на болни, болните се изцеляват? И колко от болните се изцеляват и колко демони излизат? Всички сме вярващи, ама за каква вяра говорим? Нека да не бъдем идеалисти, а да бъдем реалисти в духа. Затова винаги е по-добре, човек като извърши грях, веднага да се покае. Като направи нещо нередно, веднага падни пред Бога – Боже, съжалявам, очисти ме с кръвта Си. Наистина съжалявам, моля Те, освободи ме от това, не го искам! Веднага, за да не оставиш това семенце да расте в тебе и да дава злия плод. Защото колкото повече расте, толкова по-трудно става. Ето, аз например знам за кучешката тения. Първо, влиза нещо в тялото, например в белите дробове и започва да расте кучешката тения, тя е като една торбичка. Расте, расте, до едно положение, вътре милиони семенца кучешка тения. Ако го уловят навреме и извадят тая торбичка, без да се пръсне, човекът с една операция минава и готово. Обаче, ако тази торбичка се пръсне един път, тя се пръска и отива по цялото тяло. И тогава вече трябват хиляди операции, за да бъде изцелен човека, защото на всяко едно място по тялото може да има червейче или нещо, което го разяжда. Те не могат цялото тяло да го нарежат като на ренде, за да го изчистят и човекът си отива. Така е и в духовно отношение – колкото по-рано се очистим от семената на врага, толкова по-добре. Очистете се от всяко семе на врага, за да не дава лоши плодове във вас.

Така че аз ще се върна на това – вярата в сърцето, думите на устата и така вярата какво става казва Божието слово – се усъвършенства чрез дела. Нека видя по-нататък.

Още два интересни стиха в Яков – действието върху Божието слово носи живот или дух на вяра, както се казва в Яков 2:17-20 и 26-ти стих.

Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. Но искаш ли да знаеш, о, суетни човече, че вяра без дела е мъртва.

26. Защото както тялото без дух е мъртво, така вярата без дела е мъртва също

        Какво сравнение! Представете си мъртъв човек и жив човек един до друг. Единият в ковчега, другия до ковчега стои и плаче. Двама човека – единият жив, другият мъртъв – разлика огромна. По същия начин два вида вяра – жива и мъртва. Каква е разликата? При човека е, че при единия има дух, при другия няма дух. Духът е заминал при Бога. Каква е разликата при вярата? Разликата е, че едната вяра е активна вяра в действие, а другата вяра е умствена вяра. Тя е умствено приемане. Вярваш ли, че Исус е Господ? Да, да, аз го вярвам. Обаче в същото време виж какъв живот живее, виж какви дела върши. Но, да, да. Моята философия е такава, аз философски погледнато вярвам, че Исус Христос възкръсна от смъртта, вярвам във вечния живот. Вярвам, обаче вярвам само на думи, но вярата не е дума. Вярата е дух и вярата е действия. Така че виждате, както тука казва, че тялото без дух е мъртво, така вярата без дела, делата носят духа на вярата. Делата носят живота на вярата, съживяват я, възкресяват я. Затова трябва да се задействаме. Затова ми прави впечатление, че в по-елементарните народи по-лесно чудеса стават, защото при тях няма много философия, просто вярваш или не вярваш. Аз си спомням в махалата, като бяхме, идват хората, плаче, приема изцелението и заминава. Внасят човека болен, получава си изцелението, заминава си. Няма да се колебаят, да мислят. Не може да отиде на доктор, няма пари за доктор, идва в църквата, получава изцеление и си тръгва. И тази жена много силно впечатление ми беше направила. Аз друг път съм я казвал, на Джаго майката като доведе момчето, имаше тумор в кляното и казва – „Ходих при „Свидетелите на Йехова“ и казвам молете се за моето момче да получи изцеление.“ Той там свещеникът казал – „А, не може сестра, то вече свърши това нещо! Господ вече не изцелява!“ Тя жената казала – „Е, какъв е тоя вашият Господ, та не изцелява! То докторите изцеляват, та Господ не изцелява! Я, ще ида в една църква, където Господ изцелява.“ Дойде в църквата и получи изцелението за внука си. Дойде внукът, Господ го удари. Някои хора не им харесва, че падат на земята, обаче падна на земята, по-важното е не, че падна, а че беше изцелен. Дали ще пада, дали ще лети, няма значение. Важното е да получи изцелението. И ето жената го получи. Вярваше повече от свещеника. Проста вяра. Тя разсъждава така – Бог, Той е създал човека. След като е Бог, Той може да изцели човека. Как може Бог да не може да изцели човека? Какъв е тоя Бог, дето не може да изцели човека?! Тия нещо са се объркали. Веднага им хвана грешката, доктриналната грешка им я хвана. Една жена, възрастна жена, обикновена жена, без образование, хвана грешката на „Свидетелите на Йехова“ одма. И дойде на правилното място, получи изцелението и си заминаха здрави, а докторите искаха по онова време 1200 марки. Искаха за операцията на момчето и те нямаха хората такава възможност. Ето, виждате как нещата стават – простичка, активна, динамична вяра, не голяма философия в мозъка. Голяма вяра в сърцето – Моят Бог е способен да направи това нещо. Аз вярвам, аз искам.
На последната молитва по скайпа, която правихме за изцеление в Хасково, една сестра дойде да даде свидетелство как Бог я изцели предишния път, не помня от какво беше и тя вика – ама, сега съм болна от еди какво си. Можете да го видите сложен е този случай с молитвата. И тя казва – айде, сега да се помолим за това. И аз казвам – добре, имам три въпроса към тебе. Може ли Исус да те изцели? Тя каза – може, разбира се. Добре. Втори въпрос – иска ли Исус да те изцели? Тя каза – иска, разбира се! Трети въпрос – ще те изцели ли Исус сега или няма да те изцели? Тя каза – ще ме изцели още сега. И Господ я изцели веднага. Три въпроса  – може ли, иска ли. Някои казват може, но не знам дали иска. Тя каза – може и иска. Добре, иска, ама кога ще го направи – другия век, другия месец, или сега ще го направи? Въпрос на вяра. Вярата вярва сега, надеждата вярва в бъдещето. Надеждата е – един ден Господ ще ме изцели. Аз вярвам, но всъщност думата е – аз се надявам, че един ден Господ ще ме изцели. Какво казва вярата? Сега и го получава сега. Чудесата са обещани за вярата. Така че трябва да минем отвъд надеждата, да влезем във вярата – сега да получа това, което Бог е обещал.

Вярата освобождава помазанието и силата на Святия Дух. Обърнете внимание на това – вярата освобождава помазанието и силата на Святия Дух. Те не се освобождават автоматично. Вижте, много пъти трябва дума да се каже. Например, имаме служба, идва човека и казваш – в името на Исус, нечисти душе, излез от него! И помазанието и силата на Бога се задействат. Защо? Защото вярата се задейства. Преди това духът си стои спокойно. В момента, в който ти го конфронтираш чрез вяра, резултатът почва да идва. Отиваш и казваш на човека, който е парализиран или куц – стани и ходи! Вярата се задейства. Застава човек с по-къс крак. Виждаш единия крак по-къс – един, два сантиметра. Казваш на крака – в името на Исус, гръбнака да бъде изцелен, крака да порасне! И виждаш как крака расте, защото освобождаваш вярата. Преди това защо не става? Защото не е освободена вярата. Вярата е там, силата е там, всичко си е там, въпросът е, че действието го няма. Без вяра силата така да се каже спи. Трябва да я събудим. Силата е в нас, но вярата освобождава силата. В нас има извор на живот. От утробата ни ще потекат реки от жива вода, но вярата освобожда силата, която е в нас. Тоест, не е толкова проблемът със силата, ако си кръстен в Святия Дух имаш силата. Обаче проблемът е във вярата. Дали имаш вярата да освободиш тая сила? И според вярата, която имаш, ти освобождаваш такова количество сила. Ето, чрез вяра се освобождава силата.

Защото Божието царство не е в думи, а е в сила.

1 Коринтяни 4:20

         И така, молитвата ни държи в общение с Бога. Словото ни държи пребъдващи в Бога. Вярата упражнява ефективно властта, която Бог ни е дал. Така че като финал на това поучение бих казал – повярвай и ще видиш Божията слава,

защото всичко е възможно, за този който вярва в Бога.