Ще се отправим към Ефесяни 6-та глава. Аз имах по принцип друго нещо в сърцето си като дойдох тука, но нека да отговорим на въпроса, който се задава, защото наистина има хора, които се интересуват.

„Молим Те, Господи, за благодат и за откровение, молим Те за мъдрост върху Твоето слово в името на Твоя Син Исус. Амин.”

Много е важно словото на Бога да го разглеждате като се наслаждавате в него. Да се наслаждаваш в словото. Колко е прекрасно това слово! Нека да обърнем на Ефесяни 6-та глава и да започнем от стих 10, защото от тук започва темата.

Ефесяни 6:10  Най-после бъдете крепки или заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.

Когато четете словата, не ги четете като че ли това е нещо, което апостол Павел на вас ви говори, а това е Божие слово, което Бог ви говори, независимо че е записано чрез човек, защото

цялото Писание е боговдъхновено.

Така че Господ казва най-после да станем силни, да заякнем в Господа, да заякнем в силата на Неговото могъщество. Тоест не силни по човешки, не силни по плът, а да заякваме в силата на Неговото могъщество. Така че има разлика в заякване в човешките неща по човешки в плът и заякване в Господа, в Духа. Това са две различни неща, които трябва да се разпознават и да се различават.

Ефесяни 6:11  Облечете се в цялото Божие оръжие.

На български се казва „Божието всеоръжие”. Но всеоръжие значи цялото оръжие. Цялото Божие оръжие да го облечем като облекло върху себе си. Виждате въоръжението идва като облекло. Както, ако си спомняте Лука 24:49, казва  Исус на Своите ученици:

„Стойте в Ерусалим докато се облечете със сила отгоре”.

„Докато се облечете“, имаме нужда от облекло. И в този случай да се облекат със сила отгоре има предвид Исус Святия Дух. Святият Дух е облеклото със сила. Но тук Божието всеоръжие или цялото Божие оръжие, когато говори Господ има предвид и други неща.

За да можете да устоите срещу хитростите на дявола.

Значи, ако не се облечем с оръжието можем да не устоим срещу хитростите на дявола. Забележете, че дяволът е хитър. Дяволът е хитър, той не е просто силен толкова, колкото той е хитър. И вие виждате, че Исус го ограби от неговата сила. Ограби го откъм неговото могъщество, но въпреки всичко той има своите хитрости и успява да излъже често пъти християните. Затова ние трябва да се облечем с оръжие срещу неговите хитрости. Забележете, че силата е на наша страна. Приемаме сила като дойде върху нас Святия Дух. Властта е на наша страна, защото Словото казва, че

в Неговото име ние имаме сила над цялата сила на врага 

и следователно какво му остава на дявола освен да хитрува. И казва тук да се облечем. Това означава, ако ние като християни не се обличаме, не ходим облечени с оръжието, врагът може да ни излъже и надхитри. Забележете, че неговото оръжие е лъжа и хитрост.

Ефесяни 6:12  Защото нашата борба не е срещу кръв и плът  /тука говори за хора/, а срещу началства, власти, всесветски управители на тъмнината, срещу духовните сили на нечестието в небесни места.

 И тук виждаме, че борбата ни не е срещу хора. Въпреки че в основната си част борбите се разгръщат между хора, всъщност словото казва, че борбата ни не е срещу хора. И ако ние водим борба срещу хора, значи ние водим неправилната битка. Ако водим битка срещу хора, ние влизаме в погрешна битка. Просто объркваме врага и се борим, приличаме на биковете. Знаете в Испания биковете нали с една червена кърпа. Бикът гледа да удари червеното,  защото мисли, че червеното му е проблема. Мислим че плата му е проблема, а да го хване, а да го удари и все нещо не става. А не вижда, че има човек, който движи това нещо. По същия начин сме и ние често пъти. Ние гледаме нещо с нашите естествени очи и мислим, че това е проблемът. Гледаме да ударим този проблем и не виждаме този, който стои зад проблема. Толкова си приличаме с биковете. И аз като ги гледам понякога и си казвам – как пък за толкова години тия бикове не се научиха, че това не е проблемът. Всеки път по един и същи начин постъпват, ама всеки път тия бикове не можаха да разберат. Някой път просто по погрешка вземат, та закачат човека и го вдигнат във въздуха, ама това е по погрешка и след това веднага се намесват други с платовете и пак го измамват. И си казвам:  гледай колко е глупав тоя бик! Обаче се оказва, че често и ние постъпваме глупаво. Защото, както виждате тука, бикът е доста по-силен от тореадора, който размята тоя плат. Бикът е много по-силен от него, обаче тоя е много по-хитър. Обучен и хитър и знае по кой начин да го излъже, да го изхитри и после отгоре му слага едни стрелички и има един меч, който само го дебне. И ако сте виждали точно тука зад врата му вкарва меча и като му забие целия меч и бикът пада на земята мъртъв. Същата работа е, която дяволът прави, защото той няма де факто сила, но той разполага с хитрост и с лъжи. Ето тука брата казва „матадор“, от матар, значи това е убиец. Ето, вижте какъв е – убиец. Какъв преобраз на дявола – матадор убиец, виждате ли какво нещо? Значи ние виждаме, че враговете ни са духовни личности, които се намират в небесни места, тоест се намират на второто небе, където е сатана и неговите ангели, които управляват съответни територии. Има различни духовни управители. Значи битката ни е с тях. Интересно тука Павел не споменава демоните на местно ниво, той гледа по-колосално тука, по-стратегически.

Ефесяни 6:13  Вземете Божието оръжие /или вземете цялото Божие всеоръжие/

Значи Божието оръжие е дадено. Представи си Божието оръжие окачено на вратата ти, ето сега можеш да погледнеш вкъщи на стената цялото Божие оръжие. Цялото Божие оръжие е окачено на стената ти и от теб зависи дали ще го вземеш или няма да го вземеш, но всеки един от нас разполага с Божието оръжие. Не е въпросът дали оръжието е дадено от нашия Господ, от нашия Военачалник, Капитан Исус. Оръжието ни е дадено, въпросът е дали ние ще го вземем, дали ние ще го облечем, дали ние ще го използваме. Той казва вземете, вземете и това вземете говори, че ние трябва да го вземем, не Той. Тоест Той го е дал, ние трябва да го вземем. Даване-вземане, даване-вземане. Може да има даване, като няма вземане не става. Значи вземете цялото Божие оръжие –  не отчасти.

Ефесяни 6:13  за да можете да противостоите в злия ден.

Виждате ли има зъл ден. Това е денят на атака, денят, в който си подложен на атака. Вижте ние сме в една постоянна война. Но въпреки че си постоянно във война не си постоянно в атака. Помните ли, че Исус беше атакуван в пустинята, когато дяволът разбра кой е синът на Бога. Когато Той беше разкрит, защото Йоан свидетелства за Него, че това е Божието агне, видя гълъба как слиза върху Него, тоест Святият Дух как слиза върху Него. Казва:

Аз свидетелствам, че това е Синът на Бога, аз свидетелствам, че Той е, който носи греха на света.

Сатана получава откровението, тоест получава го чрез Йоан Кръстител, който е първият, на когото му се открива и след това атакува Исус, обаче преди да Го атакува, Исус приема Святия Дух. Святият Дух Го завежда в пустинята, където е бойното поле, където се състои битката и дявола идва да го атакува. Но той го атакува три пъти и след това се казва:

след като той като не успя, се оттегли за известно време.

Като се има предвид, че дяволът не е всеприсъстващ и се има предвид, че не е на всяко място, не е като Бог. Бог е на всяко място по всяко време, а дяволът не може да бъде на всяко място по едно и също време. Искам да ви обърна внимание на това. Знаете ли, че когато има поклонение, служителите на сатана правят поклонение на сатана и очакват той да дойде на тяхното събрание, правят техните събирания по различно време, защото сатана не може да бъде в един и същ момент на всичките им събрания, както нашият Бог може да бъде в един и същ момент на всичките събрания. А те трябва да провеждат събранията по различно време или да го очакват да дойде по различно време, защото той не може да седне на трона на всяко едно от събранията в един и същ момент, понеже той не е всеприсъстващ. Така че виждате, че го има този зъл ден, в който сатана атакува, но това не е постоянно. Не сме в постоянна атака, искам това да го забележете. Наистина има време зъл ден, в който си под атака. Но когато е злият ден и си под атака, не си мисли, че тази атака ще продължи винаги. Искам това да го разберете. Има зъл ден, има и добър ден. Има време, в което си под атака, но не си постоянно под атака. Това трябва всеки да го разбере. И ние трябва да ходим и да живеем облечени в Божието оръжие. Но да ви кажа  трябва да живеем облечени в Божието оръжие. Въпреки че човек е воин, има нужда от време на време да си отпочине. Почивката е нещо, което е важно. Например, както си сложил Божието оръжие и воюваш, има нужда воинът по някой път да съблече това оръжие, да си вземе един душ, да си легне спокойно в леглото и да се наспи. Разбирате ли, има нужда воинът да си почине малко, защото, ако един воин никога не почива, може да прегори.

 Знаете ли нещо много интересно. Ейми Симпсън го казва така: „Животът ти и служението ти нека да не бъдат като спринт, но да бъдат като маратон”. Значи, ако ти тичаш на попрището като маратон, маратонско тичане, ще можеш да изкараш дълго време. Но ако тичаш на спринт, бързо ще се измориш. Ние трябва да знаем, че нашият живот и нашето служение е маратон. Трябва да знаем как да дишаме, трябва да знаем как да почиваме, трябва да знаем как да работим, трябва да знаем как да воюваме. Понякога ставаме толкова свръхдуховни и поради тази свръхдуховност идва срив, защото не е реална. Бог не е свръхдуховен  Той е духовен. Свръхдуховност значи плът. Нека да ви го кажа свръхдуховност значи плът. Бог е духовен. Даже, в Притчи се казва:

Не ставай прекалено праведен, защо да се погубиш.

Прекалено праведен, значи праведен трябва да бъдеш. Когато вече се опиташ да бъдеш прекалено, когато се опиташ да бъдеш повече, над, прекалено, вече навлизаш в плът и това не е от духа и тогава идват проблемите. Виждате ли, има нужда наистина да се научим да ходим в Духа. А когато ходиш в Духа, ходиш в мира, в радостта, в свободата на Господа, в силата на Господа и не чрез твоите напъвания, а чрез Неговата благодат и Неговия Дух.

Искам да ви кажа, че нашите напъвания са плът. Свещениците е трябвало да се обличат в ленени дрехи, когато влизат да служат в скинията, защото времето е топло и лена не те кара да се изпотяваш, което означава да няма пот, да няма мирис на пот като се влиза в скинията. Господ не е толкова заинтересован от плътта, това всъщност е преобраз. Потта е образ на човешките усилия, на човешките напъни. Господ иска не с човешки усилия и напъни да се върши работа, а с Неговата благодат. Тоест да вдигнем платната и Той да духа в тях. От нас е вдигането на платната, от Него силата, с която да ни движи. Така нека да се обърнем обратно. Казва, нали, да се пазим.

да вземем Божието оръжие, за да можем да противостоим в злия ден и като надвием на всичко /на всичките атаки на врага/ да устоим.

Виждате ли врагът ни атакува, за да ни събори.

Ефесяни 6:14  Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник

Вижте колко интересно! Видяхте, че дяволът е лъжец и хитрец. Лъжец и хитрец и оръжието, което трябва да вземем срещу лъжите и хитростите на врага, първото оръжие е истина. Това нещо го виждате. Значи истина. Може всеки да каже – оръжието е истина. Знаете в евангелието от Йоан Исус каза:

„Твоето слово е истина” .

Твоето слово е истина. Кое е истината? Словото на Бога. Значи, ако искате да побеждавате срещу хитростите и лъжите на Сатана, между другото, думата, която се използва за хитрости, всъщност означава не само хитрости, а означава схеми, схемите на сатана. Той разиграва схеми. Разиграва схеми, тактики, с които да те порази тебе, да порази дома ти, да порази служението ти. Разбирате ли, това не е просто някаква хитрост, това са цели схеми. Може да видите в речника тази дума, има думата схеми. Значи първото нещо да можете да победите тези схеми на хитрости, на лъжи от страна на Сатана, виждате ли основното му оръжие на Сатана, ние трябва просто да видим стратегията. Основното му оръжие срещу нас е измамата. Основното му оръжие е измама, лъжа, заблуда.

Ако погледнете в 1 Йоан 4, ще видите, че се говори за Духа на истината. Духът на истината, отново виждате истината, Духът на истината, който е Святият Дух, не е някой друг нали и духа на заблудата, за който се казва, че е Антихрист. Духът на Антихрист е духът на заблуда. Ето това е, което в момента действа, духът на заблуда. Когато ти предлагат фалшиви банкноти, особено по време на криза започват различни фалшиви банкноти да се предлагат, ти не можеш да изучиш всички фалшиви банкноти, всички фалшиви учения, всичко фалшиво. Но това, което можеш да направиш, е да изучиш истинската банкнота, да я опознаеш добре, да я пипнеш добре, да я разгледаш добре отвсякъде. Да я опознаеш по такъв начин, че на сън да те пипнат, да я знаеш. Да те събудят, да ти я дадат, да я пипнеш, да я познаеш истинска ли е, не е ли. Когато опознаеш истинската банкнота, ще я различаваш от фалшивите. Или това е, което тука ни казва Господ – първо да се препашем, първо да се стегнем с истината през кръста си, през чреслата си, през кръста, през слабините. Какво трябва да направим? Трябва да вземем истината, което е какво – словото на Бога. Значи не просто да четеш тоя виден проповедник. „Ооо, чел ли си тая книга, брат? Чел ли си оная книга брат?“ Много хубаво нещо са книгите, обаче аз искам да разбера кой чете Библията. Често пъти, да ви кажа, като стане въпрос почна да чета и казвам тоя стих там, оня стих там и чак на мен ми става неудобно хората, че не знаят коя книга къде се намира и аз трябва да я търся. Значи да показвам коя книга къде се намира, това къде се намира, онова. За какво говори това? За непознаване на словото на Бога. А тука първото оръжие, което е посочено, е истината. Истината е кое? Твоето слово е истината. Истината е словото на Бога. Значи, първо трябва да си затегнете коланите на истината. Няма ли го словото, забрави да победиш дявола. Исус в пустинята какво използва? „Писано е, писано е, писано е“ – това използва. Същото оръжие е дадено и на нас. Вижте как се използва това оръжие? Ето, понеже сестрата пита за практично използване на оръжието.

№1 как се използва оръжието? Като застанеш и изучаваш словото на Бога, за да може тия крепости на врага, които са в главата ти, крепости от разбирания, от представи, от мисли. Погледнете това е във 2 Коринтяни 10:3-5 – крепости от мисли, крепости от представи тук, в ума. Просто със словото на Бога да ги бомбардираш и да се разбият. Като започнеш да виждаш истината тук – „Ей, аз какво съм правил, ей аз какво съм мислил?!“ Почваш вече да загряваш за какво става въпрос. Тоест първо побеждаваш и събаряш крепостите, които са в ума ти. Защото, приятели, разберете, ако имаме крепости в умовете си, крепости, които врагът е изградил, трябва да имате предвид, че тия крепости се явяват място, където да влезе и да обитава демон. И той е защитен от тия крепости от мисли и представи. Ти сядаш и говориш на човека – човече, това не е така и това е така. И човекът, обаче си защитава крепостите. Той си защитава, той е сложил крепост. Всичко е логично, всичко е точно при него, обаче не знае, че вътре в крепостта има някой и самият човек защитава този някой, който е в крепостта.

Ето, 2 Коринтяни 10:3-5 стих, там пише за крепостите, които какво представляват – мисли и представи, въображения. Тоест това е под формата на логика, мислите са логика и другото са представи, картини. Имат си хората картини в ума? И тези картини, тези логически заключения са скривалището, в което демоните се крият. Така че, когато се молим за освобождение, трябва не само да изгоним демоните, трябва да разбием крепостите. Щото, ако не разбием тези крепости, те пак ще се върнат да се скрият вътре. Значи, първото оръжие трябва да вземете, казва тука.

Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си

Трябва да има истина, истината е Божието слово. Истината е Божието слово, виждате. Трябва първо това слово да го поглъщаш, да го поглъщаш това слово. Да го взимаш и да го поглъщаш в себе си. Да го разсъждаваш, да го преживяш това слово, да стане кръв в тебе. И второто нещо, трябва това слово да го сложиш в устата си. Да започнеш словото да говориш. Словото да говориш във всяка една ситуация, в която се намираш. Във всеки един проблем, в който се намираш, трябва да можеш словото да изговориш. Ето тия дни се случи така, че колата изчезна, няма я никъде и аз се помолих и казах: „Господи, в крайна сметка сега е момента ти да подействаш. Нека крадецът да върне това, което е откраднал. Да го върне, в името на Исус“. Смъмрих го тоя крадец да върне. И колата се намери, слава на Бога. Вдигнали я от едно място и отишла на друго. Някой ще каже – Ами, то е нормално. Нормално е сега като го погледнеш, ама преди да го видиш, хич не изглежда нормално. Един брат се беше обадил и каза – „Колата ми откраднаха“. Викам – „Дай да се помолим, Господ ще я върне, в името на Исус смъмрям крадеца“. Той вика – „Аааа, не може да се намери“. Минаха няколко дена, намериха я някъде извън града и човека си взе колата и готово. Как става, какво става не знаем, обаче искам да ви кажа, че словото на Бога работи. Препашете се с истина във всяка една ситуация, особено в критична ситуация. Трябва да се научим в критична ситуация да сложим слово в устата си. Разбирате ли защо трябва да сложим слово в устата си? Защо Исус цитира в пустинята на дявола, защо му цитира словото? Вижте на хора може да им говориш Божието слово и те да не искат да го приемат.  Но дяволът като слуша Божието слово се съобразява, защото той знае за какво става въпрос. Той няма как да не се съобрази с Божието слово. Аз на това разчитам. Понякога дори когато проповядвам, ето искам това да го кажа на някои хора, отивам да проповядвам някъде и има опресия, депресия и друго такова нещо, където е затворена вратата и не можеш да проповядваш. Просто чувстваш, че всичко е застанало и очаква нещо, обаче в същото време е застанала така и просто не можеш да пробиеш. И тогава взимам и започвам да цитирам стихове от Библията. И стиховете нямат някаква връзка логична и хората като слушат си казват – Какво прави тоя човек, какво говори? Какви са тия цитати, каквито ги говори? Хората не могат да разберат за какво става въпрос, обаче те не разбират, че аз не говоря на тях в момента. Аз взимам словото и започвам да цитирам стихове точно срещу тия духове, които действат в момента. И цитираш стихове, цитираш стихове, цитираш стихове и в един момент се разбива това нещо. Например в един момент някой падне на земята и започне да крещи и започват да излизат духове. Аз преди това не съм го знаел, обаче сега разбирам – има такова нещо, някой служител на Сатана е дошъл на събранието и иска да върже атмосферата, за да не може да се свърши работата. Но когато започнеш да използваш словото и биеш, биеш, биеш словото из един път точно тоя човек на земята започва да пищи. Защото просто духът, който е вътре не може да издържи. И когато се освободи атмосферата, тогава вече можеш да си говориш проповедта, както сега си я говоря в момента. Но Исус в пустинята какво прави? Даже виждате, че Той не застана да се моли в присъствието на дявола – „Оооо, Господи спаси ме! Ооо, Господи, помогни ми! Ооо,  Исусе, умирам,  загивам!“ Не, Исус каза: „Писано е,  писано е, писано е“ и като каза „писано е“, като цитира тия стихове под помазанието на Святия Дух, Святият Дух започва да действа, ангелите на Господа започват да действат и става нещо. Но за да очакваш нещо да се случи, за да се активира Святият Дух , за да се активират ангелите, трябва да им дадеш храна. Трябва да им дадеш материал, с който да работят  и пускаш словото през устата си. Ето това е, знам, че много е трудно. Точно в тоя момент, когато си в момент на криза, най-трудното нещо е да вземеш и да кажеш нещо от словото. Най-трудното нещо е да кажеш нещо от словото. Обаче най-силното нещо е да кажеш нещо от словото. Така че виждате трябва да бъдем препасани с истина, със словото, словото в сърцето, словото в ума, словото на устата. И освен това истина означава истина.

 Сега апостол Йоан каза: 

Кой е лъжец освен, оня който отрича, че Исус е Христос или Исус Христос е Божий син?

Кой е лъжец? Значи виждате, който отрича Исуса Христа, който отрича Божия син, който отрича Господа, той, казва словото, че е лъжец. Ама ти можеш да кажеш – той е много искрен човек, много добър човек. Ами Библията го нарича лъжец. Какво да правим, кой е прав? Ние ли сме прави или Божието слово е право? Ние имаме други разбирания. Аз искам да ви кажа, че светът се е извратил, света се е извратил и света се е развратил. До такава степен вече разлагане има, че това разлагане е започнало да влиза в нас и ние някои от нещата дори не можем да ги отчетем. Но Божието слово казва, че тия хора са измамници и те са лъжци. За самия човек как е не мога да ви кажа, обаче духът, който действа чрез него, е такъв. И ние не трябва да ги мразим, трябва да ги обичаме. Трябва да знаем и апостол Йоан каза:

такъв човек даже да не го приемаш в дома си, да не го поздравяваш, да не сядаш на маса с него.

Няма да си играем с огъня, защото ти можеш да приемеш от тези неща. Някои хора приемат тия мормони, ония свидетели, тия не знам какви си – всички сме братя. Не може така, приятели! Погледнете какво говори словото, хванете се за словото. Но другото, което е важно също, е да се облечем с истината, да говорим истина, а не лъжа. Истината е оръжие.

Аз си спомням като бях студент в Икономическия институт и ходехме по бригади, аз обаче не ги обичах тия бригади да ви кажа. Такива комсомолски бригади и целият курс отива на бригада, Пламен обаче не отива на бригада. И събираме се вече комсомола там, събират ни след бригадата, айде сега да видим какви са резултатите от бригадата. Айде сега да питаме Пламен защо не дойде на бригадата, какви причини имаше да не дойде на бригадата. И Пламен се изправи пред тях и каза – нямам никакви причини да не бъда на бригадата, просто, викам, не бях на бригадата и нямам никакви причини да не бъда на бригадата! И ви казвам като им го казах това нещо се смутиха всичките, защото те очакваха оправдание и да им докажа, че моите аргументи не са правилни. Обаче аз им казах че нямам никакви причини и че съм виновен. Седяха, мислиха и най-накрая казаха – Ами, аз предлагам на председателя да му простим на Пламен. И на Пламен му простиха. Слава на Бога.

Искам да ви кажа, че истината е много голямо оръжие. Опитайте някой път това нещо да го направите, отидете и го кажете да видите какви резултати стават. Значи, това е първото оръжие. Надявам се сестрата, която зададе въпроса, да й отговарям на въпроса, защото наистина практически да покажем как се прилагат нещата. Не винаги е толкова лесно. Да можеш едно нещо да го изразиш по прост начин е най-трудно. Защото ти да го изразиш по простия начин значи си минал по сложния, ти си влезнал в дълбочина, разбрал си материята и когато вече си разбрал материята, можеш да я предадеш с две думи. Но колкото по-малко разбираме материала, толкова повече думи ни трябват и толкова по-трудно е да го направим. Добре, следващото нещо.

Ефесяни 6:14  и облечени в правдата за бронен нагръдник,

Значи, първо тука препасани да няма хернии и да няма дископатии нали, с колана на истината. Който не е препасан с колана на истината, може дископатия или херния да хване в духа. След това слагаме бронения нагръдник на правдата. Какво значи това?

№1 това значи, приятели, вижте броненият нагръдник е тука на гърдите на сърцето. Това означава, че броненият нагръдник те пази от стрелите на сатана. Сатана е нашият враг. Казахме, че духовни сили работят срещу нас. Той изпраща огнени стрели, той изпраща стрели. Стрелите какво представляват? Те представляват думи, думи, които имат в себе си отрова. Сега ти можеш да кажеш това са просто думи. Проблемът не е в самите думи, а в отровата, която е в тях. Цялата дума, цялото изречение може да е цяло писмо, може да е цял роман, може да е цял филм, може да е какво ли не съставено от думи, всичко да изглежда много добре, обаче вътре да има една капчица отрова, с която врагът да се опита да те отрови и да те убие. Затова много хора са наранени, защото нямат бронен нагръдник. Воинът трябва да има нагръдник тука да пази дробовете, за да може да диша. Ако влезе стрелата тука, не можеш да дишаш. Ако влезе стрелата в сърцето, умираш. Броненият нагръдник пази сърцето ти, пази дробовете ти. И се казва, че това е правда. Значи стрелите, които идват, са главно стрели на обвинение, на вина. Светът използва алкохол, цигари, наркотици, какво ли не друго, за да потуши чувството на вина, но не успява. А Бог  е дал нагръдник, с който да победим тази вина. И този нагръдник се казва,

Господ е наша правда,

даже това е едно от имената на Бога. Господ е наша правда. Всеки един трябва да каже – Господ е моята правда. Защо е толкова важно това? Защото аз сам за себе си като човек, особено колкото повече години минават, аз ви говоря честно , не става въпрос да се правим на интересни – „Оооо,  аз най-грешният!“  Не в такъв смисъл, аз съм най-грешният, ама да си кажеш най-праведния. Не, смисълът е такъв, че наистина, колкото повече време минава, толкова повече си виждам недостатъците, виждам си слабите страни, виждам си неспособностите. И като ги виждам тези неща, ако разчитам на себе си и на своята правда, съм загинал. Защото погледна назад – как можах там да сгреша! Как можах това да направя тогава! Как можах, как можах, как можах! Събуждаш се сутринта с чувство на вина за нещо, което е станало преди години, обаче то продължава. Но когато ти разбереш със сърцето си, че Господ е твоята правда, ти не си си своята правда, Господ е твоята правда, нещата започват да се променят. Знаете 2 Коринтяни 5:21 стих,

Христос на кръста стана грешен или стана грях за нас,

за мен и за теб. Той не само пое грехът, но Той самият стана грехът, грехът като личност на кръста. Тоест не един грях, не два гряха, а самият грях го понесе върху Себе си. Той стана грях, за да можем ние чрез Него да станем Божията правда в Христа Исус. Тоест Той е нашата правда. Виждате ли на кръста тази размяна? Той понесе греховете ни и ни даде правдата си. Той понесе греха, който не заслужава, и ние получаваме правдата, която не заслужаваме. Значи Господ е моята правда, нека всеки да го каже това нещо – Господ е моята правда. Ако ти го нямаш това нещо в себе си, ако ти не си сложиш това оръжие, знаете ли че на мен това ми прави впечатление, че особено служителите на Сатана са много точни в откриването на слабостите на хората. Трябва да ви го кажа това нещо да го знаете. Хора от света са много точни да ти открият мястото и вие трябва да имате бронения нагръдник на правдата, за да не затънете в блатото на отчаянието, защото от там няма излизане. Трябва да знаем, че каквото и да е станало, кръвта на Христос не е загубила силата си. Кръвта на Христос е същата вчера, днес и завинаги и тя има сила над всеки един грях. Така че,

като изповядваме греховете си, Той е  верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.

Аз искам да намерим баланса тук. Това не означава човек да каже – Господ е моя правда и да си върши грехове, не казвам такова нещо. Трябва да бъдем на точното място. Не, нямаме вече проблем, ние сме в Новия завет, нямаме вече проблем с греха. Голям проблем имаме с греха, голям проблем! Това е един от сериозните проблеми на църквата, че църквата ходи в грях и поради това Господ се отстранява. Но има цяр, има лекарство – кръвта на Исус, която според 1 Йоан 1,

кръвта първо ни очиства от кръвта, тоест, кръвта ни умива от кръвта и второ ни очиства от всяка неправда,

Прави ни праведни. Виждате ли, кръвта ни очиства от кръвта, тоест прощава ни се греха, но после и ни оправдава, и ни прави праведни да живеем праведен живот. Тоест кръвта на Исус ти дава сила да живееш праведен живот. И за да може наистина да имаш правда, ти трябва да можеш да си признаеш греха. Ти трябва да можеш да изповядаш греха си и трябва да можеш да го оставиш. Бог ти дава сила и за двете чрез кръвта на Исус, първо да признаеш греха чрез изповед и второ да го оставиш на дело. Не може да кажеш нямам сили, защото словото казва, че имаме сили чрез кръвта на Исус. Така че Господ става твоя правда и ти вече не чрез собствена сила, а чрез силата на Бога живееш праведен живот.

Праведният и седем пъти да падне пак ще стане,

но той става. Нечестивият един път може да падне, но остава легнал, паднал – живее нечестив живот. Защото много хора казват: всички сме грешни. Това не е верно, това не е верно! Бог не прави грешници. Първо Христос проля кръвта си, за да ни измие от греховете и да ни направи от грешници  простени грешници. Има разлика от грешник и простен грешник. Нали когато са простени греховете е съвсем друго. Но Той Бог не се спира само до тука, не ни прави само простени грешници. Вижте деветия стих 1 Йоан 1:9 –

измива ни от всеки грях и ни очиства от всяка неправда.

Тоест първо ни прощава греховете, а след това ни облича в дреха на праведност, така че не само сме простени грешници, но ставаме праведници. И праведният човек живее стил на живот на правда и чистота пред Бога. Праведният човек живее праведен живот. Това не означава, че никога няма да сбърка и никога няма да падне, но слава на Бога, че същата кръв, която ни е простила всеки грях, същата кръв, която ни прави праведни, същата кръв е тази, която ни прави да станем след като сме паднали. Има втора възможност и не само втора. Казва се седем пъти да падне, пак ще стане. Така че Бог може от паднало положение чрез кръвта на Исуса да те върне и да те сложи отново в право положение. Право положение пред Него означава праведен. Паднало положение значи грешен. Нали праведен значи си прав пред Бога, не си вече паднал. Така че Бог може да възстановява. Не само това, но в Стария завет се казва, че дори и свещеникът да съгреши има специална жертва за греха му. Бог е предвидил, че дори и свещеникът е в състояние да съгреши и ако свещеникът съгреши, има шанс да се поправи. Има възможност за възстановяване за свещеника. Слава на Бога за това, защото всеки човек може да падне. Но благодарим на Бога за кръвта на Исус, която ни умива в миналото, която ни умива днеска и която ще ни умива до тогава докато имаме нужда от това умиване. Тази кръв действа в миналото, действа в настоящето, действа и в бъдещето. И затова, приятели, искам да ви кажа, че Господ е наша правда и Неговата кръв е кръвта на правдата. И когато дойде дяволът да каже – ти си грешен, ти си грешник. Погледни какво направи преди пет години, какво направи преди двайсет години и т.н. Всичко това е под кръвта, всичко това е минало. То е изтрито от регистрите на Бога, Бог ги е простил заради това, че Исус ги е понесъл на кръста. И днес ние можем да кажем „Аз съм оправдан чрез Неговата кръв”. Той ме направи праведен, новото създание не е грешник. Новото създание е праведен. Потомъкът на Адам е грешник, бунтовник. Но потомъкът на втория Адам, новороденото създание в нас по образа на Исуса Христа не е грешник.

А ние сме ново създание в Христа Исуса, старото премина всичко стана ново.

Виждате как трябва човек да се насърчи в Господа и да сложи този бронен нагръдник. Ти трябва да го сложиш, той не идва естествено. Това е нещо, което ти трябва да сложиш върху себе си. Не чакай Бог да ти го сложи. Ти трябва да го вземеш и да го сложиш, да го вземеш от стената, да го вземеш от кръста и да го сложиш върху себе си и така ще стане. Още един път казвам – никой да не извращава Божието учение. Това не означава, че човек може да си живее в греха и да каже – Господ ме оправдава. Защото в Библията ясно се казва в Галатяни 5, че

който върши такива неща делата на плътта, няма да наследи Божието царство.

Това означава, че който живее стил на живот грях, не става въпрос някой паднал и се покаял, а който живее стил на живот грях, който си живее в греха и си казва – надявам се Господ да ме… Не, стил на живот, ако е това е категорично. Не става. За това Бог е дал лекарство – кръвта на Исуса и думата „покаяние”. Покаяние означава обръщане. Обръщане, промяна на решението е мисъл. Промяна на решението, но също означава обръщане на дело. Ти да се обърнеш от грешния стил на живот и да живееш праведен стил на живот. Понякога това означава, че трябва да се разделиш с някои хора. Ако някои хора са окова, с която сатана те връзва, трябва да се отделиш. Ако някои дейности за тебе са окова, с която Сатана те връзва в греха, трябва да се отделиш. Както Исус казва:

„Ако окото те съблазнява, ако ръката те съблазнява, ако кракът ти те съблазнява отсечи, извади и хвърли. По добре с едно око, с една ръка и с един крак да влезеш в царството, отколкото с всичко друго и да отидеш в пъкъла”.

Така че, приятели има си го покаянието. И все повече и повече поучението за покаянието се пренебрегва и ще се пренебрегва, но то е първото учение на християнството. Вижте Евреи 6:2  – покаяние от мъртви дела е първото учение от основните учения на християнството. Това е първото. Даже преди учението за вярата е покаянието. Самият Исус казваше –

Покайте се и повярвайте в благовестието.

Йоан Кръстител казваше – Покайте се и повярвайте в благовестието. Първо казва покайте се, първа заповед и после -повярвайте. Много хора само повярват, без да се покаят и тая вяра не е спасителна. Разбира се на някои хора няма да им хареса това, но важно е да говорим истината. Така че казано е първо истината после правдата. Правдата е Господ и ние трябва да живеем живот на правда. №3 е:

Ефесяни 6:15  нозе обути с готовност чрез благовестието на мира.

Нозете обути с готовност чрез благовестието на мира. Това означава, че ние трябва да сме готови за благовестие. Искам да ви кажа наковалня или чук – ти избираш дали ще си наковалня или чук. Някои братя или сестри ми казват – те няма да слушат това, те няма да повярват в това. Искам едно нещо да разберете – не е важно дали хората ще повярват или няма. Това не е вашето решение, това е тяхното решение. Важно е не какво те ще направят, а какво ти ще направиш. Важно е какво ти ще направиш, не какво те ще направят. Това си е техен избор. Когато те атакуват със слово от ада, слово на неверие, това е ада. Слово на неверие, слово на обвинение и други подобни слова, слово на мръсотия и нечистота духовна. Те те атакуват, но не ти позволяват да кажеш нищо. Те могат да говорят, но ти нямаш право да говориш. Всеки път, когато ти кажеш, те казват – ти нямаш право да ме агитираш. Обаче те те агитират, те те агитират да отидеш с тях в греха. Те те агитират с техните доктрини, обаче ти нямаш право да го направиш. Ти си вързан, а те са свободни. Не, това не може да бъде така! Ако искаш Святият Дух да действа, ако искаш ангелите на Господа да действат, ти трябва да освободиш словото на Бога. Трябва да говориш евангелието, не натрапчиво обаче трябва във всеки един момент да го кажеш, когато те питат за твоята надежда. Спомням си в банката като бях и там си правят хората купони и слагат пиене и ядене и т.н. и аз християнин. И те свалят колежки нали разбирате каква е ситуацията, светска ситуация и като пийнат малко и просто атмосферата съвсем се променя. И към мене идват определени думи, определена атака нали разбирате и аз чувствам, че тия неща ме удрят. Чувствам, че ме удрят тия неща, които излизат, и в един момент се очаква аз нещо да кажа, и в този момент аз просто отварям устата си и казах нещо, което казва Библията. В момента, в който казах това, което казва Библията, все едно един леден нож мина и разряза цялата атмосфера и всичко, което дяволът беше планирал рухна в един момент. Ако сте виждали как на филмите става, ей това се получи в духа. Абсолютно се отряза атмосферата само с един стих от Библията, ама на място. Казва се в Библията:

дума казана на място /това е в Притчи/, дума казана на място е като златни ябълки в сребърни съдове.

Сребърните съдове сме ние, златните ябълки е словото казано на място. Но ако ти в такъв момент не си въоръжен с обувките на благовестието вместо ти да им благовестваш, те ще ти зловестват и могат да те съборят. Затова най-добрата защита  е нападението. Когато те атакуват с греха, контраатакувай със словото на Бога. Опитай се във всяка една ситуация да можеш да сложиш стих от Библията. Било то, че човек те слуша или не те слуша. Ако те слуша още по-добре. Опитай се да сложиш стих от Библията във всяка една ситуация и ще видиш Божието действие как ще се развърже. Може змиите да се развилнеят и да почнат да хапят, но нещо ще стане когато освободиш Божието слово. Защото

Божието слово е живо и деятелно, живо и деятелно, пронизва до разделяне.

Разбирате ли, това слово действа, то е активно и ти трябва да го сложиш в устата си. Затова тука се казва, че ти трябва да си подготвен, подготвен за благовестието на мира. Не да воюваш, да спориш, да се караш с доктрини. Освободи словото и ги остави. Остави ги, но го кажи. Недей да спориш, недей да се караш,  но го кажи и ще видиш какво става.

Спомням си навремето, когато в началото на вярата, нали още не бяхме женени с Мими и тя се събрала с нейните приятелки от училище и всяка казва какъв е нейният приятел и т.н. Една казва едно, друга казва друго, една казва летец, друга казва друго, различни професии и стигат до Мими и казват – Твоят приятел какъв е? И тя в първия момент не се сеща какво да каже, обаче във втория момент казва – Ами, Божий син. Аз вярвам, че в резултат на тая дума, две от нейните приятелки днеска са християнки, защото това им е направило силно впечатление. Божий син, защо? Ами защото наистина аз съм новороден християнин и съм син на Бога, както и ти, както всички ние. Но виждате ли, едно слово от Господа на място казано какво впечатление прави, какъв удар върху царството на мрака. Така че бъдете готови, препасани. Тука казва да бъдете обути чрез готовност на благовестието. Ами също обути означава да сте готови да се движите. Знаете ли че, ако погледнете в словото, особено в Деяние на апостолите, апостолите не стоят да чакат да им идват хората. Апостолите ходят и се движат и споделят евангелието там, тука, там, тука – движение. В днешно време ние сме лениви. Искаме на едно място да стават нещата, не движение, а пасивност. Дори това, което правим по интернет, е отиване, обуване на обувките на благовестието. Ако не е така, защо тогава ще пишат православните хора, които се обръщат за помощ и искат съвети и искат молитви и т.н. Значи това са обувките на благовестието стигнали до тях. Имам запитвания във връзка с исляма и т.н., за какво е това? Защото обувките на благовестието стигат надалече.

Ефесяни 6:16  А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия;

Значи виждате щита на вярата. Щитът на вярата, разбира се това е словото на Бога, но нека говорим за вярата. Вярата е нашата защита. Вярата е нашата защита. Чрез вяра ние взимаме словото на Бога и се защитаваме от всичките огнени стрели на нечестивия. Затова пази вярата в себе си и тя ще те пази. Пази словото в сърцето си и то ще те пази. Да вземеш вярата, с която може да бъдат угасени всичките огнени стрели, огнени думи на нечестивия. Това означава да вземеш вярата, това означава, ей това слово каквото и да стане, то е по-право. Може да съм в момент на отчаяние, може да си мисля, че съм най-лошият човек на земята, но словото казва, че

съм ново създание в Христа Исуса, старото премина всичко стана ново.

Да оставим старото и да гледаме напред. Може да имам усещането, че Бог ме е оставил. Библията казва:

„Никак няма да те оставя, никак няма да те забравя”.

Така че Бог е обещал. След като Бог е обещал, значи това е така. Разбира се има моменти, в които не го чувстваш, обаче точно тука е въпросът – живеем с вяра, не с чувстване. И точно тука е да убиеш огнените стрели на нечестивия чрез вяра в словото на Бога. Вяра в Неговото вечно присъствие в нашия живот. Той обеща, че духът Му ще бъде с нас завинаги. Така че да се хванеш, как ще се докоснеш до Бога, как ще стигнеш до Бога освен чрез Неговото слово. Вземи вярата и нека ти бъде като щит. Нека твоята вяра да вземе в ръцете си словото на Бога и с него да убиваш всичките огнени стрели на нечестивия. И казва:

Освен всичко, а пък на английски /above/– над всичко да вземеш вярата, над всичко друго да вземеш вярата като оръжие.

Вземете също шлемът на спасението и мечът на духа, който е Божието слово.

Да вземеш шлема на спасението. Нека да обърнем внимание на шлема. Шлемът се намира на главата. Шлемът на спасението – защита на ума ти, защита на главата ти. Да вземеш шлема на спасението. А на друго място се казва – шлема на надеждата за спасението. Надежда, тука е надеждата /в ума/, шлема на надеждата за спасение. Защото дяволът идва и ти казва: „Ти не си спасен, нямаш живот, не можеш да бъдеш спасен. Край за тебе няма надежда. По-добре си иди в света. Няма надежда, ти вече си похулил Святия Дух, край”. Ето това е, което дяволът ти казва – „Никой не те обича, никой не те иска, Бог те е оставил, ти си грешен, няма шанс за тебе.“ Обаче, сложи си шлема на надеждата за спасение. Каквото и да стане, Той е казал никога няма да ме остави, никога няма да ме забрави. Той каза, че аз съм спасен не чрез своите дела, но чрез Неговото дело на кръста, нали така. Така че ти взимаш оръжието на надеждата. Вярата е в сърцето нали, вярата е защита на сърцето ти. Щитът защитава сърцето ти главно, макар че римляните са имали такива щитове, които са покривали цялото тяло, но основно защитава сърцето. Вижте, двойна защита на сърцето, първо имаш правдата и второ имаш вярата – двойна защита. Господ колко се интересува от сърцето! Обаче, когато говори за шлема на спасението, тука вече се говори за надежда, надеждата е в ума. Надежда за спасение, дори когато всичките ти чувства и емоции казват – „не, няма шанс за тебе, край всичко е загубено“, твоят ум трябва да държи Божието слово. Твоят ум трябва да държи Божието слово и твоята уста трябва да изповяда.

На мен много ми харесва това, което Джон Остин, знаете този голям Божий мъж почина от някаква болест на бъбреците и той е видял много чудеса в живота си и накрая изповядва, обаче изцеление на бъбреците не се получава. И негов брат или някакъв роднина бил до него в един момент и му казва точно в момента преди да почине, преди да си отиде и му казва: „Защо Господ не ти изцелява бъбреците толкова време?“ Джон Остин се обръща към него и казва: „Милостта Му трае до века“. И в момента, в който го казва си заминава, това са последните му думи. Той казва – „милостта Му трае до века“. До последния момент словото Му в устата му, чувствата му може да са били други, може да се е чудил защо не ме изцелява Господ , може да се е чудил защо се случва, обаче умът му държи словото, устата му държи словото до последния момент, независимо какво става с него. Ей, това е воин! Воинът може да падне в битката, както той пада в битката, обаче пада като победител. Защото ти може да загубиш една битка, но можеш да спечелиш цялата война. Не е важна една битка, важна е войната. Затова дръжте надеждата за спасението, сложете този шлем на главите си, за да печелите битката и да не я губите. Сложете шлема на спасение или надеждата за спасение и казва:

Мечът на духа, който е Божието слово

Вижте, от всичките тези оръжия, единственото нападателно оръжие, което е описано, е мечът. Мечът е Божието слово, Божията рема. Божието слово не само е защитно, защото с меча можеш да се защитаваш, когато те атакува врагът, но ти с меча можеш и да поразяваш врага. Ето ти нападателното оръжие на меча на духа, който е Божието слово. Затова това слово трябва да е не само в сърцето. Както видяхте в началото, както пише, да сме облечени в правдата за бронен нагръдник, означава истината през кръста, да сме препасани означава да е в сърцето ти, да е в ума ти, но тука, когато се говори да вземеш Божието слово, което е мечът на духа, вече говори за битка, говори за агресия, говори за атака над врага. Тоест това слово да го сложиш в устата си, както в Библията се казва, че ездачът, който е Исус, имал меч, който излиза от устата Му нали. Ето, този меч трябва да излиза и от твоята уста. Да вземеш меча на духа, защото когато вземеш този меч, тогава духът действа. Мечът на духа е инструментът на духа и оръжието на духа. Искаш Божият дух да действа, ползвай Неговото оръжие, използвай Неговия инструмент и ще видиш Неговото действие. Затова казвам във всяка една ситуация трябва да намериш възможност да използваш Божието слово. Дори да няма човек около тебе, освободи словото. Ако има човек в тая ситуация, освободи словото.

Спомням си имах проблем с един съсед в квартала, много сериозен проблем, защото направи ми проблем във връзка със строежа и беше много тежък случай и човекът искаше да направи така, че да събори къщата и аз в последния момент, нали, защото човек като влезе в такива истории и като че ли по друга линия се движи. В последния момент дойде в мене мисълта и аз си отворих устата и му казах, през оградата говорихме двамата, няма да го забравя този случай. Говорихме двамата през оградата и аз само му казах –

никакво оръжие скроено против мен няма да успее.

И когато му цитирах този стих от Исая 54:17,  аз видях погледа му на изненада и на уплаха от думите, които чу. Защото аз цитирах целия стих. Аз видях в погледа му и от този момент повече той нито един път не ми е направил проблем. Хора, аз просто ви казвам, давам ви свидетелство и ви казвам, разбира се, изобщо не съм такъв герой, за какъвто някои може да си мислят като слушат – „Виж, пасторът какво прави“. Не, не, не, не става въпрос за това. Аз ви казвам така едни силни моменти. Имал съм моменти и на падане и трудни моменти, но това, което искам да ви кажа, е, че когато вие използвате меча на духа в дадена ситуация, ситуацията я издигате от естествено ниво в свръхестествено духовно ниво. Тоест битката вече не я водите на полето на врага, а започвате да я водите в Божието царство. Вие вече, използвайки името на Исус, използвайки словото на Бога, вие вече започвате да водите битката на третото небе. Там вече нещата стават различни и тогава действа Святият Дух и тогава вие вече се движите във власт и в сила, неща, които може да не усещате, обаче те оказват своето влияние. Затова нека се учим битката да не я водим на естествено ниво, а да я водим на свръхестествено ниво. Защото ние ходим, ние сме същества, човешките същества, оперираме едновременно в два свята – в естествения и в духовния свят, физическия и духовния свят и това е нашето противоречие, че в тяло ние се намираме тука на земята, но духовно, казва Библията,

сме в небесни места, отдясно на Отца седнали в Христа Исуса, всички началства и власти са под нозете на Христос включително и на нас.

Така че в тази цялата ситуация, в която се намираме, просто трябва да се научим да излизаме от земната ситуация и да действаме на свръхестествено ниво. И това става чрез меча на Духа. И накрая 18-ти стих като на финал.

молете се в духа по всяко време, с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии.

Какво казва – молете се в духа. Молитва, молитвата е оръжие, виждате ли. Молете се в духа по всяко време и с всякаква молитва и молба. Тоест казва – не се ограничавайте, този ме научи такава молитва, онзи ме научи онакава молитва. Нека Святият Дух да те учи на молитва. Може ли Святият Дух да ти бъде учител на молитвата, да те научи на молитва Той или ти ще вземеш от някоя книжка, която си прочел, както една сестра ми каза за една книжка как всеки ден да се молим? Колко пъти на ден трябвало да се молим, колко пъти на ден трябва да хвалим Бога, колко пъти така и накрая нищо не станало от това – защо? Защото тия рецепти при Бога не вървят. Той иска да види сърцето ти, не някаква рецепта. Така че научете се да се молите по всяко време, по всяко време. Значи молитва можеш да използваш по всяко време в духа с всякаква молитва, всякаква молба. Да бъдем бодри, да бъдем неуморни и да бъдем постоянни.

И ето ви ги оръжията, за които тука се говори. Казахме истина – това е словото, трябва да влезе в ума ни, трябва да влезе в сърцето ни. Броннияг нагръдник на правдата – Христос е нашата правда, нозете в готовност на благовестието. Това означава да сте готови за благовестие. Готови, тоест, когато има възможност – готови. Когато ви питат – готови. Когато ви атакуват – готови. Не да се криете и да бягате, а да контраатакувате. Защото тоя, който атакува, той побеждава. Така че не те да ни атакуват, а ние да ги атакуваме по-добре със словото. Следващото нещо казва – над всичко щита на вярата. Ще ви защити от всичките огнени стрели, всичките думи на Сатана чрез вяра. Вяра в какво? Вяра в словото. Хващаш словото, вярваш го. Каквото и да става – словото. Милостта Му трае до века. Говориш словото. След това – шлемът за надеждата на спасението. Главата ти, умът ти защитен с надеждата за спасение. Всички чувства могат да кажат край, загинах, за нищо не ставам. Не, не, не. Моят Бог няма да ме остави, моят Бог ще ме спаси, моят Бог е спасител. Той ще ме избави, не, не приемам друго. И държиш само на словото. Надежда, надежда, надежда в ума. После – мечът на духа. Вземи словото като Исус в пустинята и започни да атакуваш врага във всяка една ситуация, във всяка една ситуация. Както ви казах, оня ден изчезна колата. Какво да кажеш като изчезне колата? Ами в името на Исус крадецът да върне седмократно това, което е откраднал. Аз очаквам седмократно, защото той тука еднократно говори. Очаквам още шест пъти, как ще стане – не знам. А знаете ли как всъщност ще стане, ей сега ще ви го кажа. Следващата кола, която Бог ще ми даде, ще е шест пъти по-добра от тази! Амин, добре ето ви едно нещо. Вярваме го, пише го в Словото, казваш го. Изповядвам го, може да изглежда глупаво. Да ви кажа – кажи му, по-добре да изглежда така, обаче след това като дойде резултатът, ще прославим Господа. После молитва, последното – всякаква молитва. Научете се на всякакви молитви, не се ограничавайте с един тип молитви. Молитва на езици, молитва в духа, молитва на воюване, молитва на влизане в присъствието на Бога, кратка молитва, дълга молитва, проста молитва, сложна молитва, молитва към Отец, молитва към Сина, молитва към Духа, всякаква молитва. Научи се да се молиш, пробвай и нека Бог да те води в тези молитви. Амин.

Не се страхувайте да се молите, това е прекрасно нещо. В името на Исус да се молите. И не да се молите на светии и не на Дева Мария, нали. Добре, благодарим Ти, Боже, за това нещо. Аз смятам, че до тука горе-долу разяснихме този въпрос. Ако не съм го разяснил, както трябва, Бог да ви даде останалата част.

Бог да ви благослови.

Амин!