Жалко е наистина да се чува в какво състояние са Божии хора, както психически, така и физически, в много сериозни нужди и осъзнавам отговорността, която лежи върху нас като Божии служители да се погрижим за Божия народ. И аз искам сега в момента едно слово да ви прочета, което се намира в Езекил 34, което се отнася за нас служителите.

Господното Слово беше към мен и каза: Сине човешки пророкувай на израилявите пастири и им кажи: Така казва Господ Бог, Йеова на пастирите, горко на израилевите пастири, които пасат себе си, не трябва ли пастирите да пасят стадото? Вие ядете тлъстината, обличате се с вълната, колите угоените, но не пасете стадата, не подкрепихте немощната, не изцелихте болната, не превързахте ранената и не възвърнахте заблудената; не потърсихте изгубената, а със сила властвахте над тях и с жестокост. И те се разпръснаха, защото нямаше пастир и станаха храна на всички полски зверове, и се разпръснаха. Моите овце се скитат по всички планини и по всеки висок хълм, по цялата земя се разпръснаха овцете ми и няма кой да ги потърси и да попита за тях. 

   И после присъдата към пастирите е написана, но това, което аз виждам в цялата тази ситуация е, че ние пастирите трябва да се обърнем и покрай другите неща да подкрепим немощната, да изцелим болната. Има болни душевно, има болни физически. Трябва да ги изцеляваме. Да превържем ранената, да превържем сърцесъкрушената овца, да върнем обратно заблудената, да потърсим изгубената, а не да властваме и не да бъдем жестоки. Така че аз се надявам просто това слово е към всички нас, които по някакъв начин служим в позиция на власт, пастируваме. Сега в момента Господ ми го дава това слово и пише – “Горко на пастирите”, така че ние всички трябва да обърнем внимание на това нещо. Трябва да се погрижим. Пасторът е пастир, за да се погрижи за състоянието на овцете, в смисъл такъв – да даде словото, да даде нужната храна, за да могат те да се хранят, да бъдат здрави, да бъдат силни. Да им послужи с изцеление, на тези които са болни, на тези които са с емоционални рани, да ги превърже сърцесъкрушените със съответното слово, със съответната молитва. Вързаните да бъдат освободени и всичкото това има нужда. Тези, които са заблудени, трябва да бъдат върнати в истината, тези които са заблудени, трябва да бъдат върнати. Ето тука евангелизаторската работа по отношение на пастирите, а не да упражняваме власт и сила върху тях, но да упражняваме грижата. Разбира се, аз си давам сметка, че не всеки пастир може да се заеме с всичките овце, особено когато са много, затова пастирското служение трябва да бъде понякога като са големи църквите, трябва да има по няколко пастира, за да може да се обърне внимание на овцете. Защото в момента душевното, духовното и физическото състояние на много хора е доста печално. И аз сега като говоря тези неща, искам да ви кажа, че получавам постоянно писма, нужди, всеки иска да му се обърне внимание и да се отговори на въпроси, да се общува. Има някои хора, просто имат нужда някой да ги изслуша, просто да говори с тях. За съжаление на успявам с всеки един да говоря и да обърна внимание, но едно нещо, което можем да направим в тази посока е да поучаваме и да проповядваме Словото, да се молим за нуждите на хорат, да се молим за болните, да се молим за освобождение на вързаните, сърцесъкрушените, да даваме подходящото слово в тази посока и да не злоупотребяваме с властта и авторитета, които Господ ни е дал. Има случаи, в които трябва човек в позиция на власт да вземе меча или сабята, както казва Словото, но като цяло трябва да проявяваме повече милост, повече благост, защото

Милостта тържествува над съда и който показва милост, на него ще му бъде показана милост 

   Искам да ви кажа, че в тази 34 глава на Езекил, се говори за това, че Господ казва

затова слушайте пастири Господното Слово, жив съм Аз, заявява Господ Бог, понеже стадото ми стана плячка и овцете ми станаха храна на всички полски зверове 

   Полските зверове между другото са образ на нечисти духове.

Защото нямаше пастир и пастирите ми не потърсиха овцете ми, и пастирите  пасяха себе си, а не пасяха овцете, затова пастири слушайте Господното слово, така казва Господ Бог: Ето Аз съм против пастирите и ще изискам овцете си от ръката им и ще направя да престанат да пасат овцете ми, и пастирите няма вече да пасат себе си, защото ще спася овцете си от устата им и няма да им бъдат вече за храна 

   Забележете какво казва тука, че ще престанат да пасат. Значи някои ще бъдат детронирани от своите позиции. 

Защото така казва Господ Бог – ето Аз ще потърся овцете си и ще ги издиря. Както пастора издиря стадото си, когато се намира между разпръснатите си овце, така и Аз ще издиря своите овце и ще ги спася от всичките места, в които бяха разпръснати в облачния и мрачен ден 

   И по-нататък вече си личи, че това е пророчество за Израел. Както знаете това слово важи и за нас.

Ще ги изведа от народите и ще ги събера от страните, и ще ги доведа в земята им и ще ги паса на израилевите планини, в долините, по всичките населени места на земята им. На добро пасбище ще ги паса и кошарата им ще бъде на високите израилеви планини, тоест безопасно място. Там ще се протягат в добра кошара и ще пасат на тлъсто пасбище на израилевите планини. Сам Аз ще паса овцете си и ще ги успокоявам, казва Господ. Господ иска да ни успокоява, да ни утешава. Ще потърся изгубената, ще върна заблудената, ще превържа ранената, ще подкрепя болната, а тлъстата и силната ще изтребя 

   Я, гледай ти! Тези, които много бодат с рогата си, казва ще ги изтреби.

С правосъдие ще ги паса. А вие мое стадо, така казва Господ Бог, ето Аз ще съдя между овца и овца, между овни и козли. Малко ли ви е, че изпасвате доброто пасбище, та тъпчете с краката си и останалото от пасбището си? Малкото ли ви е, че пиете бистрата вода,  че мътите с краката си и останалата, а овцете ми пасат утъпканото от краката ви и пият размътеното от краката ви? Затова така им казва Господ Бог – ето Аз ще съдя между тлъста овца и между мършава овца, понеже блъскате със страна и рамо, и бодете с рогата си всички немощни, докато ги разпръснете навън, затова Аз ще спася овцете си, няма да бъдат вече плячка и ще съдя между овца и овца и ще издигна над тях пастир да ги пасе, слугата ми Давид, тука пророкува разбира се за Исус Христос

   Виждате Господ говори тука не само против пастирите, но Той говори също и против тлъстите овце, тези които са се уяли, тези които се мислят за  много силни и стават арогантни,и започват да съдят другите, да пъдят другите, да гонят другите. Накрая тука отправя един съд срещу тях, казва „вие бодете другите с рогата си, блъскате ги с рамената си всички немощни, да ги разпръснете, да ги махнете, за да може вие да пасете хубавата трева, вие да пиете хубавата вода, а на тях да им оставите само мътната вода и само утъпканата трева”. Бог да ни пази всички.

   Наистина искам да ви кажа – много отговорна работа е служението на всемогъщия Бог. Много отговорна работа е и аз имам един призив към служителите, тези мои събратя /и сестри също/, които са в позиция на власт – служейки нека да не се самозабравяме, нека не забравяме, че ние всичките сме слуги и когато свършим всичко, което трябва да свършим, да казваме – „Аз съм просто един недостоен слуга, който е направил само това, което трябва да направи”. И да помним, че Господ ни е назначил настойници и да се грижим за Неговото стадо. Ето, аз имам друго слово, което съм приготвил, обаче тече словото в тази посока и аз просто ще продължа да го говоря, макар че вярвайте ми, това не ми е особено приятно  да го говоря, нито в момента на някого съм ядосан или се дразня. Няма такова нещо, просто словото сега дойде.

   Ето вижте следващия пасаж, който идва в сърцето ми. Казва в Матей 24 глава, 45 стих:

Кой тогава е верният и разумен слуга, когото господаря му го е поставил над домочадието си, за да им дава храна навреме? 

   Виждате ли, скъпи братя и сестри, виждате ли, скъпи съработници, нашият Господар Исус Христос иска верни слуги и разумни слуги. Верни и мъдри. Забележете две неща, защото някои са верни, но постъпват глупаво, а фанатично. Значи освен вярност, има нужда от мъдрост. Мъдростта ти показва по какъв начин да изпишеш веждите, а да не извадиш очите, защото някои са верни, но просто вместо да изпишат вежди, изваждат очи. Мъдростта ти отговаря на въпроса как да направиш така, че да може да постигнеш този резултат, който Господ иска да се постигне. Кой е верният и разумен слуга? А пък разумният, който не е верен става това, което беше писано в Езекил 34 глава – пасе себе си. Толкова мъдър, толкова верен, че се оправя само себе си, а пък останалите да загинат. Затова трябва да е верен, да е честен, да е искрен и в същото време да е мъдър, да е разумен, защото управление без разум не може да има.

   Вижте Притчи 24 глава:

Къща се гради с мъдрост, с разум се основава и със знание се напълват стаите със скъпоценните богатства 

   Значи с какво се гради? С мъдрост. Църква, служение се гради с мъдрост. „Кой е верният и разумен слуга, който Господаря му е поставил над домочадието си?” Над кое? Над домочадието си. Ние трябва да обърнем внимание на това, че тези душици, които са в нашите църкви, тези душици, на които ние служим, те не са наша собственост, ние сме просто слуги-настойници. Те са собственост на Господаря и не само са собственост на Господаря, но те са деца на Господаря.

Който докосва тебе, казва Господ, докосва зеницата на окото Ми,

   Затова трябва да внимаваме как докосваме Божиите деца. Не със секирата, а трябва да внимаваме, защото те са Божии деца. Всеки един скъп Божий служител, трябва да знае, че той не разполага с децата на Бога. Той е слуга поставен там, отговорник за добруването на Божиите деца. И казва:

Всеки верен трябва да бъде верен и разумен слуга, когото Господаря му е поставил над домочадието си 

   Приятели, искам да ви покажа нещо много важно. Този верен и разумен слуга е избран от Господаря си. Той не се е самоназначил. Този слуга не е самоназначен слуга, не е решил да го направи, той е бил избран и поставен от Господаря си. Него не са го избрали хора и не са го поставили хора. Не е избран от организация и поставен от организация. Исус Христос не го изпрати Борда на директорите. Исус Христос не го изпрати деноминацията на фарисеите и садукеите. Исус Христос беше изпратен отгоре. Това е много важно откъде идват нещата. Този верен и разумен слуга  е поставен от Господаря.

   Всеки един, и това е призив за всеки един служител, ако не си поставен от Господаря, а си поставен от хора, по-добре се отмести от това място. Стани от това място и остави на това място да застане човек, когото Господаря поставя. Ако има сега някой, който да е в позицията на Саул, трябва да стане и да си тръгне, защото ако не стане и не си тръгне навреме, неговия край няма да е добър. Краят на Саул не беше добър. Той дори отиде в окултизъм. Започна да се допитва до нечисти духове. Така че всеки един, който е поставен от хора или е поставил сам себе си, защото е имал силата да го направи, трябва да стане от това място. Само този може да седне на мястото, който е бил поставен от Господаря и Господаря на църквата, главата на църквата е Исус Христос. Нека всяко нещо да си застане на мястото. Има хора, които са призовани да бъдат дякони, да бъдат администратори, да бъдат строители, да бъдат управители с дарби, обаче са застанали на позиция, която не е за тях, просто трябва да станат, за да не бъдат изместени насила. И тука казва: „Когото Господаря му е поставил над домочадието”. Защо го е поставил?

   Искам всеки един, който е избран от Бога и е поставен от Бога, защото ако не си избран и поставен от Бога, тежко ти и горко, ако стоиш някъде, където не си поставен от Бога. Ако  хора са те поставили, ако ти си се поставил насила, заел си мястото и стискаш със зъби и го държиш, не е от Бога това нещо. Това е опасно. Тука обаче за тези, които са поставени от Господаря, те са поставени с цел – да дават храна навреме. Каква е работата? Не да бият, а да хранят. Нека всеки един служител да знае и да си каже – аз не съм поставен да бия хората, аз не съм поставен да контролирам хората, аз не съм поставен да насилвам хората, аз съм поставен да храня хората. Как ги храниш хората? Хранят се с Божието Слово.

Да им дава храна и то навреме. Блажен оня слуга, чиито Господар като си дойде го намери, че прави така 

   С други думи, благословен оня слуга, който когато си дойде Господ го завари, че той храни редовно Неговите деца.

Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот

   Тоест, Господ ще даде повече власт. Господ дава малко, над малкото си верен – над много те поставя. Дава малко, над малкото не си верен – отнема ти се. Това е принципа.

Истина ви казвам, ще го постави над целия си имот. И онзи зъл слуга…

   И ето вижте тука се говори дори за слуга, който е поставен от Господаря си. Но тука този слуга се нарича вече зъл.

И си каже в сърцето: Господаря ми се бави и започне да бие съслужителите си, да яде и пие с пияниците 

   Виждате ли какво прави този човек? Мисли си, че Господаря се бави, прави си плановете и започва да бие съслужителите, да бие децата на Бога, да ги бие с думи, да ги насилва и да яде, и да пие с пияниците, тоест да се предаде на удоволствие. Да започне, както стана въпрос да храни себе си, да пасе себе си, да иска на него най-доброто, всичкото най-добро за мене, за мене, аз, аз и аз.

Тогава Господаря на онзи слуга ще дойде в ден, в който той не го очаква и в час, в който той не знае и като го посече, ще определи неговата участ с лицемерите, там ще бъде плач и скърцане със зъби 

   Това е много опасна дума тука. Виждате, че тук се казва, че Господаря като се върне и намери такъв зъл човек, който не храни Неговите деца, а който бие Неговите деца. Разбира се, всяко дете си заслужава бой като е направило беля, но тогава просто това е начин на действие. Боят е с цел управление, боя е с любов,

Когото обичам, него изобличавам, казва Господ 

   Но когато това стане начин на действие – насилие и бой, тогава казва, като се върне ще го отсече. Да кажем, ще го отмахне „и ще определи неговата участ с лицемерите, там ще бъде плач и скърцане със зъби”. Това говори за онова място, което ние го наричаме огненото езеро като финал. И това е страшна дума казана за някой, който е бил поставен от Господаря, но се е извратил и вместо да слугува на Господаря, започва да мъчи децата на Бога и започва след това не само да ги мъчи, но започва да живее за свое собствено удоволствие, не просто да помага и да върши работата на Бога. Казва „плач и скърцане със зъби”. Така че това нещо не е нещо, което съм планирал да говоря. Тези стихове сега спонтанно дойдоха в моето съзнание и както казва ап. Павел „и аз имам Святия Дух”. Това определено е е за някого, затова този, който го чуе и го приеме и аз казвам – нямам никакъв конкретен човек предвид, просто това дойде в моето сърце сега. Ако има човек, който да го приеме това слово, някой служител, за когото това се отнася, това ще донесе живот на тебе и ще донесе живот и на църквата ти.

   И аз искам да ви кажа нещо, което Господ беше говорил на Дерек Принс и той го споменава в книгите си. Един път пътува в самолета и за нищо не мислил, просто си седял спокойно и в един момент Господ му проговорил и казал: „Кажи ми, Дерек, с кого казва, Аз имах повече проблеми с Нинения или с Йона?” Тогава Дерек Принс се замислил и казал: „Ами, с Йона имаше повече проблеми”. И тогава Господ му казал – „когато се справя с проповедниците, ще се справя и с църквите”.

   Затова искам да кажа на всички нас, които служим, да погледнем делата си, да погледнем живота си, да направим една преоценка и да започнем с нов хъс, с нова радост и с нова любов. Както се казва в Откровение на Йоан 2 глава в началото:

Оставил си първата си любов. Спомни си делата, казва Господ, който вършиш и върни се към тях, за да не отнема светилника ти

   Което означава да не отнема присъствието си. Той казва – „ще  продължите да се събирате, обаче Аз няма да съм там”. Ето това е стих отново, който в момента Господ ми го дава. Нека да го видим този стих.

Откр. 2:4 Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов 

   Любовта, с която обичаше Господа, любовта, с която обичаше Божиите деца. Спомням си когато се обърнах към Господа и приех кръщение в Святия Дух и пътувах с трамвая в София. Господ ме изпълни с една такава божествена любов, която много рядко в живота си съм чувствал. С такава любов ме изпълни. Аз съм в трамвая в София, изпълнен с Божествена любов и гледах всичките хора в трамвая и всички ги обичах. С цялото си сърце обичах хората в трамвая и си казах – нито ги познавах, нито нищо и плачех, и ги обичах тия хора. Ама някак си нямаше как да им говоря, защото  те щяха да помислят, че съм се побъркал предполагам. Представяте ли си – застанал си в трамвая, плачеш и обясняваш на хората колко много ги обичаш! И тази любов, просто Господ иска да се върнем към първата си любов, да не я оставяме, а да ходим в любовта си. Първата означава детската любов, да се влюбим в Господа по детски. Да станем дечица като християни,

защото не можеш да влезеш в Божието царство, ако не станеш като децата.

   Последните години някак си така се е получило, като че ли детинското някъде отиде. Усещам в християнството ни, че детинското отиде някъде. Разбира се, ние трябва да бъдем зрели, но любовта ни трябва да бъде детска. Много интересно е това, че пред Трона има 24 старци, те са старци с бели бради, бели коси, падат пред Господа, коленичат, покланят се пред Него, но в същото време те са като едни деца, с една детска и чиста любов към своя Господар. И тука казва:

Оставил си първата си любов, искрената си любов, чистата си любов и така спомни откъде си изпаднал, спомни си

   Когато вървиш нанякъде и отиваш в някаква посока и сбъркаш пътя и вървиш, вървиш, и в един момент се оказва, че си сбъркал. Не можеш оттам да тръгнеш директно, трябва да се върнеш. Спомни си откъде си объркал пътя, върни се на същото кръстовище и оттам тръгни вече по правия път. Спомни си откъде си паднал, покай се казва, т.е. обърни се, спомни се, обърни се назад и започни да вършиш първите си дела, тоест започни да вървиш по същия път, по който си вървят някога. Същият път на чистота, същия път на простота в Христа, същия път на любов.

   Знаете ли, ние можем да се изобличаваме, да си показваме кой колко е грешен, кой колко е крив, кой колко е сбъркал и всичко това е много хубаво, обаче искам да помним едно нещо, че Господ винаги иска да вървят заедно истината и любовта. Трябва да говорим един с друг истина с любов. Не може да бъде едното. Ако говориш истина без любов, ще отсечеш главата на другия и можеш да го убиеш. Истина без любов е закон, истина без любов е буква, истина без любов, може да убие човека. Трябва винаги истината и любовта да вървят заедно. Също така не може само любов, любов без истина, както някой смятат – „аз не мога да кажа, не мога да го осъдя”. Ти не трябва да осъждаш, ти трябва да кажеш истината.

   Както имаше един такъв случай с един проповедник казва- „аз не мога да ги съдя, не мога да съдя мюсюлманите, не мога да съдя будистите, не мога да съдя невярващите, Бог ще ги съди”. И абсолютно е верно това, че Бог ще ги съди, но нашата задача като Божии служители е да говорим истината и истината с любов. След като е казал Исус:

„Аз съм пътят и истината и живота. Никой не идва при Отец, освен чрез Мене“

   Когато ти застанеш пред целия свят, точно защото обичаш света, трябва да кажеш – много ви обичам, желая ви доброто, на всички мюсюлмани, на всички будисти, на всички невярващи и “Бог толкова ви обича, че даде своя Единороден Син”, но Той не даде Буда, не даде Мохамед, защото ви обича, Той даде Сина Си, защото Ви обича. И Синът му каза: „Аз съм Пътят”. Има път и аз идвам да ви кажа, че ако вие не намерите верния път, няма да отидете на правилното място. Никой не може да дойде при Отец да има вечен живот, никой не може да стане син на Отца, ако не приеме Сина, защото само Сина е пътя към Отца. Само Божият Син е пътят към това ти да станеш Божии син и да имаш вечен живот. Само Божият Син е пътят към вечния Бог и да имаш и ти вечен живот. И точно от любов трябва да го кажеш, защото ако ти видиш, че твоето детенце отива в огъня, от любов ще го оставиш ли да отиде там? Така че трябва любовта да бъде смесена с истината и истината да бъде смесена с любов. Не едното или другото и двете трябва да бъдат заедно.

   Затова казва –

Това имам против теб, че си оставил първата си любов. Затова казва, спомни си откъде си изпаднал, покай се, върши първите си дела, ако ли не, казва Господ, ще дойда при теб скоро и ще отместя светилника ти от мястото му, ако не се покаеш 

   Знаете ли кое е печалното? Представете си – тука Господ говори към църквата, това е църквата в Ефес, значи Той говори към определена църква и вижте колко важно е това. Господ казва, “ако не се покаеш”. Той говори към ангела на тази църква, което говори – водача на тази църква, към водача, към лидера на църквата говори и разбира се, към цялата църква. Говори за покаяние, казва, ако не се върнете от това отдалечаване от Мене, от това отдалечаване от тази любов, казва Господ, Аз ще взема светилника. Ако погледнете в края на първа глава се казва, че светилника това е църквата. Е, как Господи, Ти ще вземеш църквата от църквата? Господ казва – „Аз ще отнема присъствието си от църквата”. Защото това, приятели, слушайте внимателно, това което прави църквата църква, или което прави събранието църква, това е присъствието на Господа. Той казва:

където се съберат двама-трима, в Моето име, там съм Аз сред тях,

   Той казва – това става църква вече, това става събрание на светиите, в което присъства Бог и присъствието на Бога е това, което прави църквата църква. Но когато Божието присъствие, или светилникът, или светлината се отнеме от този светилник, няма го маслото, няма светлината вътре, /естествено като го няма маслото, няма да има светлина/, тогава какво ще бъде – един тъмен светилник. Какво ще остане? Ще остане тъмнина, едно събрание в тъмнина. И това е жалко, че и днеска има, вие можете да видите и в България, и в други страни, даже и пред мене тука виждам – сгради, които някога са били светилници, в които е било присъствието, или  събрание от хора, които някога са били светилници, някога са имали присъствието на Господа, днес събранието продължава, но Господ го няма. А всяко събрание лишено от Господа, не е за добро, а даже е за зло.

   Най-важното нещо в една църква, помнете го това, от мене го запомнете това нещо, най-важното нещо в една църква е присъствието на всемогъщия Бог. Ако Него го няма, нищо няма. Защото църквата е дом Господен. Ако Господ го няма на това място, какво тогава има? Програми, хора, заповеди, разпоредби, какво остава? И Той казва тука:

Ще отместя светилника С от мястото му, ако не се покаеш

   Както евреите в пустинята – огнения стълб е върху тях, облака през деня е върху тях, всичко е прекрасно в пустинята, но в един момент огнения стълб, светилника тръгва. Те обаче, ако не искат да тръгнат, остават в тъмнината. Когато Бог тръгва, а ти не щеш да тръгнеш, оставаш в тъмнина. Когато Бог спре, а ти тръгнеш, отиваш в тъмнина. Затова това, което трябва да сме сигурни и да търсим винаги е дали Господ е с нас. Мойсей каза – „Господи, ако Ти не дойдеш с нас, аз не искам никъде да тръгна. Никъде не тръгвам без тебе, Господи”. Това е най-прекрасното.

   Затова приятели, ние можем да направим църкви, можем да ги организираме като фирми, можем да направим строг ред, можем да направим строга организация, можем да направим прекрасна програма, можем да администрираме нещата, да правим конгреси и конференции, всичко можем да направим, обаче с какво ще бъдем по-различни от бизнес света? С какво ще бъдем по-различни от политическия и икономическия свят? Това което ни различава от останалите е присъствието, помазанието на всемогъщия Бог. Ако го няма в живота ни, нищо няма. Остават закони, заповеди и разпоредби, които не носят живот, а носят само смърт.

   Затова искам да кажа на всеки един от нас, вярващ човек, всеки един Божий служител – търси присъствието на Бога, да влезнеш в него, да не си отвън и като влезнеш в него, да стоиш в него и там където те води това присъствие, там да отиваш и това, което те учи Неговото помазание, това да вършиш. Не гледай позиции, защото Господ е огън пояждащ, нека да внимаваме как докосваме този огън. Да не вършим това, което не ни е дадено. І Петрово 4:10, нека да ни бъде като огърлица:

Според дарбата, която всеки от вас е приел служете един на друг, като добри настойници на многообразната, многоразличната Божия благодат

   Според дарбата, която всеки един от нас е приел, трябва да служим един на друг. Някой казват – „Ама не знам какво служение имам от Бога, не знам какво да правя, не знам…” Според дарбата, там където ти е дарбата. Който може да пее, какво прави – пее. Дето бяха казали едно време – какво работи Лили Иванова? Ами, пее. Една баба беше казала – „То всички пеем, ама какво работи?” Тя не разбира, че и пеенето е работа. Какво работи? Според дарбата, която всеки един е приел, нека да служим на другите. Ако си на място, където нямаш дарба, махни се от това място, нека да го вземе човек с дарба. Нищо, дори и хора да са те поставили, какво значение имат хората, важно е какво говори Господ. И днес в нашите църкви, това което трябва вече да искаме да бъде е какво говори Господ, какво иска Господ, каква е волята на Господ? Защото Господ е Господаря на църквата, Той е главата на църквата. Нека Той да започне да решава. Не по административен път, не по чиновнически път да решаваме нещата, а да се решават нещата по духовен път. Понякога Господ може да използва най-незначителния човек, за да докара Божията воля. Например, учудващо е защо Господ Исус Христос в началото на 16-та глава на Марк, когато Исус възкръсна от смъртта, първия човек, на който се показа и се изяви като възкресен, не беше ап.Петър, не беше ап.Йоан и не беше ап.Яков. Тези трима, особено ап.Йоан, който лежа на гърдите Му. Когато Той възкръсна се яви на една жена и то не просто жена, а жена, която беше избавена от грях и която беше освободена от седем демона. И Той избра да се яви на тази жена и да каже, че е възкръснал и да отиде да каже на учениците Му. И когато тя отиде да каже, те просто не й повярваха. Коя е тя да го каже това нещо? Учудващо е какви инструменти избира Господ. Учудващо е, че когато Господ реши да влезе в Ерусалим, Той влезе просто възседнал едно магаре. Царят, седнал на магаре. Избра магаре да го носи. Когато реши да говори на Валаам, реши отново магаре да му говори. Магаретата са много използвани от Господа, хубаво е да станеш магаре, за да те използва Господа. Чудя се защо, наистина? Защото магаренцето е пренебрегнато животно. Конят е много по-уважаван, конската сила, могъща и т.н. Изведнъж Господ избира едно магаре, да седне върху него, магаре избира да говори чрез него. И Самсон, магарешка челюст взе да убие враговете, 1000 врагове. Магарето много благословено живот се оказва в крайна сметка като се замисля. Така че,

Господ избира незначителните, малките неща, за да посрами големите и великите неща

   И в това последно време, Господ ще избере малки люде, малки хорица, смирени обаче, които могат да носят върху себе присъствието на Господа, кротко и спокойно, не като коня да покажат колко са велики, а като магаренцето – так, так, так… Представете си колко кротичко и спокойно магарето е влязло в Ерусалим, носейки Царя. И ние трябва да бъдем такива да носим присъстивето на Господа. Не е в магарето работата, работата е в този, който е седнал върху магарето. И днес не е важно кой съм аз и не е важно кой си ти, ние сме просто едни магарета, важно е кой е седнал върху тебе, кой те е възседнал. Както в деня на Петдесятница се казва, че

И седна върху всеки един от тях и те се изпълниха в духа, и почнаха да говорят непознати езици 

   Седна. Важно е кой ще седне върху тебе. Ако никой не те е възседнал, време е Господ да те възседне, защото възседне ли те Господ, ти вече ставаш важно магаре. Не защото ти си важен, а защото този, който седи върху тебе е важен. Когато започнат да постилат килимите и почваш да ходиш вече на меко, заради този, който седи върху тебе. Но трябва да вършиш Божията работа, да носиш върху себе си присъствието на Господа. И църквата трябва да бъде това магаре. Не блестяща църква, не лъскава църква. Това са нещата от света, всичко блести в света. Погледнете „Хилтън”, погледнете големите хотели, веригите, погледнете „Метро”, моловете и т.н. Тези магазини, всичко блести, но Господ избира малки и скромни неща, за да прослави Себе Си. За да се види, че

Не чрез сила, не чрез мощ, а чрез Духа ми, казва Господ на Силите 

   И като се сетя за самия Божии Син, представете си! Когато бях в Рим преди години, 1991 г. и влязох в катедрата „Св. Петър и Павел”, и видях съкровищницата на св. Петър – падна ми шапката! Петре, Петре, не знаех, че такава съкровищница имаш! А той каза:

Злато и сребро, нямам да ви дам, това, което имам ви давам – силата на Бога 

   А съкровищницата – какво ли нямаше вътре! Богата църква, но Господ го няма. Каква полза от това? Ако ще да спечелиш целия свят, а нямаш Господа, каква полза от това? Не е ли най-голямото съкровище Неговият Дух? На тази земя най-голямото съкровище е присъствието на Святия Дух, на тази земя, това което можеш да имаш. Нищо не може да се сравнява с това. И Исус каза в притчата – продаде всичко, за да купи този скъпоценен камък. Продаде всичко, за да купи тази земя, където беше заровено това съкровище. Всичко продаде, всичко даде, всичко пожертва, само и само да има присъствието на Бога.

   И аз искам да ви кажа днес като Божии деца и като Божии служители – нищо друго няма значение толкова колкото дали върху тебе е седнал Царят. Дали носиш със себе си царя или не го носиш? Защото това има значение. Погиващият свят има нужда от Царят на царете. Той няма нужда от нас. Те имат нужда от царя. И ако някой цени нещо в тебе или в мене, то не нито тебе, нито мене. Защо хората пишат, защо се обаждат хората? Нима заради човека. Та какво е човека? Една черупка, днеска го има, утре го няма. Но това, което хората търсят, те искат да се докоснат до всемогъщия Бог, те искат да усетят това присъствие, те искат да получат нещо от Него. Те искат да чуят нещо от Него и ние сме тия магарета, които трябва да носим Господа и да носим Неговото слово като магарето на Валаам. Магарето на Валаам, пророческо магаре носи Словото на Бога и го говори. Самсон хваща магарешката челюст и воюва с нея, а пък Исус беше носен от магарето, вътре в Ерусалим. И затова днес насърчавам всеки един да търсим Този, който е.

   Псалм 105:4:

Търсете Господа, търсете Неговата сила, търсете лицето Му винаги 

   Бог да ви благослови!