Приятели, вярвам, че имам много важно слово да ви говоря. Мислех за друго да говоря, но сега, това което се получава е, че Бог сменя словото, но аз вярвам, че ще бъде от полза за всички нас.

 Знаете какво казва Исус в Лука 19:10. Искам да слушате внимателно, скъпи приятели. Винаги търсете Духа на нещата.

Буквата убива, Духът дава живот,

затова дайте да търсим Духа. Казва се в Лука 19:10:

Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото

         Водете си бележки, както нашият възлюбен брат Айдън си води бележки и след това изследва писанията да види дали правилно говоря, за да види, защото може нещо да съм изкривил. Изследва писанията, Бог му дава допълнителна информация и след това поучава в група братя и сестри и в църквата също. Аз смятам, че това е много добре да се поучим от него, защото в Библията се казва:

Възлюбени, подражавай на доброто, а не на злото

        Като видиш нещо добро, подражавай му! Някой ще каже: „Ама, не трябва да подражаваме”. Не го ли пише в Библията? – „подражавай на доброто”. Ние понеже обичаме да сме много интересни, понякога да не подражаваме на никого и накрая на какво подражаваме. Трябва да се подражава на доброто, казва Библията в 3 Йоан. Освен това, апостол Павел казва:

 Бъдете подражатели на мене, както аз съм подражател на Христос

        Така че, трябва да подражаваме на добрите неща. Брата е от година и половина във вярата, обаче е научил много от словото. Повече от хората, които 20-30 години са във вярата и не могат да намерят стихове, той ги намира и учи другите. Сега отново е накупил тетрадки и химикалки, за да учи една група от хора, които са жадни да стават ученици на Христос. Конкретно и ясно. Какво трябва да се направи? Учи се, върши и учи другите. Ето, това е. Учи се, върши и учи други. Тоест, приеми словото, изпълни го и го предай. Ето ви три стъпки, не са никак сложни, просто ние трябва да ги изпълним. И разбира се, знаете това, което казва Марк 15:16 накрая:

Идете по целия свят и проповядвайте Евангелието на всяка твар

        Ние повече стоим и чакаме някой да дойде при нас, обаче Исус казва: „Идете и проповядвайте”. Аз смятам, че Той е по-прав от нас. Това е, което Исус ни води и Той казва:

  Матей 4:19 Елате след Мене….

Първо последвайте Ме, станете Мои ученици, елате след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци или на човешки души. /Fishers of man/

        Тоест, риболовци на човеци, човека като риба. Така че, вие виждате това, което Исус казва: „Елате след Мене /това е първата стъпка/ и Аз ще ви направя ловци на човеци.” Както Аз лових, така и вие трябва да ловите. Виждате това.

        Защо го казвам? Защото, приятели ние трябва да бъдем много практични в нашето християнство, ако искаме наистина царството на Бога да се разширява. Често пъти ние християните се превръщаме във философи, вместо в духовници. А виждате, че книгата не се казва Философията на апостолите, нали, а се казва “Деянията на апостолите”. Редно е ние, които сме изпратени, защото апостол, значи изпратен, ние изпратените от Бога, Бог ни изпраща: Той казвана Своите ученици в

 Майтей 28:19, 20 и Марк 16:15 – идете проповядвайте Евангелието, идете направете ученици,

         Идете – Господ ни изпраща, ние сме изпратени. И трябва да направим една преоценка на нашата християнска култура и нашето християнско възпитание от философи да се превърнем в деятелни изпълнители на словото,

 …за да не лъжем себе си. Защото, който е само слушател, а не изпълнител, той е човек, който забравя какъв беше и става забравлив слушател, а не деятелен изпълнител, защото деятелния изпълнител е блажен в дейността си

        Значи Господ иска от нас като ловци на човеци да имаме резултати. В Притчи се казва:

 Мъдрият придобива души

         В Данаил 12:3 се казва:

 Онези, които обръщат мнозина в правда ще сияят като звездите до вечни векове

        И така, виждате колко е важно ние да се научим да придобиваме души, или по друг начин казано да евангелизираме или да благовестваме, но трябва да се научим да евангелизираме или благовестваме по Божия начин.

        Първият начин, по който трябва да евангелизирате е вашето лично свидетелство, всеки един от вас, говоря практично. Ако оставим практиката, просто нашето учение не важи за нищо.

 Вяра без дела е мъртва.

        Значи, вие можете да имате голяма вяра колкото планина, но няма да можете да преместите и едно синапово зърно, ако не задвижите тази вяра. Но ако имате вяра колкото едно синапово зърно и задвижите тази вяра и я посадите, ще преместите планини. Затова вярата трябва да има съответното действие. Ако вярата не съдържа в себе си съответното действие, тази вяра е дефектна, значи нещо не е наред с нея. Вярата трябва да бъде придружена със съответното действие. Действието разкрива вярата. Не думите на устата, а действието разкрива вярата.

И нека да преминем нататък. Значи, Господ иска да ни изпрати да проповядваме Евангелието. По какъв начин ти трябва да излагаш Евенгелието на невярващи хора? Ти се сблъскваш с два вида хора, запомни го – два вида хора. Ти срещаш всеки ден два вида хора- едните са спасените, другите са изгубени. Колко вида човека? Спасени-изгубени. Или повярвали и невярващи. Вярващи и невярващи. Спасени-изгубени, това е, което срещаш всеки ден. И въпроса е как трябва да реагираш с едините и с другите. Като видиш вярващ човек, който не знае какво трябва да прави, какво трябва да  направиш? Да го направиш ученик. Срещаш някой вярващ, който е като овца без пастир, какво трябва да го направиш – ученик. Трябва да го направиш ученик на Господа. Исус не каза – идете правете вярващи. Той каза – идете правете ученици. Значи ние трябва да вземем цялостния процес. На човека трябва да се благовества, за да повярва и след това да го направиш ученик. Както овцата ражда агнето, но не го захвърля, а го кърми, докато стане овца. Така ние трябва да вземем хората да ги обърнем към Христос, след това да ги храним, докато могат да стоят на своите си нозе и се хранят сами по Божието слово и да могат да вземат самостоятелни духовни решения. Няма полуизгубени. Или са изгубени, или не са. Или имат вечния живот, или нямат. Просто срещаш хората и трябва да искаш от Бога мъдрост как да постъпиш с тях. Пълно е с вярващи, които нямат напредък в живота си – 10-20-30 години, даже вървят назад. Защо? Защото не стават ученици на Господа. Трябва да ги направим ученици на Господа.

        Ето един съществен стих, който искам да ви покажа. Той е в 2 Тимотей 2:2, запишете си го. Апостол Павел казва на Тимотей:

 Това, което си чул от мене при много свидетели

        Апостол Павел казва на Тимотей: „Това, което си чул” – от кого? От мене, от твоя учител, от твоя духовен наставник, от твоя духовен баща. Защо е толкова важно това, което си чул от мене? Защото днес много християни са объркани. В главата им е каша, защото чете този проповедник какво е казал: „А, точно така е брат!” Чете след това другия: „А, какво става?” Единият казва едно, другия казва друго, аз се обърках. Чете трето и накрая хората са абсолютно объркани. И се срещат един с друг и единия държи една доктрина, другия държи друга доктрина, и става една бъркотия. Какво каза апостол Павел? Това, което си чул от мене при много свидетели. Първо, това трябва да е чистото мляко на Божието слово. Не някаква отвеяна доктрина за някакви неща, дето пишело в Плача на Еремия примерно някакъв стих изваден, един стих от друго и не се знае, не е сигурно дали точно това се има предвид и ние почваме да правим цяла доктрина от един стих. Значи, трябва да бъдем внимателни с това. Библията казва: свидетелство на двама-трима свидетели трябва да има. Духът трябва да свидетелства, хора трябва да свидетелстват, словото трябва да свидетелства, изобщо… И затова словото казва в

 Яков 3:1 Възлюбени, не ставайте мнозина учители

Като се казва: “Възлюбени, не ставайте мнозина учители”, не се казва – възлюбени, недейте всички да правите ученици. Не, това не се казва. Тука се казва за учител, като служение на учител. Всеки вярващ, всеки един трябва да прави ученици. Но като се казва: „не ставайте мнозина учители”, се има предвид: „Недейте мнозина да правите доктрини, ако нямате спецална дарба от Бога и ако не сте наясно с Божието слово, защото можете да вкарате някоя фалшива доктрина.” Не на всеки му е дадено.

Ето, Уилям Брахам, невероятен проповедник от 50-60-те години, в един момент решава да стане учител и влиза в погрешна доктрина. И до ден днешен има брахамисти, които са много хубави хора, обаче вярват, че той е седмия ангел и т.н. Защо трябваше да се стигне до там? Защото човека излезе от призванието си и реши да стане учител, когаато Бог го е призовал да бъде пророк. Той не е бил толкова силен в писанията, той е бил силен в пророкуването, пророческо откровение. И Бог му е бил дал Божии човек до него, който е бил силен в писанията, така че, двамата са се допълвали много добре – единия в откровения, другия в писанието. И са вървели много добре, но в един момент Уилям Брахам решава, че е учител и няма нужда от другия, и влиза в проблема. Какво искам с това нещо да ви кажа?

        Значи, всеки трябва да прави ученици, обаче не всеки е в състояние да носи доктрината.

 Искам да ви покажа това, защото вярвам, че ще ви бъде от полза. Аз следвам това, което Духа в момента ми показва. Това не са планирани неща, които говоря в момента, това са неща, които  Бог в  момента ми дава да ги говоря. Какво казва Божието слово в

Римляни10:14 Как ще призоват Този, в Когото не са повярвали? Как ще повярват в Този, за Когото не са чули? Как ще чуят без проповедник? И как ще проповядват, ако не бъдат пратени?

        Сега, вижте, когато става въпрос за проповедник, или за учител на петкратно служение – апостол, пророк, евангелизатор, пастор, учител, това  са хора, които са пратени от Бога. Те са пратени със специална мисия да извършат нещо. Те имат послание, те имат мисия, те са спецално пратени за това нещо. Те не са просто пратени да правят ученици. Разбирате ли? Учителят носи доктрина, разяснява учението; пророкът носи послание от Бога. Не си въобразява, че носи послание от Бога, а наистина го носи. Защото някой идва и казва: „Брат, имам послание от Бога, но никой не ще да го чуе!” Ако никой не ще да чуе посланието ти, замисли се дали това послание е от Бога. Защото, ако е от Бога, ще има някой, който ще иска да го чуе. Няма нужда от препоръки от някой друг, хората сами ще искат да го слушат това послание, защото има в него храна, има нещо от Бога. Това, което Бог праща, Той го храни. Това, в което благоволява, Той го храни. Както някой казва: „Брат, Бог ме е призовал, обаче ето на, няма това, няма онова, няма друго.” Вижте, когато Бог праща, Той снабдява. Той има начини и знае кога и как да снабди. Ако продължително време, обаче, нещото не идва, не става, тогава вече идва въпроса – наистина ли Бог ме е пратил, или аз си мисля, че Бог ме е пратил? Много е важно призванието от Бога. Призван ли си, изпратен ли си от Бога, това е много важно нещо. Не просто да вземеш микрофона, не просто да вземеш Библията, ти трябва да си изпратен, защото в

Матей 10:1 Господ ги призова, извика ги, даде им власт над нечисти духове и болести и тогава ги изпрати.

         И когато бяха пратени, те не бяха пратени просто с думи, те бяха пратени с власт. Когато Бог те праща, Той не те праща само с думи, Той те праща с подпис, със съответната власт, за да можеш да свършиш работата. Човек, който не е пратен от Бога, слушайте ме внимателно, и върши работа, за която не е призован от Бога, той наранява себе си, той наранява другите около себе си. И накрая стават големи проблеми, защото хората остават наранени, човека остава наранен и накрая дявола остава доволен. Защо трябва да е така? Нека всеки да си знае мястото. Както се казва в

 1 Петрово 4:10 Според дарбата, която всеки от вас е приел

        Според кое? Според дарбата на всеки човек. Всеки има различна дарба.

Според дарбата, служете си един на друг.

Тоест, служението е според дарбата.

 Спомням си на времето в една църква имаше едно момче, което бяха сложили за пастир, ами, не става момчето. Събраха се пастирите и казаха: „Това ще е, защото трябва да му положим ръце и да му предадем дарбата.” И аз тогава им казах: „Вижте, то ако няма докосването от Бога, ако няма благодат, може много пастири да му полагат ръце, но няма да стане, защото не полагането на ръце прави нещата, а докосването от Бога прави нещата.” Полагането на ръцете е просто потвърждение или признание от наша страна. Ние казваме: „Боже, ние разпознаваме, че този човек е пратен от Тебе. Ние го разпознаваме, ние публично го признаваме.” Това е, което правим.

И още едно нещо, вижте внимателно. Казва се в Божието слово:

 Не този, който себе си препоръчва, а онзи, когото Бог препоръчва, той е одобрен

         Има хора, които казват: „Аз имам послание. Аз съм апостол, пророк  и не знам какъв си”. Има хора, които казват: „Аз, аз, аз.” Истинският, най-великият апостол се нарича Исус Христос /Евреи 3:1/. Другият апостол, най-великият в момента се нарича Святият Дух, защото Той е изпратеният Дух. Господ казва:

 Аз ще ви изпратя друг Утешител /Йоан 14-та глава/

        Значи, Той е апостолски Дух – изпратен, и за мен Той е велик, Той е най-важният. Разбирате ли? Всички други, трябва да се равняваме по тях. Всеки, който е наистина пратен от Бога, нека да ходи да служи, да върши работата, обаче, когато някой е пратен от Бога, Бог е с него. Искам да ви покажа това: – когато някой е пратен от Бога, Бог е с него. Не може да е пратен и Бог да не е с него.

Исус от Назарет, как Бог Го помаза със Святия Дух и със сила и Той обикаляше да върши благодеяния, да изцелява всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него навсякъде.

        И апостолите, като се казва в 16-та и 28-ма глава, Бог ги изпрати: „Идете по целия свят” и се казва:

 И те излязоха да проповядват, като Господ беше с тях и потвърждаваше словото със знаменията, които го придружаваха

        Значи, имаше свръхестествена сила.Това е 28-ма глава на Матей и 16-та глава на Марк, накрая последния стих. Можете да видите това нещо – Бог по какъв начин подкрепя, потвърждава и храни онова, което Той изпраща. Вижте, ние при Господа не можем да си измислим нещата. Не можеш да отидеш в един университет и да придобиеш сертификат от Бога. Ти или го имаш този сертификат от Бога, или го нямаш. И този сертификат е власт. Господ не ти дава документи, написани по човешки, Той ти дава документ с печат и този документ с печат е власт и сила в Духа.

        Ето, виждате в 19-та глава на Деяния на апостолите, седем синове на Скева, първосвещеника, и те решават, че като са синове на някой първосвещеник, че ще могат същото, както апостол Павел. Обаче, те нямат власт, те нямат сила. Отиват да гонят нечист дух от човек, а те са седем. Нечистият дух скача заедно с човека, разбира се, защото е в него и ги пребива от бой и изпокъсва дрехите им. Защо? Той казва:

 Аз Исус Го признавам, казва нечистия дух, Павел също го знам, обаче вас не ви знам кои сте. Кои сте вие? Кой ви прати вас?

         И така, виждате какво се получава в крайна сметка. Но нека се върна върху материала, с който започнах, защото вярвам, че това е много важно. Значи, всеки един от нас трябва да благовества. Всеки един от нас трябва да учи другите, но във 2 Тимотей 2:2, апостол Павел казва:

Това, което си чул от мене

         Защото апостол Павел беше изпратения от Бога, апостол Павел беше учителя от Бога. Той беше изпратения, той беше учителя. По свръхестествен начин Господ го среща по пътя за Дамаск, събори го от коня и го промени, изпрати го и му даде послание. И той казва на Тимотей: „това, което си чул от мене”. Сега, той може да е чул много неща, може да е прочел много книги, може да е гледал касети, да е гледал видео, но той казва:

 Това, което от мене си научил, казва, за да не се объркват нещата, това предавай на кого? на верни хора.

 Кои са верните хора? Които ще приемат посланието, което ти им предаваш и ще предават вярно посланието, което са получили, няма да го изкривят. Значи,

 Това, което от мен си получил, това предай. Предай го на верни хора, обаче, които ще са верни на посланието и ще са способни също да го предадат по същия начин. Верни човеци, способни и други да научат.

         И тука виждате четири поколения – Павел, Тимотей, верни и способни човеци и други човеци – как започват да се учат един друг. И това се нарича ученичество. И всеки един от нас е призован да учи другите.

 И аз като ви казах за брат Айдън, той стои с една тетрадка, слуша внимателно, записва стиховете, след това разсъждава върху тях и след това ги предава на другите. Тоест, в неделната служба или пък през седмицата на домашната група. Това, което сме говорили тука, той го предава отново на хората и разсъждават върху него. Те преживят същото слово и го приемат пълноценно и започва един духовен растеж, едно духовно изграждане. Да има здрава основа в Христос, не просто приказки.

        Надявам се да разбирате това, което ви говоря г Говорим за ученичество, говорим за евангелизиране. Тези, които вече са повярвали, трябва да бъдат обучени, те трябва да станат ученици на Господа. Затова 2 Тимотей 3:16,17, това което пяхме в песента:

Цялото писание е боговдъхновено и полезно за изобличение, за поучение, за поправление и наставление в правдата, за да бъде Божия човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело.

         Виждате, че  писанието ни подготвя да можем да служим. Тоест, ти вече си духовно образован, духовно подготвен, за да можеш да виждаш работата, защото във всяка една област има нужда от специалисти. Да работиш с компютри и да поправяш компютри, трябва да си специалист; да поправят електрическата уредба, трябва да си специалист; да строиш къщи, трябва да си специалист; да оперираш някого, трябва да си специалист и също да служиш на Бога, трябва да бъдеш специалист.

 При кого отиваш? Първо питай какъв е доктора? Никой не отива на доктор без да пита: „Този доктор добър ли е, не е ли добър?” Всеки се интересува добър ли е доктора, не е ли. Същото е и в духовната област. Ама, доктора е Исус. „Ами, то е ясно, че доктора е Исус”. Ясно е, обаче въпроса е, че само доктора Исус може да те изцели, но проблема никога не е в доктора Исус, проблемът е в инструмента. Ако един инструмент не е подготвен достатъчно, не е подострен, не е дизифекциран, не е направен достатъчно, този инструмент си е своеволен и доктора иска едно нещо да направи, инструмента мръдне. Може вместо да изпише веждите, може да извади очите. Може да причини смърт, вместо да донесе живот. Така е и с нас служителите. Затова това нещо е толкова важно. „Не, брат за мен е все едно къде ще ходя, важно е да проповядват словото.” Ама, какво слово се говори?!

        Следващото, което тука трябва да кажем е, че трябва да се евангелизира, трябва да се спасяват души. Как? Като отидеш да говориш на хората било то така наречени православни, било то абсолютни атеисти, било то мюсюлмани, всички трябва да обичаме. Ако ходиш без любов, по-добре недей да ходиш. Иди да говориш благовестието с любов. Винаги истината, което е словото, трябва да върви заедно с любовта. Нека да говорим на хората с любов. Не от позиция на гордост, но от позиция на любов. Не отгоре да се спуснем върху тях, но отдолу да им помогнем да излязат. И като отидеш, най-доброто нещо при евангелизирането е личното ти свидетелство. Какво Бог направи в живота ти и как можеш да изнесеш личното си свидителство? Това е абсолютно практично.

        № 1 Какъв бях аз в света?  Какъв беше моя живот като невярващ? Можеш да покажеш негативите на твоя живот като невярващ. Какъв беше моя живот като невярващ.

        № 2 Как срещнах Исус? По какъв начин срещнах Исус? Какво преживях при тази среща? Какво предизвика тази среща в мене? Моите емоции, моите чувства, моя живот. Значи, какъв беше живота ми и как срещнах Исус. Някой каза ли ми и т.н.

        № 3 Какъв стана животът ми след това?

Тези три стъпки. Какъв бях, как срещнах Исус и какъв стана живота ми. Това е живо свидетелство, ти ставаш едно живо послание. Хората тогава не могат да ти кажат: „Ти си измисляш”, защото това е нещо от твоя живот. Ти трябва да можеш това свидетелство да кажеш за две минути, трябва да можеш да го кажеш и за десет минути, трябва да можеш да го кажеш и за половин час, трябва да можеш да го кажеш и за един час. Трябва да имаш подготовка. Ако трябва седни в къщи и си напиши на един лист свидетелството, поработи върху него. Виж какво е твоето лично свидетелство, за да можеш като говориш на хората, наистина това, което говориш да ги удари и да ги спаси. Разбирате ли? Ето, това е голямо нещо. Защото се казва в

Откровение Йоан 12:11 Ние побеждаваме дявола

чрез  кръвта на Агнето и словото на нашето свидетелство.

        Какво направи кръвта на Агнето в твоя живот, как кръвта на Агнето те спаси, как кръвта на Агнето те изцели, как кръвта на Агнето теб те освободи от хомота на Сатана? Ето, това е евангелизиране за спасение на души. Това е много голяма сила.