Господи, отвори очите ни и повдигни очите ни нагоре към Твоя Син да можем да го видим, както Стефан го видя. Стефан видя небето отворено и сина на Бога, седнал на трона.

  Искам да ви кажа, че трябва Господ да ни отвори очите, за да можем да видим Него. Това е, от което имаме нужда. Боже, повдигни ни очите да гледаме към Твоя Син. Знаете ли какво ми направи впечатление като си четях? Тия дни разглеждах чудесата в Библията те са много и това, което ми направи впечатление, което Исус направи, когато му донесоха две рибки и пет хляба. Той ги взе в ръцете си, но не гледаше към рибките и хлябовете, а погледна към небето, благодари, раздаде и те се умножиха. И в това има урок – когато Бог даде нещо в ръцете ни, не трябва да гледаме в него, а трябва да погледнем към небето. Именно погледа към небето е този, който очаква чудотворната сила на Бога. И когато ти гледаш към небето, вярваш в Този, който седи в небето, тогава Неговата сила минава и умножава, и върши чудеса. Ето това е, което е необходимо.

  Така че всеки един днес, който очаква чудо от Бога, искам да ви кажа, че сте на правилното място. Това е област в Духа, това е област в царството, независимо че е виртуално, това е област, в която се движи Святия Дух. Просто отмести погледа си от твоята нужда, не гледай колко са ти малко рибките, не гледай колко са ти малко хлябовете, а погледни на това колко е голям Господ. И Господ, който е голям, може да направи малките рибки да се умножат и малкото хлябове да се умножат, за да стигнат за всичко, за което са предназначени. Така че нека Бог да ви умножава и да ви преумножава. Според Второзаконие 1:11-ти стих, Господ да ви увеличи, да ви умножи, да ви преумножи, да извърши чудеса в живота ви. Обаче за да ги имате тия неща, горе главата, погледа към небесата, не в нуждите, а в Господа. Колкото и да гледаш нуждите, не можеш да ги снабдиш, когато погледнеш на снабдителя, нуждите ще бъдат снабдени. И Той казва в Матей 6:33

Първо търсете Неговото царство /къде е то – там/ и Неговата воля и Неговата правда, и всичко онова, от което се нуждаете тука, ще ви се умножи и ще ви се снабди 

  Ето тука Меги, сестра ти пише: „Брат Пламене, сестра Виолета има спешна нужда от застъпническа молитва. Оперирана е от сърце и е на командно дишане, което утре ще бъде изключено. Лекарите са казали, че сърцето е много слабо и изтощено, но важното за нас е какво Бог е казал. Слава на името Му”.

  Слава на Бога, радвам се сестро за това, което ти казваш – ти изразяваш твоята вяра. С думите, които пишеш, ти показваш твоята вяра. Вярата активира чудесата на Бога. Сега ние тука също активираме вярата си и в името на Господ Исус Христос, сина на Бога, говорим на сърцето на Виолета, която е оперирана, говорим на това сърце – бъди изцелено в името на Исус. Изговорям живот, благословение, здраве и сила от Бога върху това сърце. Нека това сърце да проработи, не чрез човешка сила, но чрез Божията сила. Изговорям живот в сърцето на Виолета. Аз ти благодаря, Господи, за живот, здрадве, изцеление и сила в това сърце, в името на Исус и Ти благодаря за Твоята чудотворна сила. Амин.

  Прокламираме с вяра, онова което Бог е обещал и ние повече от това не можем да направим, останалото го прави Господ. В словото се казва, че ако искаме да видим чудеса, първо трябва да вярваме в сърцето си, второ, не трябва да се съмняваме в сърцето си и трето, трябва да говорим с устата си. Това са трите неща, от които имаме нужда. Ако речеш на тази планина, на тази болест, на тази немощ в сърцето на тази сестра Виолета, „вдигни се и се хвърли в морето”, което ще рече бездната, да се махне от нея. Обаче, не само да го кажеш,

но да повярваш в сърцето си и да не се съмняваш, че това, което казваш ще се сбъдне, ще стане, казва словото. 

  Това са необходимите реквизити за едно чудо. Така че ние просто провъзгласяваме, прокламираме словото на Бога, вярваме в сърцата си, без да се съмняваме и очакваме чудото да стане. Това е, което можем да направим. И планината очакваме, че вече се е преместила и е вече по океаните. Слава на Бога! Тази немощ, която е в сърцето на Виолета, очакваме, че вече е в океана на небитието. Амин.

  Няма нито една болест, която можете да си представите, няма нито една болест, открита от хората, която Исус Христос да не може да изцели. Нека го погледнем по тоя начин. Няма болест, която Той да не може да изцели. И затова въпроса не е дали Той може или не може да изцели, въпроса е ние вярваме ли, че Той може да изцели всяка болест. Когато ние сложим нашата вяра в Неговите способности, тогава чудесата стават реалност.

  Искам да ви кажа нещо. На нас не ни е нужна голяма вяра, за да видим чудесата на Бога. На нас ни е нужда малка вяра, колкото синапово зърно, но нашата малка вяра е в един голям Бог и този голям Бог може да използва малката вяра, за да мести големи планини. Така че ти имаш вяра в сърцето си, това синапово зърно на вярата го имаш в сърцето си, просто го активирай. Нека това синапово зрънце, което е вътре в сърцето ти, да застане и на устата ти, да прокламираш словото на вярата и да получиш твоето чудо, което се нуждаеш още днес.

  В името на Исус, Господи, аз искам наистина да местим планините. В името на Исус, Господи искам да изкореняваме насаденото от врага, в името на Исус да изсъхнат от корен, онези неща, които врага е насадил в живота ни и нека Твоето царство и Твоята воля да бъде в нашия живот.

  Тука сестра Мери пише – А за мен въпроса е вярваме ли, че Той иска да ни изцели? Ако този въпрос стои, значи няма вяра за това, че Той иска да ни изцели. На този въпрос отговора може да се намери в Матей 8 глава в началото, когато прокажения казва на Исус – „Господи, ако искаш Ти можеш да ме изцелиш”. Значи, той е вярвал, че Исус може да го изцели, но не е знаел  дали иска, казва „ако искаш можеш да ме изцелиш, ама не съм сигурен дали искаш”. Обаче, Исус отговаря – Искам и Той отговаря на него, но Той отговаря и на тебе, защото Той не е лицеприятен Господ. Както на него отговаря, така и на тебе казва –

Искам, бъди изцелен! И проказата се очисти в същия момент. 

  И това стана преди Исус да плати цената за нашето изцеление. Както знаете изкуплението се извърши на кръста преди 2000 години като Исус заплати цената за нашите грехове, но заплати и цената за нашето изцеление. Защото пише,

„Писано е, за да се сбъдне реченото от пророк Исая -Той взе на Себе си нашите болести и немощите ни понесе”

  И І Петрово 2:24 казва:

И с Неговото рани ние се изцелихме 

  Така че, не само че Той иска да го направи, но Той вече го направи преди 2000 години. Както очистването на греха, така и изцелението на болестите, са нещо което е исторически факт, включено в изкуплението преди 2000 години на кръста. И сега въпроса не е дали Той иска да го направи, защото Той вече го е направил. Въпросът е в това ние да успеем да активираме нашата вяра, за да може онова, което Той е изработи на кръста да стане физическа реалност в нашите тела. Проблемът стои в това и затова в Библията се говори, че трябва

да подражаваме на ония, които с вяра и устояване наследяваха обещаните благословения

  Как се наследяват обещаните благословения? Не автоматично, а като се приложи вяра и с постоянство тези благословения стават реалност в нашия живот. Така че да можем да доведем онова, което е в духа в нашия физически свят, ние имаме нужда от вяра и устояване в тази вяра. Така че ние в духа го имаме и както казва Ефесяни 1:3 стих:

Бог ни е благословил с всякакво духовно благословение в небесни места 

  Всяко благословение е там, въпроса е, че то е в духа и в небесни места. И работата е там, как онези неща, които са вече реалност в духа в небесни места да дойдат, да станат реалност в нашия живот и нашия свят. И ето тука е отговора на вярата, затова тя е необходима, защото тя е канала, по който небесната реалност става земна реалност. Същото което Исус каза на Петър:

Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата 

  Същото това нещо в Amplified Bible много хубаво е обяснено там – онова, което е вързано на небесата да го връзваме на земята и то ще бъде вързано. Онова, което е развързано на небесата да го развързваме на земята и то ще бъде развързано, тоест, да докарваме небето на земята. Ето това е, искаме небето да слезе на земята. И в същото време Исус каза на своите ученици:

Молете се така – да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, как? Както е горе царството и както е горе волята, така да бъде тука долу царството Му и тука долу да бъде волята Му 

  Не да бъде царството на болестта и на смъртта, не да бъде царството на депресията и на всякакви душевни проблеми, а да бъде царството на Бога, царството на свободата, царството на правдата, царството на силата, царството на чудесата на Бога, царството на благословенията и благодатта. Затова правим и богослуженията. Каква полза има от това Пламен много да говори? Ползата е това, което говоря да стане канал, по който онази небесна благодат да се излее тука сред нас и всеки един да се възползва от това нещо. Ползата е да насоча вашите очи нагоре там където Той седи на Трона, защото ние, приятели, живеем под отворено небе и има стълба и тази стълба е Исус Христос. Той казва: „Аз съм пътят”. Яков говори за стълба в Стария Завет, в Битие, Исус говори за път. Това е  същото, пътя който ни води оттук до трона на благодатта на Отца и също пътя, който води Отец от Неговия трон тука сред нас, за да може Той да царува. За да може наистина да преживяваме и да живеем в Неговото царство и Неговата воля. Нека да възпяваме Неговото име.

  Искам да ви дам четири стиха върху които да разсъждавате. Първо, много интересно е тука в Римляни 3:27 стих се говори за закона на вярата. Има закон на делата, има различни човешки закони, има дори и закона на Библията – Стария Завет, но ние сме в Новия Завет и работи закона на вярата или закона на животворящия дух. Това означава, че има едно ново ниво, в което можем да влезем – нивото на духа. Това ниво на духа, то е в от по-висок разряд, то не е от разряда на този свят. Влезеш ли в тази област на духа, влезеш ли в областта на вярата, всичките тези физически закони на тази земя, всичкото това, което те обикаля, всичките тези планини и лабиринти, из един път изчезват, ти заставаш над тях, тогава можеш да ходиш по водата. Можеш да ходиш по водата на обстоятелствата, можеш да ходиш по водата на проблемите ти, можеш да ходиш по водата на невъзможното, както Исус го направи и той упрекна Петър, когато потъваше, за това че вярата му избяга, като видя вълните и видя ветровете. Господ казва – вие можете да ходите върху всичко това, можете да влезете в едно съвсем ново ниво, това ниво на вяра, съвсем друга дименсия. Така че закона на вярата е в Римляни 3:27.

  Другото, което искам да ви покажа е във ІІ Коринтяни 4:13, Павел говори за духа на вярата. Значи сега казахме, първо закона на вярата, има духовен закон на вярата, това е закона на животворящия дух.Чрез вяра влизаме в духа, чрез вяра планини се преместват. Но тука сега се говори за духа на вярата, вярата като дух. Духът на вярата, представяте ли си? И после казва:

Както е писано повярвах и затова говорих 

  Затова нека вяра да изпълни сърцата ни, нека духът на вярата да изпълни всяко едно сърце да повярваме и да говорим на планините, да повярваме и да говорим на морето, да говорим на бурята, да повярваме и да говорим на онова растение в нашето семейство или нашия дом да се изкорени, да изсъхне от корен и то да излезе и да се насади на друго място. Така че имаме духа на вярата в нашите сърца – „повярвах и затова говорих”, затова нека да говорим според вярата.

  Нека да ви покажа още нещо, което тука го пише в Римляни 12:3 стих се говори за това, че

Бог е дал на всеки един от нас мярката на вярата или дялът на вярата.

  В старите български библии пишеше „делата на вярата”, но не е делата, а дялът на вярата или мярката на вярата. Ако има такова нещо, да знаете че става въпрос за дял. Какъв е този дял? Това е просто това синапово зрънце на вярата. Господ го е посадил в сърцето на всеки един човек, това което е необходимо е това синапово зрънце на вярата да се посади и да се активира в живота ни чрез нашите уста.

  Накрая, четвъртото което искам да ви прочета се намира в Римляни 10:8 стих, където казва:

Словото е близо до тебе, в устата и в сърцето ти. Това е словото на вярата, което проповядваме

  Тук се говори вече за слово на вяра. Аз искам ние като се събираме да говорим слово на вяра, не слово на съмнение, не слово на страх, не слово на неверие, а слово на вяра. И това е Божието слово, слово на вяра. И какво казва? То трябва да бъде на две места. № 1 – в сърцето № 2 –на устата. Така че нека словото на вярата да бъде в сърцето ти, да бъде на устата ти и видиш чудеса в живота си, в името на Исус Христос.