Продължение на поучението „Дарба вяра„ 

Видове вяра:

Имаме спасителна вяра, имаме вярата като плод и вярата като дарба. Току що говорихме за спасителната вяра:

Римляни 10:9,10 Ако повярваш в сърцето си и изповядаш с устата си ще се спасиш.

Това е спасителната вяра, която е като синапово зрънце и всеки един от нас има тази спасителна вяра в себе си, и тя се съживява чрез Божието слово. Само че забележете: трябва да се изповяда с устата. Да повярваш със сърцето си, но трябва да изповядаш с устата си. А вярата е избор, има хора просто не избират да вярват и отхвърлят вярата. Те не могат да се спасят. Ще видим вярата като плод, на български език думата е – вярност, но на други езици звучи като вяра.

Галатяни 5:22  А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност.

5:23   кротост, себеобуздание – против такива неща няма закон. 

Тука се говори за плод. Вярата като плод. Първоначално вярата е като синапово зърно, което като се посее започва да расте – казва Исус. Започва да расте, става по-голямо от бурените и става като дърво. Значи вярата има свойството да расте като плод, да дава плод. Това нещо изисква време. Вярата като плод се развива и изисква време, време за растеж, плодът не идва лесно. Как може човек да развие плода на вярата в себе си? Повечето хора си оставят със синаповото зърно на вярата. По едно време си бях взел вкъщи синапови зрънца да си ги гледам, бяха в едно стъклено шишенце – те са много мънички, стояха и никога не пораснаха. Синаповото зрънце първо трябва да го посееш, за да започне да расте. Така че това, което е необходимо е да сееме вярата и тя започва да расте.

Ти трябва да я посееш и да започнеш да я поливаш чрез Божието слово. Трябва да започнете да слушате словото, трябва да започнете да изучавате словото, да прилагате словото и вярата започва да расте постепенно.

Веднъж задават въпрос на Смит Уилгързърд: Винаги ли сте имали такава голяма вяра в себе си? Той казал: „Не”. Ами как я развихте? Той казал: „Първо семе, после стрък, после стъбло, после клас и накрая зърно в класа”. Тоест той казва, че има степени на ръст, има растеж и този плод на вярата започва да се дава с търпение. Това е, което на много хора им убягва. Може да са християни от дълго време, но нямат растеж във вяра. Тука не става въпрос да се напъваш за неща, които не можеш да направиш на този етап.

Някои хора казват: „Добре, ама всичко това, което е обещано в Библията, то е обещано, но защо ние го нямаме?” Чисто и просто ти имаш в живота си това, до което е стигнала твоята вяра. Исус казва:

Нека да ти бъде според вярата, твоята вяра те изцели. 

 Тоест според нивото на вярата – ти имаш това, до което е достигнала твоята вяра. Ти казваш: „Ама аз вярвам”. Това че казваш, че вярваш не означава че вярваш. Вярата не е просто дума. Вярата е Дух. Когато го има в сърцето и се изповяда с устата тогава идват резултатите. Обаче трябва първо да го има в сърцето. Така че няма нужда да се обвиняваме, просто истината е, че не са много хората, които растат във вяра. Християнството не вижда толкова силата на Бога, започва повече да се задълбочава или в социална дейност или да става християнството като фирма. Разбира се, трябва да има организации, обаче вярата е Дух и вярата дава плод, когато започне да се упражнява в живота. Този плод на вярата можем да го видим в:

Римляни 1:17    Праведният ще живее чрез вярата си 

Спасителната вяра е тази, чрез която се спасяваш, а плодът на вярата е този, чрез когото живеем. Ние живеем чрез вярата си. Праведния ще живее чрез вярата си. Това е начин на живот. Когато я упражняваш в живота си тя постепенно расте. Не се хвърляй на големите неща. Ако човек иска да расте вярата му няма нужда от първия ден да отиде  да се моли за възкресяване на мъртви. Започни да ес молиш за малките неща. Когато видиш резултат от молитвата се насърчаваш и още повече, още повече, и постепенно започваш да растеш и виждаш все повече Божието действие в живота си. Когато човек се нахвърли на един път за голямо нещо, тогава се получава разочарование.

Вярата като плод се развива постепенно. Един плод започва от една пъпка, от един цвят и постепенно започва да расте, да расте докато узрее и откъсваш или идва жетвата, вкусваш и казваш си какъв хубав плод. Всичко това отнема време.

Така че, имате време да се занимавате с растежа на вашата вяра, но трябва да се грижите за нея, както се грижите за едно цвете например или едно растение. Ще внимавате с какво го поливате, не го поливайте с бензин или с нещо отровно, внимавайте какви книги четете, какви проповеди слушате. Ако книгите и проповедите убиват вярата ви не се чудете, че няма да я имате. Вярата идва от слушане, неверието също идва от слушане. Така че внимавайте какво слушате. Вярата идва от слушане на Божието слово. Обаче думата Божието слово е Божията рема, тоест словото което Бог говори, а не словото, което някой друг говори. Като се има предвид Божието слово се има предвид не само Библията, но се има предвид Библията, изговорена от Божието слово. В Марк 4, Лука 4, Псалом 1  дявола застана пред Исус и Му цитира Библията – той знае да цитира Библията обаче с погрешен дух и цитира Библията с цел да Го убие преди да е влязъл в мисията си. Така че внимавайте, защото дявола убива. Видяхме вярата като плод.

Сега обаче стигаме до вярата като дарба. Видяхме в I Коринтяни 12 глава вярата като дарба. Нека да се върна към вярата като плод, защото има прекрасни стихове които изпуснах.

II Коринтяни 4:17   Защото нашата привременна лека скръб

произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас 

II Коринтяни 4:18   които не гледаме на видимите, но на невидимите,

защото видимите са временни а невидимите вечни. 

Ето вярата какво е? Вярата е виждане, обаче гледане в невидимия свят, а не във видимия. Във видимия свят нещата са временни, нещата са променливи, а в невидимия свят нещата са постоянни, те са вечни. Вярата вижда в невидимия свят. Ние трябва да започнем да виждаме в невидимия свят. Как виждаш в невидимия свят? – Посредством Божието слово. Божието слово е това, което ни слага в контакт с невидимия свят. Божия Дух е Този, Който ни прави да сме в контакт с невидимия свят, така че вярата е виждане в невидимото.

II Коринтяни 5:7  защото с вярване ходим, а не с виждане 

Много е важно да се върнем към основите на вярата. Много интелигентни станахме, много неща знаем вече за служение и за всичко, обаче при Господа има нужда от прости неща, като например просто да вярваме:

Праведният чрез вяра ще живее. 

 Ако не вярваме, не живеем, приятели. Ако не вярваме, няма да живеем. Това е толкова просто. Може да имаш всяко знание, но ако нямаш вяра, не ти върши работа. Защото знанието е в главата, а вярата е в сърцето. До сега говорихме за това, че със сърце вярва човек и с уста прави изповед и се спасява. В главата е надеждата, обаче в сърцето е вярата. Това от което имаме нужда е вярата в сърцето, и това е което Сатана атакува – вярата в сърцето на хората. Може да имаш много знания от Библията и за Господа, обаче ако нямаш вяра в сърцето си ще отпаднеш, защото сърцето взима решението, а умът казва, че си прав. Човек, който се е отказал от вярата, той си има своите логични заключения и доказателства защо той е оставил вярата. Той ще се оправдае със служители, ще се оправдае с християните, с Библията, ще се оправдае с обстоятелствата и какво ли не. Но какво значение има с какво ще се оправдаем, ако загубим живота. Затова вярата е изключително важно. Казва се, че ние ходим с вярване. Авраам ходеше с вяра и се казва, че трябва да ходим по стъпките на нашия Отец Авраам. Как става? Стъпка по стъпка. Господ ти показва една стъпка, ти стъпваш, и след това ти показва другата. Господ каза на Авраам – Деяние 7:3 – и на нас ни говори в края на 2003 г.

Деяние 7:3   Излез из отечеството си и из рода си

та дойди в земята, която ще ти покажа. 

Авраам излезе, но не знаеше къде ще отиде. Той не каза: „,Докато не ми покажеш къде да отида няма да мръдна”. Не, а :”Излез, и аз ще ти покажа”. Първо се подчини и след това ще видиш следващата стъпка. Някои хора обаче не искат да се подчинят на първата стъпка и затова не разбират втората. Затова стоят на едно и също място, искат нови откровения, искат нови пророчества. Днес хората искат да слушат, сърбят ги ушите, искат повече информация, искат откровения. Хората така стигат до врачките и гледачките, защото искат да получат информация, но праведния ще живее чрез вярата си.

Напоследък се сблъсквам с още един проблем, който много хора имат – смятат че непременно, когато си в присъствието на Бога и някой се моли за тебе, непременно трябва да паднеш – ако не паднеш, значи не си наред. Приятели, дали ще падаш или няма да падаш това няма никакво значение. Нито ще те направи по-духовен, нито ще те направи повече да получиш. Всичко идва от Господа, независимо дали ще паднеш или няма да паднеш. Други пък имат проблеми дали ще падат назад или напред или настрани, това също не върши работа. Това, което е важно, е какво става в твоето сърце. Има хора не падат и получават изцерение, има хора падат и не получават. Други пък казват: „Брат аз не чуствам присъствието на Бога, искам така да го изпитам”. Ами и аз мога да кажа същото. Не помня някой да ми е положил ръце и аз да съм паднал. Може понякога да съм паднал, защото някой ме е бутнал, но по принцип не съм падал. Никога не съм почуствал така върху себе си. Гледам как хората чустват присъствието като им положа ръце и чрез мене това нещо става, но самия аз не съм го изпитвал и сега да седна да се отчайвам. Господ казва: Праведния чрез вяра ще живее, не чрез падания, не чрез чустване. Живееш чрез вярата. Това е, което е най-важното, приятели. Това е основата на нещата. Така че дали ще чустваш присъствието или не – ходи с вяра. Смит Уилгпзърд казва: „Ако Бог не ме задвижи, аз задвижвам Него”. Той казва: „Ако Господ ме задвижи чрез дарби, помазание и т.н. това е чудесно. Но ако Той не ме задвижи по този начин, аз тръгвам напред с вяра и Господ тогава се задвижва благодарение на вярата с която тръгвам”. Така че той показва два различни начина на служение.

Навремето, когато започнахме във вярата 80-те, 90-те години, това служение на вярата като че ли беше по разпространено, защото и като че ли по-естествено беше. Дори по времето на комунизма като че ли по-естествено беше да се вярва. Беше просто, беше ясно, нямаше много книги, обаче хората знаеха как да вярват, знаеха как да се молят и не бяха толкова объркани както са в момента. Със всичката информация, със всичките книги бъркотията е много по-голяма в момента, защото слушат различни гласове. Съсредоточи се и слушай. Много е важно по какъв начин Господ те е докоснал в живота ти, по какъв начин Господ ти е говорил в живота ти, чрез кого говори в живота ти и слушай този глас, чрез когото Господ ти говори, този глас чрез когото Господ изгражда вярата в тебе.

Има много хубави книги, има много хубави проповеди, които обаче могат да те объркат, защото те се движат по друг начин в това, което Бог те води. Бог води всеки един по различен начин. Мен например Господ ме е водил и докоснал чрез определено служение, още края на 80-те ме е докоснал с това служение и дори и днеска като чуя нещо, и Господ ме грабва и ми говори. Просто има си един канал, едно течение в което Бог ме води, това е течението на помазанието на Светия Дух, това е течението на изцеление и освобождение, това са нещата в които Бог ме е водил и продължава да ме води. Има сега други и по-модерни движения, в които някои хора се чудят защо не влизам в тях – трябва Бог да ме води в това, за  да вляза. Ако го няма в сърцето ми, защо трябва да влизам там. Ще натрупам информация, ще стана като библиотека в главата, разконцентриран, незнаещ къде отива, незнаещ какво прави – защо не си гледам чистотата и простотата в Христос, да си следвам Господа, Той знае кога и каква лъжичка да ми даде, кога с какво да ме нахрани. Искам да ям само чистото духовно мляко на Божието слово, такова слово, с което Той ме храни.

Вие знаете, че във всеки един дом има различна кухня. Всеки си е свикнал със своята си кухня, ти можеш да не харесваш кухнята на другия и това не означава, че кухнята е лоша, а просто не е по твой вкус. Защо трябва да ям кухнята на другия като не ми харесва, не ми харесва това ядене. Храни се така както Господ те е научил, както те е хранил.

Така че търсете онова, което носи вяра. Вярата идва от слушане на Божието слово. Когато Бог ти говори на тебе, вярата в теб расте. Когато се говори слово, обаче Бог на теб не ти говори в момента, вярата ти не расте. На друг може, да, обаче на тебе не. Следвайте това, нека Бог да ви издига, Бог да ви помазва, Бог да ви води в тези неща и не се разконцентрирайте да слушате много гласове, защото слушайки много гласове идва много объркване. Този писал това, онзи казал онова, „ама на кое да вярвам брате?”  Ами много книги четеш. Прави ми впечатление, че Библията не е най-четената книга. Четат се други книги, защото е по-лесно. Научете се Бог да ви говори чрез Библията, защото, когато Бог ти говори чрез Библията, Бог може едно нещо да ти каже и то ще те нахрани.

Сега минаваме вярата като дарба. Плодът идва постепенно, плодът расте постепенно, ти ходиш в Духа, живееш с вяра и вярата ти расте, расте, расте и виждаш все по-големи резултати в живота си.

Яков 1:2   Считайте го за голяма радост братя мои,

когато падате в разни изпитни. 

На никой не му е приятно да е в изпитания, обаче трябва да го считаш за радост като си в изпитание. Защо?

Яков  1:3 Като знаете, че изпитването на вашата вяра произвежда твърдост. 

Виждате ли какво се изпитва в изпитанията? Вярата. Не знанията –  колко книги си прочел а вярата.

Яков 1:4    А твърдостта нека извърши делото си съвършено,

за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък. 

Тоест вярата ти да бъде усъвършенствана. Виждате ли как Господ Усъвършителя усъвършенства вярата.

Яков 1:5   Но ако някому от вас недостига мъдрост, нека иска от Бога,

Който дава на всички щедро без да укорява и ще му се даде.

Яков 1:6    Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко,

защото който се съмнява приличана морски вълни,

 които се тласкат и блъскат от ветровете. 

Бил съм в това състояние девет години – блъскан и тласкан от ветровете, ту света ту църквата. Девет години е било това, докато взема решението, оставих приятели, оставих компании, оставих всичко и казах: „Само с Господа и толкова”. Някои хора позволяват на вредното влияние да бъде в живота им и се чудят защо нямат вяра.

Яков 1:7,8    Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища. 

Тоест вярата е постоянство, вярата е настойчивост, ти тръгваш независимо, че вълни ще дойдат против тебе. Ти си като скала, независимо че вълни идват срещу тебе, независимо че ветрове идват срещу тебе, независимо какво ще дойде против тебе, ти продължаваш в същата посока и Господ те изгражда, Господ те усъвършенства, вярата ти расте и това е. Просто предприел си пътя към Господа и държиш този път до край. Това е вярата, вярата е постоянство, а не само нещо моментно. По времето, когато минаваш всички тези изпитания, твоята вяра се усъвършенства, плода се изработва и ти в един момент се оказваш с една мощна, силна вяра. Вяра, която е побеждавала света, вяра, която е направила ти да ходиш по вълните, вяра, която е направила ти да ходиш срещу ветровете, вяра, която е направила да не влизаш в проблемите, а да ходиш върху проблемите и ти ходиш срещу тях и ги преодоляваш.

Когато говорим за вярата като дарба трябва да разберем, че вярата е като подарък. Представете си една коледна елха със светлинките, крушките, гирляндите и отдолу кутийки с подаръци. Децата отиват и си взимат подаръците под елхата. Тези подаръци не се развиват постепенно, те не израстват постепенно, те от един път се появяват под елхата и от един път се взимат. Играчките на елхата от един път се слагат на елхата, те не растат, а от един път се получават. По същия начин са и дарбите на Светия Дух, те идват в  определен момент за определена нужда, действат чрез определен човек. Не са като плода, който се развива и расте от семе и дава плод. Те са неще, която се явява в момента, така че трябва да бъдеш чувствителен към Светия Дух, да бъдеш отворен, за да могат дарбите да функционират чрез тебе.

Има много хубав момент, който трябва да отбележим. За Исус се казва в словото, че Той се смили и се докосна до него. Матей 28 – за прокажения. Смили се за него, докосна го и беше изцелен. Той проявяваше състрадание и се смиляваше за хората. Когато дарбите на Святия Дух действат чрез тебе , особено изцелителни дарби ти чустваш именно това – една милост, едно състрадание в себе си за определен човек. Те може да са няколко човека болни, но в определен момент ти се насочва вниманието към определен човек и трябва да се насочиш там. Хората идват и смятат, че подред трябва да се молиш, но служителя трябва да е свободен да действа под помазанието на Светия Дух. Аз може да искам да се моля за всички, обаче ако се водя  по човешките желания, няма да има този резултат, както чрез водителството на Светия Дух и неговите дарби. Тогава ще дойдат резултатите. Трябва да следвам начина, по който Светия Дух ме води, както и ти трябва да го правиш.

Дори Исус не отиде при всеки един човек. Той не отиде всеки един човек да изцели и на всеки да послужи, Той ходеше при определени хора, защото беше воден от Бога да отиде при определени хора и да направи определени неща. Дарбите на Светия Дух действат по Божията воля. Затова е важно човек да разпознае действието на Светия Дух и да се задейства. Не да си го измисля. Има хора например които казват: „Аз имам пророческа дарба” –  и се опитват по всяко време да пророкуват. Ако Светия Дух не е там, не се опитвай да пророкуваш. Трябва винаги всяко нещо да става под помазанието на Светия Дух, защото може да изпаднем в заблуда, може друг дух да действа, може по човешки да стане. Има хора възлагат упованието си на определени неща, на определени думи и се разочароват, решават, че Господ не ги обича. Затова ние като служители трябва да сме внимателни да говорим това, което Бог наистина има да каже.

Иоан 11:40 Исус каза: Не ти ли рекох, ако повярваш ще видиш Божията слава. 

Това Той каза на Марта, сестрата на Лазар. После Исус извика: „Лазаре, излез вън”. Лазар излезе и възкръсна. Исус каза: „Ако повярваш ще видиш Божията слава”. Божията слава я виждаме след като сме повярвали. Така че вярата е първо, и след това чудото идва.

Дарбата вяра, първа от дарбите на чудеса – вяра, вършене на чудеса и изцелителни дарби, тя е първата дарба и отключва пътя на дарбата на вършене на чудеса и изцелителните дарби. Самия Исус каза: „Ако повярваш ще видиш Божията слава”. Вярата отключва чудесата. Точно тука трябва да се концентрираме. В Новия завет много повече се говори за вяра, отколкото за други неща. Трябва да се научим да се движим и в дарбата вяра, за да можем да видим чудеса. Тя идва в момента.

Смит Уилгързърд застава и пред него едно поле със ръждив слънчоглед, изведнъж вярата идва върху него и той се моли в името на Исус Христос и в този момент ръждата изчезва. За един миг, просто дарбата вяра идва върху него и чудото идва. Ти не знаеш как става, стъпваш напред с вяра и нещата просто се случват.