Пригответе се, можете да си вземете Библиите. Хубаво е винаги Библията да е до вас, с химикалка, тетрадка, защото искам да говоря по един много важен въпрос. Един въпрос, който може би е № 1 по важност.

„Боже, аз Те моля да направиш езика ми перо на бързописец. Ти да ми дадеш израз и също да ми дадеш правилните думи, правилния дух. А също да отвориш умовете на братята и сестрите да приемат Твоето слово с вяра, с отворено сърце. Не само те да го приемат това слово, но и аз искам да се уча от това слово. Не само да го приемем това слово, но искам, Боже, да го приложим на практика в нашия живот. В мощното име на Исус Христос се моля и благодаря.”

Вдигнете ръце към Господа. Молитвата не е нужно да е дълга, но просто вдигнете ръце към Господа и кажете: „Господи, говори на сърцето ми! Господи, Исусе, говори на сърцето ми! Господи, отварям сърцето си, говори на сърцето ми. Научи ме на Твоята воля, дай ми богопознание. Дай ми да Те познавам. Научи ме да ходя с Тебе, да живея в Твоето присъствие. Научи ме Святи Господи, помогни ми, Святи Господи! Алилуя, слава на Тебе, Господи!”

Нещо прекрасно Господ върши в живота ми и това е един завой. Знаете ли, човек може да върши много религиозни дейности, може да служи на Бога, обаче Господ иска всичко да идва от Него, от Бога, онова, което правим да идва от Бога, да бъде чрез Бога и да е за Бога. От Бога, изворът, източникът да е Господ, да е чрез Бога, чрез Неговата сила, чрез Духа Му и да е за Бога. Мотивът да е любов. Аз го правя, Господи, защото Те обичам. Всичко идва от Бога, Той е изворът на живота, на сила – всичко е от Бога, чрез Бога и за Бога. Ето това е, което е приемливо в Неговите очи. Това се казва ходене в Духа, това е вършене на Божията воля – от Бога, чрез Бога, за Бога. Слава да бъде на Господа. Другото в Библията се нарича „мъртви дела”, защото те не идват от живота, нито допринасят за живота. Те са дела, които са мъртви, а не са живи. Човек може да върши много мъртви дела. Мъртвите дела не са само грях. То всичко, което е без Бога е грях, но мъртвите дела не са непременно прелюбодейство, кражба, грях. Мъртвите дела са дела, направени независимо от Бога, който е животът. Господ иска да живеем, да ходим и да действаме в зависимост от Неговия Дух. Всяко нещо, което ти вършиш, което не е в зависимост от Бога, е мъртво дело. Господ иска Той да участва във всичко, което правим. Той иска да бъде наш партньор, наш приятел, Той иска да бъде нашият вечноприсъстващ Баща. Иска да ходим вечно в Неговото присъствие.

Помислете си, в Йоан 15-та глава Исус казва, че Той е лозата, баща Му – Бог Отец е лозарят, а ние сме пръчките на лозата. И има така наречения празник Трифон Зарезан, при който лозарят минава с ножицата и орязва онези пръчки, които са сухи, и орязва онези  завъртяни фитили, които не принасят плод – той ги орязва, за да може лозата да принася повече плод. И лозата е Христос, а ние сме пръчките. Ако някой не принася плод, Той го отрязва и пръчката изсъхва. А този, който принася плод, бива орязан, за да принася повече плод. Господ минава от време на време през нас с Неговата ножица и ни окастря. Например, човек повярвал в Бога казва: „Аз вярвам в Бога, какво толкова, че пуша, голяма работа!” Минава обаче Господ и казва: До тук хубаво, че си повярвал, обаче сега с ножичката, бам цигарките. „Е, голяма работа, че си пийвам по малко!” Бам, алкохолчето! „Ама, аз обичах преди, не мога брат, без кафе, не мога!” Идва момент обаче, когато Господ казва: „Не ти е забранено кафето, всичко ти е позволено, но не всичко ти е полезно. Но Аз не искам да бъдеш обладан от нищо. Ако кафето ще ти е контрольор и ти, ако не пиеш кафе сутринта, ставаш лош човек и целият ти ден е чоглав и задължително трябва да пиеш това кафе, иначе ще имат проблеми хората около тебе, тогава ти си зависим от него и Господ казва: ножичката щрак. Той те окастря, за да можеш да дадеш повече плод. Ако обичаш да стоиш пред телевизора и да гледаш сериалите и ако в началото на християнския ти живот това е добро, идва обаче един момент, Господ ти казва: „Много хубаво беше със сериалчетата, обаче до тука. Аз минавам тази година с ножичката и ти отрязвам сериалите. Защото голяма част от силата, която ти давам, отива в сериалите, голяма част от емоциите, които ти давам, отиват в сериалите и ако продължаваш да гледаш сериалите – как се влюбват и си оставят мъжете, може да се влюбиш и ти, и да си оставиш собствения мъж” и т.н. И Господ започва да орязва неща в живота ни.

На времето така беше с мене с футбола, особено 94-та година на световното първенство, аз проповядвах в една домашна група. Точно тогава беше мачът на България с Германия. Аз проповядвам в едната стая и на момичето, Миленка се казваше, баща й в хола гледа мача. И аз проповядвам, обаче сърцето ми там, от другата страна. Разбирате ли? Германците вкараха гол, обаче в един момент Стоичков бележи гол и цяла България избухва и аз оставям амвона и отивам пред телевизора. Представете си един проповедник, който оставя амвона и отива пред телевизора да види как Стоичков е вкарал гола. И групата се разпръсна. Айде, добре, връщаме се обратно да проповядваме, обаче те вече акъла ми е в мача. И тъкмо ще започвам и Лечков бележи с глава гола и направо ми разбиха домашната група. И буквално до края на световното първенство аз не бях на себе си. И като мина световното първенство и аз застанах пред Бога и викам – Господи, какво стана с мене, аз направо като невярващ, започнах да викам, да скачам, да се емоционализирам от този футбол все съм запаляно. И след две години идва европейското първенство, не помня къде беше, и Господ ми казва – Пламене, сега искам на всеки един мач 90-100 минути мача, ти ще се молиш, те ще си играят футбол. И аз всяка вечер час и половина молитва, а те играят футбол. Обаче, вътре ми ври, какво ли става. И вече идва финалния мач на европейското първенство и аз дотук тъпял и викам на Мими – ще взема да си пусна малко телевизорчето, да видя какво става на този финал. Просто аз вече губех фронта. И тя вика – ти досега издържа, последното ли ще го… и това ми трябваше да ме подтикне. Викам да, трас, секирата. Цялото европейско не погледнах изобщо. Искам да ви кажа, че нещо Господ направи – пречупи. Това със запалянковщината си замина. Оттогава насам, моите синове примерно – тате, ела да видиш тоя мач, погледна заради тях, но и те не гледат, нямам никаква връзка отвътре, даже ми е досадно да си губя времето. Ама, айде заради сина да погледна малко, те знаят, че разбирам от футбола и им е приятно с някой, който разбира и си занимавам. Мене вече не ме държи това нещо, слава на Бога. А сега се получи нещо още по-интересно. От около близо два месеца ние не сме пускали телевизора, но не защото не искаме да пускаме телевизора, просто не се сещаме за този телевизор и гледаме да си вършим работата в Господа. Имаме достатъчно работа, че и пред телевизора да застанем. И виждате Господ как орязва, орязва. Той казва – Аз искам ти да си мой. Аз искам да си изцяло мой или моя. Той те иска изцяло, не да те дели със сериалите, не да те дели с футбола. Грях ли е? Не е непременно грях, но има и грехове. Има неща по телевизията и по интернет, които определено са грях. Трябва ли да знаем новините – хубаво, чудесно, трябва да ги знаем. Ама новините можеш да ги чуеш за десет минути, ако те интересуват новините. Ама това да чуя новините е просто повод, а причината е, че ми се гледа телевизия, нали? И отиваш, и гледаш, и си губиш времето, вместо да живееш за Бога, започваш да живееш за света, а има нужда цена да се плати. Затова лозарят, Отец ни окастря, за да можем да принасяме повече плод. Тоест, Той какво прави, Той окастря всяка една дейност в живота ти, която е безплодна за Божието царство и те прави да имаш приоритети в Божието царство, за да принасяш изобилен плод. Ама, брат, как така? Ама брат, той има дарба. Този имал дарба, онзи имал дарба. Знаете ли каква е работата? Зависи, ако твоята сила се разхищава навсякъде, ти няма да можеш да направиш нищо съществено за Божието царство. Ако не си концентриран, не можеш да направиш нищо. Това са всичките тия мъртви дела. Вижте Исус какво казва на Марта. Това с Марта е в Лука 10 глава, 38-40 стих. Исус какво казва на Марта:

Лука 10:38-40

Марто, Марто, ти се грижиш, ти се безпокоиш за много неща, но Той казва – колко е потребно – едно. И Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея никога.

Въпрос на избор, въпрос на решение. Господ няма да вземе решението вместо теб. Ти трябва да вземеш решението какво ще правиш с живота си.

Матей 6:33 Търсете първо Божието царство и Неговата права и всичко друго ще ви се прибавят

  Та Исус й казва – Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща – готвене, дошъл ти Исус на гости, ти ще готвиш. Какво ще готвиш? Ама, Той не може гладен да стои, аз трябва да го нахраня! Хубаво, ама що не сготви преди това? Когато Господ говори, стой и слушай! Ето, и сега на богослужението има хора, които са отишли, защото вършат работа. Обаче какво казва? Мария стоеше при нозете на Исус и слушаше словото, смирение и пълно внимание и слушане на словото. Някой ще каже – ами, то ако всички сега седнем, кой ще върши работа? Вижте, вижте, тук е ключът! Искам да ви дам ключа да го видите това. Вяра без дела е мъртва. Дела без вяра са мъртви. Вяра с дела е жива. Казва се – ни надясно, ни наляво, само направо. Не едно, две, а едно, две, три. Ни наляво, ни надясно, само направо. Вяра без дела, дела без вяра и дела с вяра. Някои хора вършат дела без вяра. Някои хора мислят, че служат на Бога като вършат дела без вяра. Вършат ги по закон, не чрез вяра. Защото за да извършиш едно дело на вяра, първо трябва да си като Мария да слушаш, защото вярата идва от слушане. Когато ти слушаш гласа на Господа, тогава идва вярата в тебе и като дойде вярата в тебе, идва действието като резултат. Конят трябва да бъде преди каруцата, не каруцата преди коня. Делата не водят към вяра, вярата води към дела. Истинската вяра води към дела. Делата не могат да те заведат при вяра, защото ние не се спасяваме с дела, ние се спасяваме чрез вяра по благодат. Ти получаваш по благодат, слушайки словото и след това, понеже словото е произвело вяра в тебе, като реакция на това слово, като отзвук на това слово в твоето сърце, ти вършиш делата на вяра и тогава идват чудеса. Но много хора вършат дела не защото са чули словото, не защото са слушали гласа на Бога, не защото имат вяра в сърцето си, а защото някой им е казал. И повечето хора живеят – това имам право, това нямам право. Повечето хора като ми пишат – имам ли право, брат, това да правя или нямам право. Трябва ли да нося забрадка, трябва ли да си мием краката, трябва ли жената да носи обици или не трябва? Трябва ли това да се прави, може ли онова да се прави, може ли Господната вечеря еди кой си да взима, може ли водното кръщение този да взима, може ли Святият Дух еди какво си? Всичко само – може ли, не може ли; трябва ли – не трябва ли. Това е с години, хората живеят в невежество. Това е неправилно поставен въпрос. Няма може ли, не може ли в този смисъл. Къде е вярата? Когато човек живее с вяра, воден от Духа и гласа на Бога, тези неща отпадат. Защото ние не живеем с регламенти. Ние живеем с живи взаимоотношения с Господа. Животът на християнина е взаимоотношение с Бога. Първа заповед, № 1 няма по-голяма – да възлюбиш Господа, твоя Бог. Това значи жива връзка с Него, живи взаимоотношения с Него, отношения на любов към Господа. Няма ли го това, нищо друго не може да върши работа. Ако не възлюбиш Господа, всичкият ти труд отива. Какво да кажа повече от това? Ама, ние трябва да обичаме хората. Знаете ли защо ние обичаме хората и как наистина можем да ги обичаме хората? Първо, ти трябва да застанеш в позиция, в която да получиш Божията любов, защото ти не можеш да дадеш любов, ако нямаш любов. Ти трябва да си в позиция на получаващ, на пиещ от Бога, да пиеш от Неговото присъствие, да пиеш от Неговата любов. Когато ти пиеш от Неговото присъствие и Неговата любов, ти се изпълваш с Неговата любов, защото ти чувстваш и разбираш Неговата любов. Господи, ти толкова си ме обикнал! Ти толкова си направил за нас! Как разбирам сега колко си направил! Как разбирам какво си направил, колко недостойни сме ние и какво си направил за нас грешните! Ти почваш да получаваш откровение. О, Господи, толкова съм ти благодарен за това, което правиш, защото ти толкова ме обикна, когато аз не съм се интересувал от тебе и съм Те наранявал и поради това, което Ти направи за мене, че ме обикна, поради това аз започвам да обичам Тебе. Поради това, че ти приемаш Неговата любов, поради това, че ти получаваш разбиране и откровение за Неговата любов, ти започваш да Го обичаш, защото любовта поражда любов. И ти започваш да обичаш Бога, защото осъзнаваш какво Той е направил за тебе. Не както някои, които казват – аз толкова правя за Бога, а пък Той не ще да направи за мене! Това е пълно неразбиране, невежество, тъмнина, тъмнина… Ти разбираш и понеже виждаш Неговата любов, започваш да Го обичаш. И след като започнеш да обичаш Бога, получаваш от Него любов, даваш на Него любов. Давайки ти любов на тебе, за да обичаш Него, Той ти дава любов и да обичаш ближните. Любовта, която Бог снабдява в тебе е не само да обичаш Него, но тя ти дава сила и да обичаш ближния. И тогава обичането на ближния не е през зъби – о, Господ да те благослови! Не такава любов! Аз съм за тебе, ние те обичаме, брат, ние те обичаме! Ние сме винаги до тебе, брат, пълни сме с любов към теб! Не за такава любов става въпрос, която външно е „обичаме те“, а вътрешно, ако мога да те… Сърцето ти прелива от любов към тия хора. Ти започваш да ги обичаш, вътре сърцето ти започва да ги обича и в резултат на това, че сърцето ти прелива от любов, ти започваш да действаш с любов към тях. Нека да ви покажа нещо друго.

Не дела, чрез които да се препоръчаш на Бога, колко хора го правят това нещо! Те започват да правят дела, че да се препоръчат на Бога, че Господ да им спаси душите. Но спасението не става чрез дела по закон. Спасението става чрез благодат. Благодатта на Господа Исуса Христа. Ти приемаш спасението даром. Това е милост от Бога, незаслужена милост. Не можеш с нищо да я заслужиш, ти я получаваш даром. Казваш – аз съм грешник, прости на мене, грешника! Съжалявам за всичките ми грехове, съжалявам за тези дела, съжалявам за всичкото зло, което съм извършил, съжалявам за всичко, което аз съм направил без Тебе! Съжалявам за моята човешка правда, че съм си мислил, че съм праведен и съм добър! Господи, съжалявам и Те моля, прости ми! И Той ти подарява спасението, ти не го придобиваш с дела. Ти го придобиваш даром. Обаче, след като един път си придобил спасението даром, това спасение, това новорождение в тебе, поражда едно ново естество в тебе. Ти ставаш нов човек в Христа Исуса. Мъртвият дух възкръсва и ти ставаш нов човек в Христа Исуса. Ти ставаш Божие дете и като Божие дете вътре Господ влага любов в тебе към Него, защото детето обича родителя и има любов към братята. Както казва Йоан, който обича родителя, обича родените от Него. 1 Йоан 5 глава. Е, нормално ли е като обичаш родителя да обичаш и родените от него? Не можеш да кажеш обичам родителя, пък мразя тия тука. Истинската любов е да обичаш Него на първо място и след това родените от Него. Обаче, тая любов идва естествено отвътре. Тя идва за нас естествено, обаче тя е свръхестествена любов, която идва от Духа на Бога. И ти тогава подтикнат от Божия Дух от новото естество в тебе, ти вече можеш да вършиш добри дела, не за да те спаси Бог, а защото те е спасил Бог. Слушайте го това внимателно. Започваш да вършиш делата не за да се препоръчаш, за да те спаси Бог, защото това е закон. Чрез дела по закон, никой не може да се спаси. Ти започваш да вършиш добрите дела като благодарност за това, че Той те е спасил. За това, което Той е направил за тебе, благодаря Ти, Господи, аз искам да върша Твоята воля, аз не искам да те наскърбявам и започваш да вършиш дела и да живееш живот пред Господа. Конят пред каруцата. Новият завет, ето аз искам да ви покажа един ключ. Разликата между Новия и Стария Завет и разликата между Новия завет и света. В света има закони, прави това, не прави онова, затова сме свикнали, искаме само закони какво мога да направя и какво не мога. Ако направиш еди-какво си, наказание. Ако не го направиш, наказание. Така е и в закона, който върши това, ще живее чрез него. Това е в Стария Завет, а в Новия – праведният чрез вярата си ще живее. Чрез вяра се живее. Вяра, която действа чрез любов. Вярата и любовта действат заедно. Но в Стария Завет и света нещата идват отвън навътре. Правим нов закон нямаш право това да правиш и край и ако направиш това, си наказан. И ти започваш да си променяш поведението си от страх да не нарушиш закона, за да не те глобят или накажат, но вътрешно не си съгласен. Както ставаше въпрос за един баща и син. Бащата вика на сина си – седни, той казва няма да седна. Бащата казва – седни, той няма да седна и накрая бащата хванал стола сложил го да седне и казал – ето на, ще седнеш! Синът казал – аз външно съм седнал, но вътрешно съм прав. Така че ние в този свят и всеки, който живее в закон, външно може да е седнал, но лицемерно вътрешно е прав. Вътрешно се бунтуваш, не си съгласен, защото ти го налагат насила. Но Новият Завет на Господа Исуса Христа не е така. Новият Завет е, че Господ чрез Неговото слово и Неговия дух докосва твоето сърце и ти дава ново сърце, дава ти нов дух, прави те нов човек и влага в теб духовен копнеж и промяната става вътре в теб. Не отвън, затова много грешат хората и особено сестрите, понеже са по-ревностни, като карат мъжете си да спрат да пушат, да спрат да пият. Те мислят, че като ги накарат нещо да спрат да правят ще станат християни. Не, не, още повече задълбочавате нещата, още повече влошавате нещата, защото разчитате на закон. Никое нещо, което става насила – не е от Бога. Няма нещо, което насила да стане и да е от Бога. При Бога нещата стават доброволно, всеки доброволно идва при Него. Всеки идва, защото желае, от сърце го прави. Господ променя сърцето и като промени сърцето, поради промененото сърце идва промяната на устата, идва промяната в делата. Но всичко тръгва от сърцето. И Господ не гледа на лице, не гледа на уста, Той гледа на сърце, казва Библията. Нека всяко нещо да го поставим на място, защото днес Христовото учение се поизкриви, отива в една друга посока. Все някак си едни крайности, да ги насилим нещата. Не става така. Или делата ще насилим, или делата ще насилим, или не знам какво ще направим, или това, ако правиш еди какво си ще стане. Не става така. Ново сърце, вътрешна промяна, това е истината. Това е Новият Завет. Така че за това търсете, за това се молете. Ако човек не е променен вътрешно, каквото и да го правиш, не може да има трайна промяна отвън. Като го насилваш, може да се прави че е такъв, пуснеш ли го обаче, отпусна юздите и замина. Трябва да се доверим на Господ Святия Дух да действа в сърцата.

Аз започнах да говоря и даже не съм навлязъл в темата. Обаче, има толкова прекрасни стихове. Нека да започнем, както вярвам, че Бог ме води в това нещо. Ще се спра отново на нашия брат Енох, който e седмият от Адам, за който пише. Изневиделица се явява Енох някъде в петата глава на Битие, из един път за този Енох се говори, че

той живял 65 години и роди Матосал и откак роди Матосал, Енох ходи по Бога 300 години

  Значи дотогава не ходел с Бога, обаче след това ходил с Бога. 65 години си ходил, както си знае, но след като родил Матосал, нещо се е случило и той започна да ходи с Бога 300 години. Не се казва да е ходил със съвременниците си да играе карти. Не се казва дори дали е ходил с жена си, дали е ходил с братята и сестрите си, ходи с Бога 300 години. Аз искам да насърча всеки един. Можем ли да вземем Енох за пример? Без да се оправдаваме, дали Матосал ходи по Бога, дали жена ми ходи по Бога, дали мъжа ми ходи по Бога, дали децата ми ходят по Бога, дали съседите ходят по Бога, дали колегите са с Бога. Енох ходи с Бога и може би цялото поколение не е ходело с Бога, но това не му попречи да ходи с Бога 300 години. Да не би да му е било лесно.. и роди синове и дъщери. Вижте какъв плод! Много по-ползотворен ще е животът ти, много по-плодовит ще бъде, ако си с Бога.

И всичките дни на Енох станаха 365 години  /колкото една година/. И Енох ходи с Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе

  Няма да говорим за взимането. Господ в един момент го грабна. Това между другото е преобраз на грабването. Виждате ли грабването се намира още в петата глава на Битие! Някои питат ще има ли грабване. Ето го, и знаете ли сега в момента получавам откровение. Знаете ли защо Енох е бил грабнат от Бога?

Праведният се отнема преди да дойде злото,

затова е бил грабнат. Ето го, ходи с Бога, едно към едно. Кое е най-важното в християнския живот? Ти и Бог. Кажи, аз и Бог. Ако между теб и Бога отношенията не са както трябва, няма да имаш с никой отношения, както трябва, защото отношенията ти с Бога ще рефлектират върху останалите отношения. Как може да казва някой, че обича Бога, а мрази брат си?

Как можеш да кажеш, че обичаш Бога, когото не виждаш, като мразиш брат си, когото виждаш?

Какво говори това? Повечето хора като четат този стих, ще кажат  – това означава, че аз щом обичам брат си, ще обичам Бога. Грешка, не това иска да каже. Иска да каже, че отношението ти към брат ти показва какво ти е отношението с Бога. То ти е като духовен термометър. Ето сега, взимаш си духовния термометър, слагаш го и ти показва каква духовна температура имаш. Отношенията ти наоколо, с братята ти, показват какви са ти отношенията с Бога. Но те няма да те направят да си промениш отношенията ти с Бога. Напротив, отношенията ти с Бога ще променят отношенията ти с братята.

Ако ходим в светлината, както Той е светлината, тогава имаме общение един с друг

Виждате ли? Ако аз ходя с Отец и ти ходиш с Отец, ще имаме прекрасни взаимоотношения, защото аз имам добри взаимоотношения с Него, ти имаш добри взаимоотношения с Него, тогава ние помежду си ще имаме добри взаимоотношения и триъгълника се затваря. Но ако единият не проявява добри взаимоотношения, може да не се затвори тоя триъгълник. Може взаимоотношенията да не са добри, защото трябва и ти да ходиш в светлината и другият да ходи в светлината и тогава имаме общения един с друг. Това не е, за да се обвиняваме един друг, това е, за да разберем. За мен най-важното взаимоотношение не е с теб или с някой друг. Най-важното взаимоотношение е с моя небесен баща. Ако има дефекти в тия взаимоотношения, аз трябва да ги оправя. Не по плът, разбира се. Има начини. Нека да ви кажа нещо. Грешка направена по плът не може да се поправи с действие по плът. Ако си направил някаква грешка, недей да я поправяш с плътски действия – стават две грешки. Ако си допуснал грешка и си излязъл в плътта, позволи на Господа да те извади от плътта чрез Духа Си. Това е истинско поправяне на нещата. Чрез Духа всичко става. Чрез Духа трябва да умъртвяваме телените действия, казва Новия Завет. Чрез Духа, не по плът. Нека да ви кажа нещо. Аз разсъждавах напоследък по този въпрос. Много е приятно да разсъждаваш за тези неща. Намирайте време да общувате с Бога и да разсъждавате върху тези неща. Наистина в това напрегнато ежедневие не е лесно, но вътре поне в сърцето си.

Изпълвайте се с Духа, казва Ефесяни5:18.

Изпълвайте се с Духа – то е като една платноходка, която си е вдигнала платната. Едно време тия платноходните кораби, представяте ли си? От Европа са стигали до Америка, че и по-далече. С един платноходен кораб, не с гребла, а просто вдигат платната, вятърът ги носи. Ако тръгнеш с гребла да гребеш от Европа за Америка няколко хиляди километра, ще се измориш. Много бързо ще се измориш. Не само ще се измориш много, но може и да не стигнеш до там, защото няма да ти стигне силата. Както се казва в Исая 40:31 стих:

Онези, които чакат вятъра /Господа, ще подновят силата си

Вдигат платната и чакат да дойде вятъра. Ония, които чакат вятъра / Господа ще подновят силата си.

Ще се издигат с криле като орлите, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отпаднат

Коя е движещата сила на платноходката – вятърът. Това не е твоята сила. Платноходката в себе си няма сила, няма мотор, няма гориво, вятърът я движи. И екологично много по-добре, отколкото съвременните, замърсяват толкова много околната среда. Много чисто, само вятърът те движи. Чистичко, само трябва да знаеш как да насочиш платното, за да използваш силата на вятъра. Това е работата на християнина. Трябва да бъдем като платноходки. Не чрез моята сила, нито чрез сила и мощ, но чрез вятъра, чрез Духа ти, Господи. Да чакаш вятъра на Святия Дух. Защо вятъра? Погледнете Деяния на апостолите, втората глава. Те всички се бяха събрали на едно и също място в деня на Петдесятница и внезапно от небето настава фучене като силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. И бяха кръстени със Святия Дух, но какво стана? Фучене на силен вятър, те чуха този вятър – вятъра на Святия Дух. Беше чут с ушите, като фученето на силен вятър. Те го усещаха, че духа покрай тях, Святият Дух като вятър. Ами, какво казва Йоан 3:8

Вятърът духа, където ще и чуваш шума му, не знаеш откъде идва, накъде отива. Така е с всеки, който е роден от Духа, казва Исус.

Всеки, който е роден от Духа, става като вятъра, става като платноходката – не знаеш откъде идва, не знаеш накъде отива. Защо? Защото той вече не е управляван от своите си мускули, не е управляван от своя си разум, а става управляван от външна сила – вятъра на Святия Дух. Той може да духа отвътре да дойде, обаче това не си ти, това е Той. И ти трябва да се предадеш, да се отдадеш. Това е в основата на християнството – отдаването в ръцете на Бога. Много интересен пасаж има в 1 Петрово 5:5,6. Чуйте го да видите колко интересно е това.

1 Петрово 5:5 …защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.

Бог се противи на кои – на тези, които се противят на Него. Ако тука на мястото на Бог сложиш вятъра на Святия Дух. Дали се противиш на вятъра Му, или се отдаваш на вятъра Му, Бог се противи, вятърът се противи, ако ти се опитваш в същата посока да се движиш. Вятърът духа, обаче ти напред искаш да вървиш, той духа срещу тебе – не става. Бог се противи на горделивите. Кои са тук горделивите? Онези, които се опитват да направят нещата сами, без да са зависими от вятъра на Святия Дух. Трябва да бъдем зависими от вятъра на Святия Дух. Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат, духа в платната им. Незаслужено вървят напред. Слава на Бога. И 6-ти стих:

1 Петрово 5:6. И тъй, смирете се, под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно

Като дойде времето вятърът да духне, той ще ви възвиси, той ще ви издигне. Както се казва – ще се издигат с криле като орли. Значи, орелът, вие знаете това нещо и друг път съм го говорил. Орелът не пърха като врабчетата, орелът застава на една скала и просто наблюдава вятъра. Това му е работата – вятърът. И като види, че има подходящ вятър, просто отпуска ония двуметрови крила и се пуска. И ако видите орела, той почти не мърда тия крила. Той само използва силата на вятъра и се издига, и се издига, ето така се върти и се издига, само използвайки силата на вятъра. Той е прекрасен пример за това какви ние трябва да бъдем. Силата на вятъра. Представете си вятърът е този, който завежда платноходния кораб от Европа чак до Америка – хиляди километри през тия океани. Но също вятърът може да бъде разрушителен. Вижте тези торнада, тези урагани какви разрушения вършат. Вятърът може да донесе голямо разрушение на царството на Сатана. Алилуя! Ако можем да яхнем този вятър, когато дойде този ураган, да разрушаваме делата на дявола. Но не със собствени сили. Просто прогнозата за времето, разбираш, че ще идва в духовния свят, разбираш, че ще идва ураган. Такъв ураган дойде 90-та година в България. Ураган на Святия Дух дойде в България да разруши делата на дявола в България. Имаше хора, които успяха да го яхнат, но недостатъчно беше използвана силата на този вятър. Защото вятърът не духа винаги в една и съща посока. Трябва да знаеш момента. Има момент, в който задухва, има посока, в която задухва. Ти трябва да използваш този момент. Но ако вятърът духа противно на теб? Ако духне дяволът срещу теб, защото дяволът също е дух, тогава какво трябва да направиш? Време на изпитания, време на гонения, тогава Бог е дал котва. Пускаш котвата на надеждата за спасение, пускаш котвата на надеждата за спасението и докато трае бурята, ти смъкваш всички платна и само чакаш да отмине бурята. Може да има малко поразии, обаче си жив, корабът е оцелял и след като отмине бурята, вдигаш котвата и продължаваш напред. Наистина има време, в което врагът атакува, но тогава човек не трябва да отстъпва.

1 Петрово 5:9 Съпротивете се нему, стоящи твърди във вярата

Там се казва, че:

1 Петрово 5:8 Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне.

Вие, казва, му се съпротивете на него, стоящи твърди във вярата. Котвата – във вярата, в надеждата да се закотвиш и да стоиш докато отмине бурята. Бурята ще отмине. Някои хора като са в буря, казват тая буря няма да има край. Ще има край, спокойно! Ще има край, ще свърши бурята и просто ще се чудиш как е имало буря. Но бурята е временно нещо, трябва да можеш да устоиш и да не позволяваш бурята да движи твоя кораб. Да не позволяваш сатана да духа в платната ти. Защото някои така позволяват. Знаете ли как – като духне сатана в техния живот – скандали, побоища, разводи и след това след като са го направили съжаляват, обаче късно. Защото като подпалиш една къща, лесно се подпалва, трудно се гаси и трудно се възстановява. Така че като задуха вятърът на сатана, не трябва да обръщате внимание на това. Трябва да стоите твърди във вярата, твърди в словото и да търпите докато отмине тая буря. Като дойде вятъра на Святия Дух. Как да разпознаем? Като дойде вятърът на Святия Дух е различно. Той носи мир, Той носи радост, Той носи свобода, Той носи сила, Той носи вяра. Това е вятърът на Святия Дух. Когато дойде страх, безпокойства, притеснения и други подобни, трябва да знаеш, че е духнал дяволът. Просто затвори се, свий си платната, пусни котвата и както казва в:

Ефесяни 6:13 …като устоите на всичко в злия ден

В злия ден трябва да устоиш. Понякога просто трябва да устоиш. Исус им го показа това нещо като беше в лодката. Спи на възглавница. Аз покрай него обикнах възглавницата. Иска ми се навсякъде да ходя с възглавница. Просто представете си го с възглавница спи, в същото време буря, вълните заливат. Възглавницата се мокри и Той се мокри, но Той спи блажено в лодката. Никакви притеснения, никакви безпокойства. Учениците – Учителю, учителю, не те ли е грижа, че загиваме? Представете си това са рибари. Това не сме аз и ти. Защото аз и ти, ако сме, е друга работа, ние хептен в такава ситуация не бихме реагирали, ако не е вярата, разбира се. Докато те са се уплашили и Той се събужда и даже негодува, че го събуждат и казва – Защо ме събудихте, защо сте страхливи? Къде ви е вярата, още ли нямате вяра? Казва можете ли да си представите, Аз тука присъствам и лодката да потъне. Как си го представяте това нещо? Ако Господ е в нашата лодка може ли лодката ни да потъне? Каквато и буря да дойде, ако Господ е в нашата лодка, можем да се облегнем на Господа и да сме сигурни, че лодката ни ще устои, не заради нас, а заради Господ, който е в лодката ни. И това, че има буря, не означава, че Господ не е в лодката ни. Това означава, че сме под атака. И Той им показа, че те трябва да държат мир, да бъдат спокойни. Вяра, значи мир. Вяра, значи спокойствие. Който има вяра е спокоен, който има вяра има вътрешен мир. Който се безпокои и се тревожи, значи вярата му не е съвършена. Лесно е да се каже, разбирам, но все пак трябва да се каже. Дали имаш вяра или не, ще прецениш не по това колко силно викаш, не по това колко силно им викаш на демоните, колко силно викаш на вятъра. Не това. Вътрешният мир. Ако можеш по време на буря да си спокоен, значи имаш вяра. Както Исус. Но вече един път като се събуди, обърна се към вятъра и каза – що духаш ти така, бе? Я, да се укротите! И всичко утихна. Той ги смъмри. Но първоначално си спеше.

Алилуя, благодаря Ти, Господи.

МОЛИТВА

 Да се предадем в ръцете на Господа и да кажем – Господи, прости ми за всичките мъртви дела, които съм извършил през живота си. За всички дела по плът, които съм вършил през живота си. Моля Те, Господи, да ми помогнеш да изляза от тази клопка. Не искам да съм в друго фалшиво евангелие. Искам да живея с вяра.

Праведният чрез вяра ще живее.

Искам вяра, която действа чрез любов. Моля Те, научи ме Господи да обичам Тебе на първо място. Моля Те, открий ми Твоята любов към мен и ме научи да Те обичам Тебе. Аз Те моля в името на Исус, научи ме да ходя с Теб, да живея с Теб  през всичките дни на моя живот. Научи ме, Господи да ходя с Теб, да живея с Теб през всичките дни на моя живот. Моля Те, Господи, аз си давам сметка, че най-сигурния начин да се отърва от сатана е като ходя в Твоето присъствие. Научи ме да бъда като клонката, /молете се братя и сестри/, която не е на лозата само от време на време, а е постоянно. Научи ме постоянно да пребъдвам в Тебе и Ти да пребъдваш със Словото си в мене. Научи ме на постоянно пребъдване в Тебе. Ти пребъдвай в мен и аз да пребъдвам в Тебе. Моля се в името на Твоя Син Исус от Назарет, Божия син!

Твоето име Господи е яка кула, искам да прибягвам в Твоето име, искам да прибягвам в Твоето присъствие и да живея в безопасност. Моля Те, да ме направиш не да бъда като Марта да се грижа и безпокоя за много неща, а да бъда като Мария, която седи при нозете Ти и слуша словото Ти и след това на база на това слово, което съм чул да действам. Моля Те, аз не съм против действието, но искам да действам и да върша онова, което Ти ме водиш и което Ти ми казваш, което Ти ми заповядваш. Да не се безпокоя и грижа за много неща, но само за онова, което е потребното и което никога няма да се отнеме от мене. Научи ме да ходя с Тебе. Научи ме да вдигна платната си и Твоя вятър да ме духа. Научи ме, Господи, да бъда като вятъра, който незнайно от къде идва и къде отива. Аз Те моля, Господи, Ти да вървиш с мен и Ти да ме успокояваш.  Молете се, приятели. Ти да идваш с мене, където ходя и Ти да ме извеждаш, където искаш да ходя. Моля Те, скрий мене, скрий домът ми, скрий ни Господи, в скривалището на Твоето присъствие. Искам да бъда скрит в скривалището на Твоето присъствие от човешките замисли и кроежи. Според

Псалм 31:20. Скрий ме под Твоя покрив от препирането на езиците. Едно нещо искам от Тебе Господи и това търся – да живея в Твоето присъствие, в Твоя дом през всичките дни на земния си живот и във вечността.

Да живея завинаги в Твоето присъствие. Да гледам Твоята привлекателност и да Те търся в Твоя храм. В зъл ден ме скрий под Твоето покривало. Покрий ме в скривалището на Твоето приъствие и на Твоя щит. Издигни ме на Твоята канара, която е Христос и която е Божието слово. Искам да ме въведеш в Твоята почивка, да си почина от моите дела и да върша Твоите дела. Да живея под покрива на Всевишния, в скришното място, под покривалото на Всевишния, да пребъдвам под сянката на Всемогъщия. Научи ме, Господи, да ходя с Тебе, както Енох ходи с Тебе 300 години. Искам да ме научиш да ходя с Тебе. Да ходя с Тебе, както Енох е ходил. Искам да ме научиш и да ми помогнеш да развивам лични взаимоотношения.

Псалм 51:11. Не ме отхвърляй от Твоето присъствие и не отнемай никога от мене Святия Си Дух.

Пребъдвай в мене, Господи и аз да пребъдвам в Тебе! 24 часа, 7 дни в седмицата. Искам да бъда като пръчка, която да дава изобилен плод, която пребъдва и остава на лозата, за да пребъдвам, да оставам в Тебе и да давам изобилен плод. Ти си лозата, аз съм една от пръчките. Искам да пребъдвам в Тебе и Ти в мене, за да давам плод, много плод, понеже отделен от Тебе, не мога да сторя нищо.

Псалм 105:4. Търсете Господа и Неговата сила, търсете лицето Му винаги

Господи, искам да търся Тебе, да търся Твоята сила, да търся Твоето присъствие, Твоето лице винаги. Помогни ми, да търся Тебе, да търся Твоята сила, да търся присъствието Ти, лицето Ти винаги. Както в Деяния 2:25 Давид казва – винаги гледам Господа пред себе си. Искам винаги да гледам Господа пред себе си. Искам винаги да Те гледам пред мене. Ти бъди отдясно, за да не се поклатя. Винаги да гледам лицето Ти пред мене и винаги бъди отдясно ми, за да не се поклатя. Изяви ми пътищата на живота и в присъствието Си ме изпълни с веселба.

В Твоето присъствие е пълнота от радост и вдясно на Тебе, винаги веселие.

Слава на Тебе!

Псалм 16:11 Ще ми изявиш пътищата на живота. В Твоето присъствие е пълнота от радост, отдясно на Тебе, винаги веселие

Господи, изяви ми пътя на живота и Те моля в Твоето присъствие да бъда, да имам радост в пълнота и отдясно на Тебе винаги веселие!

Псалм 139:5 Ти си пред мен, Ти си зад мен, Твоята ръка е върху мен

Псалм 139:7 Къде да отида от Твоя дух? Или от присъствието Ти къде да побегна? Ако изляза на небето Ти си там, ако постеля в преизподнята, там си Ти; ако взема крилата на зората и се заселя в най-далечните крайща на морето, ще ме води ръката Ти и Твоята десница ще ме държи

Благодаря Ти, Господи! Моля Те за Твоето свято присъствие!

2 Летописи 2:13 Като възгласи на тръбачите и певците заедно пеещи, словословещи Господа в един глас и като издигнаха в един глас с тръби, кимвали и музикални инструменти да хвалим Господа, защото милостта Му е до века, тогава Господният дух се изпълни с облак

Господи, аз Те моля, църквата, домът, моля те също и моя дом да се изпълни с Твоя облак, така щото

поради облака свещениците на можаха да застанат да служат, защото Господната слава изпълни Господния дом.

Аз Те моля Господи, такава слава да идва на служенията, че да не можем да служим, Твоят дух да служи! Искам Господи, Твоя облак, Твоята слава да идва по такъв начин, че да се изпълва Божия дом с Твоята слава, с Твоя облак. Да бъдем пълни с Твоята слава, в името на Исус.

2 Летописи 7:1. Като свърши Соломон молитвата, огън излезе от небето, та изгори всеизгарянията и жертвите и Господната слава изпълни дома

Слава на Бога за тая молитва на Соломон. Такава молитва, че огън излезе от небето.

Господи, аз Те моля, Твоя огън да слезе върху нас и да изпълни Твоя дом, да изпълни моя дом, да ме изпълни мене, да ни изпълни нас. Господи, Твоята слава, Твоя огън да слезе! И свещениците не можаха да влязат в Господния дом, защото слава на Господа изпълни дома. Господи, да дойде такова време, че служителите да не могат да влизат от помазанието и присъствието на  Святия Дух да служат. Твоята слава да изпълва дома ми, в името на Исус. Молете се с това.

И всички израелтяни като видяха, че огъня слезе и че Господната слава е над дома, наведоха се с лице към земята върху постланите камъни, та се поклониха, прославяйки Господа, защото е благ и милостта Му е до века

И така Господи, да Ти се поклоним с дух и с истина. В името на Исус Христос от Назарет Ти благодаря.